Решение № 12993 от 16.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11002/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

С решение 25218 от 24.07.2025г., постановено по адм. д. 4662/2025 г. Административен съд София град, второ отделение, 30-ти състав, е отхвърлил исковата молба на И. П. А., с която се иска на основание чл.128а от АПК да бъде обявено за нищожно решение 247/10.06.2022г., поправено с решение 249/13.06.2022 г. по адм. дело 84/2022 г. на Административен съд - Стара Загора, в частта, с която е отхвърлена като неоснователна жалбата на ищеца срещу решение 9/18.01.2022г. на директора на ТД на НАП Пловдив в частта, с която се отхвърлят жалби с рег. 94-00-4206/16.06.2022г. и рег. 94-00-174/11.01.2022г. С решението съдът е осъдил ищеца да заплати на ТД на НАП Пловдив разноски по делото в размер на 100лв.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от И. П. А., [ЕГН], с постоянен адрес гр.Казанлък, [улица], [адрес], чрез пълномощника му адв.К. Марков. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд София град е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат съответни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да отмени решението на Административен съд София град и вместо него да постанови друго такова, с което да прогласи нищожност на решението на Административен съд Стара Загора. Претендира заплащане на разноски.

Ответният по касационната жалба директор на ТД на НАП Пловдив чрез своя процесуален представител главен юрисконсулт С. Евтимов взема становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и e процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С решението си Административен съд София град е отхвърлил исковата молба на И. П. А., с която се иска на основание чл.128а от АПК да бъде обявено за нищожно решение 247/10.06.2022г., поправено с решение 249/13.06.2022 г. по адм. дело 84/2022 г. на Административен съд - Стара Загора, в частта, с която е отхвърлена като неоснователна жалбата на ищеца срещу решение 9/18.01.2022г. на директора на ТД на НАП Пловдив в частта, с която се отхвърлят жалби с рег. 94-00-4206/16.06.2021г. и рег. 94-00-174/11.01.2022г. Отбелязано е, че с решението, обявяването на частична нищожност по отношение на което се иска по жалба на И. П. А., е отменено решение 9/18.01.2022г. на директора на ТД на НАП Пловдив в частта, с която се отхвърлят жалба рег. 94-00-4206/16.06.2021г. и жалба вх. 94-00-174/11.01.2022г., в частта, с която същите са оставени без уважение досежно Протокол за опис на недвижим имот С180024- 028-0000979/18.05.2018г., Протокол за избор на оценител С190024-158-0000127/29.03.2019г., Постановление за назначаване на оценител С190024-086-000157/30.04.2019г., ПНОМ С200024-022-0030268/27.05.2020г., ПНОМ С200024-022-0030115/27.05.2020г., ПНОМ С200024-022-0084521/25.11.2020г., Протокол за опис на недвижим имот С210024-026- 0008563/25.02.2021г. и вместо него е постановена отмяна като незаконосъобразни на Протокол за опис на недвижим имот С180024-028-0000979/18.05.2018г., Протокол за избор на оценител С190024-158-0000127/29.03.2019г., Постановление за назначаване на оценител С190024-086- 000157/30.04.2019г., ПНОМ С200024-022-0030268/27.05.2020г., ПНОМ С200024-022- 0030115/27.05.2020г., ПНОМ С200024-022-0084521/25.11.2020г., Протокол за опис на недвижим имот С210024-026-0008563/25.02.2021 г. Посочено е, че със същото решение като неоснователна е отхвърлена жалбата на И. П. А. срещу решение 9/18.01.2022г., в частта, с която се отхвърлят жалба рег. 94-00-4206/16.06.2021г. и жалба вх. 94-00-174/11.01.2022г., в частта, с която същите са оставени без уважение по отношение на Разпореждания за присъединяване С170024-105-0239918/28.09.2017г. и С180024-105-0201424/09.07.2018г., и по отношение на посочените на стр.9 и стр.10 от решението разпореждания за разпределение на суми по т.3-23. Прието е, че съдът намира от правна страна, че е сезиран с допустим установителен иск с предмет обявяване на нищожност на съдебен акт, постановен от Административен съд Стара Загора. Прието е още, че искът е предявен от лице с правен интерес от завеждането му страна в производството по адм. дело 84/2022 г., по което е постановено съдебното решение, чиято частична нищожност се претендира.

Отбелязано е и това, че съдебната практика приема, че искът за обявяване на нищожност на съдебен акт е допустим, когато този акт не е бил предмет на касационна проверка. Посочено е, че в случая се касае за окончателно съдебно решение, постановено в производство по реда на чл.268 от ДОПК, поради което искът е допустим.

Първоинстанционният съд е приел, че така предявеният иск е неоснователен. Систематизирани, мотивите му в тази насока се свеждат до следното: 1. Отбелязано е, че законът не дава дефиниция на нищожните съдебни решения, като в правната теория и съдебната практика се приема, че нищожността на съдебните решения е резултат от наличието на изключително тежки пороци във връзка с формиране на волята на съдебния орган при постановяването им. Допълнено е, че се касае се за недостатъци, свързани с функционирането на съда, с надлежното сформиране на състава му, с изключителното му овластяване да разрешава съдебни спорове, с формата на съдебния акт или с абсолютната невъзможност да бъде разбрана изразената воля. 2. Прието е, че нищожно съдебно решение ще е налице в случаите, когато решението е постановено от незаконен състав; еднолично от съдия, вместо от съдебен състав, когато това е предвидено; само от съдебни заседатели или с участие на лице, което не е било избрано за съдебен заседател; устното или неподписано решение, когато се дължи на отказ, а не на пропуск за подписването му; изразяващо волята на съда по начин, който не позволява да се изведе, макар и чрез тълкуване нейното съдържание. Обоснован е генерален извод, Следователно, за да бъде обявено едно съдебно решение за нищожно е необходимо наличието на изключително тежък порок, засягащ компетентността на съда, изразената в решението воля или много тежък порок във формата на решението (решение 2852 от 27.02.2012 г. по адм. дело 7813 от 2011 г. на ВАС,VII отд.). 3. Административният съд е приел, че в процесния случай решението, чиято нищожност се претендира, е постановено от законен състав в рамките на правораздавателната власт на АС Стара Загора, изготвено е в писмена форма, с всички необходими реквизити и е подписано от съдията; волята на съда е ясна и е недвусмислено изразена, като не се установява невъзможност да бъде разбрана волята на съда. 4. Първоинстанционният съд е посочил, че с оглед спецификата на производството по чл.128а от АПК, неотносими към валидността на процесния съдебен акт са доводите изложени в исковата молба за наличието на особено съществен порок в атакувания съдебен акт, изразяващ с в напълно неясна и абсолютно неразбираема воля на съда, изразена в мотивите, която не може да бъде преодоляна по пътя на тълкуването. В случая с исковата молба се изтъкват доводи, които са по съществото на спора и касаят неговата правилност, с което се цели преразглеждане на влязло в сила съдебно решение. 5. Първоинстанционният съд е приел, че всъщност в исковата молба са смесени правни институти и понятия, които могат да бъдат предмет на различни производства и не могат да бъдат разрешени в рамките на настоящия правен спор. Маркирано е, че от една страна в настоящата искова молба са изложени твърдения за причинени на ищеца имуществени и неимуществени вреди, чието обезщетение се търси, говори се за неизпълнение на влезли в сила административни актове, за ангажиране на административнонаказателна отговорност на ответника и длъжностни лица към него, за вреди от нарушено право на ЕС и др., в същото време не са изложени конкретни доводи, касаещи пороци, които да са от естество да направят съдебния акт невалиден, съответно да се обяви неговата нищожност.

Направен е краен извод за неоснователност на иска и отхвърлянето му като такъв.

Решението на Административен съд София град е правилно и законосъобразно.

В касационната жалба на И. П. А. се поддържат оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради наличие на всички отменителни основания по чл.209,т.3 АПК допуснато нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Поддържат се оплаквания, че мотивите на съдебното решение са бланкетни и с него е отказано да бъде разгледан и разрешен спора. Поддържа се и оплакване за недопустимост на съдебното решение, тъй като с него се прегражда възможността на Административен съд Пловдив да се произнесе по искове по ЗОДОВ срещу НАП, поради което следва да бъде обезсилено.

По така направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от И. П. А. с която се иска прогласяване на нищожността на решение 247/10.06.2022г., поправено с решение 249/13.06.2022 г. по адм. дело 84/2022 г. на Административен съд - Стара Загора, в частта, с която е отхвърлена като неоснователна жалбата на ищеца срещу решение 9/18.01.2022г. на директора на ТД на НАП Пловдив в частта, с която се отхвърлят жалби с рег. 94-00-4206/16.06.2022г. и рег. 94-00-174/11.01.2022г. По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е приел, че исковата молба е допустима, но по същество е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. При условията на чл.221,ал.2 АПК настоящата съдебна инстанция споделя този негов извод и го намира за обоснован на фактите по делото и при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон.

Доколкото преценката за правилността на съдебния акт предполага същият да е допустим, то настоящата съдебна инстанция намира, че следва да се произнесе първоначално по въпроса за допустимостта на съдебния акт. В касационната жалба се поддържа оплакване /под формата алтернативност/ за недопустимост на съдебното решение, тъй като то преграждало пътя за решаване на спора по друго дело. Направеното оплакване е неоснователно. Съгласно правната теория и съдебната практика, недопустимо е съдебното решение, което не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество. Такова ще е решение, което е постановено при липса на иск или ако същият е упражнен ненадлежно, или ако съдът е бил десезиран /поради оттегляне или отказ от иска или от жалбата/. В конкретния случай не е налице пречка пъпрвоинстанционният съд да се произнесе по иска по чл.128а АПК, с който е бил сезиран. Обстоятелството, че решаването на спора по настоящето дело е от значение за решаване на спора по друго дело не означава, че постановеното решение е недопустимо.

По отношение на съществото на спора, следва да бъде посочено следното:

Съгласно чл. 128а. (Нов ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.), ал.1 исковете за обявяване на нищожност на решения и определения, които преграждат по-нататъшното развитие на производството, постановени от административните съдилища или от Върховния административен съд, могат да се подават безсрочно. Според ал.2, исковете се подават пред съответния административен съд.

В правната теория / Българско гражданско процесуално право ,проф.Живко Сталев, изд. Наука и изкуство 1979г., стр.433 и сл./ и съдебната практика се приема,че нищожно е решението, което не отговаря на изискванията за валидно решение.

За да е едно решение валидно, то следва да отговаря на следните изисквания:

1. Да е постановено от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав. Решението на Административен съд Стара Загора, прогласяването на чиято нищожност се иска, е постановено от такъв орган. Това е така, тъй като оспорването на решението на административния орган по чл.267 ДОПК се разглежда от административен съд /чл.268,ал.1 ДОПК/, в едноличен състав /чл.90, ал.1 ЗСВ/

1. Да е постановено в рамките на правораздавателната власт на съда. Въпросното решение е постановено при условията на чл.268 ДОПК,т.е. в рамките на правораздавателната власт на съда.

1. Решението да е изготвено в писмена форма и да е подписано. Видно от данните по делото, решение 247/10.06.2022г., поправено с решение 249/13.06.2022 г. по адм. дело 84/2022 г. на Административен съд - Стара Загора, е издадено в писмена форма и носи подписа на съдията, който го е постановил.

1. Решението трябва да изразява волята на съда по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание, дори и чрез тълкуване. От процесното решение на първоинстанциинния става ясно, че същият приема по категоричен начин, в коя част жалбата на И. П. А. против решение 9/18.01.2022г. на директора на ТД на НАП Пловдив се отхвърля и по какви аргументи.

1. В съдебната практика се приема още , че решението ще е нищожно когато е невъзможно неговото изпълнение с оглед научните и техническите постижения на съвременната цивилизация. В конкретния случай не е налице подобна хипотеза.

В безпротиворечивата си съдебната практика Върховният административен съд приема, че в производството по чл.128а АПК съдът извършва проверка само и единствено относно валидността на съдебния акт /така например Решение 4246 от 20.04.2023 г. на ВАС по адм. д. 7627/2022 г./.

