Решение № 9441 от 19.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6755/2018 г.

Решение № 9441 от 19.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6755/2018 г., VI о., докладчик председателят Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби на Й. Накова, от [населено място], подадени чрез пълномощника адвокат Г. Тренчев против решение № 6984 от 23.11.2017 г. и допълнително решение № 2283 от 4.04.2018 г. постановени по адм. дело № 10010/2016 г. на Административен съд София-град. В касационните жалби се излагат доводи за неправилност на решенията поради противоречието им с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа се, че са налице предпоставките на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. По съображения, изложени в жалбите се иска отмяна на решенията и отмяна на административния акт, алтернативно връщане на делото за ново разглеждане. Ответникът - директорa на ТП на НОИ – София-град чрез юрисконсулт Е. Велева изразява становище за неоснователност на касационните жалби. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Касационните жалби са подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционните решения са неблагоприятни. Разгледани по същество са неоснователни. С обжалваното решение № 6984 от 23.11.2017 г. по адм. дело № 10010/2016 на Административен съд София-град е отхвърлена жалбата на Й. Накова срещу решение № 2153-21-299 от 29.08.2016 г. на Директора на ТП на НОИ - София - град, с което е оставена без уважение жалбата й срещу разпореждане № 55022113975/39 от 27.05.2016 г. на длъжностното лице по "Пенсионно осигуряване в ТП на НОИ – София-град, с което е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68, ал. 1-2 от КСО и § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. Съдът е приел, че на жалбоподателката не достига осигурителен стаж положен при условията на първа и втора категория труд. С обжалваното допълнително решение № 2283 от 4.04.2018 г., постановено по същото адм. дело е допълнен диспозитива на решение № 6984 от 23.11.2017 г., като признато за доказано оспорването на истинността на следните документи: трудовата книжка № 915/1.07.1973 г. на Й. Накова, досежно вписването на за положения в НПП за ВП с. Габер и удостоверение обр. УП-30 с изх. № 1067/12.12.1990 г., и е постановено изпращане на копие от същите документи СГП. Решенията са правилни. По делото е установено, че със заявление № МП-128413/31.10.2014 г. Й. Накова е поискала отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Към него е приложила оригинални документи - трудова книжка, осигурителна книжка, образци УП-3 и УП-2 за осигурителен стаж и осигурителен доход. В заявлението е посочено, пенсията да се определи от осигурителния й доход за времето от 1.01.1994 г. до 31.12.1996 г. (тригодишната база преди 1997 г.), удостоверен с обр. УП - 2 № І-97-15/10.01.1997 г. издаден от БСП "Петна" ФОО. Във връзка с подаденото заявление са предприети действия за изясняване и отстраняване на нередовности в представените документи и за извършване на проверки от контролните органи на ТП на НОИ – София- град. С решение № РО-479/13.07.2015 г., директорът на ТП на НОИ е върнал преписката на ръководител "ПО" за ново произнасяне и преценка на правото на пенсия съобразно представените доказателства със заявлението. Към цитираното заявление Накова е представила документи от "на НПП за ВП – с. Габер /с правоприемник Гуми пласт ЕКО" ЕООД-с. Габер/ за периода 1.03.1979 - 18.06.1990 г. на длъжност "химикалист-разфасовчик", за който в трудова книжка № 915/01.07.1973 г. е вписано ''каучуково производство". Представила е и удостоверение обр. № 1067/12.12.90 г. издаден от НПП за ВП с. Габер, в което е направено предложение за зачитане на труда от първа категория по т. 6г от ПКТП (отм.);. Контролните органи на ТП на НОИ-София област са извършили проверка за изясняване на характера на производството. В отговор е постъпило уведомително писмо, че са изискани и дадени сведения от бившия управител на "Гуми пласт ЕКО" ООД, но проверка по разплащателната документация не може да бъде извършена, тъй като същата е унищожена в следствие на възникнал на 15.05.2005 г. пожар в административната сграда на дружеството. Снети са обяснения от бившия управител на "Гуми пласт ЕКО" ООД и лицето, заемало длъжността "главен счетоводител" на дружеството. При явяването им в ТП на НОИ – София-град същите са заявили, че на представените от Накова оригинални документи за осигурителен стаж, положените подписи за, , гл. счетоводител" и "ръководител" при заверката в трудовата книжка и в удостоверението, издадени от името на "Гуми пласт ЕКО" ООД като правоприемник на НПП за ВП-с. Габер, не са техни. В този смисъл е и изричната декларация на лицето, заемало длъжността "главен счетоводителЇ към 1990 година, с която същото декларира, че подписа в заверителния правоъгълен печат на стр. 12-13 от трудова книжка № 915/01.07.1973 г. и УП-3 № 1067/12.12.1990 г. не е негов. Лицето заемало длъжността "ръководител" през този период е декларирало също пред органите на ТП на НОИ, че подписите положени за "ръководител" в представените трудова книжка и удостоверение УП 30 не са негови. Декларирало е още, че за времето през, което е заемал тази длъжност е имал заместници, но не им е възлагал нито упълномощавал да подписват документи за осигурителен стаж и доход. При извършеното сравнение на документите, представени от Накова с оригинални, редовни документи за стаж, издадени преди унищожаването на архива на предприятието, органите на ТП на НОИ- София - град установили, че печата не съответства на печата на дружеството, използван към датата на издаването на удостоверението за стаж. С писмо изх. № ЖП-231#/29.05.2015 г. на директора на Дирекция "Пенсии" е изискано извършване на проверка от ТП на НОИ-София- област, чиято териториално компетентност обхваща района на общ. Драгоман, в отговор на което с уведомително писмо с изх. № К-07-830# 1/24.07.2015 г. на Директора на ТП на НОИ-София-област е посочено, че за периода от 4.12.1978 г. до 31.03.1990 г. "Гумипласт ЕКО"-с. Габер не е съществувало и не е упражнявана производствена дейност, съгласно данните, които се съдържат в представени от Консорциум "Гуми –Еко"-с. Габер уведомително писмо и служебна бележка, приложени към писмото. Посочено е, че поради възникнал пожар са изгорели архивите на няколко търговски дружества, между които и "Гуми пласт-Еко" и НПП за ВП, и проверка не може да бъде извършена. Приложено е заверено копие на протокола на РСПАБ гр. Сливница за възникналия на 15, 05.2005 г. пожар. Видно от писмо изх. № 22/20.07.2015 г. от заместник управителя на Консорциум "Гуми Еко" –с. Габер и бивш управител на "Гуми пласт-ЕКО" ООД-с. Габер се твърди че до 1982 г. НПП за ВП-с. Габер е към БАН, а от 1982 г. до 1991 г. е към СО "Вторични суровини"-гр. София и има научноизследователска дейност, а от 1991 г. вече като "Гумипласт Еко" има производствена дейност. Предвид изложеното и въз основа на допълнително събраните доказателства, пенсионният орган не е зачел отразеното в трудовата книжка на Накова № 915/01.07.1973 г. и в обр. УП- 30 с изх. № 1067/12.12.1990 г. за осигурителния и стаж за посочените периоди. Изискана е и проверка в Обединен осигурителен архив на НОИ към ТП Кюстендил на записа в трудова книжка № 915/01.07.1973 г. за периода 1.07.1973 - 1.03.1979 г. със заверен стаж от ДСО Рила-завод Витоша София. С писмо изх. № МП-128413 от 25.02.2016 г. от страна на Дирекция "Пенсии" е поискано извършване на проверка в "Обединен осигурителен архив" – с. Невестино за осигурителния стаж за времето 1.07.1973 г. - 1.03.1979 г., заверен на стр. 10-11 от трудова книжка № 915/1973 г. Резултатът от проверката е обективиран в писмо вх. № МП-128413#7/16.03.2016 г. на ТП на НОИ – гр. Кюстендил, от което се установява, че в "Обединен осигурителен архив" – с. Невестино е приета за съхранение разплащателната документация на осигурителя "Ромина 2000" АД гр. София-правоприемник на ДИП Витоша/завод "Витоша-София"/, в която за времето 1.07.1973 г. - 1.03.1979 г. липсват данни за лицето Й. Накова. В хода на делото е прието представеното от жалбоподателката заверено копие от Диплома за завършено висше образование във Висшия химико технологически институт (ВХТИ), серия ОЮ № 005027, в която е отбелязано, че тя е постъпила през 1973 г. и през 1977 г. е завършила пълния курс на обучение /четири години/ по специалността "технология на полупроводникови материали". Направен е извод, че периодът на обучението във висшето учебно заведение съвпада с почти целия период на посочения от Накова трудов стаж в Завод Витоша, което е индиция, че същата не е работила през този период. В заключение на извършените проверки пенсионният орган е приел, че към датата на заявлението- 31.10.2014 г. Накова има навършена възраст [възраст] и осигурителен стаж от трета категория труд - 19 г. 06 м. 20 д., общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория, съгласно чл. 104 от КСО - 19 г. 06 м. 23 д. дни, в това число осигурителен стаж по чл. 9, ал. 8 от КСО 04 г. и 12 дни стаж само за придобиване право на пенсия по чл. 68, ал. 1-2 от КСО, поради което на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО е отказал исканата пенсия с мотиви, че липсва осигурителен стаж положен при условията на първа или втора категория труд съгласно изискванията към 2014 г. за навършена възраст и осигурителен стаж. С решение № 2153-21-299 от 29.08.2016 г., решаващият административен орган е отхвърлил жалбата на Накова и е потвърдил оспорения отказ. Това решение е поправено с решение № 2153-21-332 от 7.10.2016 г. на Директора на ТП на НОИ - София - град поради допусната очевидна фактическа грешка в името на жалбоподателката. Правилно първоинстанционният съд е приел, че предмета на спора се свежда до това, дали Накова има право на пенсия за ранно пенсиониране по § 4, ал. 1 от КСО с оглед представените към заявлението за отпускане на пенсията оригинални документи - ТК № 915/1973 г. и удостоверение обр. УП-30 с изх. № 1067/12.12.1990 г. като доказателства за наличие на изискуемия трудов стаж от първа категория труд, положен в НПП за ВП – с. Габер, чиято истинност е оспорена в производство по чл. 193 ГПК. В хода на съдебното производство са събрани гласни доказателства. Разпитаният свидетел Н. Иванов, заемал длъжността директор на Научно-производствено предприятие за вторични полимери/НПП за ВП/-с. Габер от 1988 г. е заявил, че единствено и само той е подписвал книжа и документи, свързани с предприятието и работещите там лица. В тази връзка и след запознаването му в съдебно заседание с представените от Накова оригинали на удостоверение обр. УП-3 с изх. № 1067/12.12.1990 г. и трудова книжка № 915/01.07.1973 г., същият е отрекъл положените подписи за "директор/ръководител" в заверката на трудовата книжка и удостоверението обр. УП-30 да са негови. Разпитаната свидетелка Е. Митрова, заемала длъжността главен счетоводител за времето от 1989 г. до 1998 г. в НПП за ВП-с. Габер, а впоследствие и в правоприемника му "Гумипласт Еко" ООД също отрича подписите, положени за гл. счетоводител в оспорените документи да са нейни. Освен това свидетелката посочва, че и печата, с който са подпечатани и трудовата книжка и удостоверението обр. УП-30 не съответства на използвания от предприятието, респ. дружеството. С оглед на така установеното от фактическа страна правилно първоинстанционният съд е приел, за доказано оспорването на истинността на трудовата книжка № 915/01.07.1973 г. на Й. Накова, досежно вписването на за положения в НПП за ВП-с. Габер и удостоверение обр. УП-30 с изх. № 1067/12.12.1990 г., и е отхвърлил жалбата срещу решението на ТП на НОИ-София-град. Надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, както и относимата правна уредба по КСО, Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране ПКТП (отм.); и Наредба за категоризиране на труда при пенсиониране /НКТП/ и в съответствие с нея е извел обосновани изводи, които се възприемат изцяло от касационната инстанция. Съгласно чл. 40, ал. 1 от НПОС осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. Според третата алинея на същия текст, документите по ал. 1, се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. Първичният документ, в който се съдържат данните за осигурителния стаж на лицето са изплащателните ведомости, а трудовите и служебни книжки, и други документи по утвърден образец, включително УП-3, са вторични документи, които отразяват вече направените записвания в изплащателните ведомости. Върховният административен съд, състав на шесто отделение приема, че в резултат на подробен анализ от съда на целия период на трудов стаж на касаторката, административния съд е достигнал до обосновани изводи, че към момента на издаване на оспорения административен акт Накова не е отговаря на условията за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1-2 от КСО и § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. Към момента на подаване на заявлението Накова има навършена възраст, но няма осигурителен стаж положен при условията на първа или втора категория труд. Установено е по делото, че до 1982 г. НПП за ВП-с. Габер е към БАН, а от 1982 г. до 1991 г. е към СО "Вторични суровини"-гр. София и има само научноизследователска дейност. За процесният период не е извършвана производствена дейност, включително каучуково производство, както се твърди от жалбоподателката. Неоснователни са оплакванията, че предвид разпоредбата на § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО органите на ТП на НОИ е следвало автоматично да приемат положения от Накова преди 31.12.1999 г. трудов стаж. Разпоредбата касае само и единствено зачитане на трудов стаж за този период, доколкото е признат за трудов такъв, а трудовия стаж в този период КСО приравнява на осигурителен. Изискването е да се признае трудовия стаж на лицето, положен до 31.12.1999 г. с всички изискуеми документи и доказателствени средства. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. При тези съображения и след служебна проверка на атакуваното съдебно решение, настоящата инстанция не констатира наличие на пороци, обосноваващи касационни основания по чл. 209 АПК и същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция следва да бъде уважено искането на ответника- Директора на ТП на НОИ-София-град за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати сумата от 200, 00/двеста/лева, определена на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение