Решение № 15541 от 12.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8805/2018 г.

Решение № 15541 от 12.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8805/2018 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроицесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Е. Т. против решение № 3220 от 16.05.2018 г., постановено по адм. д. № 229/2018 г. по описа на Административен съд София - град. Касаторката навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон – отменително основание съобразно чл. 209, т. 3 АПК и моли за отмяната му. Ответникът – директорът на Дирекция "Общински строителен контрол" – Столична община, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София - град отхвърля жалбата на Е. Т. против заповед № РА -30-376/13.12.2017 г. на директора на Дирекция "Общински строителен контрол" – Столична община, с която на основание чл. 225а, ал. 1 вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, е наредено да бъде премахнат незаконен строеж – "плътна ограда", с размери подробно описани в заповедта, находяща се в ПИ с идентификатор 68134.607.748, УПИ ХVІІІ-748, кв. 324, м. "Комплекс Ботевградско шосе", гр. София. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и същата е издадена при осъществяване на материалноправните предпоставки на закона. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. Законосъобразен е изводът на съда, че обжалвания административен акт е издаден от компетентен орган съгласно изискването на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ и съобразно приложената заповед за делегиране на права, както и предвид факта, че процесния строеж е шеста категория. Правилно съдът приема, че заповедта е издадена в предписаната от закона форма, като същата съдържа фактически и правни основания за издаването й, както и че при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. От компетентните органи е съставен констативен акт, с които е установено извършено незаконно строителство без разрешение за строеж. Констативният акт е връчен на пълномощника на жалбоподателката, която в законоустановения срок не депозира възражения. Ето защо изводът на съда, че при постановяване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила е законосъобразен. Правилно съдът приема, че оспореният административен акт е издаден в съответствие с материалния закон. Съгласно чл. 148, ал. 1 ЗУТ строежите могат да се извършват, само ако са разрешени съгласно този закон, а процесната ограда е строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ и за нея следва да бъде издадено строително разрешение, съгласно чл. 147, ал. 1, т. 7 ЗУТ. Със съставения констативен акт и приложеното геодезично заснемане е установено съществуването на незаконния строеж, неговото местоположение и параметри. Констативният акт е официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, ползващ се с материална доказателствена сила, същият не е оспорен по законоустановения ред и констатациите в него не са оборени, като по делото не са ангажирани каквито и да било доказателства, които да ги опровергават. В този смисъл доводите в касационната жалба, че жалбоподателката не е единствен собственик на имота, поради което не е установен извършителя на строежа са неоснователни. Видно от приложените по делото доказателства – извадка от кадастралния регистър на недвижимите имоти и скица на СГКК, е че единствен собственик на имота е Е. Т.. Представената в настоящото производство скица на ПИ, издадена от СГКК, в която е отбелязано, че собственици на имота са и още две лица, не опровергават изводите на съда за законосъобразност на оспорената заповед, тъй като от една страна тази скица е в противоречие със събраните по делото доказателства в първоинстанционното производство – скица от СГКК и извадка от кадастралния регистър на недвижимите имоти, а от друга страна съгласно императивното правило на чл. 220 АПК Върховният административен съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Освен това съгласно § 3 ДР на Наредба № 13 от 23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на Дирекцията за национален строителен контрол "адресат/адресати на заповедта" са физически или юридически лица, които могат да бъдат собственикът на терена, лице с ограничено вещно право или извършителят на незаконния строеж, спрямо които се създава задължение за премахване на незаконния строеж. В случая жалбоподателката е собственик на имота и не установява, че извършител на незаконния строеж е друго лице, поради което правилно същата е адресат на заповедта. Законосъобразен е и изводът на съда, че в случая са неприложими нормите на § 16 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗУТ, тъй като строежът е извършен през 2017 г. Ето защо като прави извод и за материална законосъобразност на оспорената заповед, първоинстанционният съд постановява решение в съответствие с материалния закон. Твърдението в касационната жалба, че за изграждане на оградата не е необходимо съгласието на собствениците на съседния имот е неотносимо към законосъобразността на оспорената заповед, тъй като основанието за издаването й е липса на разрешение за строеж. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не е налице соченото касационно основание за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и направеното своевременно искане за присъждане на разноски и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ следва да се осъди Е. Т. да заплати на Столична община сумата 100 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,