Решение № 7276 от 15.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8125/2015 г.

Решение № 7276 от 15.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8125/2015 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът "Генезис" ЕООД моли да бъде отменено като неправилно решение № 192/20.05.2015 г. по адм. д. № 181/2014 г. на Великотърновския административен съд, с което е отхвърлена жалбата против РА № 041301193/10.09.2013 г. на ТД на НАП-Велико Търново. Поддържа, че са допуснати касационни основания нарушения на материалния и процесуалния закон. Възлагането на втората ревизия от орган на ТД на НАП-Велико Търново водело до нищожност на РА поради промяна на адреса на ревизираното лице. Подробни съображения излага в касационната жалба. Моли решението да бъде отменено изцяло. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП"-Велико Търново по съображения в писмен отговор моли решението като правилно да бъде оставено в сила, като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Алтернативно поддържа, ако се приеме, че РА е нищожен на основание чл. 173, ал. 2 от АПК преписката да бъде изпратена на административния орган, който съдът счита за компетентен /съдът да определи компетентния орган, който да извърши ревизията/ със задължителни указания. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против РА № 041301193/10.09.2013 г. на ТД на НАП-Велико Търново, издаден от възложителя на ревизията К. Ч. - началник сектор "Ревизии" в дирекция "Контрол" при ТД на НАП и от М. В. - ръководител на ревизията. Ревизията е повторна - след отмяна на първия РА № 071200954/24.10.2012 г. на ТД на НАП-Велико Търново при обжалването по административен ред с решение № 28/15.01.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП"-Велико Търново и връщане на преписката за нова ревизия. Първата ревизия е възложена със ЗВР № 1200954/20.04.2012 г. на ТД на НАП-Велико Търново при действието на чл. 119, ал. 2 от ДОПК в редакцията от ДВ, бр. 105/2005 г., която изисква РА да бъде издаден от актосъставител, определен със заповед за определяне на компетентен орган, издадена от органа, възложил ревизията. В случая втората ревизия е възложена със ЗВР № 1300713/21.01.2013 г. на К. Ч. - началник сектор Дирекция "Контрол" при ТД на НАП-Велико Търново. РА е издаден от К. Ч. - възложил ревизията и М. В. - ръководител на ревизията на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК в новата редакция от ДВ, бр. 82/2012 г. Била е издадена и заповед за определяне на компетентен орган № К 1301193/04.07.2013 г. от К. Ч. При тази фактическа обстановка съдът е приел, че РА е издаден от компетентен орган. Изводът противоречи на § 35 от ЗИД ДОПК, обн. в ДВ, бр. 82/2012 г., според който всички образувани и висящи ревизионни производства към деня на влизането в сила на този закон се довършват по досегашния ред. Следваше актът да се издаде само от М. В. по чл. 119, ал. 2 от ДОПК в приложимата редакция, действала до изменението с ДВ, бр. 82/2012 г. Ревизионното производство по определяне на данъчните задължения е единно, макар, че се състои от две ревизии, които е следвало да се проведат поради отмяната на първия РА при обжалването по административен ред. Втората ревизия е продължение на ревизионното производство, започнало с първата ревизия, поради което РА следва да е издаден само от органа по приходите, определен за компетентен орган в приложената ЗОКО - от М. В. Участието на К. Ч. във формиране волята на овластения актосъставител В. е в нарушение на § 35 от ЗИД ДОПК, довело до постановяване на РА от колективен орган, който не е компетентен и до нищожност на съставения РА. Съдът следваше да обяви РА за нищожен и като не е направил това е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него следва да се обяви нищожността на РА. Ответникът неправилно поддържа приложимост на чл. 173, ал. 2 от АПК в производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Правомощията на съда в производството по обжалване на РА са посочени в чл. 160, ал. 1 - 4 от ДОПК. Според ал. 3, когато естеството на акта не позволява решаването на делото по същество, съдът го отменя и връща преписката на компетентния орган по приходи със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Според ал. 4, ал. 3 не се прилага за ревизионните актове. Последната забрана не позволява след обявяване нищожността на РА преписката да бъде върната на компетентния орган по приходите за издаване на нов РА от компетентния орган. Неоснователни са доводите за нищожност на РА, поради късно предоставени приложения към РД, поради неспазени срокове по ДОПК. Правилно съдът е приел, че допускането на такива процесуални нарушения не води до нищожност на РА, тъй като не ограничава правото на защита на ревизираното лице. Неоснователен е и доводът за неправилно възлагане на ревизия от К. Ч. - началник сектор "Ревизии" в дирекция "Контрол" при ТД на НАП - Велико Търново след промяната в адреса на ревизираното лице. Съгласно чл. 7, ал. 4 от ДОПК при промяна в обстоятелствата, обуславящи териториалната компетентност, производството се довършва от органа, който го е започнал. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение,