Решение № 7289 от 4.7.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, подадена чрез пълномощника му адв. Митровски, срещу решение 6154 от 25.10.2022 г. по адм. дело 3130/2021 г. по описа на Административен съд София-град. С това решение е отменено негово уведомително писмо с изх. 01-2600/6039 от 26.01.2021 г., в което е обективиран отказ да се сключи анекс към договор 26/04/1/0/00882 от 03.01.2018 г. по подмярка 4.1 Инвестиции в земеделски стопанства от мярка 4 Инвестиции в материални активи от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., по заявление вх. 02-2600/6039 от 11.11.2020г. В касационната жалба са изложени съображения за недопустимост, алтернативно за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Касационният жалбоподател развива съображения, че съдът, при вярно установените факти по делото, е следвало да отхвърли жалбата на дружеството. Сочи, че отказът на административния орган е бил продиктуван от наличието на висящи пред него паралелни производства срещу 10 други дружества, свързани с Еко нутс 2014 ЕООД, в които е извършвана проверка за наличие на изкуствено създадени условия, послужили за получаване на помощи с цел осъществяване на предимство в противоречие с целите на програмата за отпускане на финансова помощ. Счита, че волеизявлението му за сключване на анекс би било безпредметно, с оглед прекратения, макар и по-късно договор за отпускане на финансова помощ. Сочи, че формалното изпълнение на чл. 52 от Наредба 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. (Наредба 9) не може да освободи органа от постановяване на обоснован, почиващ на закона акт, и да го задължи да издаде такъв, в противоречие с логиката, опитните правила и закона. Прави искане за обезсилване на решението като недопустимо или отмяната му като неправилно, както и присъждане на направените разноски пред двете съдебни инстанции. Ответникът - Еко нутс 2014 ЕООД, чрез упълномощен адв. Цанов, в писмен отговор и в съдебно заседание, развива съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на Еко нутс 2014 ЕООД срещу уведомително писмо с изх. 01-2600/6039 от 26.01.2021 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, с което на основание чл. 52, ал. 4 във вр. с чл. 11, ал. 1 и т. 13 от §1 към ДР от Наредба 9 е постановен отказ да се сключи анекс за изменение на договор 26/04/1/0/00882 от 03.01.2018 г. по подмярка 4.1 Инвестиции в земеделски стопанства от мярка 4 Инвестиции в материални активи от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., по заявление вх. 02-2600/6039 от 11.11.2020г. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения пред него акт и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно мотивите. От фактическа страна съдът е приел, че Еко нутс 2014 ЕООД е бенефициер по договор 26/04/1/0/00882 от 03.01.2018 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4. 1. "Инвестиции в земеделски стопанства" с краен срок за завършване на инвестицията 15.03.2021 г. Съдът е установил още, че на 11.11.2020 г. дружеството е подало заявление с вх. 02-2600/6039 с искане за изменения на договора поради нововъзникнали обстоятелства, свързани с промени в Таблицата за допустими инвестиции, която е приложение към сключения първоначален договор. С процесното писмо административният орган е отказал поисканото от дружеството изменение, като се е мотивирал, че във връзка с извършена едновременна паралелна цялостна проверка на място на общо 11 дружества, сред които и Еко нутс 2014 ЕООД, са установени редица инидкатори за изкуствено създадени условия и на основание чл. 52, ал. 4 във вр. с чл. 11, ал. 1 и т. 13 от § 1 към ДР на Наредба 9 е постановил отказ. При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът е приел, че оспореното уведомително писмо е незаконосъобразно. Приел е, че съгласно разпоредбата на чл. 52, ал. 1 от Наредба 9 е допустима възможността ползвателят да иска изменение и/или допълнение на договора, като искането му следва да бъде подкрепено с доказателства, необходими за преценка на неговата основателност. Приел е още, че по така направеното искане административният орган има право да извърши преценка за неговата основателност, но тя следва да бъде в рамките на посочените в ал. 2 императивни изисквания - изменението не трябва да засяга основната цел на дейността и/или да променя предназначението на инвестицията съгласно одобрения проект, да води до несъответствие с целите, дейностите, изискванията и критериите за оценка, определени в Наредба 9 и договора за предоставяне на финансова помощ, или до увеличение на стойността на договорената финансова помощ. Съдът е счел, че в случая в уведомителното писмо компетентният орган въобще не е обсъждал искането по същество, а е отказал изменение на договора с мотив, че са налице изкуствено създадени условия от страна на Еко нутс 2014 ЕООД и свързаните с него дружества. Съставът на АССГ е преценил, че тези констатации за изкуствено създадени условия касаят общите базови изисквания и забрани относно предоставянето на безвъзмездната финансова помощ, но не са относими за преценката относно основателността на искането за изменение и основанията по чл. 52, ал. 2 от Наредба 9. По тези съображения решаващият съд е отменил процесното уведомително писмо, като е изпратил преписката на изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне и излагане на мотиви относно основателността на искането за изменение на сключения договор за отпускане на финансова помощ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са възраженията за недопустимост на решението. Недопустимостта е порок, при който съдебното решение е валидно, но е постановено при липса на положителна или наличие на отрицателна процесуална предпоставка, свързана с възникването, съществуването и упражняването на правото на жалба, какъвто не е настоящият случай. Съдът точно е констатирал, че съгласно чл. 52, ал. 1 от Наредба 9 ползвателят може да подаде искане за изменение и/или допълнение на договора в РА, като към искането се прилагат доказателства, необходими за преценка на неговата основателност, а според ал. 4 на същия член в срок до един месец от подаването на искането за промяна, а когато са изискани документи и/или информация по ал. 3 до 14 дни от изтичане на срока за представянето им, РА одобрява или отказва исканата промяна. Правилен е изводът на АССГ, че в процесното уведомително писмо за отказ да се сключи анекс не е налице дължимата преценка на основателността на искането за изменение в очертаната от чл. 52, ал. 2 от приложимата наредба рамка, а именно: 1. засяга ли се основната цел на дейността и/или променя ли се предназначението на инвестицията съгласно одобрения проект; 2. води ли до несъответствие с целите, дейностите, изискванията и критериите за оценка, определени в наредба 9 и договора за предоставяне на финансова помощ; 3. води ли до увеличение на стойността на договорената финансова помощ. Вместо това органът се е позовал на чл. 11, ал. 1 от Наредба 9, като изводите му за наличие на изкуствено създадени условия не са свързани по никакъв начин със заявените промените в договора, касаещи строително-монтажните работи. Съдът точно е съобразил, че мотивите на административния орган в уведомителното писмо са относими към сключването и изпълнението на административния договор, както и към неговото прекратяване, но не са релевантни за преценката относно основателността на искането за изменение и основанията по чл. 52, ал. 2 от Наредба 9/2015 г. Действително ответникът има право да откаже пълно или частично изплащане на финансовата помощ по подадената от ползвателя заявка за окончателно плащане, в случай че е установено изкуствено създаване на условия, необходими за получаване на помощта, с цел осъществяване на предимство или облага в противоречие с целите на мярката чл. 11, ал. 1 от Наредба 9. Подаденото от дружеството заявление с вх. 02-2600/6039 от 11.11.2020 г. обаче касае искане за изменения на договора, свързани с нововъзникнали обстоятелства относно допустимите инвестиции по договора и същото реално не е било разгледано по същество от ДФЗ. Правилен е изводът на първостепенния съд, че предвид липсата на мотиви на административния орган, относими към преценката за основателността на искането за изменение и основанията по чл. 52, ал. 2 от Наредба 9, то постановеното уведомително писмо е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. По изложените съображения решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателна е претенцията на ответника за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3000лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение