Решение № 645 от 15.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11958/2012 г.

Решение № 645 от 15.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11958/2012 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Столично управление "Социално осигуряване" (СУСО) срещу решение № 4583 от 07.08.2012 г. по адм. дело № 2203/2012 г. на Административен съд - София град. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Между страните няма спор по фактите. Спорът между страните е по приложението на чл. 40, ал. 5 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) и в частност по въпроса допустимо ли е определянето на осигурителен доход въз основа на фишове за изплатени трудови възнаграждения, когато липсват и не са предадени за съхранение изплащателните ведомости за съответния период от време. С решение № 44 от 31.01.2012 г. касационният жалбоподател е приел, че "в процесния случай приложените фишове - извлечение от заплатата (...) не съставляват автентични документи, с които се установява осигурителен доход по смисъла на чл. 40, ал. 5 от НПОС (...) С тези документи се установява само фактът, свързан с трудовото правоотношение, но не може да послужи за установяване на осигурителния доход за посочения период, тъй като осигурителният доход се определя от изплащателните ведомости и включва не само посочената основна заплата (...) но и други елементи от трудовото възнаграждение, върху които са били дължими или внесени осигурителни вноски ...". С касационната жалба е доразвил това свое становище така: "Представените от жалбоподателя фишове не са писмени доказателства, въз основа на които може да се издаде документ, удостоверяващ осигурителния доход. Касае се за неподписани частни документи, за които не може да се каже, че са автентични, тъй като няма дата и подпис на издателя. Доказателство в тази насока е и обстоятелството, че по фишовете съществуват задрасквания и поправки, като същевременно липсва име, подпис на съставителя и печат на осигурителя, поради което същите не могат по несъмнен начин да удостоверят съдържащите се в тях данни, което поставя под въпрос и тяхната автентичност. Въпросните фишове за заплата не са първични документи, които да послужат за доказване на осигурителен доход. По своята правна същност фишът за работна заплата е вторичен счетоводен документ, съдържащ обобщена информация, получена от първични счетоводни документи, каквито са ведомостите за работна заплата." С посоченото по-горе решение Административен съд - София град е приел, че "разплащателните фишове представляват автентични счетоводни документи, съдържащи цялата информация за получаваните месечни трудови възнаграждения", че "от информацията, съдържаща се в тях е видно името на лицето, предприятието, където същото е полагало труда си, длъжността, размера на брутното и нетното възнаграждение с отбелязване на всички направени удръжки" и поради това "са налице предпоставките по чл. 40, ал. 5 НПОС за определяне по изключение на осигурителния доход на лицето въз основа на други автентични документи, съдържащи достатъчно данни относно размера на реално получените месечни трудови възнаграждения". Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че: а) изразеното от касационния жалбоподател становище не може да бъде споделено, защото противоречи на чл. 40, ал. 5 и ал. 9, изр. 2-ро НПОС. То противоречи и на дадените от Националния осигурителен институт, Главна дирекция "Пенсии", указания на териториалните звена, според които, "ако за определени периоди тези документи (разплащателни ведомости) липсват, териториалните поделения на НОИ издават документи за осигурителен стаж и доход и въз основа на други автентични документи, доказващи изплащане на възнаграждения...", а "други автентични документи, доказващи изплащане на възнаграждения могат да бъдат предоставените от лицата фишове за изплащане на трудовите възнаграждения..." (т. 6 на писмо № 91-01-137 от 22.06.2006 г. относно измененията и допълненията в Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, направени с ПМС № 127 от 02.06.2006 г. и т. 10 на писмо № 91-01-71 от 24.03.2009 г. относно измененията и допълненията в Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, направени с ПМС № 38 от 17.02.2009 г.); б) изразеното от касационния жалбоподател становище противоречи и на следните указания, дадени на териториалните звена от Националния осигурителен институт, Главна дирекция "Пенсии", с т. 1 на писмо № 91-01-199 от 20.09.2006 г. относно поставени въпроси по прилагането на КСО, НПОС и НКТП: "Представянето на доказателства винаги е в тежест на заинтересованото лице. Когато такива не съществуват в съхраняваната първична отчетна документация, осигурителят, правоприемникът или организацията, която съхранява ведомостите, може да поиска от заинтересованото лице да представи заповеди, фишове за заплати и други документи, доказващи основанията за плащанията, ако ги съхранява, за да направи преценка дали да ги включва в осигурителния доход в удостоверение обр. УП-2."; в) изразеното от Административен съд - София град становище е съобразено с трайно установената съдебна практика, според която "разплащателните фишове представляват автентични счетоводни документи, съдържащи цялата информация за получаваните месечни трудови възнаграждения (поради което) налице са предпоставките по чл. 40, ал. 5 от НПОС за определяне по изключение на осигурителния доход на лицето въз основа на други автентични документи, съдържащи достатъчно данни относно размера на реално получените месечни трудови възнаграждения" (реш. № 12127 от 19.10.2010 г. по адм. д. № 3907 от 2010 г. и реш. № 5521 от 17.04.2012 г. по адм. д. № 14504 от 2011 г., и двете на ВАС - VI отд.). По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно (законосъобразно и обосновано), поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото следва да бъде уважено като основателно искането на ответника по касационната жалба да му бъдат присъдени направените от него разноски в касационното производство - 300 лв. възнаграждение за един адвокат. Водим от изложените мотиви, Върховният административен съд, шесто отделение,