Решение № 116 от 6.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8452/2008 г.

Решение № 116 от 6.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8452/2008 г., I о., докладчик съдията Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. във вр. с § 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 131 и сл. от Данъчния процесуален кодекс (отм.) във вр. с § 5, ал. 4 от ПЗР на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба, подадена от "ЕЛЕН - Д" ООД, гр. Пловдив, представлявано от пълномощника адв. Миглена Станоева, срещу Решение № 203/25.04.2008 г. по адм. д. № 1049/2006 г. на Пловдивския окръжен съд, Административно отделение, с което е отхвърлена жалбата против РА № 16001036/20.04.06 г. на ТДД на НАП гр. Пловдив, потвърден с Решение № 615/26.06.2006 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с който на дружеството са били определени допълнителни данъчни задължения по ЗКПО за периода 1.01.2000 г. - 31.12.2003 г. в размер общо на 44567, 52 лв. и лихви за просрочие към тях в размер на 17401, 71 лв. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебното решение, поради нарушаване на материалния и процесуални закони, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна на съдебното решение и произнасяне по същество, с което да бъдат отменени оспорваните данъчни актове. Претендират се разноски. Ответната страна по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОУИ", гр. Пловдив при ЦУ на НАП оспорва жалбата в приложен писмен отговор. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо "А" отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни основания, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред ПОС е бил РА № 16001036/20.04.06 г. на ТДД на НАП гр. Пловдив, потвърден с Решение № 615/26.06.2006 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с който на дружеството са били определени допълнителни данъчни задължения по ЗКПО за периода 1.01.2000 г. - 31.12.2003 г. в размер общо на 44567, 52 лв. и лихви за просрочие към тях в размер на 17401, 71 лв. В мотивите на съдебното решение е изложена подробно фактическата обстановка по спора, както и съответни правни изводи, които се споделят напълно от настоящата касационна инстанция. Възраженията в касационната жалба са неоснователни. Правилно съдът е приел, като е обсъдил всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Решаващият състав на ПОС е изложил подробни мотиви защо намира доводите и възраженията в жалбата за несъстоятелни и недоказани. Решението е постановено при правилно и напълно изяснена от съда фактическа обстановка, при спазване разпоредбите на материалния и процесуалния закон. От направените оплаквания може да се направи извода, че според касатора е налице, съществено нарушение на съдопроизводствените правила при постановяването на решението, без обаче да бъде посочено в какво се изразява това нарушение. Следва да се отбележи, че пред настоящата инстанция се излагат единствено доводи, идентични с тези в жалбите пред Дирекция "ОУИ" гр. Пловдив и ПОС, които са обсъдени в атакуваното съдебно решение. Правилно съдът е приел, че в хода на административното и съдебно обжалване не са ангажирани доказателства, които са в състояние да опровергаят констатациите на органите по приходите. В съответствие с разпоредбите на чл. 188, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, окръжният съд е разгледал доводите на страните, правилно е изяснил фактическата обстановка по делото и е обсъдил доказателствата, относими към спорния предмет и релевантни за определянето на данъчните задължения на касатора. Решението на ПОС е обосновано, мотивите на съда са ясни и непротиворечиви, а изводите в него кореспондират на установената по делото фактическа обстановка, при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Твърди се, че в ревизионното производство и при съдебното разглеждане на делото са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като първоинстанционният съд не е проследил служебно спазени ли са изискванията във връзка със задължителните реквизити на РА. В тази връзка се сочи, че, макар производството да е започнало през 2005 г. при действието на ДПК, в РА е цитирана като основание за инициирането му ЗВР № 3817/1.11.05 г., какъвто всъщност акт не се е предвиждал по приложимия към тази дата процесуален закон, както и, че е допуснато нарушение на процедурните правила, тъй като в РА липсват мотиви за издаването му. При изписването в РД на АВДР № 3817/1.11.05 г. е допусната неточност. Този пропуск обаче е несъществен, не влияе върху правото на защита на жалбоподателя, нито при формиране на волята на органа по приходите, съществуването на надлежен акт, с който е възложена ревизията е факт, поради което и не може да се претендира извършено процесуално нарушение. По отношение на твърдението за липса на мотиви, съгласно чл. 120 ал. 2 от ДОПК неразделна част от ревизионния акт е ревизионният доклад. В последния подробно са описани констатациите, послужили като мотиви на органа по приходите увеличаване на финансовия резултат. РД е връчен на ревизираното лице, ведно с всички събрани в хода на производството доказателства. Поради това не е накърнено правото на защита на жалбоподателя, съответно не е налице процесуално нарушение. В касационната жалба се твърди, че задълженията са погасени по давност. В тази връзка се цитират чл. 141 от ДПК (отм.), съответно чл. 172, ал. 1, т. 1 от ДОПК. Според чл. 140, ал. 1 от ДПК, аналогичен на чл. 171, ал. 1 от ДОПК, публичните задължения се погасяват с изтичане на 5 -годишен давностен срок, считано от първи януари на годината, следваща годината, през която е трябвало да се плати публичното задължение. Видно от чл. 141, т. 1 от ДПК (чл. 172, ал. 1, т. 1 от ДОПК) давността спира да тече при започнало производство по установяване на вземането, в случая, във връзка с § 1, т. 11 от ДР на ДПК (отм.), с връчването на АВДР № 3817/1.11.05 г., т. е на 21.11.05 г. Доколкото в случая се касае за заплащане на данък върху печалбата и данък за общините, съответно - корпоративен данък, съгласно чл. 53, ал. 1 от ЗКПО, същите следва да се внесат до 31.03 на годината, следваща годината, за която се отнася данъчното задължение, следователно данъкът за 2000 г., което е най-старото задължение, се заплаща най-късно до 31.03.2001 г. Давностният срок за погасяването му започва да тече в съответствие с разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ДПК от 1.01.2002 г. и изтича на 1.01.2007 г. към който момент вече ревизионното производство е вече приключило. С издаването на РА, съгласно чл. 172, ал. 2 и ал. 3 от ДОПК, давността се прекъсва и започва да тече нова давност. Неоснователни са възраженията, че органите по приходите не били доказали по категоричен начин липсата на сделка между "Елен-Д" ООД и физическите лица - доставчици на дървен материал. Видно от събраните и приложени към ревизионната преписка доказателства, е извършена проверка както в националната база данни на системата ЕСГРАОН, от която се констатира, че вписаните в първичните документи индивидуализиращи данни на продавачите са грешни, така и са направени насрещни проверки на доставчиците с валидни ЕГН, от които се установява, че въпросните лица или не са продавали изобщо дървен материал на жалбоподателя, или пък за продавали такъв, но в много по-малко количество. По приложението на материалното право, дружеството твърди, че както органите по приходите, така и съда са приложили неправилно закона, като не са отчели обстоятелството, когато са се позовали на принципа на документалната обоснованост, че неистинността на документите, според изискването на § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО, редакция в сила от 1.01.04 г. следва да бъде доказана със съдебен акт. При действието на отменения ЗСч (до 31.12.01 г.), според § 4а, ал. 7 от ДР на ЗСч, документална обоснованост е документирането на всяка стопанска операция чрез счетоводен документ. Счетоводният документи, а и цялата счетоводна отчетност на предприятието следва да отговаря на принципа за вярно и честно представяне по чл. 5, т. 5 от ЗСч вр. § 4а, ал. 5 от ДР на същия закон, а така също първичният счетоводен документ, трябва да съдържа съществените от реквизитите по чл. 8, ал. 1 от ЗСч, за да може да докаже извършената стопанска операция и във връзка с чл. 11 от ЗСч. Съществени са тези реквизити, които дават информация за стопанската операция, за времето на извършването й и за страните. В настоящия случай липсата на реквизит - ЕГН, респективно грешно посочения такъв, не позволява да бъде идентифицирана едната от страните по сделката, поради което и не може да се осъществи контрол действително ли са получени въпросните стоки. По отношение на документите, за които при насрещни проверки физическите лица-продавачи са декларирали, че не са продавали дървен материал или продадения не е бил в съответните количества - не е спазен принципа на документална обоснованост, доколкото в първичния счетоводен документ, служещ на предприятието като основание за изписване на разход, са отразени неверни данни по отношение на предмета на стопанската операция. Такъв документ не е съставен при спазване на принципа за документална обоснованост, изискващ като задължителен реквизит данни за предмета на сделката и не може да послужи като разходооправдателен при формирането на финансовия резултат. Подобна е уредбата относно изискванията към документооборота на предприятията, залегнала и в новия ЗСч. действащ след 1.01.02 г. Според чл. 4, ал. 2 от закона, предприятията осъществяват счетоводството си на основата на документалната обоснованост на стопанските операции и факти, като спазват изискванията за съставяне на документи съгласно действащото законодателство. Действително, в закона липсва легална дефиниция на това що е документална обоснованост, такава е дадена едва след измененията на ЗКПО (отм.), в сила от 1.01.2004 г., но по тълкувателен път съдържанието на понятието може да бъде изведено. Следва да се приеме, че не може да има документална обоснованост, ако във един първичен счетоводен документ данните касаещи два от най-съществените реквизити - страните и предмета не са достоверни. Недостоверността на тези данни наистина в случая не е потвърдена с влязло в сила съдебно решение, но въпреки това е доказана от жалбоподателя чрез доказателствата, събрани в хода на производството. Не следва да се приемат и възраженията, че нямало законово изискване в първичните документи, съставени за продажбите да фигурира ЕГН на доставчика. Този реквизит е необходим с оглед идентификацията на страните по стопанската операция и упражняването на текущ и последващ контрол върху дейността на предприятието. Самият ЗСч (ред. до 2001 г.), в чл. 8, ал. 1, т. 2 от ЗСч сочи, че в документа следва да се наименование, адрес и данъчен номер на съставителя. Според тогава действащия ДПК (чл. 30, ал. 2 данъчния номер на физическите лица е техния ЕГН). При действието на новата уредба по ЗСч, в сила от 2002 г. изричните изисквания относно идентификацията на издателите на първичния счетоводен документ са поставени в чл. 7, ал. 1, т. 3. Неоснователно се сочи, че увеличавайки финансовия резултат с разходите, отчетени в нарушение на счетоводното законодателство, е следвало да намалят декларираните от лицето приходи. Както това е видно от чл. 23, ал. 1 от ЗКПО, данъчната основа при определяне на дължимите данъци върху печалбата се получава, като счетоводния финансов резултат по ОПР се преобразува в посока на намаление или увеличение на основанията по чл. 23, ал. 2 и ал. 3 от ЗКПО. Поради това правомощието на органа по приходите се ограничава само и единствено до коригиране на резултата за целите на данъчното облагане, чрез регулаторните механизми на чл. 23, ал. 2 и ал. 3 от ЗКПО. При преглед на основанията за увеличаване (намаляване на финансовия резултат по чл. 23, ал. 2 и ал. 3 от ЗКПО, е видно, че визираните норми съдържат единствено основания за коригиране на резултата по отношение на разходите, неотчетени по реда, предвиден в съответните нормативни актове. В чл. 23, ал. 3 от ЗКПО, касаещ намаленията, липсва норма за корекция на обвързания с тези разходи приход. Предвид това претендираното от жалбоподателя преобразуване в частта на отчетените по ОПР и ГДД приходи не намира законодателна опора. Предвид изложеното, обжалваното Решението е правилно и следва да бъде оставена в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. С оглед претенцията на ответника за заплащане на юрисконсултско възнаграждение и изхода от спора, настоящата инстанция намира, че не следва да присъжда възнаграждение, тъй като ответника не е бил представляван от юрисконсулт в производството пред нея. Воден от горното Върховният административен съд, Първо "А" отделение