Решение № 304 от 11.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7562/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на директора на Столична дирекция на вътрешните работи / СДВР/ срещу решение 3448/26.05.2023 г., постановено по адм. дело 11306/2022 г. по описа на Административен съд София град, с което е отменена негова заповед 513з-4962/14.06.2022 г. като незаконосъобразна. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради необоснованост, превратно тълкуване на изяснената фактическа обстановка и нарушение на материалния закон касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се отмяна на решението със законните последици. Ответникът И. Филипов, чрез адв. Чакова, оспорва касационната жалба и моли да се остави без уважение и се потвърди решението като обосновано, правилно и законосъобразно. Претендира разноски по представен списък по чл.80 ГПК. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, след като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество жалбата е основателна. С обжалваното решение е отменена по оспорване на И. Филипов заповед 513з-4962/14.06.2022 г., издадена от директора на СДВР, с която на основание чл.204,т.3 във вр. с чл. 194, ал. 2, т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 6 и чл. 203,ал.1, т. 13 ЗМВР , на И. Филипов е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното му правоотношение за длъжността командир на отделение в 01 група на 02 сектор към отдел специализирани полицейски сили при СДВР, считано от връчване на заповедта. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и е приел за установено от фактическа страна, че заповедта е мотивирана с използване неправомерно на физическа сила над задържано лице на 10.07.2020 г. /, с конкретни действия, отразени в Протокол 3383р-5286/14.02.2022 г. - нанасяне на побой над протестиращо лице. Конкретните факти са описани по часове, минути и секунди според стопкадрите от обследваните видеозаписи в следния смисъл: 1. стоп кадър в 22:45:40 ч., на който се вижда как младши експерт Филипов нанася удар с дясната си ръка в областта на бъбреците на задържано лице, което се е превило на две и след удара пада на земята; 2. стоп кадър в 22:45:56 ч. на който е видимо как младши експерт Филипов събува обувката на задържаното лице; 3. стоп кадър в 22:46:04 ч. - Филипов нанася удар с десния си крак на лежащото на земята задържано лице; 4. в 22:46:05 ч. Филипов нанася втори удар с десния си крак на задържаното лице; стоп кадър в 21:41:48 ч. Филипов нанася трети удар с крак на лежащото на земята задържано лице. В протокола е отразено, че при прегледа на следващия видеофайл се установява, че в 21:42:27 ч. Филипов влачи за левия крак задържано лице, на което са поставени белезници, като ръцете на лицето са зад гърба. На следващия стоп кадър се вижда, че в 21:42:37 ч. служителят отново влачи за левия крак същото лице, което е с поставени белезници отзад на гърба. В 21:43:02 ч. се вижда как Филипов. стъпва с десния си крак върху друго задържано лице с поставени белезници отзад на гърба. Отбелязано е, че при прегледа на видеозаписите е установен проблем с часовия таймер на записите /без да прекъсва записа, часът се променя назад или напред/, но според началника на Национална служба за охрана проблемът с часовия таймер бил технически и не се отразява на същинския видеоматериал и камерата е работела коректно. В процесната заповед ДНО приема, че самоличността на младши експерт Филипов се потвърждава и от Протокол 4575р-2728/24.09.2021 г. по описа на Дирекция Инспекторат -МВР от проведен съвместен преглед на видеозаписи от камера 3 на Министерски съвет / МС/ с главен инспектор Е. Йорданов /началник на сектор 02/, при който е разпознат Филипов , като в тази насока е и Сведение 3383р-2286/21.01.2022 г. Прието е за безспорно установено по делото от първоинстанционният съд, че на 10.07.2020 г. младши експерт Филипов е участвал в осигуряването на нерегламентирано масово мероприятие /протест и шествие пред Президентството на Република България/, което е видно от Списък на участвалите служители от ОСПС-СДВР, при условията на извънреден труд за времето от 20:30 ч. до 02:30 ч. Във връзка с изнесени в социалните мрежи данни за неправомерно използвана физическа сила и помощни средства спрямо задържани лица по време на протеста на 10.07.2020 г. пред сградата на МС е изготвена Докладна записка 513р-56658/11.07.2020 г. от началника на сектор Масови мероприятия при СДВР, а със заповед 513з-10492/11.07.2020 г. на директора на СДВР е възложена дисциплинарна проверка. В хода на проверката са извършени редица следните действия, вкл. са изискани записите от камерите за видеонаблюдение от МС /предоставени на оптичен носител/, на които са извършени видеотехнически изследвания. Тези материали са разгледани във връзка с представената медицинска документация, снети обяснения от пострадали лица, медицински лица и служители на МВР като е установено превишаване на служебни правомощия от четирима служители на ОСПС-СДВР, които са били извикани от комисията и са заявили, че се разпознават на видеоматериала. Резултатите от проверката са обективирани в Справка рег. 513р-59787/22.07.2020 г. и впоследствие на тези лица са наложени дисциплинарни наказания. Впоследствие /периода от 13 до 16.08.2021 г./ в медиите били публикувани статии и коментари на видеоматериал от 10.07.2020 г. от камерите на МС, съдържащ кадри с осъществено полицейско насилие срещу задържани лица от страна на полицейски служители, охраняващи протеста, което е станало повод за издаване на заповед 8121з-1052/16.08.2021 г. от министъра на вътрешните работи / изменена и допълнена с последваща негова заповед 8121з-1056/17.08.2021 г./ , с която е разпоредена проверка , приключена със Справка рег. 8121р-17757/12.10.2021 г. /л.158/, в която е вписано, че Филипов е разпознат като служител от кръга на тези, упражнили физическо насилие с точно иписание, вкл. Снима с телефон цивилно лице от женски пол . От зам.директора на СДВР е отправено Предложение за образуване на производство за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина от Филипов /рег. 513р-99350/18.11.2021 г. /, мотивирано с това, че в хода на проверката, извършена по МЗ 8121з-1052/16.08.2021 г., Филипов е разпознат като извършител на деяние, изразяващо се в неправомерно използване на физическа сила спрямо задържаните протестиращи лица. Посочено е, че действията му /подробно описани/, които чрез публикуваните статии и видеозапис са станали достояние на неограничен кръг граждани, са довели до уронване престижа на полицейските служители и институцията на МВР пред обществото. Същите са квалифицирани като дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР , съставомерно по чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата , за което на основание чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР се налага дисциплинарно наказание уволнение . Административният съд е описал подробно и събраните в дисциплинарното производство гласни доказателства, както и по дати хода на производството с предоставената на Филипов възможност за писмени обяснения, предоставени такива обяснения, изготвяне на Обобщена справка на 15.04.2022г. / рег. 3383р-13983/15.04.2022 г. / с описание на дисциплинарните нарушения, събраните доказателства и мотивиран краен извод- внесено предложение за налагане на дисциплинарно наказание за установено тежко нарушение на служебната дисциплина от Филипов по чл.194, ал.2, т.4 във вр. чл.203, ал.1, т.7, пр.2 и т.13 от ЗМВР. След даване възможност на Филипов за запознаване със справката и депозиране на възражение, което последният е сторил на 19.04.2022 г., ДРО е разгледал възражението и го е възприел за неоснователно. На 14.06.2022 г., директорът на СДВР, в качеството си на ДНО е издал процесната заповед 513з-4962/14.06.2022 г. В хода на първоинстанционното съдебно производство са ангажирани гласни доказателства, които са подробно пресъздадени в мотивите на обжалваното решение и са кредитирани от съда. При горните фактически установявания, административният съд е приел от правна страна, че процесната заповед е издадена при съществени нарушения на процедурата и при неизясненост по безспорен начин на авторството на вменените на Филипов действия, обосноваващи дисциплинарното нарушение. Прието е, че не са спазени сроковете на разследването по чл.208 във вр. с чл.205, ал.6 и чл.195, ал.2 от ЗМВР, тъй като данните за евентуално извършените дисциплинарни нарушения на 10.07.2020 г. и техните извършители са станали известни непосредствено след събитията на посочената дата - на 11.07.2020 г., когато от началника на сектор Масови мероприятия при СДВР е изготвена Докладна записка 513р-56658/11.07.2020 г. Впоследствие е възложена дисциплинарна проверка със заповед 513з-10492/11.07.2020 г. на директора на СДВР, след което са разпоредени още две поредни такива със заповед 8121з-1052/16.08.2021 г. на министъра на вътрешните работи и заповед 513з-10277/23.11.2021 г. на директора на СДВР . Първоинстанционният съд приема за недопустимо проверки на едни и същи факти и обстоятелства, на едни и същи действия, извършени на една и съща дата, да бъдат възлагани с три различни заповеди, издадени от различни органи - директора на СДВР и министъра на вътрешните работи. В тази връзка като начална дата на започване на дисциплинарната проверка, съдът приема тази по първата заповед /заповед 513з-10492/11.07.2020 г./ и счита, че до издаването на обобщената справка, с която е приключила дисциплинарната проверка, възложена със заповед 513з-10277/23.11.2021 г. /Обобщена справка рег. 3383р-13983/15.04.2022 г./ са изминали повече от една година и десет месеца /вместо максимално допустимите по закон шест месеца/. Второто констатирано от съда съществено нарушение на процедурата е това, че в Предложение рег. 513р-99350/18.11.2021 г. за образуване на производство за извършено тежко нарушение се съдържат изводи и квалификация на действията на Филипов, окачествени като тежко нарушение на служебната дисциплина , което съставлява нарушение на основни принципи при водене на дисциплинарното производство - принципите на обективност, безпристрастност и непредубеденост. Прието е, че при така изложеното съдържание на предложението се формират изводи, част от които са от компетентността на ДРО, а други на ДНО. Това е възприето като е недопустимо от първоинстанционният съд, тъй като по този начин се предопределя крайния резултат от разследването и се нарушава принципа за безпристрастност по чл.10, ал.2 от АПК. На трето място е прието, че не е доказано по безспорен и несъмнен начин и дисциплинарното нарушение, извършено от Филипов по чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР, изразяващо се в неспазване на правилата на т.15, т.19, т.20, т.21, т.31, г. 33, т.69 и т.83 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, производството е водено едностранно и тенденциозно, без дължимата и необходима съпоставка на всички доказателства поотделно и в тяхната взаимовръзка. В подкрепа на този извод , административният съд приема,че събраните в съдебното производство гласни доказателства разколебават базисният извод на административния орган, че описаните действия по време на извършването им, залегнали във видеозаписа са извършени от Филипов, т.е. авторството му не е установено. В тази връзка е прието, че никое от пострадалите задържани лица не е идентифицирало Филипов, както и неговите колеги, а това е извършено от служител на МВР в друга структура, като всички разпознаващи лица не са служители на сектора и отдела, в който работи Филипов. Изведен е извода, че дисциплинарното обвинение почива на предположения и догадки, което препятства въобще преценката за наличие на осъществено деяние, което да съставлява дисциплинарно нарушение. Следователно ДНО неправилно е установил фактическата обстановка по преписката, приемайки за безспорно установено, че с действията си Филипов е нарушил Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР и е извършил деяния, уронващи престижа на службата. Тези мотиви на процесната заповед и фактическите констатации са опровергани, според административния съд, от показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели. За да формира крайният си решаващ извод за незаконосъобразност на процесната заповед, съдът е приел, че по делото е установено както от писмените , така и от гласните доказателства, че Филипов е съвестен и отговорен служител, отдаден на работата си, принципен и коректен, не са му налагани дисциплинарни наказания, а е награждаван многократно. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, но неправилно приложение на материалния закон във връзка с доказателствата. Обосновани са изводите за валидност на процесната заповед, като издадена от компетентния орган, в изискуемата форма и реквизити. Неправилен е изводът на съда за допуснато съществено нарушение по чл.208 във вр. с чл.205, ал.6 и чл.195, ал.2 от ЗМВР, тъй като меродавният начален момент в случая не е датата на първата образувана дисциплинарна проверка /11.07.2020 г./. Съгласно чл. 205, ал. 1 ЗМВР дисциплинарно производство се образува при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение и за неговия извършител, т.е. при условия на комулативност се изисква да са налице данни освен за дисциплинарното нарушение и за конкретния извършител. Такива към момента на приключване на първата проверка не са налице за Филипов. В случая Предложение рег. 513р-99350/18.11.2021 г. е основанието за образуване на дисциплинарното производство, доколкото то предоставя данни за извършено дисциплинарно нарушение и за неговия извършител в лицето на Филипов. Видно от доказателствата по делото въз основа на предложението е издадена заповед 513з-10277/23.11.2021г от директора на СДВР за образуване на дисциплинарно производство, с продължен срок до 29.04.2022г. /заповед 513з-2346/21.03.2022г./. Дисциплинарното производство е приключило с изготвената от ДРО Обобщена справка рег. 3383р-13983/15.04.2022 г. Считано най-рано от тази дата /15.04.2022 г./, съгласно ал.1 на чл.196 ЗМВР, дисциплинарното нарушение се счита за открито от ДНО и от тази дата следва да се изчислява срокът по чл. 195, ал. 2 ЗМВР. Процесната заповед е издадена на 14.06.2022 г., т.е. е издадена преди изтичането на срока. Следователно при издаване на заповедта са спазени преклузивните срокове по чл. 195, ал. 2 ЗМВР, съгласно който за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от две години от извършването му. Второто обосновано от административния съд съществено нарушение на административната процедура не намира опора в конкретна разпоредба както на спец. закон /ЗМВР/, така и в общите норми на АПК, тъй като подробната обосновка на Предложение рег. 513р-99350/18.11.2021 г. за образуване на производство за извършено тежко нарушение не може да се окачестви като предопределяща крайния резултат от разследването и нарушаваща принципа за безпристрастност по чл.10, ал.2 от АПК. Напротив излагането в пълнота на данните от фактическа страна в предложението за образуване на производството дава възможност на органа да прецени наличието на основанията за това. По същество, административният съд е приел, че установените в дисциплинарното производство факти, касаещи участието с лични действия на Филипов в осъщественото физическо насилие върху задържани протестиращи, са опровергани от събраните в производството гласни доказателства разпитаните свидетели и най-вече св. В. Данаилов и А. Андонов . Видно от показанията на свидетелите Г. Вълканов, М. Кузев, разпитани в открито съдебно заседание на 18.01.2023г. и на В. Данаилов и А. Андонов, разпитани в открито съдебно заседание на 15.03.2023г., нито един от тях не твърди, че Филипов не е осъществил описаните в заповедта действия на физическо насилие при задържането / и след това/ върху протестиращите, изведени под колоните на МС. Всички свидетели в детайли и подробно описват ескалацията на напрежението, провокиращите действия на част от участниците в протеста и това, че част от тях са били задържани за овладяване на възникналото напрежение, но не опровергават констатираните в дисциплинарното производство насилствени действия на Филипов. Свидетелят Г. Вълканов по отношение на Филипов заявява Не мога да си спомня къде точно е бил колегата, но съм ситурен,че го виждах, беше около мен, отляво, отдясно, но точно къде не мога да се сетя . Свидетелят М. Кузев заявява, че са извеждани под колоните на МС най-отявлените агресори в протеста, но не си спомням кои служители ги изведоха.Аз не съм ставал свидетел Филипов да е извършвал някакви неправомерни действия спрямо който и да е било от задържаните. На въпрос на съда същият свидетел уточнява Мисля,че Филипов е отивал зад колоните при лицата, които бяхо изведени там, но през повечето време ние с него бяхме заедно . Свидетелят В. Данаилов, който уточнява на въпрос на проц.представител на административния орган, че също е един от уволнените служители, изяснява следното : Аз бях на втория ред, колегата Филипов предполагам, че също е бил около мен, бяхме вкупчени и бяхме всички един до друг. Не знам точно дали Филипов е носил маска . Свидетелят А. Андонов описва ситуацията, при която част от служителите на МВР, вкл. Филипов са били напръскани и обгазени и се е наложило да овладяват проблеми в очите и дишането. Твърди, че не съм видял И. Филипов по друг повод да дърпа, да влачи, да проявява агресия към задържани или да извършва агресия при задържане на лица . Така описаните гласни доказателства, настоящият съдебен състав, обратно на приетото от първоинстанционния съд, намира, че не опровергават установените действия на Филипов в дисциплинарното производство по видеозаписите от камерите, предоставени по делото освен в снимков материал /хартиен носител/ и на електронен носител /дискове/. С оглед на изложеното се явява необоснован решаващият извод на първоинстанционния съд за недоказаност на авторството на Филипов в насилствените действия, описани в процесната заповед и установени в дисциплинарното производство по час, минути и секунди, засечени от видеокамерите в района. Предвид изложеното,настоящата инстанция намира, че не са опровергани фактическите установявания в дисциплинарното производство, сочещи на обстоятелството, че Филипов е употребил физическа сила с вменения му интензитет, обуславящ наличието на тежко дисциплинарно нарушение и кумулативно обвързаните елементи от състава на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР - уронване престижа на службата / т.15, т.19, т.20, т.21, т.31, г. 33, т.69 и т.83 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР/. Категорично по делото е установено, че употребата на физическа сила спрямо задържаните в описания момент и място на 10.07.2020 г. лица е станало достояние не само на трети лица, а на широката общественост. Интензитетът на употребената физическа сила по принцип е ирелевантен, тъй като е установено, че в случая не са били налице законовите условия за употреба на такава част от физическите силови действия, осъществени от Филипов са по отношение на лице с поставени белезници. Съгласно Тълкувателно постановление 3 от 7.06.2007 г. на ВАС по т. д. 4/2007 г. под престиж на службата следва да се разбира авторитетът на полицията пред обществото, на което тя служи, за да защитава живота, здравето и имуществото на гражданите, да опазва обществения ред, да противодейства на престъпността при стриктно спазване на закона, зачитане на основни права и свободи на гражданите и утвърждаване принципите на правовата държава. Неспазването на служебната етика, незачитането на установения обществен ред може да има за последица намаляване или загуба на общественото доверие в полицията, да доведе до липса на обществена подкрепа за цялостната полицейска дейност. Следва да се вземе предвид, че не е задължително престижът вече да е уронен, т.е. не се съблюдаа резултатност. Достатъчно е поведението да е от такова естество, че реално да застрашава авторитета на МВР с намаляване или загубване на доверие от страна на обществото, което в конкретния случай с оглед на обхвата и отзвука от осъщественото насилие на 10.07.2020 г. е налице. В заключение следва да се маркира, че в случая, макар и в последователно извършвани три проверки ДНО категорично е установил поведението на служителя Филипов по време на задържане на лица на протеста, подробно е анализирал същото и го е приел за нарушаващо конкретно изброените, цитирани по-горе, правила от ЕК. Ясна е изразена в процесната заповед волята на органа за несъвместимост на поведението на Филипов с установените етични правила, поради което е ангажирана и дисциплинарната му отговорност. Спазено е и императивното изискване на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, задължаващо дисциплинарно наказващия орган преди да наложи дисциплинарното наказание да изслуша служител или да приеме писмените му обяснения. В хода на проведената дисциплинарна процедура Филипов е давал писмени обяснения, а след запознаване с обобщената справка му е предоставена възможност за даване на допълнителни писмени обяснения или възражения. По изложените съображения настоящият състав намира, че решението, с което е отменена заповед 513з-4962/14.06.2022 г. на директора на СДВР е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа страна и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК следва да бъде постановено решение по съществото на спора, с което жалбата на Филипов като неоснователна бъде отхвърлена. С оглед изхода на спора и своевременно заявената от касатора претенция за разноски , следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 228 АПК, вр. с чл. 143, ал. 4 АПК, чл. 78, ал. 8 ГПК, чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и тълкувателно решение 3 от 13.05.2010 г. по тълкувателно дело 5/2009 г. на Върховния административен съд,в размер на 100лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, второ отделение