Решение № 15332 от 20.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5615/2013 г.

Решение № 15332 от 20.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5615/2013 г., III о., докладчик съдията Петър Стоянов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалният кодекс/АПК/, във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди/ЗОДОВ/. Образувано е по касационната жалба на Никола Дельов Тодев от гр. София, ул. "Неофит Рилски" № 48, ет. 2, ап. 4, против решение № 397 от 17.01.2013 г., постановено по адм. дело № 1781/2012 г. на Административен съд София-град, първо отделение, 11 състав и допълнително решение № 1958 от 25.03.2013 г., постановено по същото дело. В касационната жалба се излагат подробни съображения по съществото на спора и се навеждат доводи за нарушение на материални закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната на съдебното решение и да бъде постановено ново, с което да се уважи предявения иск срещу СДВР в размер на 15000 лв. за неимуществени вреди. В съдебно заседание касатора поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Ответникът - Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ в писмен отговор по касационната жалба от 24.04.2013 г. я оспорва като неоснователна и като такава моли да бъде отхвърлена. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав на трето отделение, намери касационната жалба процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, срещу подлежащо на оспорване съдебно решение, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество същата е неоснователна. С оспореното решение, постановено в производство по реда на чл. 203 и следващите от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ, основния съд е отхвърлил предявения от касатора против СДВР иск, с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение в размер на 15000 лв. за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни действия и бездействия на служители от 04 РПУ София, извършени в периода от 14,50-15,00 часа на 24.01.2006 г. до 16,00 часа на 25.01.2006 г. при задържането му на основание чл. 70, ал. 1, т. 1 от ЗМВР (отм.), изразяващи се в незаконосъобразно задържане над законоустановения 24-часов срок в нарушение на чл. 30, ал. 1 от Конституцията на РБ и чл. 71 от ЗМВР /отм./, неизпълнение на задължението за осигуряването на адвокатска защита по чл. 30, ал. 4 от Конституцията на РБ и чл. 18, ал. 1, т. 2 и ал. 5 от Инструкция № I-167 от 23.07.2003 г. за реда за съдействие на полицейските органи при задържането на лица в структурните звена на МВР, за оборудването на местата за настаняване на задържаните лица и реда в тях, неизпълнение на задължението за осигуряване на адвокатска защита за подаване на жалба, неизпълнение на задължението по чл. 20, ал. 1 от Инструкция № I-167/23.07.2003 г. да осигуряването на преглед от лекар и медицинска помощ и неизпълнение на задължението по чл. 18, ал. 1, т. 4 от същата инструкция за предоставяне възможност на задържания да информира роднина за задържането си. За да стигне до този резултат съдът е приел че не е налице хипотезата на чл. 4 от ЗОДОВ според която в резултат на незаконосъобразните действия и бездействия на органите на полицията да са настъпили вреди които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от увреждането, които не биха настъпили по време и място, ако не е налице увреждането. Прието, че твърдяните неимуществени вреди не са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразни действия и бездействия. При спазване принципа на служебното начало съобразно разпоредбата на чл. 218 от АПК, касационната инстанция като извърши проверка на оспореното решение, намери, че същото е валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред. Практиката на административните съдилища в това отношение е постоянна и последователна. В конкретната хипотеза се претендират неимуществени вреди, като резултат от изброените по-горе незаконосъобразни действия и бездействия на полицейските органи. Въпреки дадените с нарочни определения на съда указания, относно обстоятелството, че ищецът носи тежестта за пълно доказване на твърденията си в исковата молба, той не се е справил с възложената му по чл. 203 от АПК доказателствена тежест. Не е установена по никакъв начин пряката и непосредствена връзка между обявените за незаконосъобразни действия и бездействие на административен орган и сочените вреди. Липсват доказателства за конкретния размер на твърдяните неимуществени вреди и тяхната пряка и непосредствена вързка с обявените за незаконосъобразни действия и бездействие на административен орган или конкретно с кое от тях. Правилно първоинстанционният съд е приел, че не са доказани тези елементи от посочения по-горе фактически състав, за да се ангажира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и основателно е отхвърлил иска поради несправяне на ищеца с възложената му от чл. 203 от АПК доказателствена тежест. По изложените съображения, първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,