Решение № 3746 от 19.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8149/2012 г.

Решение № 3746 от 19.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8149/2012 г., VIII о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Митница Пловдив, чрез мл. юрисконсулт Георгиев, против решение № 1019/03.05.2012 г., постановено по адм. д. № 165/2012 г. по описа на Административен съд - Пловдив, първо отделение, десети състав, с което е отменено Решение за определяне на митническа стойност № 1897/22.12.2011 г. на началника на Митница Пловдив, с което на "Садат" ООД е определено допълнително задължение по ЕАД № 10BG003000H0045160/20100331 - ДДС за доплащане в размер на 2063,38 лв. ведно с прилежащите лихви за забава. В жалбата се поддържа неправилност на решението поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът иска да бъде отменено оспореното решение и бъде отхвърлена жалбата на "Садат" ООД. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът "Садат" ООД, чрез юрисконсулт Гацовав, ангажира становище за неоснователност на касационната жалба. Допълнителни съображения излага в писмени бележки. Претендира присъждане на разноски. Заинтересованата страна - директорът на ТД на НАП - Пловдив, редовно призован, не се представлява и не ангажира становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 1019/03.05.2012 г., постановено по адм. д. № 165/2012 г. по описа на АС - Пловдив е отменено Решение за определяне на митническа стойност № 1897/22.12.2011 г. на началника на Митница Пловдив, с което на "Садат" ООД е определено допълнително задължение по ЕАД № 10BG003000H0045160/20100331 - ДДС за доплащане в размер на 2063,38 лв. ведно с прилежащите лихви за забава. Административният съд е приел, че обжалваният административен акт е незаконосъобразен, тъй като митническият орган не е изложил никакви съображения относно това, защо не е приел декларираната стойност на внесените стоки, така както е посочена в митническата декларация и търговската фактура, издадена от турския продавач, като не са посочени и съответните доказателства, въз основа на които е направен извод, че декларираната стойност е занижена. Съдът е изложил, че дори и да се приеме, че са били налице условия за определяне на митническата облагаема стойност по някои от алтернативните методи, посочени в чл. 36 и сл. от Закона за митниците (ЗМ), респективно чл. 30 и 31 от Регламент № 2913/92 на Съвета, то митническият орган е следвало да изложи мотиви в тази насока, включително и такива за начина на определяне на тази стойност. Липсата на такива безспорно съставлява съществено процесуално нарушение, което опорочава издадения административен акт, тъй като лишава контролиращата го съдебна инстанция да провери неговата правилност. Според съда този факт сам по себе си е достатъчно основание да се отмени процесното решение на началника на Митница Пловдив като незаконосъобразно. Независимо от това съдът е разгледал спора по съществото, като въз основа на събраните доказателства, е направил извод, че неправилно е приложен материалния закон. Съгласно нормата на чл. 35, ал. 1 от ЗМ, митническата стойност на внасяни стоки е договорната стойност, която е реално платената или подлежащата на плащане цена на стоките, продадени за износ за Република България. Съответна е разпоредбата на чл. 29, § 1 от Регламент № 2913/92 на Съвета. Съдът е приел, че от представените по делото доказателства безспорно е установена подлежащата на плащане, а и реално платената цена на внесените стоки и не са налице основания за определянето й по чл. 36 ЗМ, респективно - чл. 30, § 2, б. "б" от Регламент № 2913/92 г. на Съвета. Така постановеното решение е правилно. Административният съд е събрал всички относими към спора доказателства, без допуснати процесуални нарушения, и е приложил правилно материалния закон. Правилно е възприето като краен резултат, че представените от "Садат" ООД доказателства доказват по безспорен начин реалната митническа стойност на стоката по ЕАД № 10BG003000H0045160/20100331. Липсват каквито и да е доказателства по преписката, обосноваващи извода в оспорения акт, че стоката е оформена за свободно обръщение и крайно потребление със занижена стойност. Правилно съдът е приел, че акта е немотивиран и това е самостоятелно основание за отмяната му като незаконосъобразен, поради това, че при липса на мотиви съдът е възпрепятстван да упражни контрол. Отделно, съдът е изложил мотиви и по съществото на спора, съобразно приетите доказателства, които се споделят от настоящата съдебна инстанция. Не се спори между страните, а се установява и от събраните по делото доказателства, че на 31.03.2010 г. с ЕАД № ЕАД № 10BG003000H0045160/20100331 "Садат" ООД е декларирал стока, представляваща "препарат против насекоми, предназначен за продажба на дребно "Килтокс", с нето тегло 5361 кг., с държава на изпращане и произход Турция, изпращач "MEGAILAG SAN VE PAZ LTD STI", Турция и декларирана митническа стойност в размер на 3349,50 евро или 6551,05 лв., под режим "допускане за свободно обръщение и крайно потребление". Към ЕАД е приложена търговска фактура № 7567/29.03.2010 г. на стойност 3349,50 евро. С оглед установяване на действителната митническа стойност на стоката, до турската митническа администрация е отправено запитване по линия на международното сътрудничество, в отговор на което е получено писмо, от което е видно, че при износа на същата стока, турският доставчик е приложил фактура със същият номер, но с различна стойност, а именно - 11457,60 щатски долара и са отразени различни условия за доставка - EXW FOB Истанбул. Именно тази стойност на стоката по представената от турската митническа администрация фактура, е възприета от митническия орган като реална цена на стоката по процесния ЕАД. Относно различията в данните по спорната фактура и митническа декларация, представени от жалбоподателя пред митническата администрация и тези, получени по линията на международното сътрудничество, съдът е посочил, че приложените към писмото от турските митнически власти копия на фактура и износна митническа декларация, представени пред турската митническа администрация при износа, имат характера на частни документи, които не се ползват с материална доказателствена сила. Същата сила притежават и доказателствата, представени от "Садат" ООД. Фактурата и износната декларация, приложени към писмото на турската митническа администрация, не изхождат от "Садат " ООД, поради което не може да се приложи принципът, че частният свидетелстващ документ обвързва страната, която го издала, когато са декларирани неизгодни за нея обстоятелства. Наред с това съдът е приел, че не са изложени мотиви, защо при едни и същи частни документи, но с различно съдържание, административният орган е дал вяра на доказателства, които са постъпили по линия на международното сътрудничество, а не на тези, представени от "Садат " ООД. Съгласно чл. 29, § 1 от МКО, респективно чл. 35 от ЗМ, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, а именно - платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Общността, коригирана при необходимост в съответствие с разпоредбите на членове 32 и 33, при условията, визирани в букви "а"-"г". По делото няма данни, че митническата стойност е определена от митническите органи според чл. 30, § 1 и сл. от МКО, респективно чл. 36 и сл. от ЗМ. При неоспорена от митническия орган фактура, приложена към процесния ЕАД, настоящият съдебен състав намира, че съгласно чл. 29, § 1 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността (МКО) не са налице основания за промяна на декларираната митническа стойност на осъществения внос. Процесната фактура, издадена от износителя, представената квитанция за плащане на фактурираната стойност, посочена в ЕАД, както и представените документи за установени между износителя и вносителя договорни отношения, са достатъчни за установяване, че декларираната от "Садат " ООД митническа стойност е установената за плащане и реално платената цена. С оглед разпределението на доказателствената тежест и при липса на оспорване на писмените доказателства, представени от "Садат " ООД, следва да се приеме, че митническите органи не са установили по категоричен начин, че митническата стойност, определена по реда на чл. 29, § 1 от МКО е различна от декларираната. С оглед разпределението на тежестта на доказване, върху административния орган пада тежестта да докаже наличието на фактическите и правни основания за издаване на акта си, т. е. че платената или подлежаща на плащане цена е по - висока от декларираната от вносителя и че условията на доставката са с транспортни разходи за купувача. По делото такива категорични доказателства не са представени и не са ангажирани - няма платежни нареждания или данни за осчетоводени плащания в по-голям размер от посочения, не е оспорена по съответния процесуален ред разписката за удържана сума с дата 29.03.2010 г., съответстваща на декларираната стойност. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че незаконосъобразно и немотивирано е определена нова митническа стойност по реда на чл. 29, § 1 от МК, респективно чл. 35 от ЗМ, различна от декларираната, за която от неоспорените писмени доказателства се установява, че е реално договорената и платена цена. С оглед на изложеното, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и направеното искане, на "Садат" ООД следва да се присъдят 150 лева юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, осмо отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК