Решение № 14078 от 21.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11/2015 г.

Решение № 14078 от 21.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11/2015 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" с център Пловдив срещу Решение № 2367 от 04.11.2014 г., постановено по адм. дело № 219/2014 г. от Административен съд - Пловдив с което по жалба на "Вазовски машиностроителни заводи" АД, гр. Сопот е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане/АУПДВ/ с № 14/11.12.2013 г. съставен на на дружеството относно начислени парични задължения - такса за водоползване по разрешителни за водоползване на водни обекти, подробно описани в акта за периода от 01.01.2011 г. до 31.12.2011 г. В жалбите се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на съдебния акт и отхвърляне на жалбата, както и присъждане на разноски. Ответникът - "Вазовски машиностроителни заводи" в депозиран писмено отговор на изпълнителния директор на дружеството излага становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за касационното производство. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Върховният административен съд, трето отделение като съобрази доводите и възраженията на страните и извърши преценка на обжалваното съдебно решение намира касационната жалба за допустима като подадена в срок и от надлежна страна, но неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение съдът е отменил Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 14 от 11.12.2013 г. на Директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" с център Пловдив, с който на "Вазовски машиностроителни заводи" АД, гр. Сопот са определени парични задължение за заплащане на такси за водоползване по следните разрешителни за водоползване, а именно: 1/ разрешително за водоползване № 1443/04.03.2003 г. за водовземане на подземна вода в размер на 464 476,86 лв. за периода 01.01.2004 г. - 31.12.2011 г. от които 286446,79 лева. главница и 178030,07 лева. лихва; 2/ по разрешително за водоползване № 1457/21.02.2003 г. и разрешително за водовземане на подземна вода № 31510219/14.01.12010 г. в размер на 565 715,97 лева за периода 01.01.2004 г. - 31.12.2011 г. от които главница 329717,75 лв. и лихва 235 998,22 лева; 3/ по разрешително за водоползване № 1459/21.02.2003 г. и разрешително № 1460/24.02.2003 г. за водовземане от повърхностни води в размер на 52 370,04 лева за периода 01.01.. 2008 г. - 31.12.2011 г. от които главница 39017,23 лева и лихва 13352,81 лева; 4/ по разрешително за водоползване № 1461/24.02.2003 г. за водовземане от повърхностни води за периода 01.01.2004 г. - 31.12.2010 г. в размер на 553 642,25 лева от които 342 641,85 лева главница и 211 000,65 лева лихва; Общо дължима сума по АУПДВ 1 636 205,37 лева от които 997 823,62 лева главница и 638 381,75 лева лихва. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че разрешително за водоползване № 1143/04.03.2003 г. е със срок на действие до 04.03.2009 г.; разрешително № 1457/21.02.2003 г. е със срок на действие до 21.02.2008 г.; разрешително № 1459/21.02.2003 г. със срок на действие до 24.02.2009 г., разрешително № 146024.02.2003 г. е със срок на действие до 24.02.2009 г. и разрешително № 1461/21.02.2003 г. е със срок на действие 24.02.2009 г. За същите не е искано продължаване на срока на действие и няма разрешение за продължаване срока на действието им . Установено е от прието по делото основно и допълнително заключение, че за някои от периодите по отделните разрешителни е изтекъл погаситеелна давност по смисъла на чл. 171 от ДОПК и ДПК (отм.), както и допуснати от административния орган съществени административнопроизводствени правила като констатацията, че акта е издаден един ден след получаване на писмо за продължаване срока на проверката, което е лишило дружеството от възможността да ангажира доказателства в защита на възраженията си. При тази фактическа установеност съдът е направил извод, че оспорения акт е издаден от компетентен орган, в кръга на правомощията му по чл. 195б, ал. 1 от ЗВ, в писмена форма и със съдържанието, установено в чл. 59 от АПК, при спазване на особените административно-производствени правила по специалния закон. Съдът е приел за основателно възражението на жалбоподателя за изтекла петгодишна погасителна давност досежно задълженията на "Вазовски машиностроителни заводи" АД, гр. Сопот за периодите установени от вещото лице по отделните разрешителни, както и довода за съществено нарушение на процедурата по провеждане на проверката и отменил изцяло АУПДВ. Решението е допустимо, валидно и правилно и следва да се остави в сила. При съставянето на акта за установяване на публично държавно вземане се посочват фактическите и правни основания, а така също и размера на публичното задължение. Влизането му в сила води до изискуемост на публичното задължение и до принудителното му или доброволно изпълнение. Този ред, установен в ДОПК поражда и правния интерес от оспорване на задълженията визирани в акта, вкл. и с позоваване на изтекла погасителна давност, както и възражение за недължимост на . плащанията. В този смисъл правни изводи на решаващият съд за недължимост на задълженията и незаконосъобразност на акта, като съставен в нарушение на материалноправните и процесуални правила, е обоснован от данните по делото. Обосновано след анализ на правната уредба, съдът е счел, с оглед нормата на чл. 79, ал. 1 от ЗВ, че след изтичане на срока на действие на разрешителното, такса за водоползване не следва да се дължи. На тази база като е приел обратното и начислил задължение за заплащане на такса за водоползване/водовземане административният орган е издал незаконосъобразен административен акт, който правилно е бил отменен. Неоснователно е възражението на касатора за липсата на изтекла погасителна давност. Следва да се има предвид, че за погасителна давност по отношения на вземания, произтичащи от дължими такси за ползване на водни обекти се прилагат нормите за погасяване на държавни вземания уредени в чл. 171 от ДОПК, а по отношение на спирането се прилагат нормите на чл. 172 от ДОПК. Първоинстанционният съд правилно се е позовал на разпоредбата на чл. 171 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), съгласно която погасителният давностен срок за публични държавни вземания е 5 години и започва да тече от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Видно от съдържанието на административния акт, публичните задължения на дружеството, определени от административния орган, касаят установяване на такси за периода от 01.01.2004 г. - 31.12.2011 г. за шест от разрешителните за водоползване и водовземане и от 01.01.2008 г. - 31.12.2011 г. по останалите две от разрешителните. Институтът на погасителната давност има материалноправен характер, поради което спрямо него следва да се приложат нормите, действащи към момента на възникване на публичното вземане. Предвид отсъствието на спиране и прекъсване на давността, в настоящия случай погасителната давност за задължението на дружеството за водоползване и водовземане от 01.01.2004 г. до 31.12.2011 г. е започнала да тече, считано от 01.01.2005 г., поради което е изтекла на 01.01.2010 г.; за задължението 01.01.2008 г. до 31.12.2011 г. е започнала да тече от 01.01.2009 г. и е изтекла на 01.01.2013 г.; Като издаден на 11.12.2013 г. оспорения АУПДВ е издаден след изтичане на давностния срок, поради което принудително събиране на сумата не може да бъде извършено, предвид което същият правилно е отменен от първоинстанционния съд. Съдът отчитайки всичко това и след изслушването и приемането на назначената по делото съдебно счетоводна експертиза, правилно е отменил АУПДВ за определение периоди на водоползване/водоползване по отношение на търговското дружество. Обоснован е и правния извод на решаващият съд, че в хода на административното производство са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила свързани с уведомяването на адресата на административния акт, които са довели до ограничаване правото му на защита. При този изхода на делото и направено искане от страна на ответника, Басейнова дирекция "Източноеломорски район" - Пловдив следва да заплати на ""Вазовски машиностроителни заводи", АД гр. Сопот разноски за касационното производство - юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 1, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение,