Решение № 1464 от 8.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10046/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния к одекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на С. Салим, гражданин на Ирак, против Решение 4272/28.06.2023 г., постановено по адм. дело 1328/2023 г., по описа на Авдминисткративен съд София - град, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му срещу Решение 1378/05.10.2022 г., на заместник - председателя на Държавна агенция за бежанците при Миниснтерски съвет, с което му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което бъде отменено решението на административмния орган и делото бъде върнато като преписка със задължителни указания за предоставяне на бежански или хуманитарен статут на касационния жалбоподател. Не претендира разноснки. Ответникът - зам. председателя на Държавна агенция за бежанците при Миниснтерски съвет, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба като неоснователна. Не претендира разноски. Представителят на Върховна прокуратура на Република България, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съобраоженията на страните, Върховният административен съд, състав на трето отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалвманото решение Административен съд София - град е отхвърлил като неоснователна жалбата на С. Салим против Решение 1378/05.10.2022 г., на заместник - председателя на Държавна агенция за бежанците при Миниснтерски съвет, с което чму е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови този резултат съдът е приел, че административния акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискването за писмена форма, като не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и материалния закон. Посочил е, че зам.председателят на ДАБ е анализирал поотделно и в съвкупност изложените от жалбоподателя, чрез законния му представител обстоятелства от бежанската му история и обосновано е приел, че не са налице основанията по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Посочено е, че не може да се направи извод, че изложените от жалбоподателя факти съдържат обстоятелства по чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Установено е, че конфликтите на жалбоподателя са били от битов характер и не са посочени твърдения за факти, както и не са посочени доказателства за преследване поради останалите изброени в чл. 8 ЗУБ критерии за предоставяне на убежище. От представената заповед за задържане не може да се направи категоричен извод, че жалбоподателят е преследван поради критериите на чл. 8, ал. 1 ЗУБ. При липсата на отменителни основания по чл. 146 АПК, съдът е приел подадената жалба за неоснователна и я отхвърлил. Решение е правилно. В случая съдът правилно е приел, че в процесното решение на зам.председателя на ДАБ при МС се съдържат обосновани изводи и твърдения, подкрепени от доказателствата по делото. Съгласно чл. 75, ал. 2 ЗУБ, при произнасяне по молбата за статут се преценяват всички относими факти, свързани с личното положение на молителя, с държавата му по произход или с трети държави. Обоснован е изводът, че по отношение на касатора не са налице предпоставките за предоставяне на статут на бежанец съгласно чл. 8, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците, тъй като не се установяват действия по преследване в смисъла на нормата на чл. 8, ал. 4. От материалите по делото не може да се направи извод за това, че е бил принуден да напусне страната по произход поради основателен страх от преследване по смисъла на ЗУБ. В материалите по преписката липсват данни той да е бил обект на преследване. Не са налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут съгласно чл. 9 ЗУБ, тъй като липсват доказателства по делото, от които да се направи извод, че ситуацията в Ирак е влошена до степен, която налага предоставяне на хуманитарен статут и субсидиарна закрила в друга. С оглед събраните доказателства правилно е прието, че чуждия гражданин не е напуснал страната си поради реална опасност от тежки посегателства, нито е заплашен от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Напуснал е по лични мотиви и доводите на съда в тази насока са правилни. Не са налице основания за промяна изводите на съда. При постановяване на обжалваното решение, съдът не е допуснал нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не следва да бъдат присъждани, тъй като такива не са претендирани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, трето отделение,