Решение № 5301 от 1.6.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Кичуков против решение 343 от 15.11.2021 г., постановено по адм. дело 340/2020 г. по описа на Административен съд -Смолян, с което е отхвърлена жалбата му против заповед 405/ 13.10.2020 г. на кмета на община Рудозем, с която е одобрено изменение на ПУП ПР за УПИ II- компл. жил. застояване в кв. 80 по плана на гр. Рудозем, като се отреждат УПИ III за жилищни нужди, попадащ в ПИ с идентификатор 63207.506.251 по КККР на гр. Рудозем и УПИ IV за ПИ с идентификатор 63207.506.250 по КККР на гр. Рудозем. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и не се обосновава от събраните доказателства. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който заповедта на кмета на община Рудозем да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски. Ответниците кмет на община Рудозем и община Рудозем оспорват касационната жалба. Молят решението на административния съд да бъде оставено в сила, като им се присъдят направените разноски. Ответниците А. Илъков, С. Илъков и Ю. Хаджийски също оспорват касационната жалба. Молят решението на административния съд да бъде оставено в сила и претендират направените пред касационната инстанция разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт в оспорената част е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Решението на Административен съд - Смолян е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на съдебния акт и противоречието му с материалния закон. За да отхвърли оспорването, съставът на административния съд приема, че независимо, че има качеството на заинтересовано лице по смисъла на чл. 131, ал. 1 ЗУТ, тъй като е вписан в КР като собственик на ПИ с идентификатор 63207.506.250 по КККР на гр. Рудозем и е активно легитимиран да оспори заповед 405/ 13.10.2020 г. на кмета на община Рудозем, с която е одобрено изменение на ПУП ПР за УПИ II- компл. жил. застояване в кв. 80 по плана на гр. Рудозем, изразяващо се в отреждане на УПИ III за жилищни нужди, отреден за ПИ с идентификатор 63207.506.251 по КККР на гр. Рудозем и УПИ IV, отреден за ПИ с идентификатор 63207.506.250 по КККР на гр. Рудозем, жалбоподателят Кичуков всъщност не е собственик на ПИ с идентификатор 63207.506.250 по КККР на гр. Рудозем и за изменението на ПУП- ПР на основание чл. 134, ал.2, т. 6 ЗУТ не се изисква неговото съгласие. След това заключение първоинстанционният съд приема, че условията на чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ са изпълнени и заповедта на кмета на община Рудозем, с която на това основание е одобрено исканото от заявителя Хаджийски изменение на ПУП-ПР в посочения по- горе обхват, е законосъобразна и не се налице основания за нейната отмяна. При тези противоречиви изводи съдебният акт е постановен без мотиви, които да обосноват взетото от първоинстанционния съд решение. Липсват фактически установявания за релевантните за спора факти, представените доказателствата са изброени, но не са обсъдени и анализирани от съда, а същевременно не са събрани относими за изясняване на спора доказателства. Вместо това са изложени съображения по въпроси, които се извън предмета на правния спор. Обсъдени са документите относно собствеността, представени от жалбоподателя Кичуков, без да е отчетено, че споровете за вещни права са извън рамките на административното производство, в което жалбоподателят е активно легитимиран да участва, тъй като е заинтересувано лице по смисъла на чл. 131, ал. 1 ЗУТ. (В този смисъл е определение 9846/30.09.2021 г. по адм. дело 9189/ 2021 г. на ВАС). В съдебния акт са изложени и съображения относно наличието на предпоставките на §8, ал. 2, т. 3 от ПР на ЗУТ, въпреки че цитираната разпоредба не е посочена като основание за издаване на оспорената заповед 405/ 13.10.2020 г. на кмета на община Рудозем. Обратно на възприетото от административния съд, заповедта по чл. 135, ал. 5 ЗУТ очертава териториалния обхват на производството по одобряване на проект за изменение на ПУП, но не и правното основание за изменение на плана, поради което на обсъждане подлежи посоченото в акта за одобряване на проекта правно основание. Същевременно възраженията на жалбоподателя Кичуков не се обсъдени от съдебния състав и по тяхната основателност не са изложени съображения. Основният довод на оспорващия е, че с одобреното изменение на ПУП части от имота му попадат в улична регулация и площта на имота му се намалява съществено. В случая тези доводи не са обсъдени, а за тяхното изясняване не са събрани и необходимите доказателства. Не е установено в какво се изразява изменeнието на границите на УПИ III и УПИ IV, има ли изменение на външната регулационна граница на УПИ IV, както и дали одобреният проект за ПУП предвижда промяна на уличната регулация или уличната регулация между о.т. 567, о.т. 568, о.т.569 и о.т. 570 се запазва. Задачи на вещото лице в този смисъл не са поставени от страните и от съда, въпреки че въпросите са съществени с оглед преценката на основателността на доводите на жалбоподателя и законосъобразността на оспорената заповед. Допуснатите пропуски при обсъждането и събирането на относимите доказателства и липсата на мотиви за релевантните факти и приложимите правни норми са довели до необосновано решение, постановено и в противоречие с материалния закон. Изводите на първоинстанционния съд, че предпоставките на чл. 134, ал.2, т. 6 за изменение на действащия ПУП ПР в посочения в заповедта обхват са изпълнени, са направени в противоречие с доказателствата, които не установяват съгласие на всички собственици на засегнатите имоти с исканото изменение. Изводът на административния съд за законосъобразност на оспорената заповед също е неправилен, тъй като предпоставките на посоченото в заповедта правно основание за одобряване на изменението на ПУП не са изпълнени, а освен това са допуснати несъответствия между текстовата и графична част на обжалвания административен акт, които не са коментирани от съдебния състав. Поради изложеното настоящата инстанция приема, че при постановяване на съдебното решение са допуснати посочените в касационната жалба нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Съдебният акт е постановен при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и е необоснован, поради което следва да бъде отменен. Липсата на мотиви в подкрепа на направените от съдебния състав изводи (в случая съображенията на съда засягат въпроси, които са ирелевантни за правния спор), както и необходимостта от изясняване на делото от фактическа страна, препятстват произнасянето на настоящата инстанция по същество. Поради това, при условията на чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК делото следва да бъде върнато на Административен съд Смолян за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото съдът следва да се съобрази с изложеното и да обсъди релевантните за спора доказателства и правни норми, като изложи аргументи в подкрепа на направените изводи, а с оглед изясняване на спора от фактическа страна - да прояви процесуална активност за попълване на делото с доказателства, включително като назначи вещо лице, което да установи посочените по-горе факти. На основание чл. 226, ал. 3 от АПК при новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да се произнесе и по разноските пред настоящата инстанция. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,