Решение № 9331 от 28.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13655/2011 г.

Решение № 9331 от 28.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13655/2011 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Агрокомплект" ЕАД моли да бъде отменено решение № 4085/25.08.2011 г. по адм. д. № 4846/2009 г. на АССГ в частта, с която е отхвърлена жалбата му против РА № 803199/17.09.2008 г. на ТД на НАП-София в частта за определен данък върху добавената стойност за внасяне за м. 6.2006 г. 36 756,71 лв. с лихви от 15.09.2006 г. до 17.09.2008 г. като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в писмено становище. Моли да му бъде признато право на приспадане на данъчен кредит за м. 6.2006 г. в размер 36 756,71 лв. и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Директора на ДОУИ-София моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационна жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против РА № 803199/17.09.2008 г. на ТД на НАП-София в частта за определен данък върху добавената стойност за внасяне за м. 6.2006 г. 36 756,71 лв. с лихви от 15.09.2006 г. до 17.09.2008 г. и е отменил РА в частта, с която са определени лихви за м. 6.2009 г. за времето до 14.09.2006 г. включително. Съдът обосновано е приел, че предоставеният по-дълъг срок за обжалване на мълчаливо потвърждение на РА с писмо от 11.06.2009 г. на директора на ДОУИ-София е спазен и жалбата е допустима. Обсъдил е подробно събраните по делото доказателства и доводите на страните и е достигнал до обоснован извод за законосъобразно определен данък върху добавена стойност за внасяне. Законосъобразен е изводът на съда, че с нотариален акт от 16.08.2006 г. е прехвърлена собствеността върху поземлен имот с площ 12 000 кв. м., ведно с построените в него сгради на "Фининвест" ЕООД, което по смисъла на чл. 6 ЗДДС (отм.) представлява доставка на стока и в РА правилно е начислен данък върху стойността на прехвърлените сгради в размер 4954,26 лв. Съдът е обсъдил подробно доводите на касатора, че недвижимият имот е прехвърлен вместо изпълнение по договор за прехвърляне на недвижим имот вместо изпълнение от 15.08.2006 г. за погасяване на дълг на касатора към "Фининвест" ЕООД, възникнал по договор за цесия на ипотечен кредит с длъжник - касатора, сключен между банката и "Фининвест" ЕООД на 24.01.2006 г., по който "Фининвест" ЕООД встъпва в задълженията на касатора по договор за кредит от банката и договор за заем от 19.01.2006 г. Описаните договорни взаимоотношения на касатора с банката, от която е получил кредит и "Фининвест" ЕООД са сключени в рамките на свободата на договарянето, но прехвърлянето на собственост върху стока или други вещни права върху стока по чл. 6 ЗДДС (отм.) съставлява облагаема доставка по смисъла на ЗДДС (отм.) и за настъпилото данъчно събитие по чл. 25 ЗДДС (отм.) законосъобразно в РА е начислен данък за внасяне. За данъчното право намерението, с което е извършено прехвърлянето на собствеността върху имота няма правно значение. Този извод следва и от въвеждане на понятието доставка в ЗДДС (отм.), което обхваща всички случаи на прехвърляне на право на собственост върху вещ, независимо дали е извършена продажба, дарение или даване вместо плащане. Правилен е изводът на съда, че през м. 8.2006 г. са прехвърлени ДМА на "Фининвест" ЕООД на стойност 165 292,96 лв, за които е начислен данък върху добавената стойност 33 058,59 лв. Съдът обосновано е приел че данъчното събитие настъпва през м. 8.2006 г. като начисленият данък е дължим за м. 8.2006 г., поради което неправилно са определени лихви за периода преди 15.09.2006 г., като е отменил РА в частта, с която са определени лихви за времето преди 15.09.2006 г. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно по чл. 161, ал. 1 изр. 3 ДОПК, тъй като цялото дължимо юрисконсултско възнаграждение по делото е присъдено от административния съд. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, I отделение,