Решение № 5781 от 07.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 172/2009 г.

Решение № 5781 от 07.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 172/2009 г., VI о., докладчик председателят Иван Трендафилов С решение от 03.11.2008 г. по адм. д. № 134 от 2008 г. Хасковският административен съд е отменил решение № 39 от 29.10.2007 г. на директора на РУ "Социално осигуряване" - Хасково и потвърденото с него разпореждане № 4403108480 от 15.06.2007 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" и същевременно е върнал преписката за ново разглеждане. С разпореждането на пенсионния орган е била отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Вълко Варсанов Вълков от Свиленград, считано от 01.04.2007 г. в минимален размер до определянето на размера й по реда на КСО . Това разпореждане е било изменено с последващо разпореждане на пенсионния орган от 02.11.2007 г., с което размерът на отпусната пенсия е бил определен въз основа на минималната работна заплата за периода от 21.09.1989 г. до 20.09.1992 г. Против това решение на административния съд РУ "Социално осигуряване" е подало касационна жалба, с която е поискано отменяването му. Върховният административен съд уважи касационната жалба. Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон - чл. 209, т. 3 АПК. Оплакването, така както е формулирано и изложено в касационната жалба е основателно, защото се оправдава фактически и от гледище на закона. Административният съд е констатирал, че при пенсиониране Вълко Варсанов Вълков се е позовал на три последователни години от 21.09.1989 г. до 20.09.1992 г., за които не е издадено удостоверение обр. УП-2 за трудовото възнаграждение поради унищожаването на разплащателните ведомости и заличаването на работодателя. При тези констатации административният съд е приел, че при липса на разплащателни документи за трудовото възнаграждение, осигурителният доход следвало да се установи на базата на представената трудова книжка, трудови договори и допълнителни споразумения към тях, които представлявали автентични документи по смисъла на чл. 40, ал. 5 НПОС , съдържащи данни за основното и допълнително възнаграждение за избраните от Вълко Варсанов Вълков три последователни години. Това становище на административния съд е неправилно. Документът, който е необходим за изчисляване на размера на пенсията за работещите по трудови правоотношения, е удостоверението обр. УП-2. В него се посочва брутното трудово възнаграждение, върху което са правени осигурителните вноски за посочените от лицето 3 последователни години до 01.01.1997 г. и същото за осигурителния доход след тази дата. При изготвянето му следва да се спазват изискванията на чл. 40 и сл. от НПОС . Удостоверенията обр. УП-2 се издават от учрежденията, предприятията и организациите, в които е придобит осигурителния стаж. Такъв документ могат да издават и териториалните поделения на НОИ, които съхраняват разплащателните ведомости за придобития трудов стаж и осигурителен доход. Удостоверение обр. УП-2 се издава въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд - чл. 40, ал. 2 НПОС . В случая цитираните документи за установяване на осигурителния доход липсват поради това, че не съществува осигурител или негов правоприемник. В този случай по изключение удостоверение обр. УП-2 може да бъде издадено въз основа на други автентични документи. Обаче, за да бъде издадено това удостоверение е необходимо на автентичните документи да съдържат достатъчно данни за осигурителния доход - чл. 40, ал. 5 НПОС . Това означава, че в автентичните документи трябва да има информация за възнаграждението, изплатено на лицето, върху което са правени осигурителните вноски за съответния период. В случая приложените по делото трудова книжка, трудови договори и допълнителните споразумения към тези договори не съставляват автентични документи по смисъла на чл. 40, ал. 5 НПОС , защото те не съдържат данни, посочващи получаваното трудово възнаграждение. Трудовата книжка е документ за установяване на трудовия стаж, но не и за осигурителния доход. С трудовите договори и споразуменията към тези договори може да са доказва заеманата длъжност и изпълняваната работа във връзка с категоризирането на труда, но не може да се удостоверява осигурителен доход. С такива документи може да удостоверяват само факти, свързани с трудовото правоотношение, но не може да се установява осигурителен доход, защото удостоверение обр. УП-2 няма да отговаря на разплащателните ведомости. Освен това, касаторът не може да издаде удостоверение обр. УП-2 след като не е получил за съхранение разплащателните ведомости от прекратилия дейността осигурител. Чрез писмено заключение на вещо лице и с документи, намиращи се в лицето не може да се доказва осигурителен доход. Писменото заключение на вещото лице и представените от лицето документи не са годни доказателства за издаването на удостоверение обр. УП-2. Само с удостоверение обр. УП-2 изготвено и оформено по съответния ред може да се установява получаването трудово възнаграждение. След като няма данни за трудовото възнаграждение, размерът на пенсията се определя въз основа на минималната работна заплата, установена за страната, за посочения от лицето период от време. Така е преценено от пенсионния орган, който правилно е определил размера на следващата се на лицето пенсия. Няма пречка лицето да поиска изчисляване на пенсията от осигурителен доход за друг тригодишен период до 01.01.1997 г., ако това е по-благоприятно за него. Като е приел друго административният съд неправилно е изтълкувал и приложил цитираните текстове от КСО и НПОС , поради което решението му следва да се отмени по касационен ред като се постанови ново по същество съгласно чл. 229, ал. 1 КСО, с което да се отхвърли подадената жалба. По изложените съображения, Върховният административен съд,