Решение № 14194 от 3.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7503/2011 г.

Решение № 14194 от 3.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7503/2011 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на "Тримо" АД - Пловдив против решение № 370/10.03.11 г. по адм. д. № 647/10 г. по описа на Административен съд - Пловдив с молба за отмяната му като неправилно. Ответниците "Търговски център Тракия" АД и "Ира 92" ЕООД поддържат становище за неоснователност на касационната жалба с молба оспореното с нея решение да бъде оставено в сила, претендират присъждане на разноски за настоящата инстанция. Ответниците "Баруки" ООД, ЕТ "Ганди-Ганди Абусаид", "Ака" ООД, "С. М. Добо-Угренов сие" ДС, "Триумвират" ООД, ЕТ "Димчо Врачев", ЕТ "Реста-М Стоян Катушев" и "Алцек" ООД не вземат становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира касационната жалба процесуално допустима, подадена от страна за която решението е неблагоприятно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и като я разгледа по същество констатира: С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 49, ал. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/ Административен съд - Пловдив е отхвърлил оспорването по жалбата на касатора "Тримо" АД - Пловдив срещу Заповед № РД-18-48/3.06.09 г. на Изп. директор на Агенцията по геодезия картография и кадастър /АГКК/ - София за одобряване на кадастрална карта и кадастрални регистри за землището на гр. Пловдив в частта относно имоти с идентификатори 508.64, 508.65 и сгради с идентификатори 508.65.1 до 15, 508.65.26, 508.64.35, 508.65.37 и 508.65.37. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Въз основа на данните по административната преписка и доказателствата по делото, вкл. писмено заключение /основно и допълнително/ на съдебно техническа експертиза, преценени в съвкупност с доводите на страните, съдът е приел, че при изработване на кадастралната карта и кадастралните регистри в оспорената им част е спазено законовото изискване за приоритетно ползване източниците на данни за поземлените имоти по чл. 41, ал. 1 и ал. 2 ЗКИР и чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3/05 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралните регистри. При безспорното установяване относно липсата на означени по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗКИР граници, обосновано е прието, че като е ползвал действащия кадастрален план административният орган е процедирал в унисон със закона. В мотивите на решението се съдържа и констатация относно недопустимостта в съдебноадминистративното производство по чл. 49, ал. 2 ЗКИР да се разрешават спорове за имуществени права, както и относно правилното отразяване на собствениците в кадастралния регистър съобразно представените по преписката документи за собственост. Касационната жалба с претенция за отмяна на решението като постановено в нарушение на материалния закон, касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК е неоснователна. След изложена ретроспекция за приложимите материалноправни норми, касаторът е обосновал извод за нарушението им, позовавайки се на притежаваните от него документи за собственост и излагайки съображения относно техния приоритет спрямо документите за собственост, представени от ответниците по касация. Така в касационното производство се прави отново опит за разрешаване на явно съществуващият между касатора и ответните дружества спор за собственост. Този спор, както е посочил и първоинстанционният съд, не може да бъде предмет на производство по оспорване на индивидуален административен акт по чл. 49, ал. 1 ЗКИР, а би могъл да намери разрешение по реда на чл. 53, ал. 2 ЗКИР. По отношение претенцията за неправилно отразяване на съществуваща задънена улица, съдебнотехническата експертиза е дала заключение, че улицата е отразена съобразно действащия градоустройствен план. Наличието на спор за имуществено право върху поземлените имоти обосновава извод относно неоснователността на претенцията касаторът да бъде вписан като собственик по приращение на трафопост с идентификатор 56784.508.64.26. Претендираните в касационната жалба три броя складове, видно от приложените на л. 103, 105 и 106 скици са записани на касатора "Тримо" АД, и правилно при липсата на означени по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗКИР на място граници, са ситуирани в имот с идентификатор 508.64.В тази насока са и констатациите в неоспореното от касатора писмено заключение на съдебнотехническата експертиза. Изложеното обосновава извода, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като постановено в унисон с материалния закон и обосновано. Независимо от този резултат претенцията на ответниците "Търговски център "Тракия" АД и "Ира 92" ЕООД за присъждане на разноски не следва да бъде уважена предвид липсата на доказателства, че такива са реално сторени в настоящата инстанция. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, в настоящия състав на II-ро отделение