Решение № 5953 от 15.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5586/2023 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба, подадена от "Българска Компания" АД, със седалище и адрес на управление гр.София, чрез адв. Арабаджиева и адв. Боянов, против решение 8045 от 29.12.2022 г., постановено по адм. дело 4819/2019 г. по описа на Административен съд София град, с което е отменена като незаконосъобразна заповед РД-09-50-837/04.08.2005 г. на главния архитект на София /Столична община/ и преписката е върната за ново произнасяне. С доводи за допуснати нарушения на материалния закон , съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за отмяна по чл.209, т.3 от АПК се претендира отмяна на решениeто или неговото обезсилване, поради недопустимост на жалбата поради просрочие. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции по представен списък по чл.80 ГПК. Ответникът главен архитект на Столична община не ангажира становище по касационната жалба. Ответникът Н. И. С., чрез адв. Апостолов, ангажира становище за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на решението като законосъобразно. Ответниците Т. В. Б. и С. В. Б. /наследници на починалата в хода на делото Ф. К. Б./, чрез адв. Маркова, изразяват становище за неоснователност на касационната жалба и молят за оставянето й без уважение. Ответниците С. В. Ф., А. Л. И., М. А. Б., Б. С. С., А. К. У., Г. Д. Д., Г. С. Т., Г. Д. С., Д. Б. Д., К. С. Н., М. Г. И., М. М. А., М. С. Б., М. С. Г., П. Р. К., Р. С. З., Р. И. М., С. М. М., С. Т. А., С. Д. К., С. С. К., Т. Ц. Н., Ф. А. Д., Ф. К. В., Я. Ф. В., Я. К. Й., М. Е. Ф., Е. Е. Ф., П. Н. П., А. М. Ф., В. Я. М., В. С. Т., В. Н. Б., Е. П. К. и Б. А. Б. , чрез особен представител адв. Николова, заявяват становище за неоснователност на касационната жалба. Ответникът Н. Л. Н., в писмено становище, подадено от процесуалният представител адв. Дренчева, излага доводи за недопустимост на решението и моли за неговото обезсилване, като постановено по недопустимо оспорване-просрочено. Ответниците Т. С. Б., А. И. К., П. И. К., Д. И. К., И. С. Г. и Е. С. Г., чрез особен представител адв. Борисов, оспорват основателността на касационната жалби. Ответникът Б. А. Т., моли да се отхвърли касационната жалба като неоснователна. Ответниците А. А. И., А. А. Ф., А. Д. Т.,А. П. К., А. Н. М., А. И. И., А. В. М., А. П. И., А. Г. А., А. П. А., А. Л., А. А. Б., А. А. И., Б. А. М., Б. С. В., Б. Й. Г., В. И. М., В. Б. М., В. Б. В., В. И. М., Г. Г. И., Г. Г. Г., Г. Ц. Ц., Г. И. Т., Г. Ф. С., Д. М. Т., Д. А. М., Е. М. Г., Е. В. Ц., Е. Б. К., Е. М. К., З. А. П., И. Р., И. Ц. Ц., И. Р. М., И. К. И., Й. М. М., Й. Т. Х., К. Х. К., К. М., Л. В. К., Л. С. С., Л. К. Х., М. В. В., М. С. Н., М. Г. М., М. Д. Х., М. Г., М. П. Ф., Н. С. С., Н. Л. Д., Н. Л. В., Н. Р. С., П. Х. П., Р. В., Р. М. Р., Р. Х. Д., Р. Л. Ц., Р. П. И., С. В. Й., С. В., С. М., С. К. С., С. С. М., С. Л. И., Т. Х. В., Т. Ц. И., Ю. А., Ю. Е. Х., Я. Т. Н., М. И. М., П. А. П., П. Г. Л., А. П. Н., Г. О. Х., Г. О. Х., Г. Г. Г., Д. Г. Г., М. С. Ф., Д. Н. С., Г. С. Г., Е. И. М., М. Д. М., Г. Д. М. , Е. В. В., А. К. Н., Е. С. И., Е. С. И., Б. З. М., Б. Д. Б., В. Р. З., Г. Б. Ж., Е. С. М., Е. Г. П., К. Т. П., К. Г. Х., К. К. Ж., М. Б. Л., М. М. Т., М. Р. М., М. Н. Б., Н. Д., Н. З. С., Н. Б. Г., П. Г. В., Р. Г., "Свети Никола" ЕООД, Е. С. Ф., В. И. М., Н. А. П., К. Г. Д., С. В. Ш., В. В. М., М. В. К. , Р. Д., Столична Община,"Конструкшън консулт" ЕООД, "Микро Асу" ООД, кмета на район "Възраждане" при Столична община,"Софийски имоти" ЕАД и "Фина механика" ЕАД, не ангажират становища по касационната жалба. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която то е неблагоприятно. При извършена служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира обжалваното решение за недопустимо в частта, с която е отменена като незаконосъобразна заповедта по следните съображения : Производството по адм. дело 4819/2019 г. по описа на Административен съд София град е образувано по обща жалба на Е. С. И., Н. И. С. и Ф. К. Б. срещу заповед РД-09-50-837/04.08.2005 г. на главния архитект на София, с която е одобрено изменение на ПУП-ПРЗ за м. "Зона Б-3", кв. 112 с разделяне на УПИ XVI-16, 17 на нови УПИ XVI -16 и XVII-17, изменение на застрояването с предвиждане на свързано застрояване в новообразуваните УПИ и допълващо застрояване в съседния / на калкан/ УПИ XV-15 и одобряване на РУП за трите УПИ / УПИ XV-15 , УПИ XVI -16 и XVII-17/. В жалбата се възразява срещу предвиденото застрояване, тъй като ще се препятства достъпа до съсобствения на жалбоподателите XVII-17. С определение 5603 от 25.07.2019г., постановено по делото е оставена без разглеждане като недопустима по реда на чл.159,т.4 АПК жалбата на Е. С. И. и Н. И. С., като с определение на ВАС 13937 от 18.10.2019г. по адм.д. 11923/2019г. е оставено в сила определението по отношение оспорването на Е. С. И. и е отменено по отношение на Н. И. С. с указания за произнасяне по допустимостта на жалбата му след изследване въпроса за собствеността , вкл. идентичност на имената. В противоречие с така дадените указания, административният съд е приел, че жалбата на Н. И. С. е процесуално допустима, тъй като правният му интерес от оспорването е определен с определението на ВАС и представените доказателства за правото на собственост, които въобще не са обсъдени в мотивите на обжалваното решение. Жалбата на Ф. К. Б. двукратно е оставяна без движение с указания за представяне на доказателства за собственост и правен интерес, но представените доказателства с допълнителни молби-уточнение не са обсъдени. Първоинстанционният съд е приел за допустима жалбата на Н. И. С. и Ф. К. Б. без да изложи мотиви в тази насока по оспорването за законосъобразност на заповедта, както и по отношение на въведеното в хода на процеса възражение за нищожност. Формално е изведен извод, че заповедта не им е надлежно съобщена, тъй като не се събраха доказателства за съобщаване на оспорената заповед на жалбоподателите, поради което срокът за оспорване не е изтекъл към датата на подаване на жалбата . Същевременно е игнорирано наличното по административната преписка съобщение /известие - обратна разписка/, връчено лично срещу подпис на В. Б., както и приложеното обявление СА 08-03-43/24.08.2005г. на кмета на район Възраждане , СО по чл.130 ЗУТ. Въпреки , че оспорената заповед е издадена през 2005г., административният орган е представил съхранената административна преписка във вид, който позволява да се прецени дали е влязло в сила изменението на ПУП, одобрено с процесната заповед РД-09-50-837/04.08.2005 г. на главния архитект на София. Приложена е оспорената заповед, графичните части към нея , писма-кореспонденция между Столична община и район Възраждане , част от разписен лист с положени подписи за уведомяване за заповедта, обявление по чл.130 ЗУТ и Протокол /становище/ от 14.12.2005г. на комисия по обявяване на заповедта, която констатира, че в законния 14-дневен срок от обявяването не са постъпили възражения. Обявяването е извършено с обявление СА 08-03-43/24.08.2005г. на кмета на район Възраждане , СО по чл.130 ЗУТ, понастоящем отменен, но действащ към 2005-2006г. Обратно на приетото от административния съд, съобщаването на процесната заповед е следвало да бъде извършено на заинтересованите лица по чл.131 ЗУТ, но не по данни от кадастралния регистър към КК, одобрена с последваща заповед от 2016г. , а по данните за собственост по кадастралния план, одобрен със заповед РД-50-09-259/09.08.1985г. на главния архитект на София и данните по разписния лист към регулационния и застроителен план от 1993г., който е изменен с процесната заповед. В тази връзка са издадени две съдебни удостоверения в процеса, но не са представени изисканите от СО данни по тези планове т.к. не се съхраняват. Изложеното сочи, че изменението на ПУП, одобрено с процесната заповед е влязло в сила и съставлява стабилен административен акт. В тази насока са и приложените доказателства, че през 2006г. е допуснато изменение на този действащ план с последваща заповед РД-09-50-904/18.07.2006г. на главния архитект на София за съседни УПИ, което е надлежно съобщено на жалбоподателите. Следователно, дори и да се приеме, че същите не са узнали при съобщаването по чл.130 ЗУТ за съществуването на процесната заповед, то това се е осъществило през 2006г. В тази връзка следва да се маркира и обстоятелството, че жалбоподателят Н. И. С. се легитимира като съсобственик на XVII-17, а не на УПИ XVI-16, 17, с нот.акт от 2008г., като съсобственият му XVII-17 е описан в нот.акт по приложената скица 1385/24.11.2008г. на СО, район Възраждане , която е извадка именно от действащия ПУП-ПРЗ, одобрен с процесната заповед, т.е. този жалбоподател е бил запознат с действащия план към 2008г., тъй като се е снабдил с нот.акт за собственост /съсобственост/ именно върху новообразувания по изменението на плана с процесната заповед XVII-17. В противоречие с указанията по отменителното определение на ВАС 13937 от 18.10.2019г. по адм.д. 11923/2019г., първоинстанционният съд не е обсъдил гореизложените факти и необосновано е приел, че образуваното пред него производство за отмяна на заповед РД-09-50-904/18.07.2006г. на главния архитект на София като незаконосъобразна е допустимо. Извел е решаващия правен извод за незаконосъобразност за процесната заповед, поради липса на съгласие от жалбоподателите за изменението на ПУП-ПРЗ, който е обвързал отново с погрешен извод за наличие на съсобстевност върху УПИ XVI-16, 17. Не е съобразено заключението на съдебно-техническата експертиза, сочеща безпротиворечиво на неприложена регулация за общия по плана от 1993г. УПИ XVI-16, 17.Съгласно Тълкувателно решение 3 от 28.03.2011 г. по т.д. 3/2010 г. на ОСГК на ВКС, с изтичане на сроковете, посочени в § 8, ал. 1, отчуждителното действие на влезлите в сила но неприложени дворищнорегулационни планове, се прекратява автоматично, без да е необходимо провеждането на административна процедура по § 8, ал. 1, изр. 2 ПР ЗУТ за изменение на неприложения дворищнорегулационен план, т.е. след изтичането на сроковете по § 6, ал. 2 и 4 ПР ЗУТ правото на собственост върху парцела се трансформира в право на собственост върху имота, за който е бил отреден дворищнорегулационния парцел, а придаваемите части се връщат в патримониума на собственика на имота, от който са били отчуждени, а ако е създадена съсобственост тя се прекратява. Именно прекратяването на съсобствеността върху УПИ XVI-16, 17 е относимо към липсата на активна процесуална легитимация за жалбоподателите в частта за одобреното изменение на ПР, а новопредвиденото застрояване в съсобственият им имот , по което се възразява принципно, е въведено още с плана от 1993г., макар и в различни параметри не е на калкан. Приетата по делото без оспорване съдебно-техническа експертиза установява, че процедурата по изменение на ПУП-ПРЗ, одобрено с процесната заповед е спазена. Това е дало основание на първоинстанционния съд да приеме за неоснователни възраженията на двамата жалбоподатели за нищожност на оспорената заповед. В тази част , обжалваното решение е обосновано и правилно. За да бъде нищожен, административният акт следва да е засегнат от особено тежък порок, който да е пречка актът да породи целените от издателя действие и последици. Съобразно посочения критерий нищожни са актовете, издадени от некомпетентен орган, тези постановени при липса на форма или при толкова съществено нарушаване на административнопроизводствените правила, довело практически до липса на волеизявление. Противоречието с материалния закон може да обоснове нищожност, когато е налице пълна липса на предпоставките на приложимата правна норма, когато актът е издаден изцяло при липса на законово основание или когато акт с такова съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон или от