Решение № 2509 от 21.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4413/2011 г.

Решение № 2509 от 21.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4413/2011 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Велин Димитров Димитров от гр. София чрез процесуален представител адв. Ирен Цановска от САК против решение 20.12.2010 г. по адм. дело № 436/2007 г. постановено от Софийски градски състав, III "в" състав. Твърди се, че решението, с което е отхвърлена жалбата й срещу писмо № 1194р-21-01/06/03.01.07 г. на Кмета на Столична община, с което е прието, че искането им за отмяна на отчуждаването за имот пл. № 639 кв. 27 гр. Нови Искър, кв. Курило с вх. № РД. 97-007666/23.11.1998 г. е подадено след преклузивния срок по § 2 от ПЗР на ЗОСОИ във връзка с чл. 4 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др., е неправилно. В жалбата са развити подробни съображения по доводите за отмяна включително, че съдът е излязъл извън определеното от жалбоподателя искане за реституция на имота е чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ и неправилно е квалифицирал реституционната претенция като такава по чл. 4 ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗС ЗДИ и др., поради което е приел, че реституционното искане е направено извън определения от закона срок. Претендира обжалваното решение да бъде отменено и делото решено по същество. Ответника - Кмета на Столична община, чрез процесуален представител изразява становище, че постановеният съдебен акт е правилен, законосъобразен, съобразен с представените по делото доказателства, а подадената срещу него касационна жалба е неоснователна. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба по същество е неоснователна. Върховният административен съд, състав на IV-то отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна поради следното: Предмет на контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство по оспорване от Велин Димитров Димитров и Мариана Димитрова Янакиева е било писмо № 1194р-21-01/06/03.01.07 г. на Кмета на Столична община, с което е прието, че искането им за отмяна на отчуждаването за имот пл. № 639 кв. 27 гр. Нови Искър, кв. Курило с вх. № РД. 97-007666/23.11.1998 г. е подадено след преклузивния срок по § 2 от ПЗР на ЗОСОИ във връзка с чл. 4 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. Съдът е отхвърлил оспорването, като освен всичко друго е съобразил, че с обжалваното писмо административният орган съобразявайки извършеното пред некомпетентния орган -областният управител искане, което е от 22.11.1998 г., правилно е приел, че същото е подадено след преклузивния срок по чл. 4 от процесния закон, възстановен с § 2 от ПЗР на ЗОСОИ, изтекъл на 22.05.1998 г., поради което компетентният административен орган - кмета на СО правилно е отказал да разгледа претенцията по същество. Решението е правилно. Първоинстанционният съд след като правилно и задълбочено е изследвал фактическата обстановка по делото, анализирал е събраните в хода на административното и впоследствие в съдебното производство доказателства правилно е приел, че са налице визираните основания за отхвърляне на жалбата. Възраженията на касатора по съществото на спора са неоснователни - сочените от него касационни основания не са налице. Напротив - изводът на съда по съществото на спора е основан върху подробно обсъждане и преценка на всички доказателства по делото. Решаващият състав е съобразил спецификата на спорния предмет, на реституционните процедури и правилно е тълкувал и приложил относимите правни норми от материалните закони, релевантни за реституционните правоотношения - в случая по чл. 4 от ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС (Закона за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по Закона за териториално и селищно устройство, Закона за плановото изграждане на населените места, Закона за благоустройство на населените места, Закона за държавните имоти и Закона за собствеността), който е обнародван в Държавен вестник бр. 15 от 21.02.1992 г., в сила от 25 февруари с. г. Съгласно посочената разпоредба, "Искането за отмяна на отчуждаването се прави в 6-месечен срок от влизане на този закон в сила до кмета на общината, който е длъжен да се произнесе с решение в 30 - дневен срок. Непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ. Отказите се обжалват в 14 - дневен срок пред съответния окръжен съд, който решава въпроса по същество". С § 2 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗОСОИ (обн. в ДВ бр. 107 от 18.11.1997 г.), преклузивният срок по чл. 4 се възстановява и започва да тече от деня на влизането на закона в сила - 22 ноември 1997 г., като изтича на 22.05.1998 г. От изложеното следва, че към датата на подаване на молбата - 23.11.1998 г. г. всякакви срокове за предявяване на искания за отмяна на отчуждаване, извършено до 21 април 1990 г. по един от изчерпателно изброените в чл. 1, ал. 1 от ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС териториално - устройствени и благоустройствени нормативни актове, са изтекли. Противно на твърденията на касатора, решаващият състав е взел предвид представените в административната преписка и събраните по делото доказателства и е разгледал всички доводи и възражения на двете страни, без да пренебрегва едни или други твърдения, в резултат на което е формирал правилно вътрешно убеждение. Обстоятелството, че в резултат на това е достигнал до изводи, различни с тези на касатора, не може да бъде квалифицирано като нарушение, допуснато от решаващия състав. Решението е обосновано, в което съдебния състав е обсъдил всички доказателства, посочил е тяхното значение за спора с оглед техния вид и характер, момент на представяне, произтичащата от това доказателствена сила, респективно доказателствена стойност, обстоятелствата, които се установяват от тези доказателства и обстоятелствата, които са останали недоказани поради липсата на други доказателства. Отграничени са релевантните за спора доказателства, като е пояснено какво е тяхното значение за изхода на спора, което в крайна сметка мотивира окончателния извод на СГС за неоснователност на жалбата. Изводите на първоинстанционния съд изцяло се споделят от настоящата инстанция. Наведените доводи в жалбата в подкрепа на касационните оплаквания са по-скоро по отношение правилното приложение на материалния закон и по съществото им се приповтарят с доводите и оплакванията в жалбата пред първата инстанция, които обосновано и правилно са обсъдени от първоинстанционния съд, а понастоящем не се подкрепят с доказателства или доводи, които да обосновават наведените отменителни основания. Постановеното решение, предмет на обжалването е съобразено с доказателствата по делото, приложимото право и практиката на ВАС по аналогични случаи, и основателно е отхвърлена жалбата срещу него. При този изход на делото съобразно чл. 143, ал. 4 АПК на ответника се дължат разноски в размер на 150 лева съобразно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения решението като правилно, валидно и допустимо следва да се остави в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, IV-то отделение