Решение № 1943 от 23.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4409/2014 г.

Решение № 1943 от 23.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4409/2014 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът Директора на Дирекция "ОДОП" - Велико Търново моли да бъде отменено решение № 11/13.02.2014 г. по адм. д. № 320/2013 г. на АС - Велико Търново в частта, с която е отменен РА № 111201982/28.12.2012 г. на ТД на НАП - Велико Търново като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена и в тази част или делото да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане. Моли да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Ответницата по касационната жалба ЕТ "Марбаг-Мария Цвяткова" по съображения в писмено становище моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да й бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е частично основателна. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 111201982/28.12.2012 г. на ТД на НАП - Велико Търново в частта, с която не е признато право на приспадане на данъчен кредит 16 668 лв. по 8 бр. фактури на "Водолей 2002" ЕООД, по една от които частично в размер 1400 лв. за периода м. 7 - 10.2006 г. и м. 1.2007 г. и в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит общо 57 019,10 лв. по 48 бр. фактури на "Камбера" ЕООД за периода м. 3 - 12.2007 г., м. 1- 12.2008 г., м. 1 - 9 и 11.2009 г. и м. 2, 3 и 5.2010 г. на основание чл. 64, ал. 4, т. 4 и чл. 64, ал. 1 ЗДДС (отм.) за 2006 г. и на основание чл. 9, чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС за останалите периоди. В РА не е признато право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, тъй като доставките по тях не са осъществени, поради непредставени категорични доказателства за наличие на кадрова и техническа обезпеченост на доставчиците и непредставени оригинални счетоводни, банкови и търговски документи на дружествата доставчици. Жалбата против РА в останалата му част е отхвърлена от съда. Правилен е изводът на съда за неоснователност на довода за приложимост на чл. 109, ал. 1 ДОПК. Законосъобразен е изводът на съда, че при преценката дали са налице обстоятелствата по чл. 109 ДОПК се преценява заповед за възлагане на ревизия от 27.05.2011 г., тъй като след връщането на преписката за нова ревизия, последната е продължение на образуваното вече ревизионно производство. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и доводите на страните. За да уважи жалбата против РА в частта по фактурите на двамата доставчици с предмет услуга с автобагер, услуга с водоноска, почистване на площадка, услуга с цистерна, почистване на товаро-разтоварна, товаро-разтоварни работи, работа с фадрома, услуга с фадрома и транспортни услуги съдът е приел, че доставчиците са ползвали машини под наем, предоставени от собственика на дружествата Константин Камберов и са разполагали с необходимия брой работници за извършване на фактурираните дейности по подравняване на меден концентрат във вагони, почистване на вагони, почистване на гарова площадка, оросяване с водоноска, товаро-разтоварни дейности. Изводът на съда е обоснован. Неоснователно е възражението на касатора, че не е доказано наемодателят да е собственик на машините. В преписката са приложени договорите, по които Камберов е закупил или придобил по замяна фадрома, два багера, влекач "Скания" с ремарке и водоноска. Съдът е приел, че оспорването на представените в съдебното производство протоколи за извършени работи не е основателно предвид показанията на разпитаните свидетели Петко и Константин Камберови, Стойна Чолакова - счетоводител на доставчиците и Мария Биволарова - пълномощник на управителя на ревизираното лице. В ревизионното производство са представени протоколи за извършени работи на л. 790 по фактура № 51/30.06.2007 г. и на л. 796 и 797 - по фактура № 82/31.08.2007 г. За тези фактурите правилно съдът е приел, че е доказано приемо-предаване на фактурираните услуги без транспортната услуга по последната фактура, за извършването на която не са представени товарителница и пътен лист. За останалите фактури с посочения по-горе предмет, без фактурите за транспортни услуги и частите от фактурите с предмет транспорт, са представени по време на ревизията протоколи на двамата доставчика с описани машиночасове работа със строителните машини, съставени за счетоводните нужди на доставчиците за изчисляване на разходваното гориво при работата на машините. Тези протоколи не са подписани от получателя - ревизираното лице. В обясненията на доставчиците е посочено, че съставянето на фактурите, подписани от получателя, е смятано за приемо-предаване на извършените услуги като поради това според обясненията на Камберов не са съставяни приемо-предавателни протоколи за предаване на извършените услуги. При тези обяснения съдът следваше да възприема представените протоколи за извършени работи в съдебното производство като съставени за нуждите на процеса. Независимо от това по делото са приложени месечни сведения за отчитане извършената работа от ревизираното лице на неговия получател "Мюлицер и Мюнхен - БГ" ООД, които установяват, че са извършени работите подравняване с багер. Извършените работи с водоноска и фадрома се установяват от протоколите за работа на машините, които съответстват на фактурите, както правилно е приел административният съд. Извършването на товаро-разтоварни работи, почистване на площадка се установява от приложените фактури за префактуриране на тези услуги от ревизираното лице на неговите получатели и от факта, че ревизираното лице няма назначени общи работници, а само шофьори за ползваните от него два камиона и две цистерни. Правилен е изводът на съда за неоснователност на довода за липса на кадрова обезпеченост на доставчиците да извършат фактурираните услуги. Ревизираното лице няма назначени фадромист и багерист, с които машини се извършват почистването, подравняването и товаро-разтоварните работи за разлика от доставчиците по спорните фактури. Решението в частта, с която е отменен РА по фактурите с предмет: услуга с автобагер, услуга с водоноска, почистване на площадка, услуга с цистерна, почистване на товаро-разтоварна, товаро-разтоварни работи, работа с фадрома, услуга с фадрома е правилно и следва да бъде оставено в сила. Правилно съдът се е позовал на относимата практика на СЕС. По фактурите с предмет транспортни услуги или транспорт като част от предмета по фактури № 82/31.08.2007 г. на стойност 8500 лв., № 189/31.08.2009 г. на стойност 960 лв., № 2082/29.09.2009 г. - транспорт на стойност 6040 лв. изводът на съда, че доставките на транспортни услуги са осъществени е необоснован. По делото са представени само товарителници за извършени транспортни услуги от ревизираното лице на неговите получатели "Асарел-Медет"АД и "Мюлицер и Мюнхен - БГ" ООД. По делото за извършени транспортни услуги от "Камбера" ЕООД е представен само един пътен лист от 31.03.2011 г. за превоз на брезент от София до Пирдоп, като има и свидетелски показания на шофьора, извършил превоза, с което се установява осъществяване на доставката по фактура № 212/31.03.2011 г., отразена в дневника за покупки за м. 4.2011 г., по която съдът законосъобразно е отменил РА в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер 64 лв. За всички останали фактури с предмет транспортни услуги не са представени пътни листове и товарителници от доставчиците, които да установят извършването на фактурираните услуги. Съгласно чл. 61 от Закона за автомобилните превози товарителницата удостоверява условията на договора и получаването на товара от превозвача. Според чл. 64 ЗАПр товарът, заедно с товарителницата, се предава на посочения в товарителницата получател или на негов пълномощник. По чл. 65 ЗАПр след пристигането на товара на предвиденото в товарителницата място, получателят има право да получи втория екземпляр от товарителницата и товара срещу подпис. Товарителницата предвид чл. 61 от ЗАПр удостоверява договора за превоз, а подписите върху нея за превозвач, изпращач и получател установяват изпълнението на договора за превоз. Съдът в нарушение на чл. 171, ал. 4 АПК не е дал указания на жалбоподателя, че следва да представи доказателства в подкрепа на твърденията си. Допуснатото нарушение е съществено, тъй като е довело до постановяване на необосновано съдебно решение при неизяснена фактическа обстановка относно осъществяването на фактурираните транспортни услуги. Решението като неправилно следва да бъде отменено в частта, с която е отменен РА в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит за периода м. 7 - 11/2006 г. и за м. 1.2007 г. по фактури на "Водолей 2002" ЕООД № 456/31.07.2006 г., № 457/31.07.2006 г., № 458/31.07.2006 г., № 461/31.08.2006 г., № 491/29.09.2006 г., № 492/31.10.2006 г., № 516/31.10.2006 г. в размер на непризнат данъчен кредит 1400 лв. /в останалата част РА е оставен в сила от административния съд/ и № 6/31.01.2007 г., а също и в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактури на "Камбера" ЕООД за периода м. 4.2007 г. - м. 5.2010 г. № 10/27.04.2007 г., № 46/29.05.2007 г., № 47/31.05.2007 г., № 82/31.08.2007 г. частично - за непризнато право на приспадане на данъчен кредит 1700 лв. върху стойността на транспортната услуга от 8500 лв., № 124/31.01.2008 г., № 189/31.08.2009 г. частично - за непризнато право на приспадане на данъчен кредит 192 лв. върху стойността на транспортна услуга от 960 лв., № 2082/29.09.2009 г. частично - за непризнато право на приспадане на данъчен кредит 1208 лв. върху стойността на транспортна услуга от 6040 лв. и № 202/28.05.2010 г. В тази част делото следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото следва да се дадат указания на страните по чл. 171, ал. 4 АПК да представят доказателства в подкрепа на твърденията си. Съдът е пропуснал да се произнесе по жалбата в частта за лихвите, определени в РА, което следва да направи служебно по чл. 176 АПК с допълнително решение. Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, които следва да бъдат определени от административния съд при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,