Решение № 78 от 4.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9061/2012 г.

Решение № 78 от 4.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9061/2012 г., VI о., докладчик съдията Георги Чолаков Съдебно производство е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 323, ал. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ).

Образувано е по жалба на Мирослава Стефанова Тодорова, от гр. София срещу решение по т. 54 от протокол № 29 от 12.07.2012 г. на Висшия съдебен съвет (ВСС), с което на основание чл. 308, ал. 1, т. 6 от ЗСВ й е наложено дисциплинарно наказание "дисциплинарно освобождаване от длъжност". В жалбата, допълнителната жалба и представените по делото писмени бележки се излагат доводи за необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение, както и твърдения, че то е издадено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Претендира се неговата отмяна със законните последици.

Ответникът - Висш съдебен съвет (ВСС), чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Подробни съображения в подкрепа на тези доводи се развиват в представени по делото писмени бележки. Претендира се заплащане на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна - Инспекторат към ВСС (ИВСС), чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Подробни съображения в подкрепа на тези доводи се развиват в представени по делото писмени бележки.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, шесто отделение в настоящия си състав, приема, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, но разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

Не се спори по делото, че Мирослава Стефанова Тодорова е съдия в Софийски градски съд, наказателно отделение. В периода от месец 01.01.2006 г. - 31.12.2007 г. е била постоянен преподавател в Националния институт по правосъдието (НИП). През този период от време същата е ползвала разрешен й неплатен служебен отпуск, за да изпълнява поетите от нея задължения като постоянен преподавател в НИП. Към 01.01.2006 г., когато е започнал ангажимента й към НИП, в състава на Мирослава Стефанова Тодорова е имало висящи пет наказателни общ характер дела с даден ход на съдебното следствие с участието на този съдия. В периода, през който е била постоянен преподавател в НИП, неплатения служебен отпуск на Мирослава Стефанова Тодорова е бил прекъсван за датите когато са били насрочвани съдебните заседания по тези дела, като разглеждането им е продължило с участието й. Мирослава Стефанова Тодорова не е имала осигурено постоянно работно място докато е била в неплатен служебен отпуск от 01.01.2006 г. до 31.12.2007 г. Това е продължило и през първите два месеца на 2008 г., като считано от март 2008 г. съдия Мирослава Стефанова Тодорова е получила постоянно работно място.

Към датата на приключване на съдебното дирене пред тази инстанция по делото няма доказателства на съдия Мирослава Стефанова Тодорова да са налагани влезли в сила дисциплинарни наказания.

Мирослава Стефанова Тодорова към датата на приключване на съдебното дирене пред тази инстанция е била председател на Управителния съвет на Съюза на съдиите в България (ССБ) - независима, доброволна, професионална организация, обединяваща съдиите в България и съдействаща за защита на техните професионални, интелектуални, социални и материални интереси, за укрепване на престижа на съдилищата в България - чл. I. 1 от Устава на ССБ.

1. С писмо изх. № 120 от 20.02.2012 г. председателят на Софийски апелативен съд (САС) е уведомил Пламен Стоилов, председател на Комисията по изпълнение на мерките за организация на работата на делата с особен обществен интерес в органите на съдебната власт (КИМОРДООИОСВ) при ВСС за движението и приключването на ВНОХД № 1240/2011 г. по описа на САС. Твърди се в това писмо, че по отношение на съдопроизводствените действия на СГС по първоинстанционното НОХД № 3109/2003 г. е налице фрапиращ случай на бавност, довел до погасяване на наказателното преследване срещу един от подсъдимите, поради изтичане на абсолютната 15 годишна давност. На 22.02.2012 г., в изпълнение на решение на КИМОРДООИОСВ по протокол № 9 от 20.02.2012 г., работна група в състав - Пламен Стоилов и Иван Колев - членове на ВСС, е извършила проверка по движението на НОХД № 2495/2003 г. и НОХД 3109/2003 г. по описа на СГС и ВНОХД № 1240/2011 г. по описа на САС. По време на проверката е изготвен протокол и е установено, че на 24.09.2003 г. по внесен обвинителен акт на Софийска градска прокуратура (СГП) е било образувано в СГС НОХД № 2495/2003 г., като за съдия-докладчик по това дело е определена Даниела Атанасова. С разпореждане от 10.10.2003 г. съдия Даниела Атанасова е прекратила съдебното производство по горното дело и върнала същото на СГП за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения. На 14.11.2003 г. е внесен отново обвинителен акт от СГП и е образувано НОХ дело под нов № 3109/2003 г. по описа на СГС, като за съдия-докладчик по това дело е определена отново Даниела Атанасова. С разпореждане от 15.12.2003 г. съдия Даниела Атанасова е насрочила делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 11.02.2004 г. На тази дата разглеждането на делото е започнало от съдия Мирослава Тодорова. На 15.06.2006 г. съдебното следствие е приключено и даден ход по същество. На 16.06.2006 г. е произнесена присъдата. Мотивите към нея били обявени на 25.03.2011 г. - четири години, девет месеца и девет дни след обявяване на присъдата. По постъпила жалба същото било изпратено на САС по компетентност. На 01.02.2012 г. с решението си САС отменил обжалваната присъда в частта, с която единият от подсъдимите бил признат за виновен и е прекратил наказателното производство поради изтекла абсолютна давност.

Въз основа на резултатите от тази проверка, е внесено във ВСС предложение от Пламен Стоилов, Иван Колев, Вельо Велев, Кирил Гогев и Теодора Нинова (петима членове на ВСС) - за налагане на съответстващо дисциплинарно наказание за извършено деяние, съставляващо според вносителите дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. т. 2 и 4 от ЗСВ. По това предложение с решение на ВСС по протокол № 9 от 01.03.2012 г. на основание чл. 316, ал. 2 от ЗСВ е образувано дисциплинарното производство - дисциплинарно дело № 3/2012 г.

2. С писмо изх. № 223 от 02.03.2012 г. председателят на СГС е уведомил ВСС за констатирани нередности при обявяване на резултатите в срочната книга по пет въззивни дела от общ и административен характер по които докладчик е бил съдия Мирослава Стефанова Тодорова.

Във връзка с това писмо е прието решение от 06.03.2012 г. на Комисията по дисциплинарните производства (КДП) при ВСС за извършване на проверка от работна група в състав Пламен Стоилов и Иван Колев. Тази проверка е приключила с протокол от 13.03.2012 г., като е било установено следното:

2.1. По пет броя въззивни наказателни общ и административен характер дела, които били присъединени към електронната система като обявени с краен резултат на 01.11.2011 г., са предадени в деловодството на съда след тази дата, както следва:

• под № 155 в срочната книга на 5-ти въззивен състав, НО -СГС е било записано ВНАХД № 4122/2010 г., обявено за решаване на 16.09.2010 г. с докладчик по делото съдия Мирослава Стефанова Тодорова. От справката направена от Ташко Алексиев Ташков - системен администратор на СГС се установява, че от деловодителя на състава Сийка Георгиева Цветанова в електронната система на СГС е вписано постановено по това дело решение № 1110 от 01.11.2011 г., а същото е било прието в деловодството и върнато като написано едва на 20.01.2012 г. - повече от два месеца след обявяването му.

• под № 122 в срочната книга на 5-ти въззивен състав, НО -СГС е било записано ВНАХД № 3388/2010 г., обявено за решаване на 02.10.2010 г. с докладчик по делото съдия Мирослава Стефанова Тодорова. От справката направена от Ташко Алексиев Ташков - системен администратор на СГС се установява, че от деловодителя на състава Сийка Георгиева Цветанова в електронната система на СГС е вписано по това дело решение № 1106 от 01.11.2011 г., а същото е било прието в деловодството и върнато като написано едва на 20.01.2012 г. - повече от два месеца след обявяването му.

• под № 92 в срочната книга на 5-ти въззивен състав, НО -СГС е било записано ВНОХД № 2052/2010 г., обявено за решаване на 01.07.2010 г. с докладчик по делото съдия Мирослава Стефанова Тодорова. От справката направена от Ташко Алексиев Ташков - системен администратор на СГС се установява, че от деловодителя на състава Сийка Георгиева Цветанова в електронната система на СГС е вписано постановено по това дело решение № 1109 от 01.11.2011 г., а същото е било прието в деловодството и върнато като написано едва на 20.01.2012 г. - повече от два месеца след обявяването му.

• под № 59 в срочната книга на 5-ти въззивен състав, НО -СГС е било записано ВНАХД № 228/2010 г., обявено за решаване на 19.04.2010 г. с докладчик по делото съдия Мирослава Стефанова Тодорова. От справката направена от Ташко Алексиев Ташков - системен администратор на СГС се установява, че от деловодителя на състава Сийка Георгиева Цветанова в електронната система на СГС е вписано постановено по това дело решение № 1105 от 01.11.2011 г., а същото е било прието в деловодството и върнато като написано едва на 20.01.2012 г. - повече от два месеца след обявяването му.

• под № 22 в срочната книга на 5-ти въззивен състав, НО -СГС е било записано ВНОХД № 5276/2009 г., обявено за решаване на 25.01.2010 г. с докладчик по делото съдия Мирослава Стефанова Тодорова. От справката направена от Ташко Алексиев Ташков - системен администратор на СГС се установява, че от деловодителя на състава Сийка Георгиева Цветанова в електронната система на СГС е вписано постановено по това дело решение № 1104 от 01.11.2011 г., а същото е било прието в деловодството и върнато като написано едва на 20.01.2012 г. - повече от два месеца след обявяването му.

По отношение на всички тези дела е прието, че служителката Сийка Георгиева Цветанова е извършила тези вписвания в електронната система на СГС по разпореждане на съдия Мирослава Стефанова Тодорова.

2.2. Установено е също при тази проверка забавяне на изписването на мотивите по НОХД № 490/2004 г. по описа на СГС. Същото е било образувано на 23.02.2004 г. по внесен обвинителен акт на СГП, като за докладчик по делото е била определена съдия Мирослава Стефанова Тодорова. След извършване на необходимите процесуално-следствени действия делото приключило с присъда, която била обявена на 13.05.2005 г. Мотивите към присъдата били обявени на 20.05.2009 г. - четири години след обявяване на присъдата. Поради обстоятелството, че мотивите към присъдата не са били подписани от един от членовете на състава, деловодителката по делото започнала да търси същия, за да ги оформи съгласно закона. Последното било сторено през месец ноември 2010 г. На 23.02.2011 г. делото било разгледано от САС по същество и с решение от 18.03.2011 г. присъдата била потвърдена.

Въз основа на резултатите от тази проверка, е внесено във ВСС предложение от Пламен Стоилов, Иван Колев, Вельо Велев, Кирил Гогев и Теодора Нинова (петима членове на ВСС) - за налагане на съответстващо дисциплинарно наказание за извършено деяние, съставляващо според вносителите дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. т. 1 - 5 от ЗСВ и нарушения на т. т. 4.2, 4.4, 5.5, 5.6 и 5.8 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати (КЕПБМ). По това предложение с решение на ВСС по протокол № 12 от 22.03.2012 г. на основание чл. 316, ал. 2 от ЗСВ е образувано дисциплинарното производство - дисциплинарно дело № 4/2012 г.

3. На основание заповед № Ж-02-А-4 от 23.02.2012 г. на главния инспектор на ИВСС и в изпълнение решение на ВСС по протокол № 7 от 16.02.2012 г. в СГС била извършена проверка по хода на НОХД С-328/2008 г., която била възложена на инспектор Петър Раймундов и експертите Иван Тенчев и Тамара Кочева. Проверката е приключила с акт, който бил връчен на съдия Мирослава Стефанова Тодорова, която представила и писмено възражение пред ИВСС. В резултат на проверката било установено, че на 01.08.2008 г. по внесен обвинителен акт на СГП е било образувано в СГС НОХД № С-328/2008 г., като за съдия -докладчик била определена Мирослава Стефанова Тодорова. С разпореждане от 05.08.2008 г. на съдия Мирослава Стефанова Тодорова делото било насрочено в открито съдебно заседание на 15.10.2008 г. На 09.07.2009 г. съдебното следствие било приключено и даден ход по същество. На 17.07.2009 г. е била обявена присъдата. Мотивите към нея били предадени и обявени в срочната книга на 17.01.2012 г. - две години и шест месеца след обявяване на присъдата.

Въз основа на резултатите от тази проверка, е внесено във ВСС предложение от главния инспектор на ИВСС за налагане на съответстващо дисциплинарно наказание за извършено деяние, съставляващо според вносителя дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 2 от ЗСВ. По това предложение с решение на ВСС по протокол № 18 от 26.04.2012 г. на основание чл. 316, ал. 2 от ЗСВ е образувано дисциплинарното производство - дисциплинарно дело № 6/2012 г.

Производствата по дисциплинарно дело № 4/2012 г. и дисциплинарно дело № 6/2012 г. са присъединени за съвместно разглеждане към производството по дисциплинарно дело № 3/2012 г.

По дисциплинарно дело № 3/2012 г. е определен дисциплинарен състав с участието на Божидар Сукнаров - председател и членове Димитър Фикиин и Светла Данова.

На привлеченото към дисциплинарна отговорност лице Мирослава Стефанова Тодорова са били редовно връчени и трите предложения въз основа на които са образувани дисциплинарните производства, присъединени за общо разглеждане в едно дисциплинарно дело и е било обезпечено правото й да вземе лично участие в производството. Надлежно е била уведомена също, че може да ползва и адвокатска защита. По това дисциплинарно дело са проведени няколко заседания, на които са събирани доказателства по искане на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице. По време на цялото дисциплинарно производство Мирослава Стефанова Тодорова не е правила искане за отвод на членовете на дисциплинарния състав, като при първото заседание изрично е заявила че няма искания за отвод на членовете му.

Производството по дисциплинарно дело № 3/2012 г. е приключило с решение № 10-00-13, постановено по реда на чл. 317 и сл. ЗСВ на 05.07.2012 г., с което се предлага на ВСС да приеме, че на Мирослава Стефанова Тодорова - съдия в СГС, следва да се наложи дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 6 от ЗСВ - "дисциплинарно освобождаване от длъжност" за извършени от нея нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 1 - 4 от ЗСВ. В това решение дисциплинарния състав е възприел изцяло за доказани твърденията изложени в предложенията на вносителите за извършените дисциплинарни нарушения от привлечения към отговорност магистрат. Обсъдени са в решението и всички възражения и доводи на страните в дисциплинарното производство.

За да обоснове тези свои изводи дисциплинарният състав е приел, че е недопустимо при законово определени срокове, каквито са сроковете за изготвяне на мотиви по трите дела, предмет на дисциплинарното производство, да се въвежда по отношение на същите и понятието "разумен срок". Последният според дисциплинарния състав е меродавен не за извършването на определени действия или бездействия, а за разглеждането и приключването на цялото съдебно дело. На това основание е прието, че съдия Мирослава Стефанова Тодорова с неоправданото забавяне и ненаписване на мотивите и по трите дела фрапиращо е нарушила определен по размер законов срок, по отношение на който е недопустимо да се въвежда понятието за "разумен срок". Приема се също, че с осъщественото бездействие същата е извършила дисциплинарно нарушение, с настъпили сериозни последици, изразяващи се в следното - било е осуетено деволутивното действие на подадените жалби и протести, възпрепятствано е било своевременното влизане на въпросните присъди в сила, в един от случаите е изтекла абсолютната давност за наказателно преследване и държавата е била лишена от възможността да реализира наказателната отговорност спрямо лице, което е било признато за виновно в извършване на установено престъпление, а в друг от случаите забавянето на производството е довело до отлагане изпълнението на европейска заповед за арест по отношение на друг подсъдим. В дисциплинарното решение не се приема за основателно възражението на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице, касаещи липсата на кабинет и заетостта му като преподавател в НИП, тъй тези ангажименти не са относими към периода от време, през който съдия Мирослава Стефанова Тодорова не е изпълнила задължението си да напише мотивите по НОХД С-328/2008 г., както и поради обстоятелството, че тя по своя инициатива се е включвала и в други допълнителни дейности, извън основната й съдийска работа. Тези обществени изяви според дисциплинарния състав са допустими от закона и касаят упражняването на определени субективни права, предоставени на магистратите. Упражняването им обаче не би следвало да става за сметка на неизпълнението от страна на съдията на основни негови задължения, едно от които е да решава разпределените му дела в определения срок. Приема се също, че е ирелевантно съображението на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице за качеството на съдебните актове, тъй като това обстоятелство по-скоро би могло да има значението на смекчаващо обстоятелство по отношение допуснатото просрочие и забава, отколкото да бъде предпоставка да не се търси дисциплинарна отговорност. В мотивите към дисциплинарното решение се приема също, че при съпоставка на данните за натовареността на съдиите в НО при СГС, се установява лична натовареност на оспорващата не по-голяма от тази на другите колеги. Приема се, че за същия период има състави по-натоварени от състава на съдия Мирослава Стефанова Тодорова. По отношение на възражението на жалбоподателката за изтекла давност, дисциплинарния състав е приел, че и в трите случая не е изтекла кратката 6-месечна погасителна давност, визирана в чл. 310, ал. 1 от ЗСВ. Изложени са също така мотиви относно следващото се по вид и размер наказание за извършените според дисциплинарния състав дисциплинарни нарушения.

Висшият съдебен съвет, на свое заседание на 12.07.2012 г., е разгледал предложението на дисциплинарния състав за налагане на дисциплинарно наказание. На това заседание е присъствал инспектора Петър Раймундов, вместо главния инспектор при ВСС, но той е напуснал заседанието преди разглеждане на въпроса относно дисциплинарната отговорност на оспорващата. След изслушване на доклада по решението на дисциплинарния състав от докладчика по дисциплинарното дело Светла Данова е направено предложение от Анелия Мингова ВСС да обсъди друг вид наказание, различно от предложеното от дисциплинарния състав, а именно - "понижаване в ранг" за срок от три години. След проведено тайно гласуване, с 19 гласа "за", 3 "против" и 2 "въздържал се" ВСС е решил, че съдия Мирослава Стефанова Тодорова е допуснала дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 1 - 4 от ЗСВ, за което й наложил дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 6 от ЗСВ - "дисциплинарно освобождаване от длъжност". След приемане на това решение, ВСС не е подложил на гласуване предложението направено от Анелия Мингова.

Срещу съдия Мирослава Стефанова Тодорова е имало и друго дисциплинарно производство, което е приключило с решение по т. 21, от протокол № 3 от 19.01.2012 г. на ВСС, с което на основание чл. 308, ал. 1, т. 3 от ЗСВ и е било наложено дисциплинарно наказание "намаляване на трудовото възнаграждение с 15 на сто за срок от две години" за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 1 от ЗСВ. Това дисциплинарно наказание и е наложено след извършена проверка, възложена със заповед № 108 от 20.09.2010 г. на главният инспектор "във връзка с постъпилото писмо вх. № 5275 от 14.09.2010 г. на Веселин Пенгезов, председател на САС. С това писмо председателят на САС е сезирал ИВСС с посочени конкретни съдии и конкретни дела, по които не са написани мотивите за срок, по-дълъг от три месеца. Делата, предмет на настоящото дисциплинарно производство, не са били предмет на тази проверка и не са били основание за налагане на това дисциплинарно наказание. Решението на ВСС, с което й е наложено посоченото дисциплинарно наказание, е обжалвано пред ВАС и към датата на приключване на събирането на доказателства по настоящото дело, няма постановен окончателен съдебен акт.

С писмо на председателя на СГС - Светлин Михайлов, на основание чл. 310, ал. 1 и 3 във вр. с чл. 313, ал. 1 и чл. 307, ал. 3, т. 1 и 2 отЗСВ от съдия Мирослава Стефанова Тодорова са изискани писмени обяснения за причините, поради които не е изготвила и обявила съдебните актове по 17 наказателни общ характер дела; 11 въззивни наказателни общ характер дела и по 10 касационни административен характер дела. В това писмо фигурират две дела, предмет на настоящото дисциплинарно производство - наказателни общ характер дела № 490/2004 г. и № 3109/2003 г. В писмото няма поставена дата, като най-късно посочената в него дата на приключване на делата, по които към този момент е нямало обявени съдебни актове, е 01.04.2009 г., или това писмо обективно е можело да бъде съставено най-късно на тази дата.

При така установените факти, съдът направи следните изводи от правна страна:

I. Обжалваното решение на ВСС е прието при спазване на правилата за провеждане на дисциплинарното производство, разписани в чл. 310 и сл. от ЗСВ.

Спазена е процедурата за налагане на дисциплинарното наказание, като е осъществен предвидения от ЗСВ сложен фактически състав, предхождащ решението на ВСС, а именно: налице са надлежни предложения по чл. 312, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ЗСВ за налагане на дисциплинарно наказание, налице е валидно сформиран дисциплинарен състав и надлежно проведено дисциплинарно производство пред този състав. След приключване на процедурата по изслушване на страните и приемане на доказателствения материал, дисциплинарният състав е обсъдил фактическите обстоятелства по преписката, както и становищата на страните и в резултат на направения анализ е приел решение да предложи на кадровия орган да наложи дисциплинарно наказание на магистрата. Налице е също и валидно взето решение на ВСС за налагане на дисциплинарно наказание "дисциплинарно освобождаване от длъжност" на оспорващата Мирослава Стефанова Тодорова.

1. Неоснователни са доводите, изложени в жалбата, допълнението към нея и писмените бележки, че обжалваното решение на ВСС е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и норми.

1.1 Твърди се в жалбата, че решението на ВСС е постановено от некомпетентен орган - неотговарящ на изискването за обективност и безпристрастност, което е довело до проведен спрямо нея несправедлив процес по смисъла на чл. 6 от ЕКПЧ.

На първо място се твърди в жалбата, че са налице данни за пристрастност на част от членовете на дисциплинарния състав, чието решение е възприето изцяло и безкритично от наказващия орган. Както бе посочено по-горе, по време на цялото производство пред дисциплинарния състав, Мирослава Стефанова Тодорова не е правила искане за отвод на членовете му. Такова искане за отвод не е било направено и след изказването на докладчика по дисциплинарното дело Светла Данова, направено в заседанието по това дело, проведено на 12.06.2012 г. Това изказване на Светла Данова е по процедурата, във връзка с искане за събиране на допълнителни доказателства, направено от Мирослава Стефанова Тодорова, по което искане дисциплинарния състав се е произнесъл с нарочно определение. Това е изцяло в правомощията на дисциплинарния състав по преценка допустимостта и относимостта на направените от страните доказателствени искания. Неуважаването на такива доказателствени искания не води автоматично до съмнение за пристрастност на членовете на дисциплинарния състав.

Също така е без значение наведеното от оспорващата обстоятелството, че Валери Георгиев Данов - син на докладчика по делото Светла Данова, работи по трудово правоотношение в СГС. Наличието само на този факт, които е безспорен по делото, не е основание да се приеме наличие на твърдяната пристрастност от страна на Светла Данова.

Твърди се също, че председателя на дисциплинарния състав Божидар Сукнаров е предубеден, тъй като на първо място е дал интервю след налагане на дисциплинарното наказание, в което неточно е посочил периода от време, през което Мирослава Стефанова Тодорова е била без кабинет и защото е направил изказване по време на дисциплинарното производство във връзка с уточнение при провеждане на разпита на свидетеля Ташко Алексиев Ташков. Тези доводи не могат да обосноват твърдяната пристрастност, тъй като изказването на Божидар Сукнаров в даденото от него интервю е след налагане на дисциплинарното наказание и само факта, че неправилно е посочил периода през които Мирослава Стефанова Тодорова е била без кабинет, не води до този извод. Действително това интервю е дадено в нарушение на разпоредбата на чл. 313, ал. 3 от ЗСВ, съгласно която до влизането в сила на решението за налагането на дисциплинарно наказание не могат да се разгласяват факти и обстоятелства във връзка с дисциплинарното производство. Самото даване на интервю от председателя на дисциплинарния състав Божидар Сукнаров представлява нарушение, но същото се преценява като несъществено, тъй като това интервю е дадено след вземане на решението и по никакъв начин не е могло да повлияе на резултата от приключилото вече дисциплинарното производство пред наказващия орган. Що се касае до направеното изказване по време на дисциплинарното производство, то е във връзка с процесуални действие по събиране на доказателства и е свързано с конкретен въпрос поставен към разпитвания свидетел. Също така, искане за отвод на този чл. на дисциплинарния състав не е бил правен дори и след направеното от него изказване.

Твърди се също, че по делото са налице и доказателства за липса на безпристрастност и непредубеденост при постановяването на решението от наказващия орган. Липсата на безпристрастност на наказващия орган се установявало от обстоятелството, че атакуваното решение е прието с 19 гласа, 8 от които са на лица, ангажирани с обвинението Ч петима, които са предложили образуването на дисциплинарното производство и трима членове на дисциплинарния състав, които са предложили съдия Мирослава Стефанова Тодорова да бъде наказана, тъй като е извършила нарушенията, които й се вменяват. Поначало във всеки колегиален орган е допустимо всеки от членовете му да бъде вносител на предложение за вземане на дадено решение. Това не е обстоятелство, което сочи на предубеденост и пристрастност. Такива са само обстоятелствата, които сочат на лична заинтересованост от постановяването на решение в точно определен смисъл, а подобни факти не се установяват спрямо никой от членовете на ВСС, участвали в гласуването на обжалвания акт. Също така, следва да се има предвид и обстоятелството, че гласуването е тайно, поради което не може да се твърди със сигурност, дали процесното решение е било прието задължително с гласовете на вносителите на предложението и участниците в дисциплинарния състав.

Следващият довод касае действията на ССБ, свързани с дейността на ВСС като цяло. Действително в открити писма и становища на ССБ, чийто председател е съдия Мирослава Стефанова Тодорова, се критикува дейността на ВСС по кадрови въпроси и във връзка с действия, в това число и с искане за подаване на оставка на членовете на ВСС. Това само по себе си също не може да се приеме като основание за твърдяната пристрастност на целия състав на ВСС. Следва да се посочат и подкрепят с доказателства конкретни основанията за личен и персонален отвод на всеки един от участвалите в гласуването членове на ВСС, каквото по делото липсва.

Навежда се довод, че на проведеното на 16.07.2012 г. заседание на ВСС, единствена тема на обсъждане е било дисциплинарното производство проведено срещу съдия Мирослава Стефанова Тодорова, което също било основание да се приеме пристрастност на наказващия орган. Твърди се, че това изразявало явно пристрастие към личността и работата на този магистрат. Видно от протокола на проведеното на 16.07.2012 г. публикуван в сайта на ВСС, на това заседание са дебатирани различни проблеми във връзка с натовареността на магистратите и дисциплинарната практика на ВСС. Действително на това заседание са изложени факти от дисциплинарното производство проведено срещу съдия Мирослава Стефанова Тодорова от членовете на ВСС Пламен Стоилов и Иван Колев. Това е направено в нарушение на забраната въведена с нормата на чл. 313, ал. 3 от ЗСВ, но според изказванията на тези членове, изнесените от тях факти са вече известни в обществото, чрез публикации в средствата за масови информация. Това само по себе си обаче не може да обоснове пристрастност на изразилите становището си членове на ВСС, тъй като те могат да имат такова становище на база събраните по време на дисциплинарното производство доказателства, а не поради някаква лична предубеденост към личността на дисциплинарно наказания магистрат.

1.2. Допълнително в жалбата се навеждат аргументи за липсата на справедлив процес и поради следните съображения:

Твърди се, че е налице лична пристрастност на Веселин Пенгезов спрямо съдия Мирослава Стефанова Тодорова, свързана с критично отношение на ССБ към назначаването му на длъжността председател на САС. В тази връзка се сочи, че той не е подавал сигнали за други случаи, в които САС е прекратявал по давност наказателни производства. Този довод е неоснователен, тъй като Веселин Пенгезов, в качеството си на председател на САС, не е от кръга на дисциплинарнонаказващите органи, регламентирани в чл. 311, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗСВ. Цялостната преценка относно това има ли извършено дисциплинарно нарушение от магистрат и какво е следващото се наказание, ако има извършено такова, е в прерогативите на административния ръководител, в случая председателя на СГС, за определен вид наказания, респективно ВСС за друг вид наказания. При това положение неотносимо към спора - законосъобразността на проведената процедура по реализиране на дисциплинарната отговорност на съдия Мирослава Стефанова Тодорова е обстоятелството, че Веселин Пенгезов, в качеството си на председател на САС, не е сезирал ВСС с други сигнали за прекратени от САС наказателни производства поради изтекла абсолютна давност.

Като неоснователен се преценява и довода, че сигналът от Веселин Пенгезов срещу оспорващата Мирослава Стефанова Тодорова е бил изпратен до "г-н Пламен Стоилов, председател на КИМОРДООИ към ВСС" и е проверен от двама от членовете на тази комисия, без обаче делото, по което се твърди да е допуснато нарушение, да е сред делата, включени в компетентността на комисията. В тази връзка се твърди, че проверката е извършена от некомпетентен орган, което рефлектира върху правото на справедлив процес. В случая е без значение начина, по който петимата членове на ВСС, внесли предложението за образуване на дисциплинарно производство срещу оспорващата, са установили твърдените от тях факти. Дисциплинарното производство срещу магистрат започва с предложение, направено от компетентните за това органи като начина на установяване на фактите до започване на това производство не е елемент от неговия фактически състав.

Що се касае до всички доводи свързани с предходното неприключило дисциплинарното производство срещу съдия Мирослава Стефанова Тодорова, по което й наложено дисциплинарно наказание "намаляване на трудовото възнаграждение с 15 на сто за срок от две години", съдът намира, че то не следва да бъде коментирано по настоящото дело. Това наказание не е предмет на разглеждане по настоящото дело и в обхвата на същото не са включени допуснатите от оспорващата нарушения по делата, предмет на настоящото производство, което води до неотносимост на направените в този смисъл възражения.

Не може да се изведе извод за пристрастност на дисциплинарния състав, във връзка с изложените в дисциплинарното решение изводи от фактическо и правно естество, свързани с преподавателската дейност на съдия Мирослава Стефанова Тодорова в НИП. Това е дейност на дисциплинарния състав относно тълкуването и прилагането на следващата се правна норма и правилността на тази дейност подлежи на съдебен контрол.

Навежда се довод, че следните факти: предложението за наказване на жалбоподателката Мирослава Стефанова Тодорова не е било изготвено от безпристрастен орган; разглеждането на дисциплинарното обвинение не е било извършено от безпристрастен дисциплинарен състав и наказанието е било наложено от небезпристрастен решаващ орган - ВСС, водят до извод, че срещу жалбоподателката е бил проведен несправедлив процес по смисъла на чл. 6 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС) за установяване на дисциплинарното нарушение и по санкционирането й. На първо място следва да се посочи, че тези твърдения, поради изложените по-горе съображения, се приемат от настоящия съдебен състав за неоснователни. От друга страна съдът счита, че позоваването на чл. 6 от КЗПЧОС е относимо само спрямо съдебни процеси, какъвто безспорно не е развилото се производство пред ВСС, което е производство за реализиране на дисциплинарна отговорност пред дисциплинарнонаказващ орган.

2. Твърди се в жалбата, че решението на ВСС е постановено при съществено нарушение на процедурата.

2.1. Първото основание за това, според жалбоподателката е че по време на заседанието на ВСС проведено на 12.07.2012 г., след изслушване на предложението на дисциплинарния състав за допуснатите нарушения и предлаганото наказание, предложение за налагане на по-леко наказание на оспорващата с подробни мотиви е направено от Анелия Мингова, като са липсвали възражения срещу изложените от нея доводи. Твърди се, че след като на заседанието на ВСС е направено предложение за по-леко наказание, то е следвало да бъде гласувано първо, тъй като гласуването му след направеното предложение за дисциплинарно освобождаване от длъжност е безпредметно. Това се квалифицира от оспорващата като допуснато съществено нарушение на процедурата.

Тези доводи се преценят от настоящия съдебен състав като неоснователни, тъй като те не почиват на никакви законови разпоредби. В ЗСВ липсва разписана такава процедура, съгласно която при наличие на две предложения за налагане на различни дисциплинарни наказания на гласуване първо по ред следва да бъде подложено по-лекото по вид предложено наказание. При положение, че е проведено редовно гласуване и че за налагане на предложеното от дисциплинарния състав наказание "дисциплинарно освобождаване от длъжност" са гласували 18 члена на ВСС, то е било налице взето валидно решение за реализиране на следващата се дисциплинарна отговорност на магистрата, при необходимия законов кворум - повече от половината от членовете на ВСС, съгласно нормата на чл. 320, ал. 4 от ЗСВ.

2.2. Неоснователно е и наведеното отменително основание в жалбата, че в мотивите на решението на ВСС не са били обсъдени съображенията по индивидуализация на наказанието изложени от Анелия Мингова. ВСС е възприел фактическата обстановка, правни изводи и мотиви, изложени в изключително подробното и детайлно обосновано решение на дисциплинарния състав. Проведеното дисциплинарно производство и приетото решение по дисциплинарно дело № 3/2012 г. са част от предвидената административна процедура, поради което мотивите могат да се намират и в съпътстващите документация по приключване на започналото административно производство по налагане на дисциплинарно наказание (чл. 320, ал. 4 от ЗСВ). Изразеното мнение на чл. от колективния орган, във връзка с вида на следващо се наказание, би представлявало евентуално мотиви ако ВСС бе взел решение за налагане на това наказание. При положение обаче, че още при първото гласуване е взето решение да се наложи на съдия Мирослава Стефанова Тодорова дисциплинарно наказание "дисциплинарно освобождаване от длъжност", то следва да бъдат изложени мотиви във връзка с това наказание, каквито се съдържат в административната преписка.

3. Твърди се в жалбата, че решението на ВСС е постановено при нарушено право на защита на наказания магистрат. Тези доводи се преценяват като неоснователни, поради следните съображения:

3.1 Първото основание посочено в жалбата е, че в решението си дисциплинарния състав се е позовал на становището на Инспектората при ВСС, а това становище не е било предоставено на дисциплинарно наказваната, като не й е дадена възможност да вземе отношение по него и по този начин не й е гарантирано правото на всеки наказван да се изкаже последен. След приключване на дисциплинарното производство, дисциплинарният състав е дал възможност на всички страни по него в определен срок да представят писмени становища. От тази възможност са се възползвали всички страни, в това число и оспорващата. Липсват законово разписани правила, които да уреждат процедура по запознаване с тези становища, а още по-малко задължение, аналогично с това при наказателните производства, съгласно което привлеченото към дисциплинарна отговорност лице да се изказва последно.

3.2. Жалбоподателката Мирослава Стефанова Тодорова твърди, че не е била уведомена за заседанието на ВСС, на което е следвало да бъде решен въпросът за дисциплинарната й отговорност, респ. да се прецени видът и размерът на конкретното наказание, което ще бъде наложено. Поради това тя счита, че е била лишена от възможността непосредствено и устно пред наказващия орган да осъществи правото си на лична защита, което се квалифицира като съществено нарушение на процесуалните правила и норми, довели до ограничаване на правото й на защита. Това възражение се преценява като неоснователно. В ЗСВ няма разпоредба, която да задължава висшия кадрови орган на съдебната власт, когато действа в качеството си на наказващ орган, да изслуша магистрата или да приеме писмените му обяснения. В чл. 313, ал. 1 от ЗСВ е предвидено, че в случаите по чл. 311, т. 2 от ЗСВ, т. е. когато ВСС налага наказания, дисциплинарният състав изслушва привлеченото към дисциплинарна отговорност лице или приема писменото му обяснение, а чл. 318, ал. 2 от ЗСВ добавя, че при участието си в заседанията на дисциплинарния състав привлеченото към дисциплинарна отговорност лице има право на адвокатска защита. При положение, че в закона липсва процедура за уведомяване на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице за датата, на която е насрочено заседанието на дисциплинарнонаказващия орган, то неуведомяването не може да се счита за някакво нарушение. Това е така, защото не може да има нарушение на непредвидени в закона процесуални правила и норми.

3.3. Посоченото от оспорващата Мирослава Стефанова Тодорова като допуснато от административния орган нарушение на чл. 56 от Конституцията на Република България (КРБ) не е налице. Тази конституционна разпоредба има пряко действие в случаите на липса на предвидена защита, каквато нямаше при отменения ЗСВ, действал до 2007 г. Този отменен нормативен акт не предвиждаше обжалване на актовете на ВСС пред съда, което бе прието за допустимо на основание прякото действие на разпоредбата на чл. 56 от КРБ с решение на Конституционния съд на Република България по конст. дело № 3/1994 г. В случая това позоваване в жалбата е неотносимо към дейността на ВСС при ангажиране дисциплинарната отговорност на магистратите по сега действащия ЗСВ. Правото на защитата на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице не се нарушава от неизслушването на магистрата пред съвета. Трайната практика по всички административни дела по повод оспорването на какъвто и да е административен акт е, че валидно упражненото право на жалба е достатъчна гаранция за защита на накърнени права. В случая по дисциплинарните производства правото на защита не се ограничава от неизслушването на лицето от ВСС. Такова задължение в закона няма. Тези възражения са в противоречие с нормата на чл. 46 от Закона за нормативните актове (ЗНА). Съгласно ал. 1 от същата - разпоредбите на нормативните актове се прилагат според точния им смисъл, а ако са неясни, се тълкуват в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото на Република България. В ал. 2 е регламентирано, какви са процесуалните възможности, когато нормативният акт е непълен - за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Ако такива разпоредби липсват, отношенията се уреждат съобразно основните начала на правото на Република България. В императивната разпоредба по ал. 3 е заложен принципът, че наказателна, административна или дисциплинарна отговорност не може да се обосновава съобразно предходната алинея, т. е. по пътя на тълкуване или прилагане по аналогия на други норми.

Следователно, не може да се считат за съществено нарушение на административнопроизводствените правила действия, които не са вменени на административния орган като задължение с конкретна правна норма. Правомощие на законодателя е да регламентира процедурните правила по налагане на дисциплинарни наказания на магистрати. След като в закона не е предвидено изслушване на дисциплинарно привлечения в заседанието на ВСС, то не е налице допуснато нарушение правото на защита на лицето, тъй като същото е упражнило това право в хода на дисциплинарното производство пред дисциплинарния състав, по събиране на писмени доказателства и изслушване на привлечения към дисциплинарна отговорност магистрат, преди налагане на самото наказание. ЗСВ съдържа достатъчно разпоредби за ефективно упражняване правото на защита, които са използвани от магистрата в конкретния случай в пълен обем: подадени са възражение срещу констатациите в акта от проверката, извършена на основание заповед № Ж-02-А-4 от 23.02.2012 г. на главния инспектор; подадени са също два броя възражения срещу проверката извършена от председателя на СГС; лично участие, събиране на доказателства по искане на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице и изслушване на същото в проведеното дисциплинарно производство; обжалване на постановеното решение на ВСС, с което е наложено настоящото дисциплинарно наказание. Освен това, законодателят в чл. 313, ал. 2 от ЗСВ е разписал и санкционна последица, а именно - отмяна на наложеното дисциплинарно наказание от съда, без да разглежда делото по същество ако дисциплинарно привлеченото лице не е било изслушано или не е било прието писменото му обяснение.

3.4. Също така, настоящия съдебен състав счита, че не представлява нарушаване на правото на защита на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице, нито нарушение на принципа на равенство пред закона участието на главния инспектор в заседанието на ВСС при обсъждане на въпроса за дисциплинарната отговорност. Това участие е ограничено от чл. 60, ал. 2 от ЗСВ - без да има право на гласуване. ВСС е дисциплинарнонаказващият орган и в неговите правомощия е да взема решение за налагане на дисциплинарно наказание или да освободи привлеченото към дисциплинарна отговорност лице от налагането на такова - чл. 320, ал. 3 от ЗСВ. Евентуално изразено становище от главния инспектор, след като е във връзка с конкретния предмет на дисциплинарното дело, без да се въвеждат нови обстоятелства, е част от дебатите. Само въвеждането на нови обстоятелства и факти от главния инспектор, влияещи върху взетото от ВСС решение досежно ангажирането на дисциплинарната отговорност на магистрата, се отразява на законосъобразността на акта и се обхваща от цялостната проверка на съдебния контрол. В конкретния случай обаче, участвалия в заседанието ВСС, проведено на 12.07.2012 г., вместо главния инспектор - инспектор Петър Раймундов не е взел участие по време на проведените дебати, тъй като видно от протокола на проведеното заседание е напуснал същото преди започване на дебата на членовете на ВСС по дисциплинарното производство образувано срещу оспорващата.

II. Възраженията на оспорващата, във връзка с приложението на института на давността са частично основателни:

Твърди се в жалбата, че на Мирослава Стефанова Тодорова е наложено дисциплинарно наказание в рамките на дисциплинарно производство образувано след изтичане на давността по чл. 310, ал. 1 от ЗСВ.

Нарушението неспазване на процесуалните срокове е осъществено чрез бездействие. Съгласно нормата на чл. 310, ал. 3 от ЗСВ, когато нарушението се изразява в бездействие, шест месечния срок за образуване на дисциплинарното производство започва да тече от откриването на бездействието. Откриването е релевантно тогава, когато е станало достояние на наказващия орган. Наказващ орган в конкретния случай за съдия Мирослава Стефанова Тодорова са административният ръководител на Софийски градски съд - чл. 311, ал. 1, т. 1 от ЗСВ, и Висшият съдебен съвет - чл. 311, ал. 1, т. 2 от ЗСВ. Който и от наказващите органи да е открил нарушението давностният срок за налагане на дисциплинарно наказание е започнал да тече. По делото няма доказателства до датата на издаване на оспорваното дисциплинарно решение по отношение на съдия Мирослава Стефанова Тодорова да е възбудено и осъществено дисциплинарно производство за нарушение на процесуалните срокове по делата, предмет на дисциплинарното наказание.

В писмото на председателя на СГС - Светлин Михайлов, с което от съдия Мирослава Стефанова Тодорова са изискани писмени обяснения за причините поради които не е обявила и изготвила съдебни актове по подробно посочени в него дела, фигурират и две от делата предмет на настоящото дисциплинарно производство - наказателни общ характера дела № 490/2004 г. и № 3109/2003 г. Писмото няма поставена дата, поради което настоящия съдебен състав приема, че то е изготвено най-късно на дата 01.04.2009 г., каквато дата има вписана в самото писмо, като най-късна дата на приключване на делата, по които към този момент е нямало обявени съдебни актове. Именно поради това и на основание чл. 310, ал. 1 и 3 във вр. с чл. 313, ал. 1 от ЗСВ, в качеството си на административен ръководител, председателя на СГС е изискал писмени обяснения от съдията. Т. е., председателя на СГС, като един от компетентните дисциплинарнонаказващи органи е открил най-късно на 01.04.2009 г. дисциплинарното нарушение, касаещо ненаписването на мотивите към посочените по-горе две наказателни дела.

Присъдата по НОХД № 490/2004 г. по описа на СГС е обявена на 13.05.2005 г., като мотивите към нея са предадени в деловодството на 20.05.2009 г. Или нарушението е преустановено на тази дата. След като на дата 01.04.2009 г. административния ръководител е узнал за това нарушение, то шестмесечния срок за образуване на дисциплинарно производство досежно това нарушение е изтекъл най-късно на 01.10.2009 г. Или по отношение на нарушението на съдия Мирослава Стефанова Тодорова прието за извършено от ВСС и касаещо неизготвянето в срок на мотивите по НОХД № 490/2004 г. по описа на СГС, е изтекла погасителната давност за реализиране на дисциплинарна отговорност на магистрата.

Що се касае обаче до давностният срок за реализиране на дисциплинарната отговорност спрямо съдия Мирослава Стефанова Тодорова за ненаписването на мотивите към присъдата по другото посочено в писмото на председателя на СГС дело - НОХД № 3109/2003 г. съдът приема следното:

По това дело присъдата е постановена на 16.06.2006 г. като мотивите към нея са предадени в деловодството на съда на 25.03.2011 г. Или нарушението по това дело е било извършвано през целият този период от време. Това нарушение е открито от административния ръководител - председателя на СГС на 01.04.2009 г. Или за него е съществува възможност да образува дисциплинарно производство най-късно до 01.10.2009 г., като това дисциплинарно производство е можело да бъде образувано за ненаписването на мотивите по това дело за периода от 16.07.2006 г. (едномесечен след обявяване на присъдата) до 01.04.2009 г. (датата на откриване на нарушението). След като не е сторил това, е изтекла погасителната давност за реализиране на дисциплинарна отговорност на магистрата, за този период от време. След 01.04.2009 г. обаче, съдия Мирослава Стефанова Тодорова е продължила да осъществява дисциплинарното нарушение, свързано с ненаписването на мотивите по НОХД № 3109/2003 г. по описа на СГС. Извършването на това дисциплинарно нарушение е преустановено с факта на обявяване на мотивите - 25.03.2011 г. Дисциплинарното производство по настоящото дело е образувано с решение на ВСС от 01.03.2012 г.

Настоящият съдебен състав намира, че всеки период на бездействие по конкретно дело е със самостоятелно правно значение и не може да се твърди, че ако е погасена по давност възможността за реализиране на дисциплинарна отговорност за предходен период се елиминира възможността за ангажиране на отговорността за последващ период на продължаваното чрез бездействие нарушение. Обратното означава, след като е погасена по давност възможността да се реализира дисциплинарна отговорност за бездействие осъществено за определен период от време по конкретно възложено му дело, магистратът повече да не бъде отговорен за работата си по това дело, респ. да изпълнява задълженията си по свое усмотрение или въобще да не ги изпълни. Идеята на закона, която съответства на неговия дух и волята на законодателя е магистратите да бъдат мотивирани да изпълняват в срок възложените им задължения - арг. чл. 12, ал. 2 и чл. 210, т. 1 от ЗСВ. Или давността регламентирана в нормата на чл. 310, ал. 1 от ЗСВ за образуване на дисциплинарно производство по отношение неизписването на мотивите по НОХД № 3109/2003 г. по описа на СГС за посочения по-горе период от време от 01.04.2009 г. до 25.03.2011 г. не е изтекла.

Не е изтекла давността и по отношение неизписаните мотиви по НОХД № С-328/2008 г. Присъдата по това дело е постановена на 17.07.2009 г., а мотивите към нея са обявени в срочната книга на съда на 17.01.2012 г.

Следователно от установените от наказващия орган 3 дела, подробно посочени по-горе с изготвени актове след сроковете по чл. 308 от НПК с изтекла давността по отношение на НОХД № 490/2004 г. по описа на СГС, както и давността по отношение реализиране на дисциплинарната отговорност на магистрата за неизписване на мотивите по НОХД № 3109/2003 г. по описа на СГС за периода от време от 16.07.2006 г. до 01.04.2009 г. Те следва да бъдат изключени от обхвата на нарушенията. По отношение на останалите дела, включени в дисциплинарното производство, в това число и неизписване на мотивите по НОХД № 3109/2003 г. по описа на СГС, след 01.04.2009 г. давността не е изтекла.

Възражение за изтекла давност е било правено и пред дисциплинарния състав, но същото не е било уважено. Следва да се има предвид обстоятелството, че писмото на председателя на СГС - Светлин Михайлов не е било представено в това производство, а за първи път това доказателство се ангажира пред настоящата съдебна инстанция. Поради това и административния орган не е имал възможност да го съобрази при изграждане на своите изводи от фактическа и правна страна.

III. Процесното решение на ВСС е прието при правилно приложение на материалния закон.

Дисциплинарната отговорност е вид юридическа отговорност, която се ангажира при доказано дисциплинарно нарушение. За да бъде доказано дисциплинарното нарушение и ангажирана дисциплинарната отговорност на едно лице, е необходимо да се установи от фактическа страна деянието - действие или бездействие, от обективна страна да се докаже противоправността на това деяние, т. е. да е налице обективно несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение, от субективна страна да е налице вина на дееца - умисъл или небрежност, да е установен правнорелевантен резултат (вреда) и да е налице причинна връзка между деянието и резултата. С оглед на това, за да е законосъобразен актът, с който се налага дисциплинарно наказание, следва да установява посочените елементи на дисциплинарната отговорност и органът да е изложил мотиви за всеки от тях.

В случая ВСС е приел, че с поведението си като магистрат жалбоподателката Мирослава Стефанова Тодорова е осъществила признаците на дисциплинарните нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 1 - 4 от ЗСВ, именно: системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони; действие или бездействие, което неоправдано забавя производството; нарушаване на Кодекса за етично поведение на българските магистрати и действие или бездействие, което накърнява престижа на съдебната власт.

В решението на дисциплинарния състав, което е част от мотивите на дисциплинарнонаказващия орган се приема, че съдия Мирослава Стефанова Тодорова, във връзка с неизписването в срок на мотивите по делата предмет на дисциплинарното производство е допуснала системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони, с допуснатото бездействие по делата е забавила неоправдано производството и това е довело до накърняване престижа на съдебната власт, с което е осъществила състава на дисциплинарните нарушения по чл. 307, ал. 4, т. т. 1, 2 и 4 от ЗСВ. Характера на тези нарушения предполагат възможността с едно деяние да са осъществени и трите нарушения.

От фактическа страна по отношение на обстоятелството на коя дата са били обявени мотивите от съдия Мирослава Стефанова Тодорова по двете дела, за които не е изтекъл давностния срок за реализиране на дисциплинарната отговорност, няма спор между страните. Спора касае датата на обявяване на мотивите по отношение на НОХД № 490/2004 г. по описа на СГС, но поради приетата от съда давност за реализиране на дисциплинарната отговорност по отношение на това дело, не следва да се коментира това.

Законът за съдебната власт - чл. 307, ал. 4, т. 1, предвижда, че системното неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони представлява самостоятелно дисциплинарно нарушение, отделно от неизпълнението на другите служебни задължения на магистрата. Този подход на законодателя, да обособи като самостоятелно нарушение едно от служебните задължения на магистрата - да извършва дължимите процесуални действия в срок, е проява на значението, което своевременното изпълнение на магистратските задължения има в процеса на правораздаване. Бързината е съществено условие за ефикасността на съдебната защита. Именно възможността да се носи дисциплинарна отговорност за неоправданото неспазване на процесуалните срокове е единствената санкция за съдията, защото сроковете за съда в процесуалните закони са инструктивни - тяхното неспазване не пречи действието да се извърши по-късно, то винаги е дължимо. Въпросът е доколко получената в резултат на тези закъснели действия на съда защита е ефикасна и не е ли довела тя до неправомерно нарушаване на правото на страните на ефективна съдебна защита.

Този подход на законодателя поставя на първо място въпроса за това всяко неспазване ли на процесуалните срокове представлява дисциплинарно нарушение. В настоящото производство твърдението е за неспазване на срока по чл. 308 от НПК. Съгласно тази процесуална норма мотивите могат да бъдат изготвени и след обявяване на присъдата, но не по-късно от петнадесет дни, като по дела, които представляват фактическа или правна сложност, мотивите могат да бъдат изготвени и след обявяването на присъдата, но не по-късно от тридесет дни. Така визираният срок безспорно е инструктивен.

Постановеният след срока съдебен акт е валиден, допустим и законосъобразен, ако отговаря на изискванията за валидност, допустимост и правилност, но може да е лишен от смисъл или значително да е увредил правно защитимите права или законни интереси на страните по делото. Самият законодател, отчитайки значението на своевременността на правната защита и в същото време и огромното значение, което има качеството на постановения съдебен акт, е посочил в чл. 22 от НПК, че съдът разглежда и решава делата в разумен срок.

Наред с изложеното, за да е налице релевантно за дисциплинарната отговорност неспазване на процесуалните срокове трябва да е налице системност. Осъществен е в конкретния случай и този задължителен елемент от фактическия състав, тъй като е доказана по делото повтаряемост и непрекъснатост на неизпълнението на служебните задължения, осъществени от оспорващата Мирослава Стефанова Тодорова под формата на бездействие.

С оглед изложеното по-горе, настоящия съдебен състав намира, че с бездействието си по изписване на съдебните актове по двете дела, за който давността не е изтекла, оспорващата Мирослава Стефанова Тодорова е допуснала дисциплинарното нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 4, т. 1 от ЗСВ. С неизписване на мотивите по НОХД № 3109/2003 г. по описа на СГС, в периода от 01.04.2009 г. до 25.03.2011 г. (за срок от 1 г. и 11 месеца) и по НОХД С-328/2008 г., по описа на СГС (за срок от 2 години и 11 месеца) тя системно не е спазвала сроковете, предвидени в НПК за извършване на това процесуално действие.

Неоснователни са доводите, изложени в жалбата, допълнението към нея и писмените бележки, че обжалваното решение на ВСС е постановено при неправилно приложение на материалния закон. Неизписването на мотивите в регламентираните в закона процесуални срокове не се спори от жалбоподателката. Възраженията в жалбата са свързани с причините довели до това, които изключват според нея дисциплинарната й отговорност.

Първият довод в тази насока е свързан с твърдението, че магистратът може да носи отговорност не просто защото не се е произнесъл в сроковете по чл. 308 от НПК, а само и единствено, ако не се е произнесъл в "разумен срок" и бездействието му е виновно. Твърди се, че дали срокът е разумен, се преценява с оглед фактическата и правна сложност на делото, натовареността на магистрата и спецификата на дейността му.

Това възражение е било правено и пред дисциплинарния състав, което е отхвърлено като неоснователно с подробно изложени мотиви, които се споделят изцяло от съдебния състав.

Основателно в оспорваното решение на ВСС е прието, че е недопустимо при законово определени срокове, каквито са нарушените от жалбоподателката срокове по чл. 308 от НПК да се въвежда по отношение на същите и понятието "разумен срок". Известно е, че последният е меродавен не за извършването на определени действия или бездействия, а за разглеждането и приключването на цялото съдебно производство. Съдът изцяло споделя и извода, направен в дисциплинарното решение, че законово определения и разумния срок са понятия несъвместими помежду си, тъй като разумният срок обхваща продължителността на цялото наказателно производство, а законово определения срок се отнася само за извършването на определени процесуални действия, съставляващи част от общата дейност по разглеждането, решаването и приключването на делото. Възражението за "разумен срок" би могло да е основание за изключване на дисциплинарната отговорност на магистрата, ако нарушението за което се търси тази отговорност касае неприключване на цялостното наказателно производство, пред тази инстанция, какъвто безспорно не е настоящия случай. В случая съдия Мирослава Стефанова Тодорова е привлечена към дисциплинарна отговорност за извършено от нея нарушение по чл. 307, ал. 1, т. 4 от ЗСВ, а именно - системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони, където не може да се обоснове липсата на нарушение.

Следващия довод в жалбата е свързан с натовареността на съдия Мирослава Стефанова Тодорова, като се твърди че неправилно съдът не е отчел този фактор при определяне на наказанието.

Натовареността на съдия Мирослава Стефанова Тодорова следва да бъде изследвана само за периода от 2009 г. до 2011 г. включително, тъй като за извършените от нея нарушения по ненаписване на мотивите към присъдите до 01.04.2009 г. е изтекла давността за реализиране на дисциплинарна отговорност.

За периода от 01.01.2009 г. - 31.12.2009 г. съдия Мирослава Стефанова Тодорова е разгледала общо 250 наказателни дела, като от тях 16 броя НОХД, 160 броя ЧНД - първа инстанция, 42 броя ВНД, 32 броя ВЧНД - втора инстанция, кас. АХД - 0 броя, в т. ч. новообразувани - 15 броя. Общо свършените дела за 2009 г. са 241 броя, от които решени: НОХД - 17 броя, ЧНД първа инстанция -

159 броя, въззивни наказателни дела - 21 броя, ЧНД втора инстанция - 26 броя, и кас. АХД - 11 броя. Общо прекратени производства - 7 броя.

За периода 01.01.2010 г. - 31.12.2010 г. съдия Мирослава Стефанова Тодорова е разгледала общо 218 наказателни дела, като от тях 18 броя НОХД, 138 броя ЧНД - първа инстанция, 31 броя ВНД, 31 броя ВЧНД - втора инстанция, кас. АХД - 0 броя, в т. ч. новообразувани - 18 броя. Общо свършените дела за 2010 г. са 212 броя, от които решени: НОХД - 12 броя, ЧНД първа инстанция - 138 броя, ВНД - 28 броя, ЧНД втора инстанция - 23 броя, и кас. АХД - 0 броя. Общо прекратени производства - 11 броя.

За периода 01.01.2011 г. - 31.12.2011 г. съдия Мирослава Стефанова Тодорова е разгледала общо 300 наказателни дела, като от тях 21 броя НОХД, 213 броя ЧНД - първа инстанция, 21 броя ВНД, 45 броя ВЧНД - втора инстанция, кас. АХД - 0 броя, в т. ч. новообразувани - 18 броя. Общо свършените дела за 2011 г. са 309 броя, от които решени: НОХД - 9 броя, ЧНД първа инстанция - 212 броя, ВНД - 37 броя, ЧНД втора инстанция -39 броя, и кас. АХД - 0 броя. Общо прекратени производства - 12 броя.

От приложените по време на дисциплинарното производство отчети за дейността на СГС е видно, че средната месечна натовареност на наказателен съдия в този съд през 2009 г. е била 20,29 разгледани дела и 17,33 свършени дела; през 2010 г. тази натовареност е била 17,95 разгледани дела и 15,87 свършени дела и през 2011 г. - 17,14 разгледани дела и 15,08 свършени дела.

Няма спор че съдиите работещи в СГС, видно от достъпните на интернет страницата на ВСС обобщени статистически данни за дейността на съдилищата, е с най-голяма натовареност, което само по себе си е предпоставка, за да се предполага и голяма лична натовареност на оспорващата, като съдия в този съд. За да се оцени и да се приеме обаче наличието на такава лична натовареност която да се квалифицира като основание, изключващо вината на дисциплинарно отговорното лице, е необходимо да се направи съпоставка с натовареността на останалите наказателни съдии, през същия период от време.

Средната месечна натовареност на съдия Мирослава Стефанова Тодорова видно от изложените по-горе данни е била около средната натовареност на съдия в наказателна колегия на СГС. Също така, видно от справките за натовареността през периода 2009 г. - 2011 г. включително на другите наказателни състави на СГС, се установява, че не е налице голяма разлика между натовареността на останалите съдии и тази на съдия Мирослава Стефанова Тодорова. Има наказателни състави през годините, които са били по-натоварени от състава на оспорващата и такива които са били по-малко натоварени. Теза разлики обаче не са такива, които да могат да обосноват прекомерна лична натовареност на обжалващата, съществено надхвърляща тази на останалите наказателни съдии в СГС. От представените по делото и неоспорени от дисциплинарно отговорното лице справки не се установява дисбаланс при разпределението на делата между отделните съдии в СГС, нито конкретна натовареност на съдия Мирослава Стефанова Тодорова може да бъде отчетена като изключителна, поради което липсва основание за изключване на дисциплинарната отговорност на магистрата.

От справките се установява също, се съдия Мирослава Стефанова Тодорова през цялата 2009 г. е разгледала общо НОХД - 16 броя и е приключила общо НОХД - 17 броя; през цялата 2010 г. е разгледала общо НОХД - 18 броя и е приключила общо НОХД - 12 броя и през цялата 2011 г. е разгледала общо НОХД - 21 броя и е приключила общо НОХД - 9 броя. Или процента на разгледаните и решени от нея дела от общ характер спрямо останалите производства - въззивни и частни, е твърде малък. В броя на разгледаните и на свършените дела основно преобладава количеството частни наказателни дела и въззивни частни наказателни дела, които, безспорно са с по-малка фактическа и правна сложност от наказателните дела от общ характер, което също не обуславят прекомерна натовареност на магистрата. Голяма част от тези производства се разглеждат в закрито заседание (с изключение на производствата по вземане на първоначална мярка за процесуална принуда "задържане под стража", изменение на взета такава мярка или обжалване на такива производства като въззивна инстанция) и приключват в по-голямата си част в едно съдебно заседание за разлика от делата от общ характер (без тези приключващи със споразумение), по които се налага провеждане на пълно съдебно следствие и които по принцип се отличават с по-голяма фактическа и правна сложност.

Поради изложените съображения настоящия съдебен състав намира, че не могат да бъдат споделени доводите й в подкрепа на твърдението за наличие на натовареност до степен изключваща основанието за носене на дисциплинарна отговорност. Отчетената натовареност би могла да бъде преценявана при определяне на конкретното дисциплинарно наказание, но не и да изключва изцяло носенето на дисциплинарна отговорност, каквито са доводите в жалбата.

Следващия довод е свързан с това че, оспорващата Мирослава Стефанова Тодорова през 2006 г. и 2007 г. е била постоянен преподавател на младшите съдии в НИП, както и че през този период от време е била без кабинет. Това се сочи като обстоятелство което според нея не е било преценено от дисциплинарнонаказващия орган.

Тези твърдения са безспорно доказани, но същите са неотносими към периода през който са допуснати дисциплинарните нарушения, за които не е изтекла давността за възбуждане на дисциплинарно производство - след 01.04.2009 г.

Също така оспорващата Мирослава Стефанова Тодорова с поведението си като магистрат е осъществила признаците на дисциплинарното нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 2 от ЗСВ - допуснала е бездействие, което неоправдано е забавило производството по посочени по-горе две дела. Конкретната продължителност на установените просрочия за изготвяне на мотивите към постановените присъди, не може да бъде отчетена като несъществена, т. к. забавата надхвърля максимално допустимите срокове по чл. 308 от НПК и достига до периоди, измерващи се с повече от 2 години - по НОХД № 3109/2003 г. по описа на СГС. Забавата за изписване на мотивите по това дело е продължила повече от 4 години и 6 месеца, но дисциплинарно отговорното лице може да носи отговорност само за забава в размер на 1 г., 11 месеца. Също така по НОХД С-328/2008 г., по описа на СГС - забавата за изписване на мотивите съм постановената присъда е продължила 2 години и 11 месеца. Констатираните нарушения при произнасянето по възложените съдебни производства водят до неприемливо продължителни срокове на висящност на съответните дела и неминуемо са създали на участниците в производството съществени ограничения.

Законът за съдебната власт - чл. 307, ал. 4, т. 3, предвижда, че нарушаването на Кодекса за етично поведение на българските магистрати представлява самостоятелно дисциплинарно нарушение. Прието е от дисциплинарнонаказващия орган, че съдия Мирослава Стефанова Тодорова е осъществила нарушение на т. т. 4.2., 4.4., 5.5., 5.6. и 5.8. от Кодекса за етично поведение на българските магистрати.

Съдът намира този извод на ВСС за обоснован въз основа на всички събрани по време на административното производство доказателства. Няма спор между страните относно следните факти - че посочените по-горе пет въззивни наказателни дела, по които председател на състава е била съдия Мирослава Стефанова Тодорова са били обявени в електронната системата на СГС с окончателни резултати от служителката Сийка Георгиева Цветанова на 01.11.2011 г. Няма спор също така, че тези дела са били предадени в деловодството на СГС с окончателно изготвени съдебни актове, подписани от съдиите участвали в тези производства на 12.01.2012 г. или по-късно повече от два месеца. Спора между страните се свежда до това били ли са написани съдебните решения по тези дела към датата на обявяване на резултатите в електронната система на СГС и деловодителката Сийка Георгиева Цветанова по каква причина ги е обявила с окончателни резултати в нарушение на чл. 49, ал. 1, т. 11, чл. 22, т. 8 и чл. 10 от ПАРОАВАС преди да ги е получила с изготвени и подписани съдебни решения от целия съдебен състав.

От събраните по делото доказателства се установява, че по устно разпореждане на оспорващата, деловодителката на въззивния съдебен състав Сийка Георгиева Цветанова е обявила резултатите по тези дела, без да ги е видяла че са с написани и подписани съдебните решения от целия съдебен състав. Това се установява на първо място от депозираното обяснение от тази служителка, дадено пред административния ръководител на СГС, в което същата твърди, че е обявила резултатите по тези дела по устно разпореждане на докладчика по делата - съдия Мирослава Стефанова Тодорова. След обявяването им в електронната система на СГС тази служителка е установила, че решенията по тези дела не са били подписани от всички членове на съдебния състав, поради което не ги е вписала в срочната книга. След това, тези дела са били на доклад в кабинета на съдия Мирослава Стефанова Тодорова и не са били предадени до датата когато са били приети в деловодството, което обстоятелство е отразено в срочната книга. Също така, тази служителка при разпита й пред дисциплинарния състав потвърждава тези свои показания. Установява се, че тези дела въпреки че са били с обявени съдебни актове в електронната система на СГС, не са били вписани в срочната книга, тъй като са чакали подписи от останалите членове на състава.

Или безспорно е по делото, че към датата на обявяване на резултатите по тези пет въззивни наказателни дела в електронната система на СГС, същите макар и с написани съдебни решения, не са имали качеството на окончателни съдебни актове, тъй като не са били подписани от всички членове на съдебния състав. В този си вид, съдебните актове не могат да бъдат обявявани като окончателни такива, преди да са подписани от членовете на целия съдебния състав. Още по-малко, оспорваща Мирослава Стефанова Тодорова е имала право да разпорежда на служителката да извършва това действие, за което последната е била дисциплинарно наказана от прекия си ръководител - председателя на СГС.

В тази връзка настоящия съдебен състав намира за неоснователни доводите изложени в жалбата и допълнението към нея.

Твърди се в жалбата, че спрямо оспорващата Мирослава Стефанова Тодорова не е имало внесено предложение за налагане на дисциплинарно наказание за обявяване на ненаписани дела или за обявяване на решения, без те да са подписани от всички членове на състава. Съдът намира това твърдение за неоснователно. В конкретния случай дисциплинарната отговорност на оспорващата е ангажирана за това, че е разпоредила на служителката Сийка Георгиева Цветанова да обяви в електронната система на СГС съдебните актове по посочените по-горе дела, без те да са подписани. Точно това съдържа и направеното от вносителите предложение, по повод на което е било образувано и дисциплинарно дело № 4/2012 г. В процесното решение на ВСС, в което е инкорпорирано решението на дисциплинарния състав, се приема, че допуснатото от служителката Сийка Георгиева Цветанова нарушение е било извършено по устно разпореждане именно на оспорващата Мирослава Стефанова Тодорова, като поведението на последната е правилно квалифицирано като такова нарушаващо посочените норми на КЕПБМ.

Останалите наведени в жалбата доводи съдът намира са неотносими към предмета на доказване по делото. Колко дела са били написани и предадени през този период от време, както и че имало и други дела, които не са били присъединени към електронната система няма отношение към делото, тъй като не са предмет на дисциплинарното производство.

Ето защо, въз основа на данните по преписката, ВСС обосновано е приел, че Мирослава Стефанова Тодорова виновно не е изпълнила служебните си задължения, с което е осъществила нарушенията по смисъла на чл. 307, ал. 4, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 от ЗСВ.

Въпросът за вината безспорно е фактически въпрос и вината, като субективно отношение на дееца към деянието и неговите последици, е съвкупност от обективни факти, които доказват отношението на дееца към противоправното деяние. В настоящото производство, приетите за доказани по делото факти несъмнено установяват виновно осъществяване на всички елементите на фактическия състав на нарушенията по чл. 307, ал. 4, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 от ЗСВ. Не са налице обстоятелства който да изключват следващата се дисциплинарна отговорност на съдия Мирослава Стефанова Тодорова. Нещо повече, видно от приложеното по делото писмо на председателя на СГС - Светлин Михайлов, същия е констатирал към приетата по делото дата - 01.04.2009 г. че съдия Мирослава Стефанова Тодорова не е била обявила мотивите към присъдата по НОХД № 3109/2003 г. по описа на СГС. Въпреки това, бездействието на съдия Мирослава Стефанова Тодорова е продължило още две години, което явно и обективно показва какво е било субективното й отношението към това вменено й по закон задължение.

IV. Решение на ВСС е прието при спазване на целите на закона.

Постановеното решение на ВСС постига и целта на закона за всяко дисциплинарно нарушение да се налага съответстващо му дисциплинарно наказание, което дисциплинира магистратите. Оспореното понастоящем наказание е съответно на характера и тежестта на констатираните дисциплинарни провинения и цялостното поведение на магистрата. ВСС е обсъдил тежестта на нарушенията, обективните и субективни причини за извършването им и в рамките на предоставената му от закона дискреционна власт е наложил оспореното дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 6 от ЗСВ. В решението на ВСС са изложени мотиви, че размера на следващото се наказание е съобразено с продължителността на неизготвянето на мотивите към постановените присъди по горепосочените наказателни дела, както и липсата на обстоятелства, обективно възпрепятстващи привлеченото към дисциплинарна отговорност лице при изпълнение на едно от основните му служебни задължения. Отчетени са също и настъпилите негативни последици, изразили се във възпрепятстване на своевременното влизане на присъдите по двете дела в сила, като в един от случаите е изтекла абсолютната давност за наказателно преследване и държавата е била лишена от възможността да реализира наказателната отговорност спрямо лице, признато за виновно в извършване на престъпление. Съобразено е също и обстоятелството, че тези допуснати от магистрата нарушения не са изолиран случай в дейността на дисциплинарно отговорното лице. Тези изводи на дисциплинарнонаказващия орган се споделят изцяло и от съдебния състав, тъй като същите почиват на обективни данни по делото.

Поради изложените по-горе съображения, твърдяните от жалбоподателката отменителни основания не са налице, поради което оспорването на Мирослава Стефанова Тодорова следва да бъде отхвърлено.

С оглед на изхода от делото, направено от ответника ВСС искане за заплащане на следващото се юрисконсултско възнаграждение е основателно. Оспорващата следва на основание чл. 143, ал. 4 и чл. 144 от АПК във вр. с чл. 78 от ГПК да бъде осъдена да заплати на ответника ВСС юрисконсултско възнаграждение, като размерът му следва да бъде определен на основание чл. 8 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно - 150 лв.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Върховният административен съд, шесто отделение