Решение № 1189 от 3.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13184/2014 г.
ВАСIV отделение03.02.2015 г.докладчик т Нина Докторова
Диспозитив
ОСТАВЯ в сила решение № 1218 от 18.09.2014 г. на Комисията за защита на конкуренцията, постановено по преписка № КЗК-932 от 18.08.2014 г. ОСТАВЯ без уважение искането на председателя на Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси", гр. София за присъждане на разноски. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 1189 от 3.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13184/2014 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 122е, ал. 1 ЗОП във връзка с чл. 208 - 228 и чл. 132, ал. 2, т. 8 АПК. Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавната агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" (ДА "ДРВВЗ"), подадена от пълномощника му, срещу решение № 1218 от 18.09.2014 г. на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), постановено по преписка № КЗК-932 от 18.08.2014 г., с което е отменено решението му за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка. Със същото решение на председателя на ДА "ДРВВЗ" са възложени и направените разноски. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението като се релевира необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон. За обосноваване на наведените доводи касаторът твърди, че КЗК не се е занимала с процесуалната допустимост на жалбата, която била подадена от лице, което няма правен интерес да обжалва решението. Касаторът твърди, че неправилно КЗК е приела, че в документацията за участие в частта й за методиката за оценка на офертите е допуснато нарушение по чл. 28, ал. 2 ЗОП. По изложените съображения моли, решението да се отмени и претендира присъждане на разноските, направени пред съда. Ответниците - КЗК и "Комакс 2001" ЕООД не вземат становище. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът счита, че при правилно установена фактическа обстановка КЗК е извела правилни и законосъобразни правни изводи за допуснато нарушение по чл. 28, ал. 2 ЗОП от страна на възложителя. Според прокурора в методиката на възложителя не се съдържат точни и ясни указания за определяне на оценките по подпоказателите Т1 и Т2. За всеки от тях са определени критерии за оценка и изрично е предвидено, че те не са изчерпателни. Предвидено е всеки участник да може да предложи и други, за които да получи оценка в рамките на заложените в методиката. От това следва извод за липсата на яснота при оценяването, тъй като критериите са посочени примерно и съществува възможност оценката да зависи от други странични фактори, което води до нарушаване на принципите на прозрачност и равнопоставеност. Тази предвидена възможност за предлагане на допълнителни критерии от страна на участниците, не поощрява същите да приложат в максимална степен своя потенциал за изпълнение на обществената поръчка, а по недопустим начин разширява методиката, в която е предвидена точкова система и горна граница на оценки от точки. Според прокурора липсват ясни правила за присъждане на точките и по двата подпоказатели. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна срещу правораздавателен акт, който подлежи на контрол за законосъобразност. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. От данните по делото се установява, че председателя на ДА "ДРВВЗ", действащ като възложител по чл. 7, т. 1 - 4 ЗОП с решение № 3931 от 30.06.2014 г. е открил процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Осигуряване на физическа, въоръжена, денонощна охрана и охрана чрез технически системи за сигурност, мониторинг и реакция с автопатрулни екипи на обектите и на имуществото, собственост на Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси". С решението си възложителят е одобрил обявлението и документацията за участие в процедурата. Това решение е било обжалвано от "Комакс 2001" ЕООД, гр. София пред КЗК. Националният орган по конкуренция е приел жалбата за допустима и я е разгледал по същество. От фактическа страна е приел за установено, че методиката, неразделна част от документацията за участие в процедурата, относно показателя Тi, 3, който е с тежест от 40% в комплексната оценка, съдържа необективни критерии за оценка на предложенията на участниците. Този показател се състои от два подпоказатели Т1 и Т2. Т1 -Оценка на план за охрана и концепция за организация на физическа денонощна въоръжена охрана съобразно спецификата на всички обекти, изброени в списъка-приложение № 6 от документацията, в който са изброени 11 на брой критерии, като е посочено, че те не са изчерпателни, участникът може да предлага и други, за които ще бъде оценен в рамките на посочените по-долу оценки. А те са 100 точки, 50 точки и 10 точки. В таблицата срещу 100, т. е посочено, че планът за охрана и концепцията за организация изпълнението на поръчката са подробно и детайлно изготвени и отговарят в пълна степен на изискванията на възложителя, посочени в указанията, на действащото законодателство, на съществуващите стандарти и са съобразени с предмета на поръчката. В същата таблица срещу 50, т. се съдържат същите изисквания, но разликата с предходните е, че предложеният план за охрана и концепцията за организация за изпълнение на поръчката са добре изготвени, докато в таблицата срещу 10, т. е посочено, че предложението, което също отговаря на изискванията на възложителя е формално изготвено. Аналогично е положението и с подкритерия Т2. При това фактическо установяване КЗК е направила извод на първо място, че в методиката се съдържат критерии, които не са изчерпателно посочени, а могат да се допълват по усмотрение на участника, което води до нарушаване на принципа на равнопоставеност. На второ място е приела, че в методиката не се съдържат указания какво следва да се разбира под "подробно и детайлно изготвяне", "добре изготвени" и "формално изготвени", а на трето място-разликата в оценката според определеното точкуване е значителна, без посочването на ясни критерии за поставянето на съответните точки. Тази неяснота на методиката по този показател за оценка на офертите е преценена като нарушаване на изискването на чл. 28, ал. 2 ЗОП, защото не съдържа точни указания за определяне на оценките по всеки един от подпоказателите Т1 и Т2. Липсват обективни критерии за сравнение и съпоставка на офертите, което от своя страна би довело до необоснован резултат и субективизъм при определяне на оценката по показателя Тi, 3. Този недостатък не би могъл да бъде преодолян и от експертния състав на комисията-помощен орган на възложителя. Останалите възражения в жалбата срещу решението на възложителя КЗК е приела за неоснователни. На основание чл. 122г, ал. 1, т. 1а ЗОП във връзка с § 115 ПЗРЗИДЗОП е отменила решението на възложителя за откриване на процедурата за възлагане на обществената поръчка, като му е възложила разноските, направени от жалбоподателя. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Първият довод в касационната жалба е относно това, че КЗК не е изследвала допустимостта на жалбата на "Комакс 2001" ЕООД. Твърди се, че жалбоподателят не е имал правен интерес от оспорване решението на възложителя, защото не бил закупил документация за участие и не е имал в предмета си на дейност извършване на охранителна дейност. Доводът е неоснователен. В § 1, т. 6г от ДРЗОП е дадено легално определение на понятието "заинтересовано лице". Според него това е всяко лице, което има или е имало интерес от получаване на определена обществена поръчка и на което е нанесена или може да бъде нанесена вреда от твърдяното нарушение. Законодателят не свързва интереса от подаването на жалба със закупуването на документацията за участие в обществената поръчка, нито го обвързва с предмета на дейност на жалбоподателя. От извършената справка в Търговския регистър на Агенцията по вписванията се установи, че в предмета на дейност на "Комакс 2001" ЕООД влиза и всяка друга дейност, която не е забранена от закона, което включва и охранителната дейност, която не е забранена от закона. От това следва, че жалбоподателят има качеството на заинтересовано лице да получи обществената поръчка, но на него би могло да се нанесе вреда от незаконосъобразността на част от методиката за оценка на офертите. Следващият довод е относно критерият за оценка на офертите Тi, 3 и подпоказателите му Т1 и Т2. Твърди се, че в методиката се съдържат точни указания за оценка на офертите, като в единия подкритерий се съдържат подробни изисквания, които трябва да се съдържат в офертите. Те давали възможност да се оцени нивото на изпълнение, предложено във всяка оферта, в съответствие с предмета на поръчката. Освен това се прави съпоставка между настоящото решение на КЗК и предходно, постановено от нея, приложено към касационната жалба, с което е отменено предходно решение на възложителя за откриване на процедура възлагане на обществена поръчка. Касаторът счита, че посочените пороци в предходното решение са отстранени с новото. Твърдението е невярно. В методиката в частта и на подпоказателите Т 1 и Т2 не се съдържат точни критерии, а е дадена възможност на всеки участник да посочи други, различни от изброените, които той намира за необходими и целесъобразни, което необосновано сочи на разширяване на визираните в методиката критерии. Според чл. 28, ал. 2 ЗОП методиката трябва да съдържа точни указания за определяне на оценката по всеки показател, като тъкмо това изискване не е спазено с дадената възможност за допълнително посочени критерии от всеки участник. На следващо място правилно КЗК е приела, че в методиката относно сочените подпоказатели не е посочено какво следва да се разбира под употребените изрази "подробно и детайлно", "добре изготвени" и "формално изготвени". При липсата на база за сравнение на отделните предложения на участниците с конкретно посочени изисквания от възложителя, на които те трябва да отговарят, поставените оценки в никакъв случай няма да са обективни, а субективни. Това безспорно е нарушаване на принципите на прозрачност и на равнопоставеност. Наведените доводи в жалбата са неоснователни, а решението на КЗК като обосновано и правилно следва да бъде потвърдено. С оглед на изхода на спора направеното искане за присъждане на разноски от страна на касатора следва да се остави без уважение. По изложените съображения и на основание чл. 122е, ал. 1 ЗОП във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение
Цитирани разпоредби
2- чл. 28, ал. 2 ЗОП
- чл. 1