Решение № 5684 от 12.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11921/2020 г.

Решение № 5684 от 12.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11921/2020 г., VIII о., докладчик съдията Таня Комсалова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано по касационна жалба на Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - гр. Пловдив при ЦУ на НАП против Решение № 1630 от 16.09.2020 г., постановено по адм. дело № 1190/2020 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № Р-16001617008876-091-001/16.01.2019 г., съставен от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, в частта, потвърдена с Решение № 290/10.05.2019 г. на Директор на Дирекция "ОДОП" – гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в частта, с която на Д. Л. с ЕТ "Д. -ЛЛ-Д. Л." са установени задължения за ДДС за внасяне за данъчни периоди 1.12.2012 г. – 31.12.2016 г. в размер общо на 5 104. ЗЗ лева, ведно с прилежащите лихви за забава в размер общо на 2 076. 60 лева. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита, че съдът неправилно е приложил чл. 3, ал. 1, чл. 82, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС. Излага, че с отдаването под наем на имот, ревизираното лице, което е и едноличен търговец, извършва облагаеми доставки на услуги по смисъла на ЗДДС като независима икономическа дейност, получава ежемесечно възнаграждение, поради което се явява данъчно задължено лице. Иска се отмяна на съдебното решение, отхвърляне на жалбата против РА и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба – Д. Л. с ЕТ "Д. -ЛЛ-Д. Л.", не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество - неоснователна, поради следното: Производството е във фаза на втора касация. С Решение № 6520 от 2.06.2020 г. на ВАС, първо отделение, е отменено Решение № 2488 от 29.11.2019 г., постановено по адм. д. № 2883/2019 г. на Административен съд- Пловдив, с което е отменен Ревизионен акт № Р-16001617008876-091-001/16.01.2019 г., съставен от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, в частта, потвърдена с Решение № 290/10.05.2019 г. на Директор на Дирекция "ОДОП" – гр. Пловдив при ЦУ на НАП, относно допълнително установени на Д. Л. с ЕТ "Д. -ЛЛ-Д. Л." задължения за ДДС за внасяне за периода 1.12.2012 г. – 31.12.2016 г. в размер общо на 5 104. ЗЗ лева, ведно с прилежащите лихви за забава в размер общо на 2 076. 60 лева и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд-Пловдив. Дадени са задължителни указания за установяване на фактическата обстановка по делото и цялостна преценка на доказателствата, въз основа на която да бъдат изведени правни изводи и решение по същество на спора. При новото разглеждане на делото съдът е приел за безспорно установено, че Д. Л., пенсионер от 1990 г., в качеството си на ЕТ "Д. -ЛЛ-Д. Л." е извършвал дейност – търговия на дребно в неспециализирани магазини, с хранителни продукти, напитки и тютюневи изделия до м. 12.2011 г. Установил е, че търговецът е регистриран по ЗДДС, считано от 9.01.1998 г. на основание чл. 96, ал. 1 от ЗДДС и дерегистриран на 17.01.2018 г., като през ревизираните данъчни периоди е подавал СД по ЗДДС, с които е декларирал нулеви обороти. Установил е, че за процесните периоди Д. Л. и съпругата му, по силата на договор за наем от 27.09.2011 г., като наемодатели, предоставят на ЗАД "Армеец", в качеството на наемател, за временно ползване свои недвижими имоти срещу фиксирана месечна наема цена, която съгласно констатациите в РД е изплащана редовно и в договорения срок, след удържане на дължимия авансов данък по ЗДДФЛ от наемателя. Във връзка с така установеното от фактическа страна, приходните органи са приели, че Д. Л. с ЕТ "Д. -ЛЛ-Д. Л.", регистриран за целите на ДДС, е извършвал независима икономическа дейност чрез отдаване под наем на имоти и съгласно чл. 3, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС е данъчно задължено лице по ЗДДС за получените доходи от наем, поради което е следвало да издаден данъчен документ за извършената от нето доставка на услуга и да начисли данък. За да отмени оспорения РА, съдът е приел за незаконосъобразни горните изводи на приходните органи, тъй като според съда липсват доказателства, че е налице осъществявана независима икономическа дейност по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗДДС чрез отдаване под наем на недвижими имоти от страна на едноличния търговец. Мотивирал се е, че нотариалните актове за придобиване на отдаваните под наем имоти са на името на един от двамата съпрузи, те са страна и по договорите за наем със ЗАД "Армеец" като наемодатели, докато ЕТ не фигурира в тях, наемът е разплащан по банкова сметка на Д. Л. или на съпругата, удържан е данък по ЗДДФЛ. Съдът е посочил, че имотите не са включени в ОПР за 2011 г. на едноличния търговец, доходи от стопанска дейност като ЕТ са декларирани с декларация по чл. 50 ЗДДФЛ единствено за 2011 г., а доходът от отдадени под наем имоти е деклариран коректно и отделно в същата декларация, както и в следващите данъчни периоди 2012 г. – 2016 г., в които доходи от стопанска дейност не фигурират. Съдът е съобразил и че съгласно безспорно установеното, за ревизирания период, лицето е подавало СД по ЗДДС с нулеви обороти. Анализирал е разпоредбите на чл. 27 ЗДДФЛ и е приел, че по делото няма данни и счетоводни документи за включване в имуществото на предприятието на едноличния търговец на недвижимите вещи, отдавани под наем. С оглед тези фактически установявания и при позоваване на чл. 15, ал. 1 ТЗ и ТР № 2/01 г. на ОСГК на ВКС, съдът е формирал извод, че доходите от наем на личен имот или такъв в режим на СИО, който не е включен в предприятието на търговеца, не са предмет на облагаеми доставки, тъй като не са част от дейността на ЕТ. Приел е, че облагането на доходите от наем на наемодателя – физическо лице е по общия ред на чл. 31 и чл. 32 от ЗДДФЛ, като не се спори, че лицето надлежно е изпълнило произтичащите от цитираните норми задължения. По тези мотиви съдът е отменил обжалвания РА. Решението е правилно постановено. В касационната жалба не са наведени възражения относно установената от съда фактическа обстановка. Спорът в случая е правен и се свежда до въпроса следва ли получените доходи от отдадени под наем недвижими имоти в режим на СИО от Д. Л. и съпругата му, като физическо лице, да се облагат с ДДС, предвид обстоятелството, че ЕТ, собственост на Д. Л., е регистрирано по ЗДДС лице. По така формирания спор, въз основа на правилно установена фактическа обстановка и при правилно приложение на материалния закон, съдът е извел правилни и обосновани правни изводи, които се споделят от настоящия касационен състав. В нарушение на материалния закон приходните органи, считат, че регистрацията на едноличния търговец, включително по ЗДДС, е достатъчно основание да се приеме, че отдаването под наем на имоти – СИО, попада в обхвата на независима икономическа дейност на търговеца и обуславя начисляване на ДДС върху получените наеми. По делото е безспорно установено, че договорите за наем са сключени от името на физическото лице и неговата съпруга и се отнасят до имот – СИО. Не е спорно, че отдаваният под наем имот не е заведен като актив в предприятието на ЕТ, както и че доходите от наем са декларирани по реда на ЗДДФЛ и е платен данък върху тях. Няма данни получените приходи и разходи, свързани с имотите да са осчетоводявани от ЕТ. Установено е, че за ревизирания период, лицето е подавало СД по ЗДДС с нулеви обороти, а в декларациите по чл. 50 ЗДДФЛ доходи от стопанска дейност като ЕТ са декларирани единствено за 2011 г. в Приложение 2, като доходът от наем е деклариран отделно, в Приложение 4, както е деклариран и в следващите процесни години. При тези фактически установявания обосновано е прието от съда, че дейността по отдаване под наем на имота не отговаря на изискването по чл. 3, ал. 2 от ЗДДС, съгласно която разпоредба независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него. Съобразно практиката на СЕС по дело С – 291/92, дело С-415/98, дело С-269/00 и дело С- 72/05, дело С-25/03 няма пречка имотите да се използват както за търговска /икономическа/ дейност, така и за лични нужди и съответно лицето преценява дали да ги включи в имуществото на своето предприятие или да ги запази за свое лично имущество. След като данъчните органи не са установили факта на включването на имота в имуществото на търговското предприятие, то се формира изводът, че ревизираното лице е запазило имота като свое лично имущество, с което го е изключило от системата за облагане с ДДС. В този смисъл е решение № 8815 от 25.06.2014 г. по адм. дело № 9560/2013 г. по описа на Върховен административен съд, осмо отделение и решение № 6817 от 7.06.2016 г. по адм. дело № 11244/2015 г. по описа на Върховен административен съд, първо отделение, Решение № 3188 от 28.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10588/2019 г., VIII о., Решение № 3981 от 29.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11367/2020 г., VIII о. и др. С оглед изложеното, решението е правилно постановено, поради което следва да остане в сила, а при този изход на спора неоснователна е претенцията за присъждане на разноски в полза на касатора. От ответника по касация такива не са поискани, поради което и съдът не се произнася по този въпрос. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение