Решение № 5922 от 12.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11591/2016 г.

Решение № 5922 от 12.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11591/2016 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" (ДФЗ), подадена чрез пълномощника юрк. Д. Г.. Жалбата е против решение № 1066 от 18.07.2016 г., постановено по адм. дело № 115/2016 г. на Административен съд Б.. С него по жалба на С. Й. Г. е отменено уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013 г. с изх. № 02-010-6500/13458/12.08.2014 г. на изпълнителния директор на ДФЗ. Със същото решение съдът е върнал преписката на изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне, съобразно дадените указания по тълкуване и прилагане на закона. С касационните жалби се твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания на чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение, с което да бъде оставено в сила уведомителното писмо. Ответникът по касационната жалба - С. Й. Г., чрез пълномощника си адв. Г. Ю., с представен отговор на жалбата и в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение. Моли жалбата да бъде оставена без уважение и да бъде потвърдено обжалваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че при постановяване на съдебното решение не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания за отмяната му. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е било образувано по жалба на С. Й. Г. против уведомително писмо с изх. № 02-010-6500/13458 от 12.08.2014 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013 г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ. С постановеното решение № 1066 от 18.07.2016 г., постановено по адм. дело № 115/2016 г. на Административен съд Б., е отменено уведомителното писмо и е върната преписката на изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне, съобразно дадените указания по тълкуване и прилагане на закона. За да постанови този резултат първоинстанционният съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, но при липса на ясно посочени фактически основания по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП). Освен това съдът е приел, че административният орган се е произнесъл при неизяснена фактическа обстановка. Първоинстанционният съд се е позовал на заключението на вещото лице по назначената при повторното разглеждане на делото допълнителна съдебно -техническа експертиза. Така е приел, че цялата площ на парцелите, за които според уведомителното писмо за недопустими за подпомагане, са били в добро земеделско и екологично състояние. Съдът е счел, че установената по делото фактическа обстановка опровергава възприетото от административния орган. Затова е приел, че при липсата на доказателства за недопустимост на парцелите, заявени за подпомагане от С. Й. Г. за кампания 2013 г., административният акт е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и при нарушение на материалния закон. Обжалваното решение е правилно. От изложените фактически и правни основания в уведомителното писмо се установява, че на С. Й. Г. по СЕПП е отказано финансово подпомагане на основание на чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 6 от ЗПЗП - кандидатът е заявил площи, които не стопанисва и заявените за подпомагане площи не са включени в специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за 2013 г. А по НР1 е отказано изцяло финансово подпомагане на основание чл. 12, т. 1 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. /Наредба № 11/ - земеделският стопанин е заявил по-големи площи в сравнение с реално ползваните от него. От събраните по делото доказателства е установено, че тази основания не са били налице. Приетата по делото при повторното разглеждане на делото допълнителна съдебно-техническа експертиза е установели категорично, че заявените за подпомагане парцели са били в добро земеделско и екологично състояние. Вещото лице подборно и задълбочено е посочило изпълнението на всички законови изисквания за допустимост за подпомагане. Посочено е причините поради които е допусната грешка при разчитане на цифровата ортофотокарта за относимата кампания 2013 г. А именно - неправилно разчетените по-тъмни петна от снимките на парцелите не се дължат на неподдържане на площите в добро земеделско и екологично състояние, а на стъблата на храстовидното растение балкански зановец, или т. н. зенофит. Това растение представлявало вид паша за животните и не било агресивен и устойчив вид, което да се отразява на състоянието на парцелите. При така установеното административният съд правилно е приел, че са опровергани констатациите на административния орган в уведомителното писмо. Неоснователно е оплакването на касатора, че в съдебното производство не може да се извърши контрол относно законосъобразността на заповедта на министъра на земеделието и храните за определяне на специализирания слой. На първо място в тази насока вече е имало дадени задължителни указания от касационната инстанция при предходното разглеждане на същия спор. Тези указания според чл. 224 от АПК са задължителни за по-нататъшното разглеждане на делото, следователно и за настоящата инстанция. Освен това при това оплакване не се взема предвид, че уведомителното писмо е за кампания 2013 г., когато не е съществувала нормата на сегашната разпоредба на чл. 43, ал. 3, т. 6 от ЗПЗП за недопустимост за подпомагане на площта, която не е включена в специализирания слой. При приложение на действащата към момента на издаване на уведомителното писмо нормативна уредба на чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП земеделския производител като обжалва уведомителното писмо, може да докаже, че неговият парцел отговаря на условията за допустимост за подпомагане. Така е защото съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК съдът извършва проверка за законосъобразност на оспорения административен акт въз основа на представените от страните доказателства. Базата данни от информационната система за администриране и контрол /ИСАК/ за допустимост на земеделските площи посредством специализиран слой "Допустими за подпомагане площи" са само един вид доказателство. Но те не могат да бъдат единствени, респективно не може да се изключи опровергаването на доказателствената им сила. Възможността за оборване на данните от специализирания слой е и изрично посочено от министъра на земеделието и храните в т. IV от Заповед № РД 09-114/27.02.2014 г. на министъра на земеделието и храните. Това е заповедта по чл. 16г, ал. 2 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол, с която е одобрен специализирания слой за относимата кампания 2013 г. Така в случая от събраните доказателства в хода на съдебното производство доказателства е оборена доказателствената сила на данните от ИСАК по отношение на частите от парцелите. Неправилно административният съд е приел, че по СЕПП не са ясни фактическите основания за приетата недопустимост на парцелите. Това се опровергава от изложените мотиви от първоинстанционния съд, от които е видно, че съдът е разбрал основанието за постановения отказ по СЕПП. Няма отклонение от изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК относно формата на акта, тъй като изложените основания в оспорваното уведомително писмо и таблиците към него, посочените площи, които са приети за недопустими за подпомагане, както и данните от административната преписка обективират волята на административния орган и позволяват да бъде упражнено правото на защита на жалбоподателя, както и да бъде осъществен съдебен контрол за законосъобразност на оспорения административен акт, което и е реализирано. Изложеното относно неправилните изводи на административния съд обаче не се отразява на правилността на оспорваното решение, тъй като останалите мотиви на първоинстанционния съд се споделят от касационната инстанция по изложените по-горе съображения. Затова процесното уведомително писмо правилно е отменено като краен резултат. По тези съображения обжалваното пред ВАС съдебно решение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора и съдържанието на разпоредбите на чл. 143, ал. 1 от АПК, е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски за производството. При този изход от спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК касаторът следва да заплати на С. Й. Г. направените от последния разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв. Същите са своевременно поискани и са доказани с представения договор за правна помощ и съдействие. Липсва възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК, поради което разноските за адвокатско възнаграждение следва да бъдат присъдени в пълния им размер. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,