Решение № 9459 от 28.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 459/2011 г.

Решение № 9459 от 28.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 459/2011 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на Митница - Русе срещу решение № 41/8.12.2010 г., постановено по адм. дело № 312/2010 г. по описа на Административен съд - гр. Русе, с което е отменено решение за възникване на митническо задължение № П47/0121 от 3.06.2010 г. на същия началник на митница - ДДС - 2 879,82 лв., ведно със законната лихва за липсващи 29 710 кг. леярски насипен чугун, считано от 19.02.2010 г. Макар да не са посочени изрично отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, от изложението на касационната жалба може да се направи извод, че се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Касаторът изразява несъгласие с изводите на съда, че стойността на липсващата стока е била установена произволно. Доводите на касатора в тази връзка са свързани с установеното, че количеството стока, което е влязло в митническия склад и количеството като налично при извършената проверка е различно. Касаторът се оплаква, че в решението си съдът е приел, че липсата е вследствие на естествени фири и в тази връзка се позовава на Наредба № 13а-10403/59, според която естествени фири не се признават, когато стоката не е биле претеглена, а и чугунът не е сред изброените стоки по тази наредба. Неправилно според касатора съдът се е позовал на заключението на съдебно-икономическата експертиза. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията са изложени в касационната жалба. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата на "Пристанищен комплекс - Русе" ЕАД срещу решението на митническия орган. Ответникът по касационната жалба "Пристанищен комплекс - Русе" ЕАД - гр. Русе в писмен отговор и писмено становище, депозирани по делото я оспорва с искане за оставяне в сила на обжалваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба, тъй като е налице липса на насипен чугун, обосноваващо отклонение от митническия режим . Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна по следните съображения: За да отмени индивидуалния административен акт на посочения митнически орган първоинстанционният съд е приел, че за да е налице отклонение на стоката от режим митническо складиране е необходимо да бъде установена разлика между внесената и изнесената (или налична) стока и това според съда следва да бъде установено категорично, което не е сторено по делото. Според съда от доказателствата по делото се установявало, че от Украйна е внесен насипен чугун, като с кораб са пътували общо 252 550 кг, като при приемането във временния склад на пристанището по реда на чл. 772 ППЗМ бил съставен генерален акт, в който като действително разтоварено количество е вписано същото като обявеното. Прието е за установено от съда, че стоката не е била претегляна, а е приета в склада по документи, поради което внесеното и налично количество съвпада. Прието е решаващият съдебен състав, че митническата проверка на наличната стока е извършена произволно, тъй като не става ясно от 3-те броя ЕАД, по кое от всичките липсва определено количество насипен чугун, тъй като целият е бил изсипан на една купчина. Извършеното по-късно замерване от независима организация "СЖЕ България" ЕООД според съда също не може да преодолее вече установеното, тъй като не може да се установи от купчината кое желязо и по кое ЕАД липсва. Съдът се е позовал и на чл. 204, § 1а от Регламент (ЕИО) на Съвета № 2913/92 г., според която разпоредба вносно митническо задължение възниква при неизпълнение на някое от задълженията, произтичащи по отношение на стоки, подлежащи на облагане с вносни митни сборове при временното складиране или ползването на митническия режим, под който са поставени. Съдът е цитирал и чл. 101 от същия регламент, според който складодържателят е длъжен да осигури неотклоняване на стоката от митнически надзор по време на тяхното съхранение. При неидентифициране на стоките, както е в процесния случай според съда означава, че не са спазени мерките за идентификация, което можело да доведе до носене само на административно-наказателна отговорност, но не и до възникване на митническо задължение. Изводът на съда след преценка на доказателствата по делото е, че не се установява отклонение на стоката, а липсата на част от нея не означава, че тя е отклонена от учредения й митнически режим. Според съда установени са липси, което е основание за възникване на митническо задължение по чл. 114, ал. 1 ППЗМ, но такива фактически и правни основания не са изложени в митническото решение. Съдът се е позовал на съдебна практика по дела № 14300/2008 г., № 10814/2008 г. и № 14322/2008 г. на "Пристанище - Бургас" ЕАД. Обжалваното решение е неправилно постановено. Фактите по делото правилно са изложени от първоинстанционния съд. Няма спор, че в склада на "Пристанищен комплекс - Русе" ЕАД е поставена за съхранение стока - леярски насипен чугун, собственост на "Индевър" ООД и която стока е пристигнала с кораб от Украйна, за което е съставен митнически манифест № 367/6.03.2009 г. Няма спор, че при разтоварването на стоката в склада е съставен генерален доклад № 367/8.03.2009 г. на основание чл. 772 ППЗМ. Съгласно вписаното в генералния акт разтовареното количество насипен чугун е 252 550 кг, каквото количество е било натоварено на кораба от Украйна. Първоначално стоката е била оформена с ЕАД № 09BG004008Н0006170/9.03.2009 г. за внесени 100 000 кг, а останалите 152 500 кг са оформени на режим митническо складиране с ЕАД № 09BG004008J0001089/26.03.2009 г. Впоследствие за митническо складиране е била обмитена стока по следните ЕАД: ЕАД № 09BG004008Н0016285/21.07.2009 г. за 60 000 кг; ЕАД № 10BG004006J0001299/22.01.2010 г. за 92 550 кг За останалото количество чугун от 95 310 кг е прието от митническия орган, че е следвало да бъде налично. При поисканото претегляне на стоката е извършено такова от "СЖС България" ЕООД и е установено, че по митническия манифест са били налични 62 840 кг насипен чугун или с 32 470 кг по-малко от установената материална отчетност на пристанището. Именно за посоченото количество правилно е установено, че се дължи ДДС. Правилно митническият орган се е позовал на разрешението за откриване и управление на митническия склад и не се спори между страните по делото, че съгласно това разрешение количествата обмитен чугун и количествата, останали на съхранение трябва да се съхраняват поотделно, а не заедно, както е в процесния случай. Правилно административният орган се е позовал на чл. 204, § 1а във връзка с чл. 101 от Регламент № 2913/92 г., тъй като според тях складодържателят е длъжен да осигури неотклоняване на стоките от митнически надзор по време на съхраняването им в митническия склад, да изпълнява задълженията, произтичащи от съхраняването на стоките, които се намират под митническо складиране и да спазва условията на разрешението. При неизпълнение на тези задължения съгласно чл. 204, § 1 от регламента възниква митническо задължение. Обстоятелството, че цялата стока е насипана в склада на една купчина, не означава че не може да се извърши разграничение по отделните ЕАД. Правилно митническият орган е направил това разграничение и е определил по кои ЕАД стоката е обмитена и вдигната, както и по кои е следвало да има в наличност при складодържателя. След като е останала в наличност стока, която не е обмитена и съответно вдигната и стойността по това ЕАД е 12 719 лв., то това е липсващото количество чугун - 29 710 кг. предвид представената фактура № TЕ9/1/16.02.2009 г. - 335 долара/тон при курс на долара - 1,44673 лв./долар. е дължим ДДС в размер на 2 879,82 лв. Неоснователно ответникът по касационната жалба се позовава на приетите от пристанището "Правила и обичаи", в които в т. 99 е регламентирано, че пристанището не отговаря пред клиентите си за естествените, законните или обичайните фири съгласно Братиславските съглашения, както и че пристанището не отговаря за разликите в теглото на товарите, оказали се при предаването им на получателя или при експедирането, когато тези товари не са били приети чрез претегляне на пристанищна авто и/или вагонна везна. Тези правила са приети от пристанищната администрация на основание чл. 33 от Наредба № 9 във връзка с § 3 от Наредба № 7/23.05.2001 г. и са съгласувани с Изпълнителна агенция "Пристанищна администрация", Териториално звено - Русе. Правилата регламентират взаимоотношенията на пристанището с неговите клиенти, които оставят на съхранение свои товари. Те обаче не могат да обвържат митническите органи, респ. фиска, поради което позоваването на тях е неоснователно. Съдебно-икономическата експертиза, приета от съда е неотносима за спора, тъй като вещото лице е констатирало наличие на естествени фири на процесната стока. Съгласно чл. 7 от Наредба № 13а-10403/1959 г. нормите за естествени фири не се прилагат в случаите, когато приемането, превозването и продажбата на стоково-материални ценности е станало без претегляне, а само по документи, както е в процесния случай. Неправилно първоинстанционният съд в решението си се е позовал на практика на ВАС, I отделение по делата на "Пристанище - Бургас" ЕАД, тъй като те не касаят идентичен с настоящия казус. По цитираните дела липсата на стоката е в резултат на разликата при меренето й - при натоварване на кораба и след разтоварването й от него, поради което допустимата грешка в тези случаи е измервана по т. нар. метод "драфт сървей". Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е е неправилно постановено и са налице посочените от касатора отменителни основания. На основание чл. 222, ал. 1 АПК след отмяната на решението на първоинстанционния съд, следва да се постанови друго по съществото на спора, с което жалбата на "Пристанищен комплекс - Русе" ЕАД - гр. Русе срещу решение за възникване на митническо задължение № П47/0121 от 3.06.2010 г. на началника на Митница - Русе следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,