Решение № 4877 от 27.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9749/2019 г.

Решение № 4877 от 27.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9749/2019 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по две касационни жалби, едната от адвокат Т. Шейков като особен представител на малолетното дете Б. М., настанено в институция ЦНСТ гр. [населено място] против решение № 989 от 29.05.2019 г. на Административен съд Б. по адм. дело № 862/2019 г. С него се отхвърля жалбата на М. А. с адрес [населено място], [община] против заповед № 3 Д/Д-А-090/25.03.2019 г. и директора на дирекция Социално подпомагане [населено място]. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Подадена е касационна жалба и от М. А. с адрес в [населено място], [община], и съдебен адрес в гр. Б., чрез процесуален представител адвокат С. К. АК Б. против същото решение. Поддържа доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост, нарушение на материалния закон и нарушение на процесуалния закон/последното не е касационно основание, такова е само същественото нарушение на съдопроизводствените правила/, отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, директорът на дирекция "Социално подпомагане"-[населено място] взема становище в писмен вид за неоснователност на касационните жалби. Ответникът, И. А. не се представлява и не взема становище по жалбите. Адвокат Т. Шейков като процесуален и особен представител на Б. М. взема становище в писмен вид за основателност на касационната жалба, подадена от М. А.. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационните жалби за процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледани по същество за неоснователни по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на М. А. против заповед № 3 Д/Д-А-090/25.03.2019 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане" [населено място]. С нея се нарежда, считано от 24.03.2019 г. настаняване спешно временно малолетното дете Б. М. с родители: майка М. А. и баща И. А. в ЦНСТ гр. [населено място] за срок до произнасяне на съда с решение, съгласно чл. 28 от Закона за закрила на детето. Възраженията са за незаконосъобразност на заповедта с искане за отмяната й. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за неоснователна. Установена е фактическа обстановка от приложената по делото административна преписка, че детето Б. М. е роден на [дата на раждане] и е девето поред дете, което се отглежда в семейна среда от М. А. и съжителстващия с нея на съпружески начала И. А.. В семейството са осигурени дрехи, място за спане и храна като потребностите на детето са задоволени според ограничените възможности на родителите. На 17.03.2019 г. е изчезнало едно от децата и на 22.03.2019 г. М. А. се обадила на Национална телефонна линия за деца /НТЛД/ № 116111 и е споделила, че заради провежданите действия по разследване се чувства безсилна и че ако някои не и помогне е склонна да посегне на живота си и на живота на децата си. След проверка консултант от НТЛД е установил, че за семейството на М. А. и И. М. са били подадени общо седем сигнала за периода 2017-2018 г. във връзка с конфликти между членовете му, желание да бъде изоставен определен брой деца, бягства на част от децата, поради лоши санитарно-хигиенни условия на живот. На 22.03.2019 г. предвид получената информация, съдържаща данни за непосредствена опасност за живота и здравето на децата на М. А. директорът на дирекция "Социално подпомагане" [населено място] е свикал спешна среща на мултидисциплинарен екип по прилагане на Единния координационен механизъм за работа с деца-жертва на насилие или риск от насилие. Направено е предложение децата за бъдат изведени от семейството чрез прилагане на мярка "полицейска закрила", след изтичането на която да бъдат настанени в институция или социална услуга резидентен тип в зависимост от възрастта. На същата дата 22.03.2019 г. е изготвен социален доклад за семейството, на 25.03.2019 г. нов социален доклад за индивидуална оценка на нуждите на детето Б. М. в който при оценка на риска е препоръчано детето да бъде настанено спешно по административен ред в център за настаняване от семеен тип в гр. [населено място] за срок до произнасяне от съда с решение, съгласно чл. 28 ЗЗД. Проверявайки законосъобразността на заповедта съдът установил спазване на административно производствените правила и приложението на материалния закон във връзка с приложената временна мярка за закрила и при отсъствие на нарушения, съставляващи основания за отмяна по чл. 146 АПК отхвърлил жалбата. Решението е правилно. В касационните жалби се поддържат доводи за неправилност на решението, поради необоснованост - отменително основани по чл. 209, т. 3 АПК. Тези доводи са неоснователни. Съдът е извел обосновани изводи от приложените в административната преписка доказателства, които дават основание да се изведе правен извод, че е налице хипотезата на чл. 33, ал. 1 и 2 ППЗЗД, съгласно които спешното настаняване извън семейството се предприема в случаите, когато има опасност за здравето и живота на детето и това се извършва незабавно след получаване на сигнала със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане". Правилно е приел съдът, че е без значение каква е причината за поведението на майката, важно в случая е рискът за детето, настъпил или предстояща опасност за живота и здравето му. Оплакванията за нарушение на материалния закон също са неоснователни. Законът за закрила на детето предвижда система от мерки за закрила на децата, както и временните мерки за деца в риск с подробно уреден сценарии за поведение от административния орган, който регламент в случая е спазен напълно и в този смисъл са били налице условията по чл. 25, ал. 1, т. 3 ЗЗД за издаване на обжалваната заповед. Основанието по чл. 209, т. 3 АПК съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поддържано в едната от касационните жалби също не е налице. Съдът е извършил анализ на събраните в пълнота доказателства относими само към взетата мярка за закрила на детето, обсъдил е материално правните норми относими само към конкретния случай, поради което е постановил решение при отсъствие на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо АПК Върховен административен съд шесто отделение