Решение № 13789 от 14.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7775/2016 г.

Решение № 13789 от 14.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7775/2016 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на МВР - П. срещу решение № 194 от 04.05.2016 г., постановено по адм. дело № 149/2016 г. по описа на Административен съд - П., с което по жалба на В. П. А. е отменена издадена от касатора заповед № 313з-383/24.02.2016 г. за налагане на дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 месеца. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно на всички основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът оспорва жалбата по съображения, изложени в писмения отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за отмяна на решението. Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна, поради следното: Ответникът по касация заема длъжността инспектор в ОДМВР - разузнавач VI степен в група "Противодействие на престъпленията във финансово - кредитната система" в сектор "Противодействие на икономическата престъпност" към отдел "Криминална полиция". Наказан е с процесното наказание на основание чл. 200, ал. 1, т. 11, предл. първо от ЗМВР - неизпълнение на служебни задължения. От материалите по административната преписка безспорно се установява, че на жалбоподателя на 28.10.2015 г. му е възложена преписка за извършване на проверка съгласно постановление на районната прокуратура, с конкретни указания за снемане на обяснение от конкретно посочени лица, изискване на информация от Националната агенция за приходите и др., със срок 30 дни. Преписката е образувана по подадена жалба от представител на търговско дружество за извършено престъпление по чл. 227б, ал. 1 от НК. Преди изтичането на срока, на 23.11.2015 г. А. е поискал продължаването му поради фактическа и правна сложност на проверката, като до тази дата не е извършено нито едно от указаните му процесуални действия от прокурора. Срокът е продължен с 25 дни и е изтекъл на 21.12.2015 г., като до тази дата по преписката не е работено. При вътрешна проверка по възложените на служителите от сектора преписка се установява, че по въпросната преписка и към 11.01.2016 г. поставените задачи от наблюдаващия прокурор не са изпълнени, което е довело до нейното преразпределяне на друго лице. Или общо за времето от 28.10.2015 до 11.01.2016 г. инспектор А. не е извършил нито едно действие съгласно указанията, дадени от районната прокуратура. За този период не се твърди и не са ангажирани доказателства служителят да е отсъствал от работа. Въз връзка с констатациите за допуснато от служителя неоправдано просрочие и изготвената докладна записка е назначена проверка с резолюция на директора на ОДМВР, която е приключила със справка, постъпила при него на 26.01.2016 г., съдържаща предложение за ангажиране на дисциплинарната отговорност на А. по чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР и налагане на предвиденото наказание "порицание" за срок от шест месеца до една година в минималния му размер. Безспорно е, че издаването на нарочна заповед по чл. 207, ал. 1 от ЗМВР в случая не се изисква от закона. Служителят е дал писмени обяснения под формата на сведение на 01.02.2016 г., в което излага твърдения за прекомерна служебна ангажираност по повече от 25 преписки. За да отмени заповедта като незаконосъобразна, съдът е приел, че дисциплинарно наказващият орган не е обсъдил писмените обяснения на А., с което е нарушил чл. 206, ал. 1 от ЗМВР. Освен това липсват мотиви за индивидуализация на наложеното наказание по вид и размер съгласно изискванията на ал. 2 от тази разпоредба, като и двете нарушения са преценени като съществени. Решението е неправилно. В случая неизпълнението на нито едно от конкретните указания на прокуратурата по преписката и то при удължен срок за работа по нея не може да бъде оправдано с обективна невъзможност, която да изключва привличане към дисциплинарна отговорност или да позволява квалифицирането на нарушението като маловажно. Доказано е пълно неизпълнение на вменени по длъжностна характеристика служебни задължения. Що се касае до липсата на изложени изрични съображения от органа поради какви причини не се възприемат обясненията на служителя, това не води до извод за допуснато съществено процедурно нарушение, след като заповедта отговаря на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР и е изпълнено изискването на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР. Не е нарушен и чл. 206, ал. 2 от ЗМВР. Съгласно чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР за неизпълнение на служебни задължения по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 ЗМВР се налага наказание "порицание". Съгласно чл. 200, ал. 2 от ЗМВР това наказание се налага за срок от 6 месеца до 1 г. Когато в ЗМВР императивно се определя видът на дисциплинарното наказание за съответното дисциплинарно нарушение, което не се явява маловажно и административният орган налага наказанието в минималния допустим от закона размер, какъвто е настоящият случай, неизлагането на мотиви защо се налага именно наказанието "порицание" не се явява съществено нарушение по чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, както е счел административният съд. Предвид изложеното обжалваното решение следва да се отмени като неправилно, като при неоснователност на подадената срещу административния акт жалба тя подлежи на отхвърляне. При този изход на делото следва да се уважи искането на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция в размер на 100 лева съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, за която сума следва да се осъди ответника по касация. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,