Решение № 10563 от 11.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5541/2016 г.

Решение № 10563 от 11.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5541/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 237 и следващите от АПК. Образувано е по искане, предявено от С. А. Д. за отмяна на определение № 1224 от 5.02.2016 г. по адм. дело № 1200/2016 г. на Върховния административен съд, осмо отделение и оставеното с него в сила определение № 6326 от 23.11.2015 г. по адм. дело № 6538/2015 г. на Административен съд - С. град. О. обстоятелствената част на искането за отмяна може да се изведе, като сочено правно основане разпоредбата на чл. 239, т. 5 АПК. Ответната страна - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" чрез процесуалния си представител изразява писмено становище за неоснователност на искането за отмяна. Искането за отмяна е направено от надлежна страна в срока по чл. 240 АПК и е процесуално допустимо, а разгледано по същество е основателно. Производството пред административния съд е образувано по искова молба, предявена от С. А. Д. против ГД "Изпълнение на наказанията" с правно основание чл. 1 ЗОДОВ. При извършената служебна проверка за редовност, съдът с разпореждане от 4.08.2015 г. я е оставал без движение и е указал на жалбоподателя да отстрани нередовностите, обособени в седем самостоятелни точки. В определения срок ищецът е отстранил нередовностите, поради което съдът е пристъпил към събиране на доказателства, необходими му да извърши проверката за процесуална допустимост на иска. При нейната преценка е приел иска за процесуално недопустим и с определение № 6326 от 23.11.2015 г. го е оставил без разглеждане, а образуваното съдебно производство е прекратил. Така постановеното определение е обжалвано с частна жалба от ищеца и от назначения му служебен процесуален представител - адвокат И. В. Г., по които е образувано административно дело № 1200/2016 г. на ВАС, осмо отделение. Съдът е разгледал частните жалби и ги е приел за неоснователни. Обжалваното определение е счетено за правилно и оставено в сила. От изложените обстоятелства в искането за отмяна могат да се изведат две групи доводи, сочещи на твърдения за нарушаване на правилата, довели ищеца до лишаване от право на участие в съдебното производство. Първата група е за постановяване на прекратителното определение и определението на висшестоящата съдебна инстанция в закрити съдебни заседания. Доводът е неоснователен. Проверките за редовност и за допустимост на исковата молба са уредени в чл. 129 и чл. 130 от ГПК, приложими съгласно препращащата разпоредба на чл. 144 АПК. И двете проверки се извършват от съда в закрити заседания. За съдебно заседание с устно изслушване на страните се пристъпва едва след като съдът е констатирал, че исковата молба, с която е сезиран е редовна и процесуално допустима. В случая съдът е констатирал на първо място нередовност. За целта се е произнесъл с разпореждане от 4.08.2015 г., съдържащо указания към ищеца за отстраняване на нередовностите. Това е извършено от него с молба от 17.08.2015 г., озаглавена "Уточнение - допълнение към искова молба". Съдът я е разгледал и приел, че с нея са отстранени нередовностите. Това е дало основание на съда да започне преценка на процесуалната допустимост на иска. Тя също се провежда в закрито заседание. При констатиране на недопустимост, съдът съгласно разпоредбата на чл. 130 ГПК връща исковата молба, което действие се реализира чрез определение, постановено в закрито заседание. Всичко това показва, че на този етап на съдебното производство, съдът не призовава страните в съдебно заседание и не е допуснато твърдяното от искателя нарушение. Нарушение не е допуснато и от тричленния състав на висшестоящата съдебна инстанция, която е разгледала двете частни жалби в закрито заседание. Съгласно нормата на чл. 234, ал. 1 АПК, частната жалба се разглежда в съдебно заседание. По тези съображения първата група доводи на жалбоподателя за нарушаване правото му на участие в производството по иска е неоснователна. Втората група доводи са свързани с допуснати от съда нарушения във връзка с предоставянето на правна помощ. Искане за това е направено от ищеца с молба, приложена към молбата-уточнение в отговор на разпореждането на съда за оставяне на исковата молба без движение, като нередовна. Тя е приета за основателна. С определение от 17.09.2015 г. първоинстанционният съд е предоставил на ищеца правна помощ под формата на процесуално представителство и е изпратил определението на Софийска градска колегия. С уведомително писмо от 30.09.2015 г., председателят на адвокатския колектив е определил адвокат П. Т. Т.. Той е назначен за процесуален представител на ищеца с определение от 20.10.2015 г. На 1.10.2015 г. ищецът с молба-искане на л. 44 по делото е поискал да бъде известен назначеният процесуален представител за среща с него, за да съгласува процесуалната си позиция. Искането е изпълнено, доколкото в определението от 20.10.2015 г. е постановено на адвокат П. Т. да бъде изпратен препис от молбата-искане от 1.10.2015 г. В същото време обаче самият ищец не е уведомен от съда за името на определения процесуален представител. Междувременно по делото са извършени действията по чл. 131 ГПК - на ответната страна е изпратен препис от исковата молба, поискано е становище по предявения иск и представяне на изброените доказателства. Писменият отговор с доказателствата е изпратен в съда на 26.10.2015 г. На същата дата, адвокат Т. е направил отвод по делото, който е уважен от съда и с определение от 30.10.2015 г. адвокатът е освободен, като процесуален представител. На САК е изпратено съобщение за определяне на нов адвокат. С писмо от 6.11.2015 г. за адвокат е определена В. Д. Р., назначена с определение от 13.11.2015 г. За нейното назначаване, ищецът също не е уведомен. Вместо това на 23.11.2015 г., съдът с определението си № 6326 е оставил исковата молба без разглеждане, като процесуално недопустима и е прекратил производството по делото. Едва при изпращане на препис от определението на ищеца чрез адвокат В. Р. е станало ясно, че тя е в болничен отпуск от 11.06.2015 г. и е подала молба за замяната й. Такава молба не се намира по делото, а обстоятелството се установява от вписаните забележки на двете съобщения за връчване на прекратителното определение и за уведомяване на адвокат Р., че е назначена за служебен защитник, находящи се на л. 87 и 88 по делото. С уведомително писмо от 26.11.2015 г., САК е определил за нов процесуален представител И. В. Г.. Той е назначен с определение от 12.12.2015 г., за което ищецът отново не е уведомен. Поради това се е стигнало до подаване на две частни жалби срещу прекратителното определение: първата лично от С. А. Д. от 15.12.2015 г. и втората от процесуалния му представител от 23.12.2015 г. Липсата на съгласуваност в позициите им и видна от съдържанието на двете частни жалби, доколкото в частната жалба, подадена лично от ищеца възраженията му са за липса на правна помощ, довела до нарушаване правото му на защита, тъй като дори не е имал възможност да се запознае с материалите по делото, представени от ответната страна. При тези данни, съдът намира, че макар и формално да е била предоставена правна помощ на ищеца, за когото съдът е признал съществуваща необходимост от такава, то тя не е била реализирана. Съдът не го е уведомил за имената на определените процесуални представители, като за кратък период от време са се сменили трима. При това адвокат Р. в нито един момент от съдебното производство не е взела участие, като представител, поради наличие на обективни причини - болничен отпуск от 11.06.2015 г. По този начин в решаващата фаза от съдебното производство, свързана с представяне и преценка на писмените доказателства, представени от ответната страна и проверка на процесуалната допустимост на исковата молба, ищецът е останал без правна помощ, което го е лишило от възможност да участва по делото. Налице е отменително основание по смисъла на чл. 239, т. 5 АПК. Поради това ще следва да се отмени определението на първоинстанционния съд, както и определението на Върховния административен съд, с което то е оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 244, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия