Решение № 2440 от 23.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12028/2008 г.

Решение № 2440 от 23.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12028/2008 г., I о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Клокотница Инвест" АД срещу Решение № 812/18.07.08 г. по адм. д. 356/08 г. по описа на Пловдивския административен съд, с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт (РА) № 2601159/29.11.07 г., издаден от главен инспектор по приходите в Териториална данъчна дирекция на Националната агенция за приходите - гр. Хасково, потвърден в обжалваната част с Решение № 62/25.01.08 г. на Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при Централно управление на Националната агенция за приходите (Д"ОУИ"). Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е необосновано, постановено при неспазване на съществени процесуални правила и по същество незаконосъобразно поради противоречието му с материалния закон, както и духа и целите на ЗДДС - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на съдебното решение и отмяна на РА. Претендира разноски. Ответникът Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при Централно управление на Националната агенция за приходите (Д"ОУИ"), редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представител и не е изразил становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I-А отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното Решение № 812/18.07.08 г. по адм. д. 356/08 г. по описа на Пловдивския административен съд е отхвърлена жалбата на "Клокотница Инвест"АД против РА № 2601159/29.11.07 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Хасково, потвърден в обжалваната част с Решение № 62/25.01.08 г. на Д"ОУИ", с който не е признато право на данъчен кредит в размер на 7032, 00лв., ведно със законната лихва в размер на 5 169, 95лв. за данъчен период 1.03.02 г. - 31.03.02 г. по данъчна фактура № 165/29.03.02 г., издадена от "КВК Инвест"АД. За да постанови обжалваното решение, ПАС е приел за установено, че РА е законосъобразен данъчен акт, като спорната данъчна фактура не отразява реални облагаеми доставки - СМР и продажба на газьол. Съдът е обсъдил събраните доказателства и е обосновал правните си изводи въз основа на доказателствата, събрани по време на данъчната ревизия като е приел, че ДРА № 69/1.03.04 г., отразяващ резултатите от данъчна ревизия на доставчика не представлява доказателство за реалност на доставките. Така постановеното решение е постановено при неизяснена фактическа обстановка. Основният въпрос, който е анализира като спорен от ПАС е относно реалността по доставките, за които е издадена данъчна фактура № 165/29.03.02 г. от "К. В. К. - Инвест"АД, а именно продажба на 33000 литра газьол за 17160лв. с ДДС 3432лв. и услуга, съгласно договор за СМР за 18000лв. и ДДС 3600лв. Съдът е възпроизвел съдържанието на всички доказателства, събрани по време на данъчната ревизия като подробно е обосновавал само правните си изводи относно липсата на еднозначни доказателства, че са извършени облагаеми доставки през данъчен период 1.09.02 г. - 30.09.02 г. Съдът е обсъдил и фактите, които според него се установяват от ДРА № 69/1.03.04 г., отразяващ резултатите от данъчна ревизия на прекия доставчик "К. В. К. - Инвест"АД. Съдът не е направил задълбочен анализ относно наличието на всички предпоставки на чл. 64 от ЗДДС (отм.) за възникване на право на данъчен кредит за жалбоподателя, а изводите му относно правното значение на ДРА № 69/1.03.04 г. са в противоречие с трайната съдебна практика. По делото липсват данни относно издаването на данъчна фактура № 165/29.03.02 г. от "К. В. К. - Инвест"АД, включването й в справката декларация по ДДС и дневника за продажбите за периода, както и начисляването на данъка по смисъла на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.). Тези обстоятелства по принцип следва да бъдат установени по време на данъчната ревизия, но в ПИНП № 1215/12.10.07 г. не се съдържа никаква информация относно тези обстоятелства. В РА и решението на Д"ОУИ" е посочено, че от този ПИНП се установява издаването на данъчната фактура, но очевидно в съдържанието на протокола има само данни за представени от дружеството документи по ИПДПОЗЛ № К8-2610/1.10.07 г., но не и информация от масивите на данъчната администрация и проверка в счетоводството му относно начисляването на данъка по смисъла на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.). Тези факти са от изключително значение за спора, защото ако бъде установено, че данъчната фактура е била издадена от "К. В. К. - Инвест"АД в данъчен период 1.09.02 г. - 30.09.02 г., то и законосъобразността на начисляването на данъка по нея трябва да е било обект на проверка от данъчните органи, издали ДРА № 69/1.03.04 г. Ако не е била издадена в този данъчен период, респективно включена в СД и ДП, ревизиращият екип, издал ДРА № 69/1.03.04 г. не би могъл да има информация за нея, респективно да извърши проверка относно начисляването на данъка по нея и наличието на основание за това (облагаеми доставки). По изложените съображения касационната инстанция като споделя по принцип доводите в жалбата относно тълкуването на правното значение на ДРА № 69/1.03.04 г. намира, че за съобразяване с констатациите в този ДРА е от значение установяването на издаването на спорната данъчна фактура. Съдът е допуснал съществени процесуални нарушения, изразяващи се в неправилно обсъждане на доказателствата по делото в тяхната съвкупност, пренебрегване доказателствената стойност на ДРА № 69/1.03.04 г., за който има данни, че е влязъл в сила. Съдът не е установил относими към спора факти, за които липсват доказателства в данъчната преписка, но е недопустимо да бъдат приемани без доказателства за безспорни между страните. Тези процесуални нарушения са довели до неправилно приложение и на материалния закон, което не може да бъде отстранено в настоящото производство поради необходимостта от събиране на доказателства чрез съдебна експертиза. По изложените съображения касационната инстанция намира, че съдебното решение следва да бъде отменено на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, а делото на основание чл. 222, ал. 2 от АПК да бъде върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на ПАС. Направените от страните разноски трябва да бъдат преценени при условията на чл. 226, ал. 3 от АПК. По изложените съображения, Върховният административен съд, Първо - А отделение