никой орган. Следователно, нищожен е само този административен акт, който поради радикални, основни и тежки недостатъци се дисквалифицира като административен акт и въобще като юридически акт и се третира от правото като несъществуващ, поради което изобщо не може да породи, измени или погаси разпоредените права и задължение /последици/. Съдебната практика приема безпротиворечиво, че във всеки отделен случай действителността на административния акт се преценява конкретно с оглед тежестта на порока, от който евентуално е засегнат - дали той е годен да предизвика правни последици. Както обосновано е прието в обжалваното решение, порок от категорията на изброените по-горе не се установява да е налице при постановяване на процесната заповед РД-09-50-837/04.08.2005 г. на главния архитект на София по отношение на компетентността, а също и по отношение на формалните изисквания по чл. 59, ал. 2 АПК, тъй като е в предписаната от закона писмена форма, както и изискуемото съдържание посочени са фактически и правни основания. Порокът във формата е основание за нищожност, само когато е толкова съществен, че практически се приравнява на липсата на форма и оттам на липсата на волеизявление, което в случая не е налице. В тази връзка се явяват неоснователни въведените в първоинстанционното производство / след постановяване на определение на ВАС 13937 от 18.10.2019г. по адм.д. 11923/2019г./ възражения за нищожност на одобреното изменение на ПУП-ПРЗ с процесната заповед. Твърдения порок в процедурата / липса на уведомяване за участие в административното производство и даване на съгласие от съсобствениците на УПИ XVI-16, 17/ не е от категорията на съществените до степен да води до нищожност на крайния акт, с който се одобрява проекта за изменение на ПУП. Законосъобразен е и изводът на съда, че при постановяване на процесната заповед не са допуснати толкова съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които разгледани в тяхната съвкупност да обосноват нищожност, както и, че не са налице пороци, които да обосноват нищожност поради драстично противоречие с материалния закон. За да е налице такова противоречие следва да е налице пълна липса на предпоставките, визирани в хипотезата на приложимата правна норма или акт със същото съдържание да не може да бъде издаден въз основа на никакъв нормативен акт, от нито един орган. Всички останали несъответствия на административния акт със законовите разпоредби са основания за неговата отмяна като унищожаем /незаконосъобразен/, за което е преклудирано правото на оспорване на двамата жалбоподатели. Предвид горното, постановеното от административният съд решение, с която се отменя заповед РД-09-50-837/04.08.2005 г. на главния архитект на София като незаконосъобразна се явява недопустимо и следва да бъде обезсилено изцяло по реда на чл.221, ал.3 АПК , като се остави без разглеждане жалбата в частта за отмяна на заповедта като незаконосъобразна и се отхвърли в частта, с която се иска прогласяване на нищожността й. С оглед изхода на делото и своевременно заявената претенция за разноски от касатора, ответниците Н. И. С. , Т. В. Б. и С. В. Б. / конституирани като наследници на Ф. К. Б./ дължат поравно / ½ Н. И. С. и ½ общо за Т. В. Б. и С. В. Б./ на основание чл.143, ал.4 АПК разноските по представения списък по чл.80 ГПК в общ размер на 3620лв, от които: 370лв държавна такса по касационната жалба, 1250лв възнаграждение за особен представител и 2000лв адв.възнаграждение за един адвокат пред касационната инстанция. Заявеното искане от процесуалните представители на касатора е за присъждане на разноските пред двете съдебни инстанции, но тъй като пред първата инстанция не е заявено своевременно / в хода по същество и с представената писмена защита/ искане за присъждане на разноски, такива не се дължат и не следва да се присъждат. Воден от горното и на основание чл.221, ал.3, предл.1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение