Решение № 2247 от 18.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12771/2008 г.

Решение № 2247 от 18.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12771/2008 г., I о., докладчик съдията Теодора Николова Касационната жалба е предявена от надлежна страна, в срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение, СГС е отхвърлил жалбата на касатора против посочения ДРА, в частта му, с която на последния е определено да внесе окончателен годишен патентен данък за 1998 и 1999 г., на осн. чл. 31, ал. 1, т. 5 ЗОДФЛ (отм.), съответно в размер на 4 170 лв. и 1 470 лв. за обект на ул. "Цар Самуил" № 133 в гр. София. При ревизията са представени лиценз, издаден от кмета на район "Възраждане" на Столичната община на жалбоподателя за срок от 6.05.1996 до 6.05.1997 г. за търговия с вина и спиртни напитки за стационарен обект "склад за търговия на едро" в гр. София, ул. "Самуил" № 133, както и санитарно разрешително за същия обект, описан по същия начин, № 215/23.01.1995 г. на зам. директор на Столична ХЕИ. Установено е, че за процесните 1998 и 1999 г. жалбоподателят е подавал данъчни декларации по чл. 43 ЗОДФЛ за осъществяваната от него патентна дейност, но те не могат да бъдат представени поради унищожаване на архива, където са съхранявани, съгласно писмо на началник сектор "РОД" при ТДД София. При ревизията са представени и описи на "продажби на дребно", изготвени от жалбоподателя, за процесните периоди, съдържащи данни за дати и общи суми на описаните продажби. Счетоводството на ревизираното лице не е проверявано от вещото лице, дало основно заключение със задача да провери извършените продажби, да извърши справка за размера на стокооборота и от какво произтича и да направи справка по складови разписки за видовете стоки, с които се е снабдявал процесният обект. На жалбоподателя е дадена възможност в три поредни заседания да даде достъп до счетоводството си за изпълнение на част от задачата на експертизата, но това не е сторено. Спорът между страните е бил за определянето на вида на извършваната от едноличният търговец дейност-дали тя е "търговия на дребно" или "търговия на едро" по смисъла на чл. 61, ал. 1 и 2 от ЗЗППТ и съответно-как се определя за нея окончателният годишен патентен данък - по чл. 31, ал. 1, т. 3 или т. 5 на ЗОДФЛ (отм.) (в ред. му преди изменението с ДВ бр. 118/2002). Отговорите, които СГС е дал на тези въпроси са обосновани на доказателствата по делото и са съобразени с приложимото материално и процесуално данъчно право за процесните периоди. Твърденията на жалбоподателя, че е осъществявал "търговия на дребно" са останали недоказани във всеки етап на данъчния процес. Представените от него при ревизията описи на продажби, без конкретизация на вида на стоките и получателите им, по никакъв начин не могат да се приемат за доказателство, че осъществяваните продажби са "на дребно". При липсата на всякакво съдействие от страна на жалбоподателя да предостави счетоводството си за допълнителна информация относно вида на продажбите и при правилото на чл. 108 ДПК (отм.) относно разпределението на доказателствената тежест, обоснован и законосъобразен е изводът на СГС, че жалбоподателят не е доказал твърдяните от него факти с правно значение и следва да понесе последиците от това. Водим от горното и на основание чл. 221 ал. 2 предл. първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение