Решение № 9372 от 01.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5286/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба /по своята правна същност касационна жалба/, подадена от Завеждащ „Консулска служба“ в Посолството на Република България в Аман, Йордания, чрез гл. специалист И. А., срещу решение №11360 от 23.03.2026г., постановено по адм. дело №10053/2025г. на Административен съд – София-град. В жалбата са релевирани доводи за неправилност на решението, като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания по чл. 209, т. 3 АПК, по които се претендира отмяната му. Претендира присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна възнагрждение. Ответникът –Н. Х., гражданин на Сирия представляван от родителите си М. Х., гражданин на Сирия и Р. А. З., гражданка на Сирия, в представен писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата. При изложени съображения прави искане жалбата да бъде отхвърлена и да се потвърди обжалваното решение. По делото е представена писмена молба и писмена защита. Ответникът –Р. А. З., гражданка на Сирия, чрез адв. В. Симеонова в представен писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата. При изложени съображения прави искане жалбата да бъде отхвърлена и да се потвърди обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски. По делото е представена писмена молба и защита, ведно с договор за правна защита и съдействие, списък с разноски. Върховният административен съд, четвърто отделение приема касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирани лица, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение № 11360 от 23.03.2026 г., постановено по адм. дело № 10053/2025 г. Административен съд – София-град е отменил по жалба на Р. А. З., гражданка на Сирия, в лично качество и като майка и законен представител на малолетния Н. Х., гражданин на Сирия, действащ чрез законните си представители – родители Р. А. З. и М. Х. откази за издаване на виза вид „D“ по заявления, подадени на 24.03.2025г., постановени от М. Г., ЗКС в Посолството на Република България в гр. Аман, Кралство Йордания и е върнал преписката на административния орган за разглеждане на подадените заявления за издаване на визи, при съблюдаване на задължителните указания дадените в решението. С трети диспозитив е осъдил Министерство на външните работи да заплати на Р. А. З. в лично качество и като майка и законен представител на малолетния Н. Х. разноски по делото в размер на 772 евро, равняващи се на 1510 лева. За да постанови този резултат съдът е приел, че административните актове са издадени от компетентен орган, при спазване на изискването за форма. Съдът е приел за безспорно, че Р.З. в лично качество и като майка и законен представител на малолетния Н. Х. е кандидатствала за издаване на виза за дългосрочно пребиваване и за трите лица на основание чл. 24, ал.1, т. 13 от ЗЧРБ. Като към заявленията, са представени валидни паспорти издадени от властите на Сирия, застрахователни полици и удостоверения за семейни връзки с чуждестранния гражданин, получил хуманитарен статут и разрешение за събиране с членове на семейството му на територията на Р.България издадено от ДАБ. За безспорно е прието, че апликантите са членове на семейството на М. Х., гражданин на Сирия, на когото е предоставена международна закрила в Р.България, въз основа на което му е разрешено да се събере на територията на Р.България със своята съпруга и дете, т.е. са налице предпоставките на чл. 24, ал.1, т. 13 от ЗЧРБ за издаване на поисканата виза Д. Административния съд не е приел изложените в административния акт мотиви, че целта на влизането е да се използва страната като транзитен пункт за миграция към трета страна и тези по отказа на майката, че от извършен анализ на документите и заявленията на апликанта не доказват категорично действителните намерения за пътуване. Следователно първоинстанционния съд е приел, че административния орган не е обосновал защо приема, че са налице предпоставките на чл. 10, ал.1, т. 17 и т. 22 от ЗЧРБ, поради което е достигнал до извода, че е нарушена разпоредбата на чл. 59, ал.2, т. 4 от АПК. Не е бил извършен фактически и правен анализ на представените от заявителите документи и липсва обосновка за направените изводи, направени въз основа на конкретни факти. На следващо място административния съд е приел, че липсата на фактически основания в административния акт, с които е обосновано приложението на хипотези на чл. 10, ал.1 от ЗЧРБ дава основание да се приеме за основателно възражението за допуснато нарушение на чл. 8 от КЗПЧОС право на личен и семеен живот. Също така се сочи, че административния орган не е направил и позоваване на чл.6, §1 от Директива 2003/86/ЕО, което налага извода, че е налице материална незаконосъобразност на оспорените откази съгл. чл. 146, т. 4 от АПК, а и несъответствие с целта на закона съгл. чл. 146, т. 5 от АПК, доколкото не е спазена разпоредбата на чл. 2, б. „г“ от Директива 2003/86/ЕО. Решението е правилно. При постановяването му не сe установяват релевираните с жалбата нарушения, съставляващи касационни основания, които налагат неговата отмяна. По делото е безспорно установено, че Р. А. З. /съпруга/ и Н. Х. /син/ са членове на семейството на М. Х., гражданин на Сирия, на когото с решение №1812 от 26.01.2024г. на заместник-председателя на ДАБ е предоставен хуманитарен статут, а с решение №12206 от 25.11.2024г. на председателя на ДАБ при МС му е разрешено да се събере на територията на Р.България със своята съпруга и дете. Установено е още, че в хода на административното производство по издаване на оспорените откази са представени сирийски паспорти, застрахователни полици, удостоверение за сключен брак, извлечение от граждански семеен регистър на сирийските арабски граждани, извлечение от персонален граждански регистър – 2бр.. При тези фактически установявания, според разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 13 ЗЧРБ, разрешение за продължително пребиваване могат да получат чужденци, които притежават виза по чл. 15, ал. 1 и са членове на семейството на чужденец, получил разрешение за продължително или за постоянно пребиваване, както и на чужденец с предоставено убежище или международна закрила – когато документите, удостоверяващи семейните връзки и правото на издръжка, са признати или допуснати за изпълнение по реда на българското законодателство. В конкретния случай липсват относими мотиви защо административният орган е приел, че по отношение на двамата апликанти са налице хипотезите на чл. 10, ал. 1, т. 17 и т.22 ЗЧРБ – по отношение на Р. А. е посочено, че не е представила документ за съдимост и в рамките на съгласувателната процедура е придобита информация, включително и от други държави – членки, въз основа на която е обоснован извода, че целта на влизането на апликанта е да използва страната като транзитен пункт за миграция към държави от Западна Европа, а по Н. Х. е посочено, че целта на влизането му е да използва страната като транзитен пункт за миграция към трети държави. От така посоченото може да се приеме, че не са налице конкретни фактически основания за издаване на акта, които да са относими към конкретния казус, в контекста на приложените към заявлението доказателства, с което е нарушена императивната норма на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Липсва фактически и правен анализ на представените от заявителя документи, липсва каквото и да е обсъждане на събрани данни след проведена проверка по заявените от апликантите обстоятелства. Позоваването от страна на касационния жалбоподател на отрицателното становище на ДАНС е неправилно, защото същото се отнася до информация за тенденция за злоупотреба с издадени български дългосрочни визи, с цел получаване на закрила в Германия от чужденците, от него не могат да се извлекат конкретни и относими мотиви, касаещи процесния отказ. Информацията съдържаща се в писмото на ДАНС не може да обоснове предпоставките за постановените откази. Действително съобразно правилото на чл. 9з, ал. 5 от ЗЧРБ, приетото заявление за издаване на виза и приложените документи, удостоверяващи целта на пътуването, не пораждат задължение за издаване на виза. Решението за издаване на виза се взима в условията на обвързана компетентност след кумулативно съгласие на всички участници в дадената процедура, а не е предоставено само на вътрешното убеждение на Консулското длъжностно лице, но това обаче не означава, че административният орган е освободен от задължението да прецени индивидуалното положение на кандидатите за виза. При липса на твърдените в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, оспореният съдебен акт следва да бъде оставен в сила като валиден, допустим и правилен. Предявеното от ответниците в касационното производство искане за присъждане на разноски е основателно с оглед изхода на спора, но недоказано. В хипотезите на чл. 143 АПК съдът присъжда направени по делото разноски, когато същите са поискани - чл. 81 ГПК и е доказано с надлежен документ, че са извършени. Съобразно т. 11 на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г., на ОСГТК на ВКС претенцията за разноски по чл. 80 ГПК може да бъде заявена валидно най - късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция. В настоящият случай, видно от доказателствата по делото, искане за присъждане на разноски по делото пред настоящата инстанция е направено с депозирания писмен отговор на касационна жалба, като към същия не са представени доказателства. Едва с молба с вх. №25073 от 18.09.2026 г. е представен списък на разноските и договор за правна и защита и съдействие от 16.09.2026г., а съдебното заседание е проведено на 14.09.2026 г. Предвид липсата на своевременно представени доказателства заплатено адвокатско възнаграждение и представени доказателдства за това пред приключване на делото, искането за присъждане в настоящата инстанция е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,