Решение № 6882 от 16.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16065/2011 г.

Решение № 6882 от 16.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16065/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Росен Петров Златанов и Александър Петров Златанов против решение № 13984 от 31.10.2011 г., постановено по адм. д. № 4951 по описа за 2011 г. на Върховен административен съд. Релевират оплакване за неговата неправилност и искат отмяната му като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касационната жалба - Министерски съвет на Република България оспорва основателността й. Заинтересованите страни - министър на регионалното развитие и благоустройството, министър на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура" оспорват основателността на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура представя писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд е висящо за втори път, след отмяна на постановеното по жалбата на касационните жалбоподатели решение 14102 от 23.11.2010 г. по адм. д. № 4676/2010 г. на ВАС, трето отделение. В отменителното решение № 5118/12.04.2911 г. по адм. д. № 1258/2011 г. на Върховен административен съд, петчленният състав е дал указания за установяване на обстоятелството, дали е била спазена процедурата по чл. 39, ал. 6 от ЗДС. С обжалваното решение Върховният административен съд - III отделение, е отхвърлил искането с правно основание чл. 39, ал. 3 ЗДС, подадено от Росен Петров Златанов и Александър Петров Златанов, за отмяна на отчуждаването на 76 кв. м от собствения им недвижим имот с пл. № 1465, нанесен в кадастрален лист № 618, местността "Кръстова вада", с административен адрес гр. София, бул. "Черни връх" № 190, осъществено с Решение № 645 на Министерския съвет от 30.08.2006 г. (обн., ДВ, бр. 74 от 08.09.2006 г.), с което се отчуждават имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Софийски околовръстен път - южна дъга", участък "Симеоновско шосе" - бул. "България" от км 44+720 до км 49+291.40", намиращи се на територията на област София. Решението е правилно, същото е постановено в съответствие с приложимите материалноправни норми, не са допуснати твърдените нарушения на съдопроизводствените правила, решението е обосновано, като правните изводи съответстват на установените по делото факти. Съдът е изяснил делото от фактическа страна и установил, че с С РМС № 645/30.08.2006 г. са отчуждени от Александър Петров Златанов, Йорданка Райчова Златанова и Росен Петров Златанов 76 кв. м от имот пл. № 1465 и е определено обезщетение в размер на 7 644 лв., че в в решението е липсват данни за адресите на собствениците на отчуждената част от имота. Прието е като безспорно обстоятелството, че решението не е обжалвано и за жалбоподателите е влязло в сила на 22.09.2006 г. От представеното писмо изх. № 17-00-65 от 2.02.2010 г. е видно, че по сметка на областния управител е разпоредено да се преведат 153 077,00 лв. за изплащане на обезщетенията по цитираното решение на МС на РБ. Писмото е входирано в банката с № 596/2.02.2010 г. Инвеститорът на обекта не е публикувал съобщение в два централни и един местен ежедневник, с което да уведоми собствениците на имота в коя търговска банка е внесено обезщетението. Искането за отмяна акта за отчуждаването е подадено в съда на 24.03.2010 г. само от Росен Петров Златанов и Александър Петров Златанов, които, независимо от вписаното в решението на МС, твърдят, че са собственици на целия отчужден имот и имат право на цялото дължимо обезщетение. Правилно съдът е приел, че в случая не е налице правилото по чл. 39, ал. 4 от ЗДС, съгласно което определеното обезщетение са внася от инвеститора на обекта в търговска банка по сметка на правоимащите и на основание чл. 39, ал. 6 от ЗДС, чрез публикация на съобщение в два централни и един местен ежедневник, същият ги уведомява в коя търговска банка е внесено обезщетението и за началната дата, от която започва изплащането му. При тази именно хипотеза, на основание чл. 39, ал. 3 от ЗДС, ако в шестмесечен срок от влизане в сила на акта за отчуждаване собственикът не бъде надлежно обезщетен, по негово искане административният съд по местонахождението на имота, съответно Върховният административен съд, отменя акта за отчуждаване. Основанието да се приеме, че отмяната не следва да се допуска, съдът е обвързал не с несвоевременно подаване на искането за това, а с обстоятелството, че собствеността върху имота не е установено по безспорен начин. По тази причина, въпреки че било безспорно установено нарушение на изискването на чл. 39, ал. 6 от ЗДС, това нарушение на административнопроизводствените правила не следва да се приема за съществено То не е повлияло върху упражняване на правото на жалбоподателите да искат отмяна на отчуждаването. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че в случая е налице е изключението, регламентирано в чл. 39, ал. 5 от ЗДС, съгласно което обезщетението, определено в решението на МС по чл. 34а, ал. 1, е внесено от инвеститора на обекта в търговска банка по сметка на областния управител, тъй като съществува спор между няколко лица за правото върху отчуждения имот и за правото върху дължимата сума, в който случай банката изплаща сумата на лицето, което установи правата си по съдебен ред. Правилно е прието, тези права се установяват по общия исков ред, и обсъждането в административно производство на представените нотариални актове, с цел установяване правото на собственост на молителите, е процесуално недопустимо. нормата на чл. 39, ал. 5, предл. първо от ЗДС изисква при спор между собствениците, правата да се установят по съдебен ред. Както правилно е посочено в съдебното решение, административният съд не разполага с компетентност, чиито рамки са очертани в чл. 128 от АПК, да установява, дори и инцидентно, вещните права между лицата. Така в административната процедура пред областния управител вещните права на лицата, които претендират изплащане на сумите за обезщетение, следва да са били предварително установени по съдебен ред. Предвид изложеното, решението на тричленния състав на Върховен административен съд следва да се остави в сила, поради което настоящият петчленен състав,