Решение № 6235 от 24.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13379/2018 г.

ВАСVI отделение24.04.2019 г.докладчик т Наталия Марчева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4135 от 18.06.2018 г., постановено по адм. д. № 4469/2017 г. по описа на Административен съд - С.-град, Т. отделение, 46 състав. ОСЪЖДА А. В. от [населено място], [жк], [жилищен адрес] да заплати на Териториално поделение на НОИ С.-град, бул. "А. С." № ... 64 сумата 100 лв., разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение за касационна инстанция. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 6235 от 24.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13379/2018 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на адвокат А. Т. - САК, в качеството му пълномощник на А. В. от [населено място] срещу решение № 4135 от 18.06.2018 г., постановено по адм. д. № 4469/2017 г. по описа на Административен съд - С.-град, Т. отделение, 46 състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът моли решението да бъде отменено и в негова полза да бъдат присъдени разноски. Ответникът – Директорът на Териториално поделение на НОИ – С.-град, чрез юрисконсулт Медарова, в отговор от 19.03.2019 г., оспорва касационната жалба и моли решението да бъде оставено в сила. Претендира разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С оспорения съдебен акт, решаващият състав на Административен съд – С.-град е отхвърлил жалбата на А. В. от [населено място] срещу решение № 2153-21-83 от 7.04.2017 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ С.-град и потвърденото с него разпореждане № [ЕГН]/208 от 29.07.2016 г. на длъжностното лице по "Пенсионно осигуряване" при Териториално поделение на НОИ С.-град. П. извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че решението е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд, в рамките на правораздавателната му власт, след надлежно сезиране с жалба. При преценка на събраните доказателства и изложените в касационната жалба оплаквания, касационната инстанция приема следното: От данните по първоинстанционното дело се установява, че с разпореждане [ЕГН]/22 от 15.07.2011 г. на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" на Вангелов е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74, ал. 1 КСО, като при определяне на размера й, индивидуалният коефициент 1, 094 е на база осигурителен доход за периода 1.03.1992 г. - 28.02.1995 г. и от 1.01.1997 г. до 10.05.2011 г. при общ осигурителен стаж 25 г., 9 м. и 28 дни. В последния е включен и такъв в ДФ "Транстехника" по трудова книжка № 1011, издадена на 1.07.1987 г. от СО "Вагоностроене" - ДФ "Транстехника", заверено копие от която се съдържа по делото. С разпореждане [ЕГН]/42 от 23.07.2014 г. на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване", вследствие на новопредставени документи – удостоверения обр. УП-15 изх. № № ОАС-АС-02-3382#2 и ОАС-АС-02-3382#3, и двете от 17.04.2014 г., издадени от ТП на НОИ гр. К., въз основа на данни находящи се в ООА - Н., отпусната пенсия е преизчислена. Взет е предвид базисен период 1.11.1982 г. до 30.04.1988 г. и 1.01.1997 г. до 10.05.2011 г., индивидуален коефициент 1, 432 и осигурителен стаж 27 г., 11 м. и 28 дни до датата на инвалидизиране и 2 г., 6 м. и 22 дни след датата на инвалидизиране. Основание за преразглеждане на така отпуснатата пенсия е писмо изх. № 66-25-23#19 от 2.10.2014 г. на Дирекции "Пенсии" и "Правна" на Националния осигурителен институт, с което Директорът на Териториално поделение на НОИ С.-град е уведомен за справка № 145 от 16.09.2014 г., изготвена от експерт при ОДМВР-НТЛ гр. К., относно лисата на идентичност на положените подписи от лица в разплащателните ведомости на ДФ "Строймашинженеринг" гр. С. със свободните образци. Ведомостите се намират в ООА - Н., а сред лицата е и А. В., който е поискал преизчисление на пенсията за инвалидност поради общо заболяване, представяйки документи от визирания осигурител, които дори за част от периода се дублират със зачетени периоди от друг осигурител. Издаденото последващо разпореждане № [ЕГН]/92 от 18.11.2014 г. на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" е обжалвано от Вангелов пред Директора на Териториално поделение на НОИ С.-град, който се е произнесъл с решение № РО-286 от 27.04.2015 г., след събиране на допълнителни доказателства от Министерство на отбраната и Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело", осигурител на лицето в последващи периоди и анализ на наличните по пенсионната преписка документи. С това решение висшестоящият административен орган е отменил последното цитирано разпореждане, като постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и е върнал преписката на пенсионния орган за ново произнасяне, давайки му конкретни указания. С разпореждане № [ЕГН]/208 от 29.07.2016 г. на длъжностното лице по "Пенсионно осигуряване" при Териториално поделение на НОИ С.-град е изменена личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на Вангелов, считано от 11.05.2011 г., като при определяне на продължителността на осигурителния стаж и размера на пенсията са изключени периодите 1.11.1982 г. - 31.12.1984 г., 1.07.1987 г. - 31.01.1989 г., 1.11.1990 г. - 23.04.1991 г. и 28.02.1995 г. - 11.05.1995 г., за които Вангелов е представил документи за положен стаж в СО "Вагоностроене", ДФ "Транстехника", ДФ "Строймашинженеринг". След потвърждаване на разпореждането с решение № 2153-21-83 от 7.04.2017 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ С.-град, В. е оспорил решението по съдебен ред, поради непризнаване на осигурителния стаж и осигурителния доход за посочените периоди. Съдът е изследвал проведените пред органите на Териториално поделение на НОИ С.-град производства и е стигнал до правилни изводи, че липсват нарушения на административнопроизводствените правила, включително и на нормите на чл. 35 и чл. 36 АПК. Правото на административния орган да извършва преценка на доказателствената сила на представените документи с оглед на всички обстоятелства и факти, събрани в хода на провелото се пред него производство, е преценено с оглед на нормата на чл. 40, ал. 3 АПК. Към момента на издаване на разпореждане № [ЕГН]/208 от 29.07.2016 г. на длъжностното лице по "Пенсионно осигуряване" и на решение № 2153-21-83 от 7.04.2017 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ С.-град, разпоредбите на чл. 99, ал. 1, т. 6 КСО, респ. чл. 99, ал. 1, т. 2, буква "д" КСО предвиждат, че влязлото в сила разпореждане по чл. 98 може да се измени или отмени от органа, който го е издал, по негова инициатива, когато се установи, че пенсията е определена в неправилен размер, а алинея втора, т. 2 на същия текст сочи, че изменението се извършва от датата на отпускането. В мотивите към съдебния акт се съдържа подробен анализ на съдържащите се по административната преписка доказателства, представляващи документи, представени от жалбоподателя за установяване на осигурителен стаж и осигурителен доход за процесните периоди, а именно 1.11.1982 г. - 31.12.1984 г., 1.07.1987 г. - 31.01.1989 г., 1.11.1990 г. - 23.04.1991 г. и 28.02.1995 г. - 11.05.1995 г. Тези мотиви изцяло се споделят от касационната инстанция по следните съображения: Първоинстанционният съд е назначил и изслушал почеркова експертиза, изготвена от вещо лице графолог, което се е запознало с разплащателните ведомости на ДФ "Строймашинженеринг" за периодите от м. ноември 1982 г. до м. декември 1983 г. и от м. март 1995 г. до м. май 1995 г. Тези ведомости се съхраняват в Архивохранилището на НОИ в с. Н. и въз основа на тях на жалбоподателя са издадени удостоверения обр. 15. След изследване на подписите срещу името на Вангелов във ведомостите и сравнителния материал, вещото лице е стигнало до извода, че съдържащите се във ведомостите подписи не са положени от него. Действително съгласно чл. 40, ал. 1 НПОС, осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. Според втората алинея на същия текст, осигурителният доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски, се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО или с осигурителна книжка, както и с документ по утвърден образец. Но в чл. 40, ал. 3 НПОС изрично е посочено изискването документите по ал. 1 и 2 да се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. След като ведомостите са компрометирани, то и издадените въз основа на тях документи също са компрометирани. Удостоверения обр. УП-15 изх. № № ОАС-АС-02-3382#2 и ОАС-АС-02-3382#3, и двете от 17.04.2014 г., са издадени от ТП на НОИ гр. К. въз основа на данни от разплащателните ведомости на ДФ "Строймашинженеринг, съхранявани в Архивохранилището на НОИ в с. Н. Тези удостоверения се отнасят до периоди 1.11.1982 г. - 31.12.1984 г. и 1.07.1987 г. - 30.04.1988 г., които са спорни. Противно на твърдяното от касатора тези удостоверения не съдържат данни за внесени осигурителни вноски. Казаното се отнася и до удостоверение № ХVІ-89-09 от 15.12.1999 г., издадено от СО "Вагоностроене" ДФ "Транстехника". В мотивите на съдебния акт са изложени подробни мотиви относно проведените реорганизации в СО "Вагоностроене" и ДФ "Транстехника", въз основа на които са направени обосновани изводи, че към 15.12.1999 г. тези осигурители не са съществували в правния мир. Правилно съдът е приел, че в трудова книжка № 1011 от 1.07.1987 г. е посочено, че е издадена от СО "Вагоностроене" ДФ "Транстехника" и удостоверява период от 1.07.1987 г. до 1.02.1989 г., през който ДФ "Транстехника" още не е създадена. Периодите от 1.11.1990 г. до 23.04.1991 г. и от 28.02.1995 г. до 11.05.1995 г. също са нередовно заверени, тъй като за първия период СО "Вагоностроене" е с прекратена дейност, а за втория период и ДФ "Транстехника" не съществува. В обобщение трябва да бъде отбелязано, че за всички периоди, отразени в трудова книжка № 1011 от 1.07.1987 г., като наименование на предприятието е вписано СО "Вагоностроене" ДФ "Транстехника", независимо от настъпилите реорганизации. В цитираната трудова книжка е посочен личен паспорт, без данни за дата на издаване, а от продължението на тази трудова книжка, е видно че личен паспорт със същата серия и номер е бил издаден на 1.12.1988 г., т. е. към 1.07.1987 г., този паспорт не е бил издаден. На лист 5 няма подпис и печат на предприятието. В тази трудова книжка липсва дори подпис на притежателя й. От данните, предоставени от последващ работодател – Министерство на отбраната, се установява, че Вангелов не е посочил трудовия и осигурителния стаж, отразен в тази трудова книжка, поради което такъв стаж не е посочен в производствената характеристика на лицето. Предвид изложеното касационната инстанция намира за правилен извода на първоинстанционния съд, че претендираният от жалбоподателя осигурителен стаж за спорните периоди не е доказан и постановявайки отказ да бъдат зачетени при определяне на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване, органите на Териториално поделение на НОИ С.-град са постановили законосъобразни административни актове. След като процесният осигурителен стаж не е доказан, предвид разгледаните в тяхната съвкупност доказателства, то не може да бъде прието, че несъобразяването му при реализиране на правото на пенсия противоречи на принципа на съразмерност, а е в съответствие с принципите на законност и истинност, регламентирани в чл. 4 и 7 АПК. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно. Не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода по спора разноски в полза на касатора не са дължими. Административният орган е защитаван от юрисконсулт пред настоящата съдебна инстанция, поради което в полза на Териториално поделение на НОИ С.-град следва да бъдат присъдени разноски в размер на 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение в минималния размер, съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

Цитирани разпоредби

1