Решение № 50010 от 8.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1349/2022 г.

Решение № 50010 от 8.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1349/2022 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Майя Русева Производството е по чл. 303 и следващите от ГПК. Образувано е по подадена в СРС молба вх. № 1076609/3.08.15 на М. К. Я. /постъпила във ВКС с вх. № 3104/6.04.22 г. / за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 и т. 6 ГПК на влязло в сила решение №І-39-170/18.08.14 по г. д. № 12054/13 по описа на СРС, 39с-с което молителката е осъдена да плати на В. И. В. на основание чл. 55, ал. 1 пр. 1 ЗЗД 13000 лв., ведно със законната лихва, считано от 19.03.13 до окончателното заплащане, както и 3360 лв. разноски. Поддържа се, че М. Я. е узнала за решението и въобще за воденото срещу нея производство през м. 05. 13 г., когато получила призовка с приложена към нея молба вх. № 1017093/23.02.15 по чл. 409, ал. 1 ГПК за явяване в открито с. з. на 25.05.15 в производство за издаване на дубликат от изгубен изпълнителен лист. На 21.05.15 се снабдила с преписи от съдебните книжа по делото и установила, че, вследствие на допуснати съществени процесуални нарушения, е била лишена от право на участие и е била незаконосъобразно представлявана от служебно назначен от съда представител по чл. 29 ГПК-които обстоятелства съставляват основания по чл. 303, ал. 1, т. 5 и т. 6 ГПК за отмяна на атакуваното решение. Сочи се, че през относимия период и досега молителката живее на адреса, вписан в исковата молба – на който се води и адресно регистрирана, като до горните нарушения се е стигнало вследствие на неправилно приложение на правилата на чл. 47, ал. 1 ГПК и на ненадлежно проучване на адреса от връчителя /сградата има два входа и се води като [улица]. № 9-11 - вх. А е на № 9, а вх. Б на № 11/. Моли се за отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново гледане. Ответната страна В. И. В. оспорва молбата. Молбата е постъпила в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Заинтересованата страна може да иска отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, когато вследствие нарушение на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее; основанието по чл. 303, ал. 1, т. 6 ГПК предполага, че страната при нарушаване на съответните правила е била или съответно не е била представлявана от лице по чл. 29 ГПК. В случая молителката твърди, че е била нередовно призовавана по г. д. № 12054/13 на СРС, 39с., вкл. с решението, не е могла да вземе участие в него и да упражни правото си на защита и е била ненадлежно представлявана. Фактите във връзка с призоваването й са следните: Първоинстанционното производство е било образувано по предявен от В. И. В. иск по чл. 55, ал. 1 пр. 1 ЗЗД за връщане на сумата 13000 лв., която се твърди, че без основание е била преведена по банкова сметка на М. Я.; в исковата молба адресът й е вписан както следва: [населено място], [жк], [улица], вх. "Б", ет. 3, ап. 11. Изпратената до същия призовка с копие от исковата молба и доказателствата е върната с отбелязване, че "адресът е посетен на 18. 05., 27. 05, 5. 06, 15.06.13, на оставено съобщение никой не се отзовава, съседите нямат информация за търсеното лице" – като е поставен печат на връчител В. П.. На 18.06.15 служебно е направена справка в НБ "Данни Население" и е констатирано, че това е настоящият и постоянен адрес, на който лицето е регистрирано от 2010 г.; дадени са указания за ново съобщение със залепване на уведомление. Изпратеното съобщението е върнато на 4.09.13 с отбелязване, че адресът е посетен на 17.08.13, 30. 08, 4.09.13, че след като не е намерено лице, което да получи съдените книжа, е залепено уведомление по чл. 47, ал. 1, че по сведение на живущите в сградата лицето не живее на адреса; на призовката е положен подпис за връчител – без име или печат. На 3.12.13 съдът е разпоредил нова справка за адрес; на същата дата е приел и, че съобщението е връчено по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК. На 4.03.13 е била предоставена правна помощ на ответницата и й е бил назначен особен представител-адв. Р. Б., Същата е подала отговор на исковата молба от името на М. Я., чрез нея тя е била призована за единственото открито съдебно заседание и е била уведомена за решението; то не е било обжалвано и е влязло в сила. На 23.02.15 ищецът е подал молба за дубликат от издадения изпълнителен лист. Копие от нея е връчено от друг призовкар /А. Х. / на 19.05.15 на ответницата лично - на същия адрес, който е бил вписан в исковата молба и от който призовките са били върнати по-рано по гореописания начин; в насроченото съдебно заседание М. Я. е била представлявана от упълномощен от нея адвокат, а молбата е била уважена. Същевременно, както към настоящия момент, така й към 2013 г., вкл. от м. 05 до м. 09. 2013, на горепосочения адрес молителката е живяла заедно със свидетеля М., в жилище, закупено през 2004 г., което по нотариален акт е индивидуализирано като "апартамент № 11, вх. Б, ет. 3 в жилищна сграда на [улица]. 9-11, кв. "Г. М., П. -Редута", [населено място]"; сградата има два входа, всеки със самостоятелна врата; от закупуването на апартамента през 2003 г. досега входът е означен отвън, отпред на самата улица, с големи букви - като "№ 11", а другият вход вляво - с "№ 9". През 2013 г., вкл. през периода м. 05-09. 13, св. М. /музикант, соло китарист, певец; автор на текстове на песни/ и молителката /музикант, класическа консерватория с ударни инструменти/ са правили концерти, продуцирали, записвали албуми и видео клипове, работили са по график, според който през повечето време през деня са стояли вкъщи, а концертната им дейност е била след 18-19ч., даже нощем /с изключение на дните, в които са правили турнета, но след приключването им отново се прибирали/ /т. е. през 90% процента от времето са работили нощем и са почивали през деня/. Съседите им винаги знаят, че през този период от време са в жилището. Пощенската им кутия е отвън, пред входната врата, редовно я проверяват. Във времето м. 05-09 2013 не са забелязали залепено съобщение на вратата на жилището им, на входа, върху пощенската им кутия и вътре в нея съобщение, изпратено от Софийски районен съд и адресирано до молителката; тя не е била посещавана и от призовкар /св. М., чиито показания съдът кредитира при условията на чл. 172 ГПК/. Съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 1 ГПК в действалата към 2013 г. редакция, когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея; когато има достъп до пощенската кутия, връчителят пуска уведомление и в нея. Призоваването по чл. 47, ал. 1 ГПК е крайна мярка, която следва да се прилага при стриктно спазване на изискванията в закона. По естеството си, с оглед на вменените от закона служебни задължения, връчителят, вписвайки определени обстоятелства в призовката-формуляр, съставя официален удостоверителен документ, в който обективира своите действия чрез подпис, посочване на трите си имена или поставяне на личен печат. Той е длъжен да отрази в съобщението всички действия във връзка с връчването, включително и релевантните за приложението на чл. 47, ал. 1 ГПК обстоятелства - по сведения от кои лица или въз основа на какви наблюдения е направил констатация, че лицето не може да бъде намерено на посочения по делото адрес, както и че не се намира лице, което е съгласно да получи съобщението. Само при точното удостоверяване на извършените действия и отразените в документа обстоятелства, надлежно оформеният официален документ има обвързваща доказателствена сила относно удостоверените с него факти /реш. № 63/14.05.14 по г. д. № 1257/14, II ГО, реш. № 14/20.04.15 по г. д. № 5741/14, I Г0/. В случая призовката, която съдът е приел за редовно връчена при условията на чл. 47 ГПК, не е била надлежно оформена съобразно изискванията на закона. Тя не съдържа данни, че е била пусната в пощенската кутия на адресата – при условие, че такава е била налична и достъпна. Не са конкретизирани лицата /посочени общо като "съседи"/, които са дали сведение, че адресатът не живее на адреса /още повече, че, с оглед показанията на разпитания свидетел и приложения нотариален акт за покупка на апартамента, вероятно, предвид липсата на актуализация на указанията за входовете и несъответното на настоящата им номерация отбелязване отвън на улицата, молителката не е била търсена във входа, в който действително живее и където по-късно е призована по повод производството за издаване на дубликат от изпълнителен лист, и отразяването в призовката, въз основа на която е прието призоваване по чл. 47, ал. 1 ГПК, е направено на база посещение в друг вход/. Самата разписка за съобщението не съдържа трите имена или печат със същите на призовкаря, който я е оформил. При това положение тя не удостоверява надлежно връчване при спазване на изискванията на чл. 47, ал. 1 ГПК. С оглед на изложеното, първоинстанционният съд неправилно е приел, че е налице хипотеза на чл. 47, ал. 1 ГПК и молителката е била редовно призована с копие от исковата молба и доказателствата, респективно че са налице предпоставките за назначаването на особен представител. При тези обстоятелства правото на участие на М. Я. е било нарушено и тя не е била надлежно представлявана. Налице е основанието на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК и атакуваното решение следва да бъде отменено. Делото трябва да бъде върнато на първоинстанционния съд за разглеждането му от фазата на изпращане на копие от исковата молба и доказателствата на молителката. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,