Решение № 5663 от 12.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3240/2016 г.

Решение № 5663 от 12.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3240/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на глава дванадесета - чл. 208 - чл. 228 от Административно процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 304 от 12.01.2016 г. постановено по адм. дело 8772/2015 г. по описа на Върховния административен съд, седмо отделение. С него е отхвърлена като неоснователна жалбата на настоящия касатор против решение № 928 от 19.12.2013 г. на Комисията за регулиране на съобщенията /КРС/ за изменение и допълнение на Общите изисквания при осъществяване на обществени електронни съобщения в частта, в която с § 4 се създават нови разпоредби - чл. 43, чл. 44, чл. 46, чл. 47, чл. 48 и чл. 50. Подържат се доводи за неправилност на съдебното решение и се иска същото да бъде отменено. Ответникът - КРС, излага твърдения за неоснователност на подадената касационна жалба и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на подадената касационна жалба. Върховният административен съд, Петчленен състав на Втора колегия, преценява касационната жалба за допустима като подадена в срок и от надлежна страна и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Върховният административен съд, седмо отделение след връщане на делото за ново разглеждане е разгледал направеното от [фирма] оспорване против решение № 928 от 19.12.2013 г. на КРС за изменение и допълнение на Общите изисквания при осъществяване на обществени електронни съобщения, в частта, в която с § 4 се създават нови чл. 43, чл. 44, чл. 46, чл. 47, чл. 48 и чл. 50. Съдът след като е изяснил фактите по делото е установил, че атакуваното решение представлява валиден административен акт. Същото е постановено от компетентен орган в изпълнение на предоставените му с чл. 73 от ЗЕС правомощия, като изрично е посочено, че същото отговаря изцяло на законова делегация на чл. 73, ал. 3, т. 7 и т. 13 от ЗЕС във връзка с целите по чл. 4, ал. 1, т. 3 от същия закон, овластяваща КРС да приеме общи изисквания към операторите в зависимост от вида на електронната съобщителна мрежа и/или услуга, свързани с условия за защита на интересите на потребителите на електронни съобщителни услуги и условия за достъпност на тези услуги от потребители с увреждания и такива, с които да гарантира защитата на личните данни и правото на неприкосновеност на личния живот на потребителите. Актът е постановен в надлежна форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Наведените доводи за нищожност на оспорения акт съдът е приел за неоснователни, тъй като разпоредбата на чл. 73, ал. 3, т. 13 от ЗЕС е формулирана общо, поради което в правомощията на регулаторния орган е да създава широк кръг задължения за предприятията, ако това се налага за защита на крайните потребители. Посочил е и че регламентираните в глава 14 на ЗЕС други правомощия на КРС, свързани със защитата на потребителите (чл. 227, ал. 5, чл. 228, ал. 6, чл. 229, ал. 2, чл. 230, ал. 4, чл. 233, ал. 3 и др.) не могат да изключат нормативно признатата с чл. 73, ал. 3, т. 13 от ЗЕС компетентност на КРС да издава Общи изисквания, чрез които да регулира обществените отношения, касаещи защитата на правата на потребителите на електронни съобщителни услуги. По отношение на материалната законосъобразност на атакувания акт съдът е посочил, че не е налице твърдяното от жалбоподателя противоречие на подзаконовите разпоредби с нормативен акт от по-висока степен и с норми от правото на Европейския съюз, както и че същият кореспондира с целта и принципите на ЗЕС, като подробно е мотивирал защо не е налице противоречие с цитираните от жалбоподателя норми и принципи. Въз основа на подробен анализ първоинстанционният съд е приел, че решението на КРС в оспорената му част е законосъобразно. Решението е правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Атакуваното решение е постановено в съответствие със съдопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и е обосновано. Тричленният състав на ВАС е изяснил правилно фактическата обстановка по спора, изследвал е, респективно обстойно е обсъдил всички релевантни за спора обстоятелства и факти и е изложил мотиви, които настоящата инстанция изцяло споделя. Подробно и мотивирано тричленният състав е приел за неоснователни направените от жалбоподателя възражения за нищожност и материална незаконосъобразност на решение № 928 от 19.12.2013 г. на КРС за изменение и допълнение на Общите изисквания при осъществяване на обществени електронни съобщения, в частта, в която с § 4 се създават нови чл. 43, чл. 44, чл. 46, чл. 47, чл. 48 и чл. 50. Върховният административен съд, седмо отделение, след обсъждане на доказателствата по делото е направил правилен извод, че КРС е постановил оспореното решение в съответствие с законово призната компетентност на Комисията да въвежда общи изисквания, чрез които да регулира обществените отношения в сферата на електронните съобщителни услуги в контекста на потребителската защита - чл. 73, ал. 3, т. 7 и т. 13 от ЗЕС във връзка с целите по чл. 4, ал. 1, т. 3. В случая не е налице надвишаване от страна на КРС на границите на границите на законовата си компетентност. Подробно е мотивиран изводът за спазване на административнопроизводствените правила при издаване на оспорения акт, както и надлежната му форма. В случая съдът правилно е съобразил, както специалните правила за издаване на нормативни актове от КРС - чл. 36 от ЗЕС, какъвто е оспорения, така и общите правила на Закона за нормативните актове и по конкретно изискването на чл. 28 и чл. 26 от същия. Правилни и кореспондиращи на фактическите установявания са изводите на съда за изпълнение на изискването за провеждане на обществено обсъждане на проекта на решението, а доводите на касационния жалбоподател се преценяват като неоснователни. Правилни са изводите на решаващия съд за съответствие на административния акт с материалноправните разпоредби, а именно с правилата на ЗЕС и на европейското законодателство - Директива 2002/22/ЕО, които изводи тричленният състав подробно е мотивирал и който не следва да се преповтарят. По изложените съображения не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото като своевременно поискани следва да се присъдят на ответника - КРС, разноски в размер на 300 лв. юрисконсултско възнаграждение. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. 1 от АПК, Върховен административен съд, Петчленен състав на Втора колегия