Решение № 13298 от 9.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3002/2010 г.

Решение № 13298 от 9.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3002/2010 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Пламен Стефанов, в качеството му на областен управител на област с административен център Видин, срещу решение № 191 от 23.12.2009 г. постановено по адм. дело № 304/2009 г. от Административен съд Видин. В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК, като се иска отмяната на съдебния акт и решаване на спора по същество Ответната страна прави възражения за неоснователност на касационната жалба и моли съда същата да бъде оставена без уважение. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отменил заповед № РД-09/660 от 14.10.2009 г. на областния управител на област Видин и е му е върнал преписката за ново произнасяне, като е дал задължителни указания по приложението на материалния закон. За да постанови този резултат съдът е приел, че административният орган не е изяснил напълно фактическата обстановка по случая и не е събрал необходимите за правилното решаване на правния спор доказателства. Ето защо е направил извод, че постановеният административен акт е незаконосъобразен. Решението е правилно. Не са налице отменителните основания, посочени от касатора. По делото не се спори, че Евстати Ангелов Станков е претърпял политическа репресия, изразяваща се в изселване в с. Цар Самуил, общ. Тутракан, обл. Русе в периода от 11.04.1951 г. до 6.07.1954 г. общо в размер на 38 месеца и 25 дни. Не се спори също, че за този период същият има право да бъде обезщетен еднократно по реда на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица (ЗПГРРЛ), каквото искане са отправили наследничките му Валентина Евстатиева Петрова и Нелка Евстатиева Николова. Страните по делото спорят получавал ли е Станков лично за себе си обезщетение по ЗПГРРЛ през 1993 г. съгласно приложените по делото решения № № 100 и 101 от 15.09.1993 г. или такова му е било признато само в качеството на наследник на майка си - Кръстена Горанова. Съдът правилно е приел, че събраните в хода на административното производство доказателства са противоречиви, а преписката - непълна, поради което постановеният административният акт е необоснован. Териториалната дирекция на НАП Видин е дала две различни по съдържание и взаимно изключващи се удостоверения относно основния правен въпрос - изплащано ли е било обезщетение на Евстати Станков по ЗПГРРЛ и в качеството му на какъв. Приложеното на л. 13 от делото платежно нареждане от 31.03.1994 г. с нищо не допринася за отговора на поставения въпрос, тъй като от него е видно, че Евстати Станков е получил 12 500 лв. В самите решения № 100 и № 101 сумата на обезщетението не е посочена, нито е посочено лично за Станков ли следва да бъдат изплатени или в качеството му на наследник на майка му - Кръстена Горанова. Доказателствената тежест е на административния орган, който твърди че обезщетение е било изплатено лично на репресираното лице, но не за целия период на репресията. Именно негово е и задължението да събере относимите за правилното решаване на спора доказателства или да укаже на страната да ги представи. В този смисъл е неоснователно възражението на касатора, че декларацията по чл. 3, ал. 3, т. 2 от ЗПГРРЛ е достатъчна с оглед изясняване на въпроса получавано ли е обезщетение от Станков лично за себе си в по-ранен момент и не е необходимо събирането на други доказателства. При горните съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, трето отделение,