Решение № 16020 от 19.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2467/2018 г.

Решение № 16020 от 19.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2467/2018 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от полицейски инспектор към Областна дирекция (ОД) на Министерство на вътрешните работи (МВР) – Варна, сектор "Пътна полиция" срещу решение № 2145 от 30.11.2017 г. постановено по адм. дело № 2877 по описа за 2017 г. на Административен съд (АС) – Варна. Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, счита, че обжалваното решение е неправилно. Сочи, че заповедта за прилагането на принудителната административна мярка (ПАМ) е издадена от компетентен орган и в предвидената от закона форма, като в нея са изложени мотиви, поради което е неправилен изводът на съда за нейната незаконосъобразност. Прави искане решението да бъде отменено и да бъде постановено решение, с което да се потвърди издаденият административен акт за прилагане на ПАМ. Ответникът – Г. Г., чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба по съображения изложени в представен по делото писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение съдът отменил заповед № 17-0819-002931 от 15.09.2017 г. на полицейски инспектор при ОД на МВР - Варна, сектор "Пътна полиция" ("ПП"), с която на Г. Г. е приложена ПАМ на основание чл. 171, т. 2а от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) - прекратяване регистрацията на собственото му моторно превозно средство за срок от 12 месеца, като са отнети 2 броя регистрационни табели с [рег. номер на МПС] и СРМПС №[номер]. За да постанови решението си съдът е установил от фактическа страна, че на 15.09.2017 г. около 15. 15 ч в гр. Варна по бул. "3-ти март" в посока бул. "Република" срещу бл. 44 на ж. к. "Възраждане" Т. И. е управлявал лек автомобил "Сеат Кордоба" с рег. [рег. номер на МПС], собственост на Г. Г., без да притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС), валидно за категория В, към която спада управляваното МПС. За установеното административно нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП компетентните длъжностни лица съставили против Т. И. АУАН от 15.09.2017 г. Въз основа на констатациите по АУАН била издадена заповед 17-0819-002931 от 15.09.2017 г. на полицейски инспектор при ОД на МВР - Варна, сектор "ПП", с която на основание чл. 171, т. 2а от ЗДвП на собственика на лекия автомобил "Сеат Кордоба" с рег. [рег. номер на МПС] – Г. Г., чието МПС е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление, била приложена ПАМ – прекратяване на регистрацията му за срок от 12 месеца, отнети били 2 бр. регистрационни табели [рег. номер на МПС] и свидетелството за регистрация на МПС. Съдът у установил, че свидетелството за правоуправление на МПС на Т. И. е отнето със заповед за прилагане на ПАМ от 23.01.2017 г. на основание чл. 171, т. 1, б. "д" от ЗДвП, връчена на лицето в деня на издаването й При така установеното и след анализ на разпоредбите на чл. 23 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), чл. 172, ал. 1, чл. 171, т. 2а от ЗДвП, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, както и че са налице предпоставките за прилагането й. Посочил е, че от приложената към преписката Справка за нарушител Т. И. е установено, че към 15.09.2017 г., когато е бил спрян за проверка от контролните органи във връзка с управлението на собствения на Г. лек автомобил, свидетелството му за правоуправление е било отнето със заповед за прилагане на ПАМ, издадена осем месеца по-рано, на основание чл. 171, т. 1, б. "д" от ЗДвП. Съдът е посочил, че по отношение на прилагането на ПАМ по чл. 171, т. 2а от ЗДвП административният орган действа в условията на обвързана компетентност, но отношение продължителността на наложената ПАМ той действа в условията на оперативна самостоятелност, поради което дължи излагането на мотиви защо приема, че ПАМ трябва да бъде наложена за конкретно избрания от него срок. В случая в заповедта не са изложени мотиви относно определянето на срока на ПАМ, и конкретно – за максималния му размер от 12 месеца. Посочил е, че това съставлява съществено процесуално нарушение и нарушение на императивното изискване на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, тъй като лишава съда от възможност да извърши проверка за законосъобразност на оспорения акт. Поради това е приел, че заповедта е незаконосъобразна и я е отменил. Решението е правилно. АС – Варна правилно е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган. Правилни са и изводите на съда, че заповедта е издадена в съответствие с материалния закон. Съгласно чл. 171, т. 2а ЗДвП (в приложимата редакция - ДВ, бр. 54 от 2017 г.) с цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прекратява регистрацията на пътно превозно средство, включително на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление – за срок от 6 месеца до една година. В случая посочените в нормата материалноправни предпоставки за прилагане на мярката са били налице. По делото е безспорно установено, че на 15.09.2017 г. Т. И. е управлявал собствения на Г. Г. лек автомобил, без да притежава съответното свидетелство за управление – СУМПС му е било отнето със заповед за прилагане на ПАМ издадена на 23.01.2017 г., на основание чл. 171, т. 1, б. "д" от ЗДвП, а именно – за управление на МПС с наложено наказание глоба, незаплатена в срока за доброволно плащане. ПАМ за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел. В случая при издаването на ПАМ за максималния срок от 12 месеца е нарушен принципът за съразмерност по чл. 6 от АПК. От обстоятелството, че СУМПС на водача е било отнето поради незаплащане на наложено наказание глоба, не може да се направи извод, че той представлява опасност за останалите участници в движението, каквато би била налице при управление на МПС от лице, което изначално не притежава СУМПС, съответно – управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон или е употребило наркотични вещества. Като е определил прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство в максималния 12 месечен срок, органът не е упражнил предоставеното му правомощие в съответствие с целта на закона. Обжалваното съдебно решение не страда от релевираните с касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,