Решение № 15461 от 21.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12815/2013 г.

ВАСПетчленен състав21.11.2013 г.докладчик Димитър Първанов

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7579/04.06.2013 г., постановено по адм. д. № 2381/2013 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, с която е отхвърлена жалбата на "ЕВН България Електроразпределение" ЕАД, гр. Пловдив, против Решение № Ж-19/14.01.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 15461 от 21.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12815/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 13, ал. 7 от Закона за енергетиката (ЗЕ). С решение № 7579/04.06.2013 г., постановено по адм. д. № 2381/2013 г. на тричленен състав на Върховния административен съд е отхвърлена жалбата на "ЕВН България Електроразпределение" ЕАД, гр. Пловдив чрез юрк. Марин Чушков, против Решение № Ж-19/14.01.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Описаният съдебен акт е оспорен от "ЕВН България Електроразпределение" ЕАД, гр. Пловдив с подробно мотивирани доводи за наличие на касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК за отмяната му. Ответникът Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР/Комисията), чрез процесуалния си представител юрисконсулт Друмев поддържа, че оспореното решение е правилно и законосъобразно и в подробни писмени бележки моли същото да бъде потвърдено. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на жалбата, разгледани съгласно чл. 218 от АПК, съдът съобрази следното: Касационният съд се произнася по приложението на материалния закон спрямо фактите така, както те са установени от инстанцията по същество. За да потвърди издаденият от ДКЕВР административен акт, решаващият състав е приел, че в протеклото административно производство е установено, че обектът на "Надин - Метал" ЕООД "Офис сгради и цех за цветни метали" е присъединен към електропреносната мрежа по силата на Договор за присъединяване № ЕП-045/12.02.2007 г., сключен с "НЕК" ЕАД, като от договора и представения Протокол за установяване годността за ползване на строеж е видно, че присъединителните съоръжения, трафопостовете и кабелните линии са собственост на "Надин - Метал" ЕООД, а подстанция "Пловдив 2" е собственост на "НЕК" ЕАД. Установил е също така, че консумираната електрическа енергия се измерва със средства за търговско измерване в електромерен шкаф в ЗРУ 20 kV на подстанция "Пловдив 2", които са собственост на "НЕК" ЕАД. За доказване на тази фактическа обстановка са представени сключените от "Надин - Метал" ЕООД договор за продажба на електрическа енергия № 2709/10.05.2011 г. с "НЕК" ЕАД в качеството му на обществен доставчик в изпълнение на § 126 от ПЗР на ЗЕ (отм.) и сключения договор за достъп № В8Т 107/30.12.2011 г. с "ЕСО" ЕАД на основание чл. 104, ал. 2 от ЗЕ съгласно, който ползвателите на съответната мрежа, с изключение на потребителите на крайния снабдител, уреждат чрез сделка взаимоотношенията с електроенергийния системен оператор и/или с разпределителното предприятие за достъп до мрежите. В договора са регламентирани реда и условията за заплащане на цената за предоставен достъп съгласно Правилата за търговия с електрическа енергия (приети с решение по протокол № 94/25.06.2010 г. от ДКЕВР и обн. ДВ., бр. 64/17.08.2010 г.) Решението е правилно. Неоснователно е възражението на жалбоподателя в касационната жалба за нищожност и липса на материална компетентност на ДКЕВР при приемане на процесното решение, тъй като ДКЕБР с постановения административен акт е упражнило правомощието си да разглежда жалби и решава спорове по чл. 22 от Закона за енергетиката /ЗЕ/. Източник на компетентността на ДКЕВР да разглежда административни спорове от тази категория е разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 1 от ЗЕ. При издаване на акта са спазени административнопроизводствените правила, установени в чл. 22 от ЗЕ, глава осма на ЗЕ и действалата към момента на издаване на акта Наредба за лицензиране на дейностите н енергетиката. Фактическата обстановка е правилно установена, като е прието за безспорно обстоятелството, че присъединителните съоражения, трафопостовете и кабелните линии са собственост на "Надин метал" ООД, а подстанция "Пловдив 2" е собственост на "НЕК" ЕАД. Оттук тричленният състав на ВАС е извел правилния извод, че между "ЕВН България Електроразпределение" АД и "Надин - Метал" ЕООД няма правна връзка, двете дружества не се намират в правоотношение, съответно нямат насрещни права и задължения. Договорът за продажба на електроенергия е сключен с НЕК - ЕАД, като съгласно Правилата за търговия заплаща цената на обществения доставчик. Същевременно договора за достъп е сключен с ЕСО - ЕАД, като в него са регламентирани цените и условията. Тези обстоятелства налагат извод, че се касае за потребител на електроенергия, която се доставя от обществения доставчик и присъединяването е чрез собствена линия. Поради това и доводите, поддържани и в касационната жалба, че операторът има задължение за осигуряване на разпределението на електроенергия и отговаря за качеството й, са неоснователни, като този факт не създава отношения с "Надин Метал" ЕООД, обосноваващи начисляване на цена за достъп. Не са нарушени правилата за търговия с електроенергия, като последната е постъпила от преносната мрежа в съораженията на потребителя. Обосновани са и изводите на съда за липса на нарушения на ЗЕ и НРЦЕЕ и целите и принципите на уреждане в тези актове. В този аспект и доводите във връзка с решение № Ц-18/2005 г. и № Ц-21/2008 г. са неотносими, тъй като се отнасят до формирането на цени за мрежа и достъп, но не и до определяне на бенефициент за тези цени. Обжалваното първоинстанционно решение е постановено при спазени съдопроизводствени правила, с правилно приложен материален закон и е обосновано. Съдът е уважил доказателствените искания на жалбоподателя. Изяснил е релевантните за предмета на съдебен контрол факти. Обсъдил е доказателствата, възраженията и относимата правна уредба. За приетото фактически и правно се е обосновал. Правният извод за неоснователност на жалбата е в съответствие с фактически установеното и правилно приложен материален закон. При тези обстоятелства, за решението не се установява наличие на касационни основания от претендираните по чл. 209 от АПК и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК

Цитирани разпоредби

1