Решение № 12288 от 13.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3109/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) Пловдив при ЦУ на НАП, приподписана от юрк. Дамянова, срещу Решение 611/14.02.2024 г., постановено по адм. д. 485/2023 г. по описа на Административен съд (АС) - Пазарджик, с което, по жалбата на Део 89 ЕООД, ЕИК 203119524, гр. Пазарджик, [улица], представлявано от управителя Й. Паунков, е отменен Ревизионен акт (РА) Р-16001322003088-091-001/09.01.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение 118/04.04.2023 г. на директора на дирекция ОДОП Пловдив, с който в тежест на Део 89 ЕООД са установени задължения за ДДС като последица от непризнат данъчен кредит в размер на 72 079 лв. и лихви 2 883,91 лв. С твърдения за наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 АПК касаторът оспорва решението на АС - Пазарджик, заявява искане за отмяната му, за отхвърляне на жалбата срещу ревизионния акт и за присъждане на деловодни разноски. Възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Ответникът по касационната жалба, Део 89 ЕООД, чрез адв. Бангеев, в писмено становище оспорва основателността й и претендира направените от дружеството за настоящата инстанция разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава подробно мотивирано заключение за нейната допустимост и основателност. Върховният административен съд, в състав на Първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея. Разгледана по същество, е основателна. С оспорения от Део 89 ЕООД пред АС - Пазарджик РА в тежест на търговеца са установени задължения за ДДС, произтичащи от непризнато право на данъчен кредит в размер на 72 079 лв. и лихви 2 883,91 лв. по фактури, издадени от "Преврефунги" ЕООД, "Тренд Биоекспорт" ЕООД, "Старт 57" ЕООД и Алвита ЕООД. Първостепенният съд е приел, че оспорването на РА е допустимо като своевременно заявено от надлежна страна след изчерпване на възможността за обжалване на РА по административен ред и срещу потвърдената от решаващия орган негова част. Обосновал е извод за валидност на акта като издаден от компетентни органи и подписан от неговите издатели с КЕП в ревизионно производство, възложено също от компетентен орган. Подробно е мотивирано заключението му, че в хода на ревизията не са допуснати нарушения на процесуалните правила, носещи белега същественост. За да обоснове извод за противоречие на РА с материалния закон по отношение на доставките на стоки по фактури, издадени от Преврефунги ЕООД, АС Пазарджик е ценил показанията на свидетелите И. П., работил за доставчика, и И. Н. - извършвал транспортни услуги, потвърждаващи добива на гъби и търговските взаимоотношения между доставчика и ревизирания, в съвкупност с представените при съдебното оспорване на РА приемо-предавателни протоколи, стокови разписки и пътни листове за извършените превози и заключението ССчЕ, установяващо както редовно воденото счетоводство, така и последващата реализиация на диворастящите гъби. По отношение на доставките от Тренд Биоекспорт ЕООД първостепенният съд е дал вяра на показанията на св. А. Х., според която дружеството разполага с голяма база за преработка и съхранение на гъби, негов клиент е именно ревизираният търговец, извозвал стоката с автомобил Фиат . АС - Пазарджик е приел за установена кадровата обезпеченост на предходния доставчик Аквабилд 67 ЕООД, ангажирал без трудови договори преимуществено работници от ромски произход срещу подневно възнаграждение. Идентични са съображенията на първостепенния съд за доказаност на доставките на гъби и трюфели по фактурите с издател Старт 57 ЕООД. В тази част от спора са ценени показанията на св. Лулчев, който дал подробни сведения за работниците по трудов договор, заети с добива на гъби, но и за натоварените без писмен акт надничари , за превоза на стоките по черни пътища, които са извън ТОЛ системата. АС Пазарджик е преценил, че неотразяването на номер на МПС в превозния билет за транспортиране на гъби не променя установения факт, че Старт 57 ЕООД разполага с достатъчно автомобили, с които е превозвало добитата продукция. Според инстанцията по същество доказана е и доставката по издадената от Алвита ЕООД фактура транспортна услуга. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Основателен е касационният довод, че първоинстанционният съд не е извършил пълен анализ на всички относими към спора доказателства, в резултат на което е формирал необоснован извод, че спорните фактури обективират действително извършени доставки на стоки. АС Пазарджик не е съобразил тяхната специфика диворастящи гъби от конкретен вид, разпространени на определена територия и количество в приблизителна тежина. При условията на чл. 24, ал. 2 ЗЗД собствеността върху определените по рода си вещи се прехвърля при определянето им по общо съгласие или от момента на предаването им. Сами по себе си фактурите не са доказателство за настъпване на данъчно събитие. Необходимо е установяване на обективния факт на предаването на стоките по вид и количество. Така показанията на свидетелите П., Н., Л. и Х. сочат съществуване на търговски отношения между доставчиците и ревизирания, но не могат да се ценят досежно обстоятелствата кога и къде конкретно процесните количества гъби са предадени съответно от "Преврефунги" ЕООД, Тренд Биоекспорт" ЕООД, Старт 57 ЕООД на Део 89 ЕООД. Съдът е подценил и представените от Аквабилд 67 ЕООД, предходен доставчик на Тренд Биоекспорт ЕООД, доказателства за регистрация на пункт, позволително за използване на недървесни горски продукти, превозни билети от Изпълнителна агенция по горите, фактурата, издадена от ЮЦ ТП ДГС Пазарджик, всички те от 2021 г. при дати на спорните доставки през 2022 г. Нещо повече - фактурите, товарителниците, приемо-предавателните протоколи за дните, в които са издадени фактури от Аквабилд 67 ЕООД на Тренд Биоекспорт ЕООД, сочат среден подневен добив на 1400 кг. 1500 кг. гъби, или около 120 кг. за всеки берач, което е 6 пъти повече от достъпните на интернет сайта на Българската асоциация на билкарите и гъбарите количества. Необоснован е изводът на АС Пазарджик, че от показанията на св. Л. се установява по несъмнен начин, че от Старт 57 ЕООД са добивани гъби на територията на ТП ДГС Пазарджик в районите на с. Црънча, с. Паталеница, с. Дебръщица и местност Добра вода . Действително, налице са позволително за събиране на недървесни горски продукти и превозен билет, но в последния не е отразен регистрационен номер на МПС съобразно чл. 211а, ал. 1 от Закона за горите. Не са ангажирани доказателства за съществуването и мястото на временни пунктове при събиране на гъбите. По отношение на транспорта на спорните количества административният съд е приел, че е извършен от Алвита ЕООД с Фиат Дукато с рег. [рег. номер], но е игнорирал липсата на пътни листове с отразяване на разходено гориво, начален, краен пункт, изминати километри, осчетоводяване на разходено гориво. В представените пътни листове са посочени само водач, МПС и обходени места, мястото на разтоварване е с. Братаница, а според пътните листове маршрутът е Пазарджик Паталеница Пазарджик. Информацията от Агенция "Пътна инфраструктура", която ревизиращите ценили в съвкупност с изброените данни, засяга убедителността на доказването на превоза на процесните стоки. Достоверността й произтича от възлагането с чл. 3, ал. 5 от Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време на АПИ да осъществява съобразно своите компетенции правомощията на държавата във връзка с функциониране на смесената система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние, както и дейността по практическото прилагане, въвеждането, функционирането и контрола на Електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. Съобразно чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредбата в обхвата на смесената система е заплащането на такса за изминато разстояние за ППС по чл. 10б, ал. 3 ЗПътищата, към които се отнасят превозните средства, с които се твърди да са превозени стоките. АПИ чрез Електронната система за събиране на тол такси събира и обработва декларирани тол данни за всяко пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, което ползва платената пътна мрежа (вж. чл. 10, ал. 2 от Наредбата). Отправната и крайната точка на превозите предполагат ползване на пътищата от платената пътна мрежа. Лаконични са съображенията на инстанцията по същество за незаконосъобразност на РА в частта на отказа да се признае право на приспадане на данъчен кредит по фактурата, издадена от Алвита ЕООД с предмет услуга по договор за транспорт, преработка и съхранение свеждат се до позоваване на съображенията за доказаност на доставките на стоки, както и на заключението на ССчЕ, проследяващо осчетоводяването на фактурата, което не е спорно. Притежаването на данъчни фактури и тяхното осчетоводяване не е достатъчно за обосноваване на реалност на отразените в тях стопански операции. Разпоредбите на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС обуславят възникването на правото на приспадане на данъчен кредит от кумулативното осъществяване на елементите на регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав, който наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, включва и установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка - арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. Необходимостта от установяване на обективното извършване на доставките не се отрича от СЕС в Решението от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, който в своята практика многократно подчертава, че националният съдия следва да осъществи конкретна преценка на всички събрани в производството пред него доказателства и въз основа на тях да формира изводите си за наличието или липсата на реална доставка. Това негово разбиране е отново застъпено в Решение от 31.01.2013 г. по дело С-643/11, съобразно което "Правото на Съюза, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема сделка". Относимо в конкретния случай е и тълкуването, дадено с Решението на СЕС от 13.02.2014 г. по дело С-18/13, съгласно което националният съд следва да провери служебно дали установените обстоятелства сочат за наличието на измама и от обективните данни, предоставени от органите по приходите, дали се установява, че данъчно задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от измама. Като е обосновал незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт и го е отменил, АС - Пазарджик е постановил неправилно решение, което е засегнато от касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 АПК и следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго по съществото на спора, с което жалбата срещу РА бъде отхвърлена. При този изход на спора и своевременно заявеното искане право на разноски има само ответникът по касация, каквито са направени за заплащане на държавна такса по касационната жалба 599,70 лв. и в този размер следва да бъдат присъдени на НАП, заедно с юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции в общ размер на 13 294 лв. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение