Решение № 14084 от 23.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8957/2009 г.

Решение № 14084 от 23.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8957/2009 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова Касаторите са обжалвали решението от 22.04.2009 г. постановено по адм. д. д№ 1048/2008 г. на Бургаския административен съд, с което е отменена заповед 0 № 1166/2008 г. на зам. кмета на Община гр. Бургас да премахне за своя сметка, собствената си сграда - вътрешна, находяща се в УПИ- II- 1646 в кв. 99 по плана ЦГЧ - Бургас. Ответниците Иван Желев, Недка Стоянова и Керекица Кирилова изразяват писмено становище за законосъобразност на същото. Останалите ответници не изразяват мнение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за законосъобразност на съдебния акт. Върховният административен съд след като прецени наведените касационни доводи по смисъла на чл. 209, ал. 1, т. 3, изр. 1 и 3 АПК във връзка с доказателствата по делото, прие следното : Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но разгледана по същество е неоснователна. За да постанови този правен резултат, съдът е приел за незаконосъобразна, заповедта, предмет на обжалване на посоченото основание. Съдът преценява законосъобразността на административния акт като проверява дали са спазени процесуалноправните разпоредби по неговото издаване, в приложимата редакция на закона. Правилна е преценката на решаващия съд за незпазена процедура по чл. 196, ал. 1 и 2 ЗУТ в редкцията им ДВ бр. 61/27.07.2007 г. . Установено е било по безспорен начин, че заинтересованите страни не са участвали надлежно в административното производство, с което е допуснато съществено нарушение на процедурата по чл. 196, ал. 2 изр. 2 ЗУТ. Разпоредбата визира задължение на назначена комисия в производството по издаване на административния акт по чл. 195, ал. 5 да изслуша заинтересованите лица, като нарушението на това задължение е съществено и е достатъчно основание за отмяната му като незаконосъобразен с оглед императивния характер на нормата. Наред с това обосновани са съображенията на съда изведени от доказателствата по делото вкл. и от заключението на в. л., че след като сграда може да бъде заздравена и дефектите са отстраними, какъвто е конкретния случай премахването й следва да се наложи като крайна мярка, за това законосъобразно е прието, че не са налице предпоставките на чл. 195, ал. 6 ЗУТ за издаването на акта и на това основание е незаконосъобразен. Приемайки изводите за незаконосъобразност на процесната заповед, съдът е постановил решението в съотвествие с материалния закон. Не са налице отменителните основания посочени в разпоредбата на чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 изр. 1 АПК същото следва да се остави в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, II отд.