Решение № 61 от 10.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4712/2014 г.

Решение № 61 от 10.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4712/2014 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Емануела Балевска Производството е по чл. 295 ГПК. М. П. Б. - К., представлявана от адв. З. К. -САК обжалва и иска да се отмени Решение от 29.01.2014 г. постановено по гр. възз. д. Nо 11715/2010 г. на СГС- 4 В с/в. Поддържа се, че въззивното решение е недопустимо респ. неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и в нарушение на съществени процесуални правила, основания за отмяна по см. на чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК. Касационното обжалване е допуснато в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса налице ли е правен интерес респ. право на иск и надлежна процесуална легитимация на страните по иск с правно основание чл. 53, ал. 2 ЗКИР/ стар/, когато към датата на завеждане на делото претендираният от ищеца имот е заснет и нанесен като негов в действащия КП или РП, а ответникът е подал молба на нанасяне в КП, по която няма произнасяне, въззивното решение е произнесено в противоречие с Решение Nо 458 от 10.01.2011 г. по гр. д. Nо 1396/2009 г. на ВКС-II г. о. и Решение Nо 934 от 07.11.2008 г. по гр. д. Nо 3142/2007 г. на ВКС-I г. о. и налице ли е правен интерес, ако в хода на съдебното производство по чл. 53, ал. 2 ЗКИР /стар/ се приеме нова КК, в която процесният имот е заснет и записан на името на ищците ? В открито съдебно заседание ответника по касация взема становище по поставените правни въпроси, като поддържа тезата, че искът макар и допустим при определение условия, е неоснователен и решението на въззивния съд следва да бъде потвърдено. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия след преценка наличие на основания за отмяна на обжалваното решение и в правомощията на чл. 295 във вр. с чл. 291 ГПК и чл. 293 ГПК, намира: С обжалваното решение, Софийският градски съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 196 и сл. ГПК (отм.) и чл. 218з ГПК (отм.) е оставил в сила Решение Nо 90 от 25.06.2008 г. по гр. д. Nо 22548/2006 г. на СРС, с което е признато за установено по иск с правно основание чл. 53, ал. 2 ЗКИР/ редакция до изм. с ДВ. бр. 49/2014 г. /, предявен от М. Г. и П. Х. срещу М. Б. - К., че наследодателят на ищците Г. Г., починал 1990 г., е бил собственик към момента на одобряване на застроителния и регулационен план на [населено място], м. "В. зона Б. " със Заповед No РД -02-14-92/26.02.1987 г. на недвижим имот реална част с площ от 1677 кв. м., съставляваща част от имот пл. No 824, за който е отреден УПИ XXI-824 в кв. 70 по ЗРП на вилната зона, одобрен със Заповед No РД -02-14-92/26.02.1987 г. при съседи на тази част: имот пл. No 825 и No 825а, път и реална част от УПИ XXI-824 от кв. 70, която част е изчертана с червен туш на комбинирана скица No 1 към допълнителното заключение на вещото лице от 10.10.2012 г., а частта, в която имотът на ответницата се припокрива с имота на ищците е оцветена в жълт цвят, и която скица е неразделна част от въззивното решение. За да уважи иска за собственост на М. Г. и П. Х. срещу М. Б. - К., въззивният съд в изпълнение указанията на ВКС и след преценка констатациите на съдебно-техническата експертиза е приел, че въпреки данните за предприета процедура по отчуждаване, при липсата на изплатено обезщетение на собствениците, не може да се приеме, че отчуждаването е е завършено и правото на собственост е преминало в патримониума на Държавата. Прието е, че наследодателя на ищците Г. Г. не е загубил собствеността на процесния недвижим имот, придобита от капитан П. Г. по крепостен акт Nо 412 по дело Nо 418/1907 г. както и, с оглед на несъответствието на общата площ дарена от наследодателя на ответницата на трите му дъщери/ на всяка от тях по 1600 кв. м./ и площта на процесния имот, че не може да се изгради извод за съвпадение на спорните имотите на насрещните страни, поради което и искът за собственост заявен по реда на чл. 53, ал. 2 ЗКИР/ стара редакция/ е уважен. По въпросите, обусловили допускане на касационното обжалване Въпросът налице ли е правен интерес респ. право на иск и надлежна процесуална легитимация на страните по иск с правно основание чл. 53, ал. 2 ЗКИР/ стар/, когато към датата на завеждане на делото претендираният от ищеца имот е заснет и нанесен като негов в действащия КП или РП, а ответникът е подал молба на нанасяне в КП, не може да се приеме, че е разрешен от въззивното решение в противоречие със решенията, посочени като задължителна съдебна практика. С цитираните Решение Nо 458 от 10.01.2011 г. по гр. д. Nо 1396/2009 г. на ВКС-II г. о. и Решение Nо 934 от 07.11.2008 г. по гр. д. Nо 3142/2007 г. на ВКС-I г. о., съставите на касационния съд са приели, че основанието на положителния установителен иск за собственост по чл. 53, ал. 2 ЗКИР/ редакция до изм. с ДВ. бр. 49 от 2014 г. /, произтича от правото на собственост и от интереса на неговите титуляри да отстранят непълното или грешки в КК и КП, като основа за изработването на ПУП и точното отразяване на процесния ПИ в него. Съгласно чл. 53, ал. 2 ЗКИР /редакция преди изм. на ЗКИР с ДВ бр. 49 от 2014 г./ непълнотите или грешките на основните данни в кадастралната карта и кадастралните регистри се допълват или поправят по молба на заинтересуваното лице. Когато непълнотите или грешките са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаването му по съдебен ред, чрез предявяване на иск от заинтересованото лице срещу лицата, оспорващи неговото вещно право върху имота и в този аспект искът с правна квалификация чл. 53, ал. 2 ЗКИР /редакция преди изм. на ЗКИР с ДВ бр. 49 от 2014 г./ е положителен установителен иск за собственост. С предявяването на този иск ищецът може да цели или да се запълнят непълноти в кадастралната карта, изразяващи се в ненанасяне на собствения му имот като самостоятелен, а отразяването му като част от имота на ответника, или да се поправи грешка в кадастралната карта, изразяваща се в неправилно заснемане на част от имота на ищеца в границите на имота на ответника, тоест в несъответствие между границата на собственост и отразената в кадастралната карта граница между имота на ищеца и имота на ответника. И в двата случая обаче предмет на делото /заявеното за защита субективно материално право от страна на ищеца е правото му на собственост спрямо конкретен поземлен имот. Съобразно характеристиката на иска по чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР / редакция до изм. с ДВ. бр. 49/2014 г. / като положителен установителен иска за собственост, същият е допустим при наличието на правен интерес. Самото заснемане в кадастралната карта на част от собствения на ищеца имот като част от имота на ответника сочи на правен интерес от искова защита и то с този специален, уреден в ЗКИР иск . Доколкото заснемането на процесния ПИ в кадастъра създава привидност, че тази част действително е собственост на ответника, то путя на защита на собственика е именно иска по чл. 53, ал. 2 ЗКИР/ редакция до изм. с ДВ. бр. 49/2014 г./. Съществуващият спор за материално право като предпоставка за допустимостта на иска не е обусловен от отказ на службата по кадастъра да състави акт по чл. 53, ал. 3 ЗКИР /първоначална редакция/, а е обективен факт и наличието му, когато е свързано с твърдяна непълнота или грешка в кадастралната карта, а се обуславя от факта, въведен чрез твърдения от страна на ищеца, за грешно или непълно отразяване на териториалните параметри/ границите на имота/ в действащия КП и КК. При действието на ЗУТ подробните устройствени планове нямат отчуждително действие, урегулирането на поземлените имоти става съобразно имотните им граници, т. е. не се извършва разместване на правото на собственост /чл. 17, ал. 1 ЗУТ/, поради което и при грешка или непълнота в кадастралната карта и в изработения въз основа на нея подробен устройствен план действителният собственик не губи собствеността върху частта от имота, която неправилно е заснета като част от друг имот, за разлика от случаите на грешка или непълнота в кадастрален план, които са възпроизведени във влязъл в сила дворищно-регулационен план, приет при действието на ЗТСУ (отм.). Но установяването на тази грешка или непълнота предполага изследване на регулационните промени от момента на твърдяното нарушение на правото на собственост т. е. налага изследване на ситуирането на недвижилия имот и по отменените РП на населеното място в рамките на спора за собственост. С оглед на така дадения отговор, в аналогична хипотеза по спорът за собственост и точното отразяване на границите на имота от гл. т. на геодезическите компоненти на КК респ. КП ще е налице правен интерес от заявения положителен установителен иск, дори и ако в хода на съдебното производство по чл. 53, ал. 2 ЗКИР /редакция до изм. с ДВ, бр. 49/2014 г. / се приеме нова КК, в която процесният имот е заснет и записан не само на името на лицата- ищци по делото, а на името на всички страни. По същество на касационната жалба Спорът за недопустимост на предявения иск по чл. 53, ал. 2 ЗКИР/ стар/ следва да се реши положително по вече изложените общи мотив, както и конкретно в контекста на Решението от 16.05.2006 г., постановено по гр. д. 2907/2003 г. на СГС, с което е очертан характера на иска и вида на защитата / правното основание / като е прието, че спорът за собственост е спор кому е принадлежало правото на собственост по отношение на спорните, припокриващи се части на имот пл. No 2425/ собственост на ищците / и имот пл. No 1690 -собственост на ответницата към момента на влизане в сила на РП на местността по силата на Заповед РД- 0214-92/26.02.1987 г. и настъпилата преклузия с произнасянето на решението за обезсилване на решението на СРС по чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) и връщане на делото за ново разглеждане с указанията от гл. т. на правно основание и квалификация-а именно, че се касае до спор по чл. 53, ал. 2 ЗКИР/ редакция до изм. с ДВ. бр. 49/2014 г. / и предмет на спора в изложения смисъл. При проверка правилността на обжалваното въззивно решение, правомощията за контрол на касационната инстанция са ограничени в предметната рамка на въведените доводи за незаконосъобразност- агр. От чл. 290, ал. 2 ГПК. Предмет на заявения иск за собственост на основание чл. 53, ал. 2 ЗКИР/ редакция до изм. с ДВ. бр. 49/2014 г. / е спорът между ищците М. Г. и П. Х. ответника М. Б. - К., за наследствената собственост на ищците към момента на приемане на застроителния и регулационен план на [населено място], м. "В. зона Б. " със Заповед No РД -02-14-92/26.02.1987 г. на недвижим имот - реална част с площ от 1677 кв. м., съставляваща част от имот пл. No 824, за който е отреден УПИ XXI-824 в кв. 70 по ЗРП на вилната зона, одобрен със Заповед No РД -02-14-92/26.02.1987 г. при съседи на тази част: имот пл. No 825 и No 825а, път и реална част от УПИ XXI-824 от кв. 70, която част е изчертана с червен туш на комбинирана скица No 1 към допълнителното заключение на вещото лице от 10.10.2012 г., а частта, в която имотът на ответницата се припокрива с имота на ищците е оцветена в жълт цвят, и която скица е неразделна част от въззивното решение. С кацационната жалба се поддържа довод за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения на процесуалните правила - чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.). Доводът е неоснователен. Правилно съдът приема, че отмяната на административната заповед, с която е попълнена кадастралната основа на основание ЗТСУ (отм.) с нов имот пл. 2454, идентичен със стар имот No 351, не променя изводите на съда относно принадлежността на правото на собственост на спорния недвижим имот. Както бе посочено по-горе отразяването на един имот като териториална единица, не се отразява на правото на собственост, освен ако новия регулационен план няма пряко отчуждително действие. Обратната хипотеза също е от части вярня, тъй като спорът за правото на собственост на един имот, с оглед на регулационния му статут през годините, винаги е водещ и от това, кому принадлежи конкретен имот изцяло или отчасти от гл. т. на определението му с плана технически и геодезически параметри, ще се даде конкретен отговор на заявения иск с правно основание чл. 53, ал. 2 ЗКИР/ редакция до изм. с ДВ. бр. 49/2014 г. /. В конкретния случай, фактическите изводи на съда по иска за собственост на М. Г. и П. Х., като наследници на П. Г. Д., починал 1950 г., почиват на установените при условията на пълно и пряко доказване факти за принадлежността на имота. Ищците легитимират своя наследодател капитан П. Г., като собственик на закупена ливада от 4 дки 6 ара от д-р л. Д. и др. с Крепостен акт 412/30.03.1907 г. . По плана от 1906 г. имотът е отразен под Nо 351 от кв. 59 [населено място], местността "Ш. в. " Наследодателят на ответницата П. / Т./ Г. Б. е закупил с НА 177/1937 г. ливада с площ от 7.4 дка в [населено място], м. "Ш. в. " при посочените съседи, който имот в последствие разделил и дарил на трите си дъщери по 1630 кв. м. от имот пл. No 824. Фактите, 1./ че е налице припокриване на имотите, отразени като имот пл. No 351 в кв. 59 по плана от 1906 г., за който е бил отреден парцел I-351, записан по разписен лист на Л. Д. и закупен от наследодателя на с Крепостен акт 412, част от който имот е преобразуван с РП от 1964 г. в имот No 824 по отменения план от 1990 г., в частта, дарена на ответника М. Б. и 2./ отреждането на имот Nо 824 по този план " за Софийски окръжен съд", са констатирани и съответно преклудирани от гл. т. на възможност за оспорване с отменителното решение на ВКС. Съобразно дадените с това решение указания, предметът на вещно-правния спор при повторното разглеждане на делото от въззивния съд е концентриран в спора кому е принадлежало правото на собственост на тази част от имот Nо 824 по последния план - а именно този от 1987 г. и налице ли надлежно проведено отчуждително производство, което да промени титуляра на правото на собственост. Констатацията на въззивния съд, направена с обжалваното решение, в насока, че няма проведена процедура по отчуждаването съобразно правилата на действащия закон- чл. 39, ал. 1 ЗПИНМ(отм.) и собствеността е запазена в паримониума на наследниците на капитан П. Г. кореспондира на събраните по делото писмени и гласни доказателства., анализирани 0бстойно с обжалваното решение. Правилно е прието, че обстоятелството за липса на точно отразяване при промяната на регулационния статут на имота не може да обоснове извод, че собствеността е загубена при липса на основания за по см. на чл. 77 ЗС за извършени разпоредителни сделки. Изследвайки и анализирайки доказателствата, ангажирани от ответната страна, правилно решаващият съд е приел, че липсват конкретни доказателства за точната индивидуализацията на получения по дарение имот от М. Б., без установено местоположение на всеки имот по даренията, при повторението в нотариалните актове на едни и същи граници за трите дарения от П. /Т./ Б. в полза на всяка една от трите му дъщери, както и при констатираната разлика в сбора на общата квадратура на даренията и тази на имот с пл. No 824. Не могат да се споделят наведените с касационната жалба доводи за неправилна преценка на събраните гласни доказателства, след като съдът е навел своите изводи именно в рамката на установения предмет на спора и съобразно на дадените указания с отменителното решение на ВКС. С изложението към касационната жалба, защитата на касатора е навела доводи за несъобразяване на решението на въззивния съд с цитираната задължителна практика на ВКС по въпроса за възможността да се придобие на основание давност реална част от имот . Касационното обжалване не е допуснато по поставения въпрос, с довод, че същия е извън предмета на спора по чл. 53, ал. 2 ЗКИР/ редакция по изменението с ДВ. бр. 49/2014 г. /, поради което и въпросът за точното приложение на чл. 181, ал. 3 ЗТСУ (отм.) не може да бъде предмет на контрол за законосъобразност при разглеждане на касационната жалба по същество. По изложените съображения и на основание чл. 295 ГПК във вр. с чл. 293, ал. 1 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия