Решение № 6954 от 9.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 857/2020 г.

Решение № 6954 от 9.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 857/2020 г., VIII о., докладчик председателят Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е касационна жалба, подадена от С. Куцайков от [населено място], [община], чрез адв. Маргаритова, срещу решение № 444/11.11.2019 г., постановено по адм. дело № 309/2018 г. по описа на Административен съд Смолян. Касаторът твърди наличие на касационни основания, регламентирани в чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на решението. Не споделя изводите на съда за законосъобразност на акта относно установените задължения по ЗДДФЛ, ЗДДС и ЗОВ предвид непредставянето в оригинал или заверен препис на относимите писмени доказателства /РКО и товарителници/, както по отношение на третото неучастващо по делото лице "Еконт експрес" ООД, така и от ответника по делото, независимо от дадените в с. з. от 07.02.2019 г. указания. Оригинали са представени частично на незначителна част от документите /само РК0 от куриерската фирма и никакви от ответника. Според касатора неправилно съдът е приел, че не е направено оспорване в срок по реда на чл. 193 ГПК на представените по делото разпечатки на товарителници и РКО. В съдебния акт липсват мотиви относно възражението за липса на предпоставки за регистрация по ЗДДС и съответно начисляване на косвен данък за периода след служебната регистрация. Претендира се отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на ново решение по съществото на спора, с което да се отмени ревизионния акт, както и присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Ответникът – директор на дирекция ОДОП гр. Пловдив при ЦУ на НАП, редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото е постъпила писмена защита на 27.04.2020 г. от процесуалния представител на ответника, в която са изложени доводи за неоснователност на жалбата, както и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 1543 лв. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението, на релевираните основания и след служебна проверка по чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата за процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил Ревизионен акт №Р-16002117008311-091-001 от 4.07.2018 г., потвърден с Решение № 551/20.09.2018 г. на директора на Д "ОДОП" - Пловдив, с който на С. Куцайков са установени задължения, както следва: начислен ДДС в размер на 11 238, 50 лв. ведно с лихви 1375, 59 лв., начислен е данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ с прилежащи лихви и са установени задължения за задължителни осигурителни вноски на самоосигуряващо се лице, както следва: годишен данък по ЗДДФЛ на за 2013 г. - 570, 63 лв. и лихва 242, 12 лв.; за 2014 г. - 805, 40 лв. и лихва 259, 89 лв.; за 2015 г. - 1387, 24 лв. и лихва 306, 40 лв. и за 2016 г. - 2397, 10 лв. и лихва 286, 34 лв.; ДОО както следва: за 2013 г. - 656, 25 лв. и лихва 325, 68 лв., за 2014 г. - 926,25 лв. и лихва 346, 14 лв., за 2015 г. - 1595, 40 лв. и лихва 399, 76 лв. и за 2016 г. - 2756, 77 лв. и лихва 376, 48 лв.; ЗО, както следва: За 2013 г. - 410, 16 лв. и лихва 203, 58 лв., за 2014 г. - 578, 91 лв. и лихва 216, 32 лв.; за 2015 г. - 997, 12 лв. и лихва 249, 87 лв. и за 2016 г. - 1722, 98 лв. и лихва 235, 31 лв., и ДЗПО-УПФ за 2013 г. - 256, 35 лв. и лихва 127, 23 лв., за 2014 г. - 361, 82 лв. и лихва 135, 20 лв., за 2015 г. - 623, 20 лв. и лихва 156, 17 лв. и за 2016 г. - 1076, 86 лв. и лихва 147, 06 лв. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. За да отхвърли жалбата срещу РА, съдът на първо място е счел, че са били налице предпоставките за извършване на ревизия по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК предвид факти и обстоятелства за укрити доходи от РЛ за 2013 г. – 2016 г., а именно неотчетени приходи от доставки на стоки до трети лица чрез "Еконт експрес" и получени средства с наложен платеж. По повод искане на жалбоподателя да бъдат изискани от третото неучастващо по делото лице "Еконт експрес " ЕООД оригиналите на съхраняваните от куриерската фирма документи, свързани със С. Куцайков, на съда са изпратени част от оригиналните документи – РКО и разписки. По искане на жалбоподателя съдът е назначил съдебно-икономическа експертиза със задача да се произнесе по въпросите какви са приходите на С. Куцайков за ревизирания период като се вземат предвид само представените оригинални документи за куриерски пратки и съответно какъв би бил размера на данъчните задължения по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ, размера на задълженията по КСО и ЗЗО за всяка година и размера на лихвите, както и дължи ли се и в какъв размер ДДС. В съдебното производство съдът, на основание чл. 54, ал. 5 от ДОПК е изискал от ответника разпечатки на данните, заверени от органа по приходите, получени на техническия носител по реда на чл. 37, ал. 5 и 6 от куриерската фирма "Еконт експрес" ЕООД. Представените разпечатки на 7625 файла на документи в 11 тома са приети като писмени доказателства по делото в с. з. на 26.06.2019 г. Приел е, че данните от куриерската фирма, които са представени с ревизионната преписка на оптичен носител, подписани с електронен подпис от съответния служител, са годно доказателство за удостоверените продажби чрез наложен платеж. Тези заверени документи - товарителници за изпратени куриерски пратки и документи за изплатени суми на името на жалбоподателя – РКО, разписки за прием на парични средства, не са оспорени от жалбоподателя по реда и в срока по чл. 193, ал. 1 от ГПК. За неоснователно е счетено възражението, че приходите от продажби следва да се намалят с направените от него разходи по закупуване на авточастите. За точния размер на разходите, обаче, ревизираното лице не е представило доказателства в дадения му срок по чл. 124, ал. 1 от ДОПК, поради което ревизиращият екип при определяне на данъчната основа е съобразил обстоятелствата по чл. 122, ал. 2 от ДОПК, като конкретно е приложил същия процент надценка – 62%, колкото е реализиран за идентична дейност, извършвана от "СК Аутопартс" ЕООД- дружество, собственост на ревизираното лице. Въз основа събраните доказателства съдът е мотивирал извод за наличието на фактическите основания по чл. 122, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 от ДОПК, като изслушаната съдебно-счетоводна експертиза не опровергава констатациите по РА. Решението е неправилно, постановено е при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Формирайки изводите си по съществото на спора, съдът е направил преценка само на събраните доказателства в хода на ревизионното производство, игнорирайки развитието в хода на съдебното производство и направените доказателствени искания. Основен по делото въпрос е годни ли са като доказателство приетите в ревизионното производство, а след това и в съдебното производство по оспорване на процесния ревизионен акт, представените от трето неучастващо по делото лице "Еконт Експрес" ООД данни, следва ли те да бъдат ценени като доказателство за получени от РЛ приходи или доходи, доказват ли извършвана търговска дейност, и въз основа на тези доказателства следва ли да се приеме, че са налице основанията по чл. 122, ал. 1, т. 2, 4, 5 от ДОПК. Съдът е споделил изводите на данъчната администрация, а възраженията на ревизираното лица са преценени като неоснователни. Приел е, че спорните доказателства - данните от куриерската фирма под формата на таблица и фото снимки на РКО и товарителници, представени на оптичен носител от третото неучастващо в производството лице, в последствие представени от ответника по делото като заверени разпечатки на документи по реда на чл. 54, ал. 5 от ДОПК, са годни доказателства, неоспорени по реда на чл. 193 от ГПК – с аргумент пропуснат срок и доказват безспорно констатациите в РА. Настоящият състав намира за основателно възражението на касатора, че при изясняването на този основен спорен въпрос съдът е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а именно: както в жалбата си, така и в първо по делото съдебно заседание, а и в няколко следващи такива касатора е заявил, че оспорва представените като копия на оптичен носител и заверени копия от същите доказателства и е поискал представянето на оригиналите на същите, за да упражни пълноценно правата си в процеса. От данните по делото е видно, че съдът е изискал представянето на оригиналите както от третото неучастващо по делото лице "Еконт Експрес"ООД, така и от ответника по делото с изрично протоколно определение от 07.02.2019 г. Оригинали са представени частично на незначителна част от документите от куриерската фирма в няколко проведени съдебни заседания. В нарушение на чл. 193, ал. 2 от ГПК съдът не е изискал от ответника да заяви, ще се ползва ли от представените доказателства. В нарушение на чл. 193, ал. 3 от ГПК съдът не е открил производство по оспорване на доказателствата. Допуснатите процесуални нарушения от съда са съществени, тъй като са довели до непопълване на делото с относими доказателства и неизясняване на фактите относно приложението на чл. 183 от ГПК. Следва да се отбележи, че представените копия от Разходни касови ордери, разписки за доставени парични преводи, разписки за приемане на паричен превод и товарителници представляват частни свидетелстващи документи и тяхната доказателствена стойност следва да се цени според съдържащите се в тях данни. Част от представените копия на РКО, товарителници и пр. са нечетливи и не касаят касатора. Разрешаването на спора по същество предполага самостоятелна преценка на събраните доказателства и обсъждането им във връзка с възраженията на страните по вътрешно убеждение с оглед формирането на собствени на съда фактически изводи. Изпълнението на задължението за обсъждане на доказателствата и възраженията на страните, тоест за излагане на мотиви, е гаранция за правото на защита на страните в процеса и обезпечаване възможността за касационен контрол на решението, доколкото в касационното производство приложението на материалния закон се преценява въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение (чл. 220 АПК). Посочването в решението, че фактическите констатации в РА се подкрепят от събраните доказателства в хода на административното производство, а ангажираните доказателства не допринасят за процеса на пълно насрещно доказване и не опровергават констатациите на приходната администрация, не е достатъчно. Отделно от горното, АС-Смолян изобщо не се е произнесъл по друг основен за спора въпрос касаещ приложението на ЗДДС в настоящия случай. Съдът не е изложил мотиви за това дали приема или не за основателно направеното в жалбата възражение за липса на предпоставки за регистрацията ми по ЗДДС и съответно начисляването на косвения данък за периода след служебната регистрация, определянето на размера на дължимия се данък. Следва да се отбележи, че подробно описаните пратки получени чрез "Еконт експрес" ООД не е основание да се приеме, че са получени стоки, същите са продадени и са реализирани доходи, които не са декларирани и съответно обложени. В ревизионното производство не са приложени, а и пред съда не са представени писмени доказателства от които да е видно предаването на конкретни стоки, извършени проверки на получателите. Органите по приходите твърдят, че се касае за продажба на стоки от РЛ. Авточастите са родово определени стоки, поради което съгласно чл. 24, ал. 2 от ЗЗД собствеността върху тях се прехвърля с индивидуализирането им чрез определянето и по съгласие между страните или чрез предаването им. С оглед изложеното, решението като неправилно следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане следва да се изпълни процедурата по чл. 193 от ГПК; съдът следва да установи въз основа на съвкупна преценка на доказателствата по делото дали ревизираното лице е осъществило твърдените от приходната администрация продажби на стоки, получил ли е сумите по платежите за стоките, съответно реализирал ли е приходи, които са укрити, налице ли са облагаеми доставки, за които следва да се начисли ДДС, като при необходимост следва да се възложат и допълнителни задачи на ССЕ. След като се изясни спора от фактическа страна, съдът следва да обсъди всички възражения на страните, в това число налице ли са основания за облагане по особения ред и извършване на продажби на стоки от РЛ, чрез които да е достигнат прага за регистрация по ЗДДС, съответно предпоставки за облагане по ЗДДФЛ, ЗДДС, КСО и ЗЗО. При този резултат на спора и на основание чл. 226, ал. 3 АПК вр. § 2 ДР ДОПК, съдът трябва при новото разглеждане на делото, да се произнесе и по разноските за производството пред ВАС. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, състав на осмо отделение,