Решение № 147 от 1.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2427/2008 г.

Решение № 147 от 1.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2427/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Марио Първанов Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. П. А., с. Д., Пловдивска област и Й. И. А., град К., подадена от пълномощниците им адвокат П адвокат Б. Д., срещу въззивно решение № 182 от 4.02.2008 год. по гр. дело № 2289/2006 год. на Пловдивския окръжен съд. Ответниците по касационната жалба Й. И. В., И. Й. В., Н. И. А., Ц. П. П., П. В. Д., И. П. Д., Г. П. Д., Й. Ф. П., И. Ф. П. и М. Д. П. не са заявили становище. Допуснато е касационно обжалване на въззивно решение № 182 от 4.02.2008 год. по гр. дело № 2289/2006 год. на Пловдивския окръжен съд, с което е отменено решение № 113 от 12.06.2006 год. по гр. д. № 525/2005 год. на Пловдивския районен съд и е допусната делба на земеделски земи - ниви между Й. И. В. при 9/144 идеални части, И. Й. В. при 9/144 идеални части, Й. И. А. при 9/144 идеални части, Н. И. А. при 9/144 идеални части, В. П. А. при 18/144 идеални части, Ц. П. П. при 18/144 идеални части, П. В. Д. при 8/144 идеални части, И. П. Д. при 8/144 идеални части, Г. П. Д. при 8/144 идеални части, Й. Ф. П. при 12/144 идеални части, И. Ф. П. при 12/144 идеални части и М. Д. П. при 24/144 идеални части. Обжалването е допуснато поради противоречивото разрешаване на материалноправните въпроси относно това може ли само въз основа на решението по иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ и без да има постановено решение на ОСЗ в полза на наследниците да се приеме, че има съсобственост върху процесните земеделски земи. Според едни съдебни решения искът за делба на земеделски земи е неоснователен в случаите, когато спорът за материално право между сънаследниците е разрешен с влязло в сила решение по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ в полза на всички сънаследници, след като няма последващо решение на ОСЗ, тъй като единствено то може да ги легитимира като съсобственици. Според други - съдебното решение по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ може да легитимира съделителите като съсобственици на възстановените от ОСЗ земеделски земи по заявление на един от наследниците на общия наследодател в това му качество, тъй като по спор между всички наследници, с решението по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е определен кръгът от субекти, имащи права върху вече възстановените с решение на ОСЗ земеделски земи. Правилно е второто разрешение. В случая възстановяването на собствеността върху процесните земеделски земи е станало, въз основа на заявление от 27.01.1992 г., подадено от В. П. А. като един от наследниците на братята Д. И. Р. /Балемезов/ и В. /Феличо/ И. Р. /Балемезов/. В самите решения на П. комисия - с. К. от 10.08.1994 г. обаче е посочено, че земеделските земи се възстановяват на наследниците на братя И. Това са само двама от наследниците на Р. В. А. Последната е единствена наследница на В. /Феличо/ И. Р. /Балемезов/. Според разпоредбата на чл. 14 ППЗСПЗЗ подаденото заявление от един наследник, ползва всички останали наследници. С решението на ОСЗ собствеността се възстановява на всички наследници - чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ. Спорът за материално право е бил между сънаследниците за това дали същите земеделски земи са възстановени в полза само на част от наследниците на В. Р. или в полза на всички наследници на братята Д. и В. Р. По реда на чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ с влязло в сила решение е установено не само правото на собственост към момента на масовизацията на земята, но е определен точно и кръгът от субекти, имащи права върху вече възстановените с решение на ОСЗ земеделски земи. След като е определено точно по спор между страните по делото на кого принадлежи правото на възстановяване собствеността върху земеделски земи и вече има решение на ОСЗ за възстановяване на собствеността в конкретни граници, то има и съсобственост върху същите земеделски земи. Решението за допускане на делба е установително. То установява със сила на пресъдено нещо съществуването на потестативното право за делба на съсобствените земеделски земи. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, намира същата за неоснователна поради следните съображения: Въззивният съд е приел, че искът за делба на посочените по-горе земеделски земи е основателен, тъй като е установено, че те са съсобствени между страните по делото като наследници на братята Д. и В. Р. Неоснователно е възражението на съделителите В. П. А. и Й. И. А. за придобиване на процесните земеделски земи по силата на изтекла в тяхна полза давност, считано от 19.12.1994 г. Въззивното решение е правилно. По делото е безспорно установено, че с решения на ПК - с. К. от 1994 г. собствеността върху процесните земеделски земи е възстановена на страните по делото като наследници на Д. И. Р. /Балемезов/ и на наследниците на брат му В. /Филичо/ И. Р. /Балемезов/. Съдът е направил анализ на доказателствата по делото, при който е достигнал до правилния извод, че касаторите не са придобили процесните имоти по давност. При наследствено правоприемство, каквото има в случая, сънаследниците придобиват собствеността в определен обем права. В техните вътрешни правоотношения се счита, че всеки е владелец на своите и държател на чуждите идеални части. Наследникът, който се позовава на придобивна давност трябва да докаже не само, че е ползвал имота, но и че е променил намерението си и е завладял частите на другия сънаследник. Промяната в намерението и преобръщането на държането във владение /interversio possessionis/ не трябва да остане скрита, а трябва да намери външна изява в предприемане на конкретни действия, които да бъдат насочени към съответните други наследници и да показват несъмнено, че наследниците, които упражняват фактическата власт отричат правата на останалите върху имота и го владеят само за себе си. По делото няма такива доказателства. Обжалваното решение е обосновано и е в съответствие с материалния и процесуалния закон. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.