Решение № 15578 от 16.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10757/2020 г.

Решение № 15578 от 16.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10757/2020 г., II о., докладчик съдията Диана Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/. Образувано е по касационна жалба от А. Мао и Д. Тичков, чрез процесуалният им представител срещу Решение № 3517/2.07.2020 г. постановено по адм. д. № 4344/2019 г. по описа на Административен съд –София град, с което по жалба на Н. Найденов е отменена Заповед № 18-2537/8.03.2019 г. на Началника на СГКК-София. В касационната жалба се развиват доводи за неправилност на съдебното решение, които обосновават наличието на отменителните основания по чл. 209, т. 3 пр. 1 и 3-нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на съдебното решение, след което да се постанови ново с което жалбата срещу оспорената заповед на Началника на Служба геодезия, картография и кадастър/СГКК/ гр. София да бъде отхвърлена. Претендират се съдебни разноски. В с. з. касаторите редовно призовани не се явяват и не се представляват. Ответниците Началника на СГКК-София и Г. Ангелов редовно призовани не се явяват, не се представляват и не вземат становище по жалбата. Ответникът Н. Найденов чрез процесуалният си представител оспорва основателността на касационната жалба. Представя и писмен отговор с подробно изложено становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за липсата на основания по чл. 209, т. 3 АПК. Върховният административен съд, Второ отделение в настоящия си състав намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законовия срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и срещу съдебен акт подлежащ на касационен контрол. Разгледана по същество същата е частично основателна. Производството пред Административен съд-София град е образувано по жалба на Н. Найденов срещу Заповед № 18-2537/8.03.2019 г. издадена от Началника на СГКК-София, с която на осн. чл. 54, ал. 4 във вр. с чл. 54, ал. 1 и чл. 51, ал. 1, т. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър/ЗКИР/е одобрено изменението на КККР на гр. София, одобрена със Заповед № РД-18-61/27.09.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, като по заявление на касаторите са нанесени северната и източната граница на поземлен имот с идентификатор 68134.8553.706 в съответствие с границите на УПИ XIII-706 в кв. 26 по регулационния план на "Враждебна" - гр. София по действащия ПУП, одобрен със Заповед № РД-09-051/14.01.1991 г., изразяващо се в промяна в границите на съществуващите обекти по КККР, както следва: поземлен имот с идентификатор 68134.8553.705 с площ от 468 кв. м. след промяната е с площ от 444 кв. м.: поземлен имот с идентификатор 68134.8553.706 с площ от 436 кв. м. след промяната е с площ от 469 кв. м. и поземлен имот с идентификатор 68134.8553.708 с площ от 388 кв. м. с площ от 388 кв. м. след промяната с площ от 388 кв. м., поземлен имот с идентификатор 68134.8553.992 с площ от 331 кв. м. след промяната е с площ от 323 кв. м. В жалбата с4 е сочи, че се оспорва заповедта в частта засягаща имота на жалбоподателя. За да постанови оспореното решение АССГ е приел, че същата е издадена от компетентен орган, при спазване на установената форма, но при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалния закон. Посочва се, че не е спазено изискването на чл. 26 от АПК тъй като оспорващият Н. Найденов не е уведомен за проведеното административно производство и по този начин е лишен от възможността на участва в него, което съставлява съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 168, ал. 3 АПК. Като проследява статута на поземлените имоти предмет на Заповедта на Началника на СГКК-София съдът достига до извода, че не е налице основанието на чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР, тъй като не са налице "непълноти и грешки" по смисъла на § 1, т. 16 от ЗР на ЗКИР, а от друга страна че е налице спор за материално право, поради което промяната на КККР е следвало да стане при спазване изискването на чл. 54, ал. 2 ЗКИР. При извършената проверка по реда на чл. 218 АПК съдът намира че решението е недопустимо в частта в която заповедта е отменена по отношение промяна в границите на поземлен имот 68134.8553.708 и поземлен имот с идентификатор 68134.8553.992, тъй като в тази част същата не е обжалвана. В останалата част решението е валидно, допустимо и правилно. Законосъобразен и обоснован е извода на административния съд, че оспорващият пред първата инстанция не е бил редовно уведомен за започналото производство и е бил лишен от възможността да направи своите възражения и представи доказателства. Уведомлението изпратено до жалбоподателя е било върнато като непотърсено, поради което административния орган е следвал да приложи чл. 61, ал. 3 АПК в действащата й към него момент редакция, което той не е сторил. По този начин административния орган е допуснал нарушение по чл. 35 АПК, тъй като е издал административния акт без да е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая, което от своя страна е довело до неправилно приложение на закона. Разпоредбата на чл. 54, ал. 1 ЗКИР предвижда възможност за изменение на одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри, когато съдържат непълноти и грешки. Отстраняването им е едно от основанията за поддържане на КККР в актуално състояние. Според легалното определение на § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР "непълноти и грешки са несъответствие в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние. Съгласно чл. 54, ал. 2 изр. 2 от ЗКИР когато непълнотите и грешките са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаването им по съдебен ред. В тази хипотеза Началникът на служба геодезия, картография и кадастър не следва да одобри, а да откаже изменението на кадастралната карта и регистри съгласно чл. 70, ал. 4 от Наредба № РД-02-20-5/2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралния регистър /Наредбата/. Тази преценка в случая не е извършена от органа, тъй като в резултат на неучастието на заинтересованата страна в административното производство не са събрани относимите за спора доказателства. В случая искането за изменение на кадастралната карта е направено като касационните жалбоподатели са поискали имотните, кадастрални граници на имота им да бъдат нанесени по регулационните такива на УПИXIII-706 в кв. 26 по регулационния план на [местност] [населено място], като по този начин навлизат в имот с идентификатор 68134.8553.705 по одобрената КК, одобрена със заповед през 2010 г., собственост на жалбоподателя. Несъответствието на кадастралната граница с регулационната такава попада в приложното поле на чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР. За отстраняване на тези непълноти и грешки редът е чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Промяната в имотните граници на поземлените имоти, каквато е целта на поисканото изменение и произтичащата от това промяна в данните за площта е свързано винаги с изменение на основните кадастрални данни. При наличието на възражение относно частта по регулация от имота на касационните жалбоподатели, попадаща в имота на жалбоподателя пред първата инстанция и при съответна промяна в границите и площта на имотите в резултат на това изменение, безспорно е наличието на спор за собственост, при който административния орган е следвало да постанови отказ за изменение на КК до разрешаването му по съответния ред. В тази връзка изводите на административния съд за незаконосъобразност на оспорената заповед в тази й част са правилни и в съответствие с изискванията на материалния закон. При този изход на делото касационните жалбоподатели дължат направените и своевременно поискани разноски от ответника Н. Найденов. Видно от представения Списък по чл. 80 ГПК и Договор за правна помощ същите са в размер на 1000 лв. в какъвто и размер следва да се присъдят, при липса на възражение за прекомерност. - Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 и ал. 3 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение в настоящия си състав