Решение № 5513 от 3.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10755/2016 г.

Решение № 5513 от 3.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10755/2016 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на ТП на НОИ - М. срещу решение № 417/18.07.2016 г., постановено по адм. дело № 313/2016 г. по описа на Административен съд - М. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на оспореното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу индивидуалния административен акт. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната в производството страна - П. Д. Н. оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и иска оставянето му в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и счита, че следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалвания съдебен акт, предмет на касационен контрол за законосъобразност, първоинстанционният съд отменя решение № 2153-11-30/17.05.2016 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ - М., с което e отхвърлена жалбата, с която по административен ред е обжалвано разпореждане № 4906273240/03.02.2016 г. на Началник отдел "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - М., с което е изменен размера на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на П. Д. Н. Делото като преписка е изпратено на пенсионния орган при ТП на НОИ - М., който да изпълни задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на закона, дадени с мотивите на съдебния акт. При постановяване на процесното решение, първоинстанционният съд приема, че спорът по делото е правен - за приложението на съответните материално-правни норми, респективно за правните изводи въз основа на събраните доказателства. Обоснован е извод, съобразно който липсва нормативна забрана или каквато и да е позитивно-правна норма, която от една страна да забранява на длъжностното лице по чл. 98 КСО да изчисли действителния размер на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст /ЛПОСВ/, а от друга страна да санкционира едно лице, претендиращо отпускане на лична пенсия, като веднъж даден период не се зачита за осигурителен стаж, респ. и дохода от него да се игнорира, и втори път защото това се вменява да се е случило по вина на заявителя (поради невнасяне на дължимите осигурителни вноски), пенсията да му се определя в минимален размер. Прието е, че за неизпълнение на нормативно вмененото задължение да се внасят всички дължими осигурителни вноски за ДОО, са предвидени механизмите на административно-наказателното производство; на принудителното изпълнение по ДОПК и други, но не се намира такъв изпълнителен способ от нормираните с ДОПК, Глава ХХV "Принудително изпълнение", Раздел III "Способи" - пенсионният орган да не определя действителния размер на ЛПОСВ, докато пенсионерът не си внесе всички дължими осигурителни вноски, разбира се, ведно с лихвата по чл. 113 КСО, останали неплатени през годините на упражняваната от него свободна професия. Такъв квази-изпълнителен способ не е уреден и допустим от закона. При съвкупния анализ на събраните доказателства е прието, че безспорният факт по делото, че лицето-заявител не е внесло осигурителни вноски за периода 01.01.1999 - 11.01.2010 г., не означава че органът не следва да определя индивидуален коефициент и съответно да отпуска пенсията в минимален размер. Изведено е, че логичното разрешение в случая е, че за този период не следва да се завери осигурителната книжка на лицето, съответно доходът за този период няма да участва в определяне на действителния размер на пенсията, но същата следва да се изчисли в действителен размер по реда на чл. 70, ал. 3 от КСО, като се признаят стажът и доходите за времето, през които са внесени дължимите осигурителни вноски. В заключение е прието, че релевантни за определянето на действителния размер на ЛПОСВ по духа и смисъла на цитираните разпоредби на чл. 70, ал. 3 и чл. 70а КСО са осигурителния стаж и доход за периодите, за които са внесени всички дължими осигурителни вноски за ДОО. Определяйки пенсията в минимален размер и като не е формирал индивидуален коефициент по чл. 70, ал. 3 КСО, пенсионният орган е нарушил материалния закон. Върховният административен съд - шесто отделение споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Решаващият съд изпълнява задължението си по чл. 168 АПК като извършва съответния съдебен контрол на оспореното решение по критериите, посочени в чл. 146 АПК и установява правнорелевантните за спора фактически обстоятелства. Направените правни изводи напълно се подкрепят от събраните доказателства и следва да бъдат споделени. Спорът по делото е правен и е свързан с отговора на въпроса дали административният орган следва да изчисли реалния размер на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст, когато за част от периода, за който лицето е подало декларация, че ще се осигурява като самоосигуряващо се лице, не е внесло осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице. Правилата за изчисляване на размера на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст са регламентирани в чл. 70 КСО, като в алгоритъма на изчисляването е включено определяне на индивидуален коефициент. В чл. 70, ал. 3 КСО е предвидено, че индивидуалният коефициент се изчислява от дохода на лицето, върху който са внесени осигурителни вноски за периода от три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж до 01.01.1997 г. по избор на лицето и от дохода за периода след тази дата до пенсионирането. Начинът на изчисляване на индивидуалния коефициент е регламентиран в следващите алинеи на същия член, като един от компонентите, участващи при изчислението е средномесечния осигурителен доход. Съгласно чл. 70а, ал. 1 КСО, средномесечният осигурителен доход се определя от възнаграждението или осигурителния доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски за лицата по чл. 4, ал. 1, 2 и 3, т. 5 и 6, а за самоосигуряващите се лица и за лицата по чл. 4а, ал. 1 - от дохода, върху който са внесени осигурителни вноски. Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 4 КСО за осигурителен стаж се зачита времето, за което са внесени дължимите осигурителни вноски от самоосигуряващите се лица, включително вноските по чл. 6, ал. 9 КСО и дължимите осигурителни вноски от лицата по чл. 4а, ал. 1 КСО. В конкретния случай пенсионният орган приема, че невнесените осигурителни вноски се явяват пречка за правилното изчисление на индивидуалния коефициент и за определяне на действителния размер на ЛПОСВ, поради което пенсията следва да се определи в минимален размер, а ако се внесат осигурителните вноски, за които е изтекла давността за принудителното им събиране, то периода 01.01.1999 - 11.01.2010 г. ще се зачете за осигурителен стаж. За настоящия правен спор е без значение дали тези вноски са били дължими поначало и/или към момента на отпускане на пенсията и дали могат да бъдат събрани принудително от органите на НОИ. Същественото за целите на това производство е дали, след като не е зачетен осигурителен стаж за определен период поради невнасяне на осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице, следва при изчисляване на размера на пенсията да се вземе предвид осигурителния доход на лицето за този период. В случай, че лицето дължи осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице и ако тези вноски не са погасени по давност, то органите по приходите имат правото да съберат дължимите вноски по принудителен ред. Несъмнено е, че лицето също има право да внесе такива вноски, ако ги счита за дължими. В случай обаче, че лицето не е заявило за целите на отпускане на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст осигурителен стаж за периодите, за които не са внесени вноски и този стаж не му е зачетен съгласно императивното правило на чл. 9, ал. 1, т. 4 КСО, то осигурителният доход за тези периоди също не следва да бъде взет предвид при изчисляване на размера на пенсията. Това не означава, че лицето има право да изключи по собствено усмотрение определени осигурителни периоди. Случаят не е такъв, тъй като спорният период изобщо не е зачетен за осигурителен стаж и е невъзможно да бъде зачетен, след като за този период лицето не е внесло осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице. Също така, невнасянето на осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице за определен период или периоди и незачитането на този период или периоди като осигурителен стаж не дава основание на пенсионния орган да откаже изчисляване на реалния размер на пенсията по правилата на чл. 70 КСО, като вземе предвид доходите за периодите по чл. 70, ал. 3 КСО, включително доходите за периодите, през които лицето е било самоосигуряващо се и за които е внесло дължимите осигурителни вноски. Тълкуването на правната норма на чл. 70, ал. 3 КСО, което се прави от административния орган е неправилно. Тази норма не налага задължително включване на дохода след 01.01.1997 г. за самоосигуряващите се лица, след като те внасят осигурителните вноски изцяло за своя сметка, нямат работодател и съвместяват качествата осигурител и осигурен. Правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при тази категория лица е поставено в зависимост от участието им в осигуряването. Изключването на осигурителния стаж и доход за годините, за които не е внесен пълния размер на дължимите осигурителни вноски за ДОО е в съответствие с нормативно заложените цели и има съизмерима основа - размера на пенсионното плащане с участието във Фонд "Пенсии" на самоосигуряващото се лице. Следва да се посочи, че в същия смисъл са решение № 11059/20.10.2016 г. по адм. дело № 13556/2015 г. на ВАС, шесто отделение, решение № 6926/09.06.2016 г. по адм. дело № 12695/2015 г. на ВАС, шесто отделение, решение № 11626 от 01.11.2016 г. по адм. дело № 14744/2015 г. на ВАС, шесто отделение, решение № 11338 от 26.10.2016 г. по адм. дело № 14070/2015 г. на ВАС, шесто отделение. Като е отменил оспорения административен акт и е изпратил преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените указания, Административен съд - М. е постановил правилно решение. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решението е постановено след обсъждане на всички доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон. Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,