Решение № 2027 от 14.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6099/2017 г.

Решение № 2027 от 14.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6099/2017 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на главния архитект на община А., област - В., чрез процесуалния му представител - И. Т., директор на Дирекция "АПНО" при община А., срещу Решение № 444/13.03.2017 г. по адм. д. № 1828/2015 г. на Административен съд - В., с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът: КД "Палма 93 СД Вега 44 Началников, Стоянов и с-ие", редовно призован, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - В., по жалба на КД "Палма 93 СД Вега 44 Началников, Стоянов и с-ие", е отменил отказ на главния архитект на община А., обективиран в Писмо изх. № 0010-16/1/05.05.2015 г., за издаване на разрешение за поставяне на преместваем обект № 10 по одобрена от МРРБ схема и на основание чл. 173, ал. 2 АПК е върнал преписката на органа за ново произнасаяне при съобразяване указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на това решение. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че отказът е издаден от компетентен орган, при спазване на формата и на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон и целта му. Според съда отказът незаконосъобразно се основава на чл. 13, ал. 10 от Наредбата за реда и условията за издаване на разрешение за поставяне на преместваеми обекти, елементи на градското обзавеждане и рекламно-информационните елементи на община А. / изм. с решение на ОбС по Протокол № 057/14.04.2015 г./, наричана по-надолу Наредбата по чл. 56, ал. 2 ЗУТ, която норма забранява СМР, свързани с поставянето на преместваеми обекти или съоръжения в обхвата на свлачищни терени и такива за които има действаща забрана за строителство. Приел е, че в случая е приложим специалния ЗУЧК /в ред. преди изменението обн. Д. в. бр. 20/2016 г./, а не ЗУТ, предвид засегнатата с отказа територия представляваща плаж К.-юг, за която е приложим този специален закон. Според чл. 10, ал. 4, б."б", ал. 7 и 8 ЗУЧК се допуска поставянето на преместваеми обекти и съоръжения за заведения за бързо хранене, както и допълнителна търговска площ към тях, която не надвишава 2% от площа на плажа. Съдът е установил, че е налице одобрена на 27.03.2015 г. от министъра на регионалното развитие и благоустройството / чл. 13, ал. 3 ЗУЧК, ред. Д. в. бр. 98/2014 г./ схема на преместваемите обекти за територията на морски плаж "К.-юг". Установил е, че обекта по отношение на което оспорващия, в качеството му на концесионер на плажа, е поискал издаване на разрешение за поставяне, фигурира под № 10 на тази схема. Забраната на чл. 13, ал. 10 от Наредбата по чл. 56, ал. 2 ЗУТ / описана по-горе/, според съда, е неприложима за случая, поради това, че противоречи на посочените по-горе разпоредби от ЗУЧК, разрешаващи поставянето на преместваеми обекти върху морски плажове, от вида на отказания, въз основа на схема. Наличието на действаща строителна забрана със заповед от 21.04.1997 г. на министъра на ТРС, съдът е приел за неотносима към процесния преместваем обект, тъй като забраната касае изпълнение на строеж, по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, а не преместваем обект. Решението е валидно, допустимо и правилно. От данните по делото е установено, че ответникът като концесионер на морски плаж "К.-юг" е поискал от главния аргхитект на община А. издаването на разрешение за поставяне на преместваем обект върху територията на този плаж, изключителна държавна собственост. При правилно приложение на закона са изводите на съда, че по това искане приложимият закон е ЗУЧК, който е специален спрямо ЗУТ и по конкретно чл. 13, ал. 3 от него / ред. Д. в. бр. 98/2014 г./ и чл. 10, ал. 4, т. 2, б."б", ал. 7 и 8. Съгласно чл. 13, ал. 3 ЗУЧК / в посочената ред./ се допуска поставянето на на преместваеми обекти и съоръжения на територията на морските плажове, в т. ч. ползване на допълнителна търговска площ по чл. 10, ал. 8 ЗУЧК, с разрешение на главния архитект на общината въз основа на схема, одобрена от министъра на регионалнато развитие и благоустройството. Правилно е прието, че в случая такава схема е налице. Същата е одобрена на 27.03.2015 г. от министъра на РРБ и в нея процесния обект фигурира под № 10. При правилно приложение на закона са и изводите на съда, че органът не е имал основание да поставя други условия за издаване на разрешението, извън посочените от ЗУЧК, както и да се позовава на ограниченията, поставени с приетата Наредба по чл. 56, ал. 2 ЗУТ. Наредбата урежда редът за издаване на такива разрешения, но не може да поставя условия, които специалния закон не съдържа. Ако искането за издаване на разрешение отговоря на изискванията на закона, както е в случая главния архитект на общината е дължал издаването на искания административен акт. Поради това условията свързани с наличието на свлачищен терен и действаща строителна забрана за територията, наложена със заповед от 21.04.1997 г. на министъра на РРБ правилно са приети за неприложими по отношение на процесния преместваем обект, който не е строеж съгласно дефинициите на § 5, т. 38 и т. 40 ДР на ЗУТ, поради което и не попада в приложното поле на чл. 198 ЗУТ. Ето защо оплакванията на касатора за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон - чл. 13, ал. 10 от Наредбата по чл. 56, ал. 2 ЗУТ на община-А., се явяват неоснователни. Налага се извода, че обжалваното решение с което е отменен отказът на главния архитект на община А. и преписката е върната на същия за ново произнасяне, се явява правилно и като такова следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение,