Решение № 10514 от 30.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4072/2013 г.

Решение № 10514 от 30.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4072/2013 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба от кмета на община Златица, Софийска област, против разрешение № 734/17.06.2010 г. на министъра на околната среда и водите, с което на основание чл. 49, ал. 2, във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 8, чл. 39, ал. 1, т. 1 и чл. 5, т. 1 от Закона за подземните богатства (ЗПБ) и протоколно решение на Министерския съвет № 21/2.06.2010 г. е разрешено на "Елаците-Мед" АД, да извърши за своя сметка търсене и проучване на метални полезни изкопаеми. С решение № 13145 от 22.10.2012 г., постановено по адм. д. № 12875/2010 г., състав на Върховния административен съд е отхвърлил жалбата на кмета на Община. Златица, като неоснователна. По касационна жалба на кмета на Община Златица, петчленен състав на ВАС, с решение № 3886/20.03.2013 г. постановено по адм. дело № 15216/2012 г., е обезсилил първоинстанционното решение като недопустимо- произнесено е решение по непредявена жалба от неактивно легитимирано лице- кмет на община, вместо самата община. Касационната инстанция също така е констатирала, че неправилно са конституирани заинтересованите страни- вместо общините- Тетевен, Етрополе и Пирдоп- в процеса са взели участие кметовете на тези общини. Делото е върнато за ново разглеждане, предмет на което е настоящото производство. При това разглеждане, съда служебно е конституирал страните- жалбоподател- Община Златица, като наред с други заинтересовани и общините- Тетевен, Етрополе и Пирдоп. Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Община Златица излага доводи за незаконосъобразност на разрешението на министъра и противоречието му с материалния закон. Сочи се, че издаденото разрешение не е обявено съгласно чл. 41, ал. 1 от ЗПБ в общините по местонахождението на обекта. също така твърди, че към разрешението не е приложена скица с координати за точното местонахождение на района, в който ще се извършват проучвателните действия. С молба изх. № 2080-01-135/21.02.2012 г. на община Златица, жалбоподателят е посочил, че при провеждане на процедурата по издаване на процесното разрешение не е взето предвид обстоятелството, че в местността има разположена санитарно-охранителна вододайна зона (СОВЗ), от която се снабдяват с питейна вода населените места в община Златица. Иска се отмяна на разрешението на министъра на околната среда и водите. Ответникът - министърът на околната среда и водите, чрез процесуалния си представител-юрк. Кирева, излага доводи за неоснователност на жалбата. Заинтересованите страни - Община Тетевен, Община Етрополе и Община Пирдоп, надлежно конституирани и призовани, не вземат становище по жалбата. Заинтересованата страна - "Елаците-Мед" АД, чрез процесуалния си представител-адв. Вълков, излага доводи за неоснователност на жалбата. Претендира разноски по делото. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като взе предвид представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: С писмо № ЗНПБ-315/17.08.2010 г. Министерството на околната среда и водите (МОСВ) е уведомило кметовете на общините Златица, Етрополе, Пирдоп и Тетевен за издаденото от министъра разрешение № 734/17.06.2010 г. на "Елаците-Мед" АД, за търсене и проучване на метални полезни изкопаеми - подземни богатства по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗПБ, в площта "Шипките", разположена на техните територии. Към писмото е приложено разрешението, както и координатния регистър на граничните точки, описващи площта "Шипките". С писмо изх. № 2080-01-442/30.08.2010 г., кметът на община Златица е поискал от министъра допълнителна информация за издаденото разрешение. Във вестник "Регион" за периода- 07.09-13.09.2010 г., община Златица е публикувала обявление, с посочено в него правно основание чл. 41, ал. 1 от ЗПБ, и съдържание- издаденото разрешение № 734/17.06.2010 г. на министъра на околната среда и водите, както и координатния регистър на граничните точки, описващи площ "Шипките", чрез координатната система. С молба изх. № 2080-01-135/21.02.2012 г. на община Златица до ВАС се твърди, че при провеждане на процедурата по издаване на процесното разрешение министърът не е взел предвид обстоятелството, че в местността има разположена СОВЗ, от която се снабдяват с питейна вода населените места в община Златица. Към писмото е приложена и разменената кореспонденция между кмета на общината жалбоподател с ВиК, с Регионалната здравна инспекция към Министерството на здравеопазването, както и разрешителни за водоползване от Басейнова дирекция за управление на водите Източнобеломорски район (БДУВИБР)към МОСВ. В отговорите си съответните институции посочват, че се изготвят проекти на хидрогеоложки доклади, въз основа на които ще бъдат издадени разрешителни за водовземане. По делото е представено Решение № 119 ОС/2010 г. на МОСВ за преценяване на вероятната степен на отрицателно въздействие, с което е съгласуван цялостния работен проект за търсене и проучване на метални полезни изкопаеми в площ "Шипките" в което е посочено, че същият няма вероятност да окаже значително отрицателно въздействие върху природни местообитания, видове растения и животни и техните местообитания, които са предмет на опазване в защитената зона "Централен Балкан-буфер". При така установеното от фактическа страна, ВАС прави следните правни изводи: Обжалваното разрешение е издадено от компетентен административен орган в предписаната от закона писмена форма. Министърът е компетентен на основание чл. 49, ал. 2 от ЗПБ, да издаде разрешение на избрания на първо място кандидат след одобрение на Министерския съвет и да сключи договор с него. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че разпоредбата на чл. 41, ал. 1 от ЗПБ не е спазена. Видно от представените по делото доказателства, издаденото от министъра разрешение е публикувано на страницата на МОСВ, обнародвано е в ДВ, бр. 50 от 2.07.2010 г., както и е изпратено писмо до кметовете на общините по местонахождение на обекта заедно със списъка на координатите на граничните точки на площта. От друга страна в чл. 41, ал. 1 от ЗПБ изрично са посочени документите, спрямо които следва да се извърши обявяването на разрешението, като не е посочено, че министърът е длъжен да изпраща на общините доказателства, въз основа на които е издаден актът. Спорен е факта относно твърдението на жалбоподателя, че в местността "Шипките", където се разрешава извършването на търсене и проучване за наличие на подземни богатства, е разположена СОВЗ. По делото е представена Заповед № СОЗ-М-261 от 30.08.2013 г. на \Директора на Басейнова дирекция за управление на водите в Източнобеломорски район, с център -Пловдив, с която са учредени санитарно охранителна зона /СОЗ/ около речни водохващания "Куру дере 1" и "Куру дере 2", съгласно разрешителни за водоползване от 23.06.2006 г. Видно от заключението на вещото лице- Любен Миланов, неоспорено от страните при предявяването му в съдебно заседание, проведено на 4.12.2013 г.- сочените по-горе водохващания, заедно с първия пояс на санитарно -охранителната зона, попадат изцяло в южния край на площ "Шипките", в границата на която са предвидени да бъдат извършвани дейности по оспорения акт. В посочената по-горе заповед -в I-ви пояс на санитарно охранителната зона се забраняват изрично извършване на дейности, различни от дейностите свързани с експлоатацията на водоизточника. Във втори и трети пояс се ограничава добива на подземни богатства. От изложеното е видно, че в границите на площта "Шипките", за която е издаденото обжалваното разрешение, попадат зони, в които съществуват нормативно установени забрани или ограничения за извършване на дейности по търсене и проучване на метални полезни изкопаеми, подземни богатства. Спорният въпрос е дали тази забрана е относима към оспореното решение, доколкото санитарно охранителните зони на водохващанията са определени, с акт последвал във времето издаване на акта. Настоящият съдебен състав дава положителен отговор на този въпрос. Както сочи и експерта, тези водохващания съществуват и се експлоатират с разрешителни за водоползване, най-малко от 23.06.2006 г. насетне. Факт е, че конкретното определяне на СОЗ е станало в един по-късен етап . АПК, изрично допуска в чл. 85, ал. 2 и 3 АПК-с жалбата или протеста може да се поиска събирането на доказателства, на които се основават исканията в тях, или да се вземат предвид факти и обстоятелства, които не са били съобразени от административния орган при издаването на акта или са настъпили след издаването му. Такова право на страна, в образувано вече съдебно производство, кодекса не отрича. Напротив, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно, а според чл. 235, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска (жалбата), които са от значение за спорното право. Несъмнено, определяне на санитарно охранителна зона на съществуващи водохващания имат значение за спорното право. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че оспореното разрешение № 734/17.06.2010 г. на Министъра на околната среда и водите е постановено в противоречие с материалния закон и на целта на закона и следва да бъде отменено. С оглед характера на административното производство, преписката следва да бъде върната на органа за произнасяне по искането за резрешение, съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона и нововъзникналите факти и обстоятелства. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,