При така изложената правна рамка и с оглед на фактите по делото, правилно е прието от първоинстанцинния съд, че решение 247/10.06.2022г., поправено с решение 249/13.06.2022 г. по адм. дело 84/2022 г. на Административен съд - Стара Загора, в посочената му част не е нищожно.

Направеното с писмената защита искане за прогласяване на нищожност на решение 9/18.01.2022г. на директора на ТД на НАП Пловдив е недопустимо и не следва да бъде обсъждано. Това е така на първо място поради това, че съгласно цитираната по-горе норма на чл. 268,ал.1 ДОПК, решенията на органа по чл.267 ДОПК се обжалват пред административен съд. На второ място, това решение вече е било оспорено пред съда /Административен съд Стара Загора/ и въпросът за неговата нищожност е разрешен с влязло в законна сила съдебно решение,поради което не може да бъде пререшаван по аргумент от чл.159,т.6АПК и изрично чл.177,ал.3 АПК.

Останалите въведени в касационната жалба доводи за неправилност на решението на Административен съд София град са обосновани с обстоятелства, които касаят правилност на решението на Административен съд Стара Загора, поради което се явяват недопустими и не следва да бъдат обсъждани. От данните по делото се установява, че решението на Административен съд Стара Загора е правно валидно. Дали то е правилно в отхвърлителната му част, е обстоятелство, което не може да бъде решавано в производство по чл.128а АПК. Обратно на това, което се твърди в касационната жалба, по същество с иска по чл.128а,ал.1 АПК ищецът се опитва да бъде пререшен негативно разрешения въпрос за правилността на решението на директора на ТД на НАП Пловдив в посочените части, което е недопустимо.

Направеното в касационната жалба искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

С касационната жалба се иска запитване до Съда на Европейския съюз по следния въпрос : В случаите при които срещу заинтересувано физическо лице, гражданин на Европейския съюз, е образувано изпълнително производство за принудително събиране на публични държавни вземания и същото лице е осъдено с влязло в сила съдебно решение да заплаща издръжка на непълнолетното си дете, допустимо ли е органите на държавната администрация да не предоставят възможност с част от сумите, постъпили по запорираните му банкови сметки в резултат на основната му трудова дейност , същото физическо лице да погаси това задължение за издръжка, след като последното е отправило изрично искане за това и е предоставило съответните писмени доказателства в тази връзка? Представлява ли подобно поведение на държавни служители достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, обективирано в чл.24,§1 от Хартата , според който Децата имат право на закрила и на грижите, необходими за тяхното благоденствие. При всички действия, които се предприемат от публичните власти или частни институции по отношение на децата, висшият интерес на детето трябва да бъде от първостепенно значение.

От материална страна, поставеният въпрос е от област извън приложното поле на правото на съюза. Настоящето дело касае спор за валидност на съдебен акт, т. е. процесуалноправна материя изцяло в дискрецията на всяка от държавите членки, (заради принципа на процесуална автономия), като съдът съблюдава в конкретната хипотеза това, че едни и същи основания за нищожност се прилагат както за съдебни актове, решаващи спорове от вътрешното право, така и за тези, прилагащи норми на общностното право, както изисква това СЕС.

От процедурна страна, видно от съдържанието на поставения въпрос, касаторът не сочи норма от норма от националното право, която да желае да бъде съпоставена с друга такава от правен акт на ЕС с оглед контрол за законосъобразност на националното спрямо европейското право.

На следващо място искането е неоснователно и заради обстоятелството, че с отправения въпрос касае въпросът за правилността на решението на Административен съд Стара Загора в посочените части.

На основание гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Административен съд София град не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба, и при условията на чл.221,ал.2 АПК следва да бъде оставено в сила.

При този изход на процеса касатора следва да бъде осъден да заплати на Национална агенция по приходите София, в състава на която влиза ответната по касация ТД на НАП Пловдив, разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 100 /лева/, съставляващи юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното и на осн. чл. 221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,