Решение № 6718 от 3.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2838/2021 г.

Решение № 6718 от 3.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2838/2021 г., III о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Н. Н., чрез пълномощна му адв. С. за отмяна на влязло в сила Решение № 2658 от 17.04.2019 г., постановено по адм. дело № 4723/2018 г. по описа на Административен съд София-град. В него се излагат доводи за наличие на основание за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК. С искането се представят писмени доказателства: отговор от Областна дирекция "Земеделие"-Плевен, заявление до Областна дирекция "Земеделие"-Плевен от 16.01.2020 г., заявление до Областна дирекция "Земеделие"- Плевен от 11.02.2020 г., декларация, разпореждане. Ответната страна – Областна дирекция "Земеделие" – Плевен, чрез процесуалния си представител гл. юрк. И. Д. в писмен отговор изразява становище за неоснователност, немотивираност и недоказаност на искането. Моли да бъде потвърдено решението на АССГ като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Искането за отмяна е процесуално допустимо, като подадено от надлежна страна, за която влязлото в сила съдебно решение е неблагоприятно и в срока по чл. 240, ал. 1 АПК. Разгледано по същество е неоснователно. С Решение № 2658 от 17.04.2019 г., постановено по адм. дело № 4723/2018 г. по описа на Административен съд София-град е отхвърлен иска на Н. Н. и С. С. срещу Областна дирекция "Земеделие"-Плевен за заплащане на обезщетение за имуществени вреди за периода 24.08.1992 г. – 26.03.2018 г. от незаконосъобразен административен акт - Решение № 10-ОБ/03.04.2001 г. на ОСЗ-Червен бряг, постановено по заявление от Т. Х. в размер на 1 462, 2 лв., от които 912. 87 лв. - главница и 549. ЗЗ лв. - мораторни лихви, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска на 30.04.2018 г. до окончателно изплащане на претендираното обезщетение. Същото е обжалвано и е оставено в сила с Решение № 3910 от 13.03.2020 г. постановено по адм. дело № 8741/2019 г. по описа на Върховен административен съд. Посоченото в искането за отмяна правно основание по чл. 239, т. 1 АПК предвижда отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Или следва да е налице непълнота на фактическия или доказателствен материал, разкрита след като решението е влязло в сила, която непълнота не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност от страната. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото. В случая представените писмени доказателства, не представлява новооткрити доказателства, които при решаването на делото не са могли да бъдат известни на страната. Претендираната отмяна цели пререшаване на спора по същество, което е недопустимо в това извънинстанционно производство. По изложените съображения молбата за отмяна на посоченото в нея правно основания като неоснователна следва да се отхвърли. При този изход на спора, искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно, с оглед осъществената в производството правна защита от юрисконсулт. Страната станала неоснователно причина за съдебното производство следва да заплати разноските, понесени от ответната страна в размер на 100 лева, определени по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предложение първо АПК Върховният административен съд, трето отделение