Решение № 213 от 9.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8134/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от Директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика /ОДОП/ гр. София, чрез процесуалния си представител юрк. Кирилов, против Решение 11639 от 11.07.2024г., постановено по дело 9401/2023г. по описа на Административен съд-София-град /АССГ/, в частта в която е отменен по жалба на В. С. Г., ЕТ В. Г. ВИЖЪН, ЕИК 201745629, Ревизионен акт Р-22221020003920-091-001/28.03.2023 г., поправен с РАПРА П-22221023067837-003-001/11.04.2023 г., издадени от С. Т. К.- орган, възложил ревизията и Д. Д. Т.- ръководител на ревизията, потвърден с Решение 800/13.06.2023 г. на Директор на Дирекция ОДОП- гр. София при ЦУ на НАП, в обжалваната част относно установените задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2015 г. в размер на 21 804,71 лева и лихви за забава в размер на 15 362,19 лева, и задължения за лихви за 2019 г. в размер на 35,54 лева, както и в частта на установените резултати за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периодите от 2015 г. до 2017 г. включително, общо в размер на 8255.46 лева, и начислени лихви за забава в общ размер на 4 402.42 лева и е изменен същият в обжалваната част относно установените резултати за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за данъчни периоди 2018 г. и 2019 г. в общ размер на 4 929.76 лева и лихви в общ размер на 1 920.45 лева. Решението, в частта му, в която е отхвърлена жалбата на В. С. Г., ЕТ В. Г. ВИЖЪН, ЕИК- 201745629, срещу Ревизионен акт Р-22221020003920-091-001/28.03.2023 г., поправен с РАПРА П-22221023067837-003-001/11.04.2023 г., издадени от С. Т. К.- орган, възложил ревизията и Д. Д. Т.- ръководител на ревизията, потвърден с Решение 800/13.06.2023 г. на Директор на Дирекция ОДОП- гр. София при ЦУ на НАП, в обжалваната част относно установените задължения за лихви за 2019 г. за ДОО- за самоосигуряващи се лица по КСО в размер на 18,12 лева; задължения за универсален пенсионен фонд- за самоосигуряващи се лица по КСО за 2019 г. в размер на 7,74 лева, ведно с лихви за забава в размер на 2,18 лева; задължения за лихви за 2019 г. за здравноосигурителни вноски- за самоосигуряващи се лица по ЗЗО в размер на 26,11 лева, като необжалвано е влязло в законна сила. В касационната жалба са инвокирани оплаквания за неправилност на решението, в обжалваната му част, поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва извода на първостепенния съд за допуснато процесуално нарушение поради издаването на уведомлението по чл. 124, ал. 1 от ДОПК след приключването на ревизионното производство, като навежда доводи за липса на пропуск в процесуалните действия на ревизиращия екип. Поддържа, че решаващият състав е кредитирал безкритично експертното заключение на вещото лице по изготвената в хода на съдебното производство съдебно-счетоводна експертиза, като счита същата за спорна и необоснована. Твърди, че неправилно административният съд се е аргументирал предимно с резултатите от експертизата, според които ревизираното лице е разполагало с начално салдо на парични средства в брой към 01.01.2015г. в размер на 219 680 лева, представляващи дарения. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - В. С. Г., чрез процесуалния си представител адв. Кечев, в писмен отговор взема становище за неоснователност на касационната жалба. Моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение в атакуваната му част и за присъждане на разноски, като представя списък и доказателства за извършването им. Направено е и възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение, претендирано от насрещната страна. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването, и подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол пред АССГ е била законосъобразността на Ревизионен акт /РА/ Р-22221020003920-091-001/28.03.2023 г., поправен с РАПРА П-22221023067837-003-001/11.04.2023 г., издадени от С. Т. К.- орган, възложил ревизията и Д. Д. Т.- ръководител на ревизията, потвърден с Решение 800/13.06.2023 г. на Директор на Дирекция ОДОП- гр. София при ЦУ на НАП, с който е тежест на В. С. Г., действаща като ЕТ В. Г. ВИЖЪН, са установени задължения за годишен авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за данъчни периоди 2015г., 2016г., 2017г., 2018г. и 2019г. в общ размер на 17 158,86 лева главница и 7636,45 лихви, и данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2015г. в общ размер на 21804,71 лева главница и 15357,83 лева лихви. В хода на ревизията приходната администрация за периода от 01.01.2015г. - 31.12.2019г. е констатирала, че декларираният основен предмет на дейност на ЕТ В. Г. ВИЖЪН е предоставяне на туристически услуги и по- конкретно настаняване в собствения на ЕТ обект - три къщи за гости [населено място], община Гърмен, област Благоевград, без осигуряване на храна. Ревизиращият екип е приложил процесуалния ред по чл. 122 и сл. ДОПК, като е счел, че са налице обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2, т. 4, 5 и т.7 ДОПК. Съгласно изяснената фактическа обстановка в решението, с ревизионния акт, в оспорената му част са установени задължения в тежест на ревизираното лице за годишен авансов данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ върху формирана данъчна основа по реда на чл. 122 и сл. ДОПК за периодите 2015г., 2016г., 2017г., 2018г. и 2019г. в общ размер на 17 158, 86 лева главница и 7 636, 45 лева лихви за забава. По отношение на данъка върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ, приходните органи са формирали извод, че декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период/ чл. 122, ал.1, т.7 от ДОПК/. Ревизиращият екип е счел, че е налице несъответствие между получените доходи / 142 790, 146 лева/ и наличните парични средства към 01.01.2015г. / 6 008, 60 лева/ и от другата страна извършените разходи /364 517, 48 лева/ и наличните парични средства към 31.12.2015г. Доколкото в хода на ревизионното производство не са ангажирани доказателства, установяващи противното, данъчната администрация е приела като данъчна основа разликата в размер на 218 047, 06 лева и е установен данък за 2015г. в тежест на ревизираното лице за 2015г. в размер на 21 804, 71 лева. За да постанови обжалваното решение, на първо място съдът е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган по приходите, след надлежно възложена ревизия, в предвидената съгласно чл. 120 от ДОПК форма и съдържа необходимите реквизити. Първоинстанционният съд е изложил мотиви, че уведомлението по чл. 124, ал. 1 ДОПК за констатиране на обстоятелствата по чл. 122 ДОПК е издадено ден след крайния срок на ревизията, и е връчено на 05.01.2021г. Според съда това обстоятелство съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като засяга законосъобразността на ревизията по реда на чл. 122 от ДОПК. В подкрепа на горното, АССГ се е позовал на мотивите и изводите в Тълкувателно решение 11 от 03.12.2021 г. по тълк. д. 3/2020 г. на ВАС. Отречена е тезата на приходната администрация, че за 2015 г. е установен недостиг, т.е превишаване на извършените плащания над разполагаемите средства, поради което съдът е отменил ревизионния акт, в частта на установените задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2015г., с аргумент, че задълженото лице е разполагало със сумата от 219 680 лева в брой към 01.01.2015г. По отношение на установените задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ В. Г. Вижън за периода 2015г.- 2019г., първоинстанционният съд е извел извод, че от ангажираните писмени доказателства, констатациите на ССчЕ, се установяват както размера, така и документалната обоснованост на счетоводно отразените и включени във финансовия резултат на ЕТ разходи за външни услуги, материали и амортизация. При тези факти ревизионният акт е отменен и в частта на установените резултати за годишен авансов данък за периодите 2015г. - 2017г., като в частта на установените задължения за 2018г.- 2019г. последните са редуцирани. Настоящият състав на ВАС, осмо отделение, преценява първоинстанционното решение като валидно, допустимо и правилно и споделя мотивите на административния съд, към които препраща, на основание чл. 221, ал. 2, предложение последно АПК. При постановяването на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила съдът е изяснил спора, като е събрал относимите и необходими за изясняване на релевантните факти доказателства, които са обсъдени задълбочено. Обоснован и съответстващ на закона е изводът на административния съд, че процесуалните действия на приходната администрация относно издаването и връчването на уведомлението по чл. 124, ал. 1 от ДОПК Р-222210200039-20-113-001/18.12.2020г. и това по чл. 17, ал.1, т.2 от ДОПК са извършени след приключването на ревизията и не могат да послужат като годно основание за преминаване по особения ред за облагане по чл. 122 и сл. ДОПК. Видно от книжата по делото същите са връчени по електронен път на 05.01.2021 г., докато със ЗИЗВР Р-2222102003920-020-002 от 15.10.2020г. срокът на ревизията е удължен до 17.12.2020г. /връчена на 05.01.2021г/. В тази връзка правилно АССГ е квалифицирал допуснатите от приходната администрация нарушения на процесуалните правила като съществени, тъй като засягат законосъобразността на установената отрицателна данъчна основа или недостиг на парични средства от превишение на разходите на ревизираното лице над декларираните и получени доходи за процесните данъчни периоди. /в този смисъл и Решение 1754 от 14.02.2024 г. на ВАС по адм. д. 7127/2023 г., VIII отд./ Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че в началното салдо към дата 01.01.2015г. не следва да се включва сумата от 219 680 лева, представляваща дарения. Законосъобразно първоинстанционният съд е кредитирал неоспореното от страните заключение на назначеното по делото вещо лице, изготвено след съпоставка между получените доходи и извършените разходи пред 2015г., съгласно което не се установява недостиг на парични наличности. Ангажираните по делото от В. Г. разписки свидетелстват за получени дарени пари и са ценени правилно, като са взети предвид при определяне на началното салдо към 01.01.2015г. от съда. Изводите на АССГ са основани на писмените доказателства по делото и неоспореното в хода на процеса експертно заключение, което е кредитирано по подробно изложени и обосновани съображения. При приемането му съдът не е допуснал съществени процесуални нарушения, поради което няма основание фактическите изводи, които са направени в тази връзка, да не бъдат възприети от касационната инстанция. Противно на релевираните оплаквания в касационната жалба решаващият състав не е приел безкритично заключението на вещото лице по изготвената ССчЕ, а се е позовал на него с оглед неговата обоснованост и съобразяване с установените факти и обстоятелства. Правилна е преценката на съда относно незаконосъобразността на оспорения ревизионен акт в частта досежно установените задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периодите от 2015 г. 2017 г. Вещото лице е извършило изчерпателен анализ по години за периода 2015г. 2019 г. на всички фактури и основания за начислен разход от ЕТ В. Г., както и обстойно са описани месеците и сумите, които не следва да бъдат признати като текущ разход, поради осчетоводяване на първични документи, издадени в предходни периоди и осчетоводени в следващи периоди. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че решението в обжалваната му част е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на спора и навременната претенция, се следва присъждане на сторените от ответната страна разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 5 400 лева съгласно представения списък. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,