Решение № 11489 от 29.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1964/2024 г.

ВАСПето отделение29.10.2024 г.докладчик т Йовка Дражева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение 1849 от 26.10.2023 г., постановено по адм. дело 1641/2023 г. по описа на Административен съд Пловдив.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ ЙОВКА ДРАЖЕВА Членове: /п/ ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА/п/ МАРИЯ НИКОЛОВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на А. Р. Б., А. Е. Б. и Б. Е. Б., действащ, чрез А. Р. Б. като негов представител, против решение 1849 от 26.10.2023 г., постановено по адм. дело 1641/2023 г. по описа на Административен съд - Пловдив с наведени доводи за неправилност поради необоснованост и материална незаконосъобразност. Твърди се, че съдът неправилно е приложил Наредбата за реда за установяване качеството на военноинвалид или на военнопострадал и за създаването, воденето и съдържанието на Централния регистър на военноинвалидите и военнопострадалите /Наредбата/, вместо да приложи Закона за военноинвалидите и военнопострадалите /ЗВВ/, като нормативен акт от по-висок ранг. Иска се съдът да отмени обжалваното съдебно решение и да задължи Министъра на отбраната да издаде решение, с което касаторите да бъдат вписани в Централния регистър на военноинвалидите и военнопострадалите. Ответната страна Министъра на отбраната, чрез процесуален представител Д. Димитров - държавен експерт-юрист, изразява становище за недопустимост, неоснователност и необоснованост на касационната жалба. Иска обжалваното решение да се остави в сила. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от страна, за която решението е неблагоприятно, намира същата за допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касаторите касационни основания за отмяната му. Съдът е установил вярно фактическите обстоятелства и правилно е приложил релевантните правни норми, поради което доводите на касаторите за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон са неоснователни. Няма съществено нарушение на съдопроизводствените правила, събрани са относимите към спора доказателства и е направен анализ. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд -Пловдив е отказът на Министъра на отбраната, обективиран в писмо рег. 13-00-221/02.06.2023 г., да установи на основание чл. 12, ал. 1 ЗВВ, че жалбоподателите имат качеството на военнопострадали, като им издаде книжка за военнопострадали и ги впише в Централния регистър на военноинвалидите и военнопострадалите. Постановеният отказ е мотивиран с липсата на условията на чл. 4, т.1 от ЗВВ и чл. 5, ал. 2, т.2 от Наредбата, тъй като не е представено копие от разпореждане на Националния осигурителен институт /НОИ/, удостоверяващо правото на получаване на наследствена военноинвалидна пенсия, каквото се изисква по смисъла на горепосочените разпоредби. Решението е допустимо. Първоинстанционният съд е установил, че оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган. Становището, обективирано в писмо рег. 13-00-221 от 20.04.2023 г. на председателя на Комисията по разглеждане на заявленията, подадени на основание чл. 12, ал. 1 от Закона за военноинвалидите и военнопострадалите за установяване качеството военноинвалид и военнопострадал /Комисията/, не представлява първоначален отказ по смисъла на чл. 6, ал. 6 от Наредбата. Съгласно чл. 6, ал.1 от Наредбата компетентният орган да издаде или да откаже издаването на книжка за военнопострадал е министърът на отбраната или упълномощено от него длъжностно лице. С представената заповед Р-312 от 18.10.2021 г. на Министъра на отбраната /л.21/ е назначена Комисия за установяване качеството на военноинвалид или на военнопострадал, която има качеството на помощен орган по смисъла на чл. 6, ал. 2 от Наредбата. Със същата заповед министърът е упълномощил началника на отдел Социални дейности да издава и подписва книжките за военноинвалиди или военнопострадали и да уведомява заинтересованите лица за издадените книжки или за отказа да бъдат издадени такива, но не е делегирал правомощия за издаване на отказ. Затова нито Комисията, нито длъжностно лице са компетентни да постановяват отказ за издаване на книжка за военноинвалид и военнопострадал. Поради това решението е допустимо, тъй като е постановено при осъществяване на съдебен контрол на отказ, постановен от министъра на отбраната и обективиран в посоченото по-горе писмо. Решението на Административен съд - Пловдив е правилно. Постановено е при спазване на чл. 4, т. 1 от ЗВВ и чл. 5, ал. 2, т.2 от Наредбата. Военнопострадали са преживелият съпруг/ съпруга/, децата и родителите на българските граждани, загинали при или по повод на изпълнение на военна служба в мирно или във военно време по ред, който съгласно чл.13 от ЗВВ се определя с акт на МС, в случая с Наредбата. След като подлага на подробно и задълбочено обсъждане събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд обосновано приема, че жалбоподателите не са установили качество на военнопострадали по реда на чл. 5 и чл. 6 от Наредбата. Съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредбата за установяване качеството на военноинвалид или военнопострадал заинтересуваното лице подава заявление до министъра на отбраната, като към заявлението се прилагат документите по чл. 5, ал. 2, т. 2 от Наредбата - копие от смъртен акт; удостоверение за наследници и/или родствени връзки; копие от разпореждане на Националния осигурителен институт, удостоверяващо правото за получаване на наследствена военноинвалидна пенсия; удостоверение за обстоятелствата, при които е загинал военнослужещият, издадено от командира на военното формирование, в което е служил; за децата над 18-годишна възраст, ако продължават да учат - удостоверение от съответното учебно заведение; за децата - декларация, че не са осиновени; за преживелите съпрузи - декларация, че не са встъпили в граждански брак; за родителите - декларация, че не са лишени от родителски права. В разглеждания случай не е представено разпореждане на НОИ, удостоверяващо правото на получаване на наследствена военноинвалидна пенсия. За признаване правото на получаване на наследствена военноинвалидна пенсия съгласно чл. 83, ал. 4 от КСО и Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж е необходимо да е установена причинна връзка между настъпилата смърт на наследодателя и изпълняваната служба. Представени са:1. Разпореждане 5104-15-319/07.11.2019 г. на ТП на НОИ Пловдив, с което е прието, че декларираната злополука не се приема за трудова злополука, като нито се твърди, нито има данни разпореждането да е обжалвано, 2. Експертно решение на ТЕЛК 4231 от зас. 147 от 10.09.2019 г., с което също е прието, че не е налице пряка връзка между настъпилата внезапна злополука, завършила със смърт и условията на труд. Към заявленията за вписване в Централния регистър на военноинвалидите и военнопострадалите е приложено разпореждане [номер]/09.09.2019 г. на ТП на НОИ - Пловдив, с което е отпусната наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване на Б. Б. по чл. 74 КСО и разпореждане [номер]/01.01.2022 г. на ТП на НОИ Пловдив, с което е преизчислен размера на отпусната наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване на А. Б. по чл. 74 КСО. Отпуснатите наследствени пенсии за инвалидност са поради общо заболяване и са лични пенсии и не представляват пенсии за военна инвалидност при условията на чл. 85, ал.1 КСО. Защитната теза на жалбоподателите е, че след като са получили обезщетение по чл. 233, ал.2 от ЗОВСРБ е налице признаване на факта, че смъртта на военнослужещия е настъпила при изпълнение на служебните задължения. Обезщетението е еднократно и не е доказателство за качеството на военнопострадал, за което се изисква установяване на право за получаване на наследствена военноинвалидна пенсия с акт на НОИ, което съгласно закона в чл.83, ал.4 КСО се доказва при наличие на причинна връзка между смъртта и изпълняваната служба. Такава връзка в случая няма, защото смъртта е настъпила поради общо заболяване на наследодателя. Следователно няма доказателства, че смъртта е настъпила при или по повод изпълнение на военна служба по смисъла на чл. 4, т. 1 от ЗВВ, а не по смисъла на чл. 233, ал. 2 от ЗОВСРБ. Целта на ЗВВ е да уреди обществени отношения, свързани със статута на военноинвалидите и военнопострадалите, като видно от чл.3 се търси връзка между резултата от заболяване или злополука и условията на работа. Решението на съда като правилно следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,