Решение № 11278 от 22.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3095/2019 г.

Решение № 11278 от 22.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3095/2019 г., VII о., докладчик съдията Христо Койчев Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" в Министерството на труда и социалната политика, подадена чрез пълномощник, против решение № 8/04.01.2019 г. по адм. дело № 3013/2018 г. на Административен съд - Варна, с което е отменено решение за верификация на постъпило междинно плащане № BG05 M9 OP001-2. 005-0011/7 от 17.08.2018 г., на Ръководител на Управляващия орган на оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014-2020, в частта, с което са определени неверифицирани разходи в размер на 1 001.70 лв. и преписката е изпратена на органа за постановяване на акт, съобразно мотивите на съдебното решение. Според касатора решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи се, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички обстоятелства мотивирали оспорвания административен акт, като не се е съобразил, че първоначално установените часови ставки на възнагражденията са определени не в обжалвания акт е в предходно влязло в сила решение за верификация, в които са определени часовите ставки и метода за изчислението им. Неправилно Административен съд Варна е възприел заключението по ССЕ, тъй като в. л. е приело и приложило пазарни проучвания, които не са част от одобрения по реда на чл. 26 ЗУСЕСИФ пакет условия за кандидатстване и е използвал пазарни проучвания по друга схема за предоставяне на безвъзмездна помощ, която е обявена в различен времеви период и не съвпада и по вид със схемата по която е сключен договора. В касационната жалба се твърди, че неправилно са приложени и правилата за определяне на часовите ставки на възнагражденията, съгласно Методология за регламентиране на възнагражденията. Бенефициерът е определил размера на почасовото заплащане на физически лица, с които е сключил договор за предоставяне на конкретни услуги, но не е представил доказателства за начина на формиране на почасовото възнаграждение. Посочено е от него, че услугата, предоставяна по процесния договор, съответства на заложените в таблицата с видовете услуги и индикативните разходи за тях за 12 месеца, но относно е останало недоказано за органа начина на определяне размера на часовата ставка. Изразява се и несъгласие с изводите на съда относно факта, че дори да се вземе в предвид прилагане на средна ставка, то от данните от НСИ за дейност "Хуманно здравеопазване и социални дейности" за целия период няма ставка 4.25 лв. на час, тъй като в Методологията е посочено по какъв начин се изчислява допустимата часова ставка, а в заключението на ССЕ това не е съобразено според правилата залегнали в Методологията. Иска отмяна на решението и претендира разноските както за двете инстанции, така и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът – Сдружение "Форум гражданско общество" чрез пълномощника си, оспорва касационната жалба. Твърди, че решението на Административен съд Варна е правилно. Наетите специалисти са по граждански договор и за тях е неприложим Раздел III т. 1 от Методологията, която касае изчисляване на почасово възнаграждение на лица наети на трудов договор. Управляващия орган не е определил и посочил нива на минимално, средно и максимално възнаграждение и не може да определи и не е ясно как е приел, че часовата ставка определена от бенефициера е по-висока. Моли съда да потвърди обжалваното решение и претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Сочи, че бенефициера не е представил доказателства за начина на определяне на размера на часовата ставка, като не е обосновал необходимостта от наемане на висококвалифицирани експерти. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е решение № BG05 M90 P001-2. 005-0011/7 от 17.08.2018 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014-2020 г. при Министерство на труда и социалната политика в частта, с която УО е отказал верификация на разходи в размер на 1 001. 70 лв., за възнаграждения на експерти по проект "Активни в труда на територията на общините Бяла и Долни Чифлик" с № BG05 M90 P001-2. 005-0011-С01. Съдът е установил, че с договор от 30.03.2017 г. на Сдружение "Форум гражданско общество" е предоставена безвъзмездна финансова помощ в максимален размер до 383 564. 44 лв., по Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014–2020 г., Приоритетна ос 1, Процедура BG05 M90 P001-2. 005 "Активни", за изпълнение на проект BG05 M90 P001-2. 005-0011. "Активни в труда на територията на общините Бяла и Долни Чифлик". Страните са се договорили, че допустимите разходи следва да отговарят на изискванията в Насоките за кандидатстване по програмата. Постъпило е искане за плащане № 2 от ИСУИН 2020 с отчетен период от 18.10.2017 г. -15.03.2018 г., с стойност на постъпилото междинно плащане 48 302. 54 лв. Преди да издаде оспореното решение органа е приел, че не следва да се верифицират разходи за предоставяне на услуги на лица, които са настанени в Дом за възрастни хора с умствена изостаналост, а така също и не са признати отчетени часове на наети експерти, за които е установено припокриване на предоставяните консултации с работното им време по основното правоотношение. Органа не е признал и отчетени часове, за които е установено, че е налице застъпване на времето на предоставяне на консултации от различни експерти при едно и също лице по едно и също време, не са признати и отчетени часове на експерт, който отчита работа както като трудо/арт експерт и като психолог по едно и също време. В решението УО е определил максимално допустим размер на часовата ставка на база последни актуални публикувани данни на НСИ за размера на средната работна заплата за страната за съответната икономическа дейност, изчислен съгласно Раздел III т. 1. 1 от Методологията и е определил за икономическа дейност "Хуманно здравеопазване и социална работа" 6. 10 лв. на час и за икономическа дейност "Административни и спомагателни дейности" – 4. 25 лв. на час и не е верифицирал разходи за експерти над тези ставки. Именно в тази част се обжалва посоченото по-горе решение на УО. При решаване на съдебния спор, съдът е обсъдил заключението на ССЕ, като е приел, че следва механизма за определяне на допустим размер на почасово възнаграждение на лицата, наети във връзка с изпълнение на проекта да са по раздел III т. 2 от Методологията, тъй като се касае за сключени граждански договори. Прието е, че в условията за кандидатстване с проектни предложения за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма "развитие на човешките ресурси" 2014-2020, процедура чрез подбор на проекти с един краен срок за кандидатстване – "Активно включване" няма посочени документи за предоставени от УО данни за почасовата ставка на лица, наемани по граждански правоотношения за изпълнение на дейности по проекта, а такива са изготвени в Таблица за определяне на допустимите почасови ставки процедура о същата ос – независим живот по ОП "Развитие на човешките ресурси" и използвайки тази таблица в. л. счита, че ставката следва да е 15 лв. тъй като се касае за "приложни специалисти". Съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалния закон. Посочено е, че съгласно Методологията при разработване на бюджета на проекта, следва да се вземе в предвид, че размера на възнаграждението се планира, изхождайки от съответната часова ставка за съответния изпълнител или брой изпълнители. В Методологията е посочен начина на определяне на ставката, като в Раздел III е посочено, че при липса на регламентация, допустимия размер на почасовото възнаграждение на лицата, наети във връзка с изпълнението може да се определи или като годишен брутен разход за трудови възнаграждения за съответната позиция в счетоводните отчети на бенефициера за последната година които се разделят на 1720 часа, ако се касае за служители наети по трудови правоотношения или ако се касае за служители наети на граждански договори, ставката се изчислява на база предварително изготвени и предоставени от УО пазарни проучвания за размерите на почасовото заплащане в сферите на съответните услуги, ако изрично не е регламентирано това в отделен акт, в критериите за подбор за избор на операции или в Насоките. Съдът е посочил, че тъй като по делото не са установени регламентации в отделен акт на почасово възнаграждение на лицата наети по граждански договори, липсва такава регламентация и в критериите за подбор или в насоките за кандидатстване и тъй като УО не изготвил и представил пазарни проучвания за размера на почасовото заплащане в сферите на съответните услуги то следва да се има в предвид заключението на ССЕ. Съдът е посочил още, че обжалваното решение на УО в оспорената му част не е мотивирано – не е ясно по какъв механизъм и въз основа на какви констатации органът е преценил, че в случая е определен по-висок индивидуален размер на почасовото заплащане, след като липсват данни за първоначално определен размер на почасовото възнаграждение на физическите лица, наети по граждански договори. В съдебното решение съдът е посочил, че с оглед Методологията определянето на допустимия размер на почасовото възнаграждение на лицата наети по граждански договори не следва да се извършва по реда на Раздел III т. 1, тъй като той регламентира изчисляване на почасово възнаграждение на лица наети по трудови договори, каквито лицата по настоящия проект не са. Мотивиран от горното съдът е отменил обжалваното решение като незаконосъобразно. Решението е правилно. За да отмени обжалваното в частта за отказ за верификация в размер на 1 01. 70 лв., решение на УО на оперативна програма "развитие на човешките ресурси" 2014-2020 съдът по същество приема, че органа не е изложил мотиви относно размера на минимално, средно и максимално възнаграждение а от там и по какъв начин е установил, че посочената от бенефициера ставка е в размер над максималния за определената дейност, а така също и, че неправилно е приложена Методологията от УО. В съответствие с разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 2 ЗУСЕСИФ ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси 2014 – 2020 г. " е утвърдил Методология за регламентиране на възнагражденията, с която регулира определянето, изплащането и верифицирането на средствата за възнаграждение на лица, наети за изпълнение и управление на проекти. В т. 1, Раздел III от Методологията е посочено, че определянето на допустимия размер на почасовото възнаграждение на служителите, наети по трудово правоотношение, във връзка с изпълнение на проектите, финансирани по оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014-2020 се изчислява, като годишните брутни разходи за трудови възнаграждения за съответната позиция в счетоводните отчети на бенефициента за последната година се разделят на 1720 часа. В т. 1. 1 е посочено, че средния размер на месечната брутна работна заплата по трудово правоотношение на служителите, наети във връзка с изпълнението на проектите, финансирани по програмата се планира на база последните актуални публикувани данни на НСИ за средната работна заплата за страната. В т. 1. 2 са посочени изискванията за определяне на максимален размер на почасово възнаграждение: наличие на изразена необичайност на предлагания труд или специфично изискване за висока квалификация или притежаване на образование и придобита специалност или професия на съответния служител, удостоверени с диплома, издадена от съответното учебно заведение и подкрепени с доказателства за релевантен опит в съответната област. От друга страна съгласно т. 2 на раздел ІІІ на Методологията допустимият размер на почасово възнаграждение на физически лица, наети по договор за услуга във връзка с изпълнението на проект, се определя или съгласно посоченото в Насоките за кандидатстване или на база на предварително изготвени и предоставени на управляващия орган пазарни проучвания. Разпоредбата допуска отклонение от правилото само "в случаите на мотивирана необходимост от висококвалифицирани експерти, придружена с доказателства за притежавани: образование, специалност, правоспособност, трудов стаж и др. " В Методологията е посочено още, че в случаите на т. 1 и т. 2, т. е. в случаите при определяне на допустимия размер на почасовото възнаграждение по трудов договор или по граждански такъв, размерът на почасовото заплащане не може да е по-висок от този определен с акта за назначаване или с основния трудов договор, освен ако е налице мотивирана необходимост от висококвалифицирани експерти. В конкретния случай се касае за наемане на лица по граждански договори т. е. приложима за определяне размера на ставките е т. 2 от Раздел III на Методологията, както правилно е посочил съдът. Видно от доказателствата по делото бенефициерът (по смисъла на член 2, точка 10 от Регламент № 1303/2013) е определил размера на почасовото заплащане на физическите лица, с което е сключил договори за услуги – предоставяне на услуги като социални консултанти, медицински сестри и експерти и терапевти на стойности по-високи от тези посочени от УО в обжалваното решение. В Насоките за кандидатстване не са регламентирани конкретни размери на почасово заплащане по договор за услуга с физическо лице, а по делото няма представени доказателства за предоставени от бенефициера на управляващия орган предварителни пазарни проучвания. При представяне на искането за верифициране на разходите по това перо касаторът е представил договорите за предоставяне на услуги със съответните лица, както и доказателства за тяхното образование, професионална компетентност, трудов и осигурителен стаж – автобиография, дипломи, трудова и осигурителна книжка, но не е представил доказателства за начина на формиране на почасовото възнаграждение. Управляващият орган, на основание чл. 63, ал. 1 ЗУСЕСИФ, е изискал доказателства за начина на определяне на часовата ставка. Касаторът е посочил, че услугата, предоставяна по процесния договор, съответства на заложените в Таблицата с видовете услуги и индикативните разходи за тях за 12 месеца, но тази таблица е приложение към насоките за кандидатстване по друга процедура. Изрично в касационната жалба е посочено, че въпросът за съответствието на вида на услугата със заложеното в Таблицата не е спорен по делото. Не е спорен и "високият професионален опит и квалификация" на избрания за изпълнител. Това, което за органа е останало недоказано е начинът на определяне на размера на часовата ставка, която видно за различните дейности изпълнявани от различни лица е различна например за А. Атанасов – консултант маркетинг и мениджмънт часовата ставка е 8. 97 лв., за периода 10-12. 2017 г. и 8. 94 лв. за 01. 2018 г. и 6. 70 лв. за 02. 201 г; за Р. Томова – социален консултант часовата ставка е била 6. 73 лв. за периода 10-12. 2017 г., и 6. 70 лв. за 01. и 02. 2018 г; за К. Павлова – социален консултант ставката е била 6. 73 лв. за периода 10-12. 2017 г. и 6. 70 лв. за 01. И 02. 2018 г. и т. н. Така посочените ставки от наетите по проекта лица, видно от заключението на в. л. по ССЕ /л. 109-110 е над посочения от УО размер на ставките – за "Хуманно здравеопазване и социална работа" – 6. 10 лв., а за "Административни и спомагателни дейности" е 4. 52 лв. Изводите на съда, че решението на органа е немотивирано, като не е ясно по какъв начин и въз основа на какви констатации е преценил, че в конкретния случай е определен по-висок индивидуален размер на почасовото заплащане, след като липсват данни за първоначално определения размер на такъв вид заплащане е основателен. Вярно е, че изрично в оспореното решение органа се позовава на влязъл в сила друг негов акт – решение за верификация № BG05 M9 OP001-2. 005-0011/4 от 16.02.2018 г., в което са определени признатите часови ставки, както и метода за изчисляването им. Този административен акт като необжалван е влязъл в сила и неговите предели на действие се разпростират само между органа който го е издал и субектите на акта и то само по отношение на посоченото в диспозитива на издадения акт т. е. позоваването в обжалваното решение от страна на издателят му, че максималната почасова ставка е определена в друг влязъл в сила административен акт е неоснователно, тъй като със стабилитет се ползва само диспозитива на акта, не и неговите мотиви. Именно в мотивите на този предходен акт, органа е посочил начина на изчисление на почасовата ставка и максималния и размер, но това няма как да замести волята на орган в издадения и обжалван настоящ административен акт. Доводите на административния орган изложени в касационната жалба, че за признаване на по-висока почасова ставка, съгласно изготвената от него Методология, се изисква мотивирана необходимост за назначаване на експерти с по-висок опит и квалификация от обичайните се възприема от касационната инстанция, но за да претендира издателят на акта, че бенефициера е определил по-висока почасова ставка, то административния орган следва да е определил нивата на минимално и максимално възнаграждение, а както се посочи по-горе липсват мотиви в тази част изложени от УО. Правилно решаващият съд е посочил, че при липса на мотиви изложени от издателят на акта, касаещи начина на определяне от негова страна на максимални размери на възнагражденията отнасящи се до сключени граждански договори по отношение на назначените от бенефициера експерти, не е ясно как УО е установил, че определените почасови ставки от бенефициера са по-високи от неговите. Правилни са изводите на решаващия съд, че предвид приетата от УО Методология, определянето на допустимия размер на почасовото възнаграждение на лицата наети по граждански договори не е следвало да се извърши по реда на Раздел III, т. 1, тъй като в конкретния случай се касае за наличие на сключени граждански договори с наетите специалисти по процесната програма и е следвало определянето на допустимия размер на почасовото възнаграждение на лица наети по граждански договори да се извърши по реда на Раздел III, т. 2., като е недопустимо органа да извлича ползи от неправилно и некоректно прилагане на собствената си Методология. По изложените съображения, настоящата съдебна инстанция намира, че неправилно административният орган не е извършил верификация и плащане в размер на 1 01. 70 лв., отчетени в искане за плащане, представляваща отчетени разходи за възнаграждения на експерти за периодите 10, 11, и 12. 2017 г. и 01. и 02. 2018 г. По изложените съображения обжалваното съдебно решение, вкл. и в частта за разноските, следва да бъде потвърдено като постановено в синхрон с материалния закон. При този изход на спора, заявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски за настоящата инстанция е основателно и следва министерството на труда и социалната политика да се осъди да заплати на Сдружение "Форум гражданско общество" сума в размер на 300 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция. Възражението за прекомерност е неоснователно. В Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения в чл. 8, ал. 1, т. 1 е посочено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с определен материален интерес – до 1 000 лв. възнаграждението е минимален размер от 300 лв., толкова колкото е претендирал и ответника. